Що е наркотик?



страница17/24
Дата22.07.2016
Размер3.78 Mb.
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   24

4. АЛФА-АЛКИЛТРИПТАМИНИ

Наличието на алкилна група в алфа-положение води до бавно разграждане на тези вещества в организма, поради което те са активни перорално. Преди време като антидепресант се е използувал препаратът моназ (етрипгамин, АЕТ), но отскоро той е забранен, тъй като в повишени дози ефектът му много прилича на този на екстази. Индопанът (моназ М, IТ290) е МАО-инхибитор и все още се използува в медицината като антидепресант. В дози от около 50 mg, които са значително по-големи от терапевтичните, той предизвиква лека еуфория и засилване и изкривяване на възприятията. По силно е неговото 5-метоксипроизводно (DMS). При поглъщане на 2 до 4 mg DMS след 1/2 час се появяват първите симптоми - гадене и неприятно чувство в корема. Действието му достига своя максимум между 2-ия и 4-ия час и се изразява в аналгозия и нарушаване на възприятията, без да настъпва нарушение на фината двигателна координация; продължителността е около 8 часа.



5. ХАРМАЛА АЛКАЛОИДИ

Името на хармаловите алкалоиди идва от названието на растението Peganum harmala, което е разпространено от Мароко до Тибет; у нас то е известно под името зърнеш или гробищник и се среща рядко в Североизточна България и по Черноморското крайбрежие. От зърнеша са изолирани няколко алкалоида, но тези, които имат действие върху психиката, се съдържат в корените и най-вече в семената му; последните съдържат предимно хармалин, докато в корените има хармин. Някои етнофармаколози смятат, че е много вероятно древната опияняваща напитка сома да е била приготвяна именно от зърнеш. Много учени обсъждат халюциногенните свойства на зърнеша, но твърде малко хора са го вземали съзнателно, за да се убедят лично в това. По този повод авторът реши да направи своя скромен принос в родната халюцинология, което му дава правото да говори за това растение от първо лице.

В 10 часа сутринта на гладен стомах взех 8 д смлени семена, които по мои изчисления съдържаха еквивалента на около 300 mg хармалин. С мен беше една моя позната, която трябваше да ми помогне, ако нещо се случи.

Очаквах ефектът да настъпи след час, но още след 20 минути усетих леко бръмчене в ушите. Постепенно ме обхвана летаргия и легнах; когато се опитвах да ходя, силно залитах, но легнал се чувствувах добре. Бръмченето се засили, като от време навреме се разделяше на два различни звука, които се гонеха в главата ми. Когато си затворих очите, започнаха да се появяват бледи образи. Тези картини бяха тъмно червени или сиви на черен фон и, макар и не особено ярки, бяха напълно отчетливи. Често се повтаряше мотивът на решетка или мрежа, а по-сложните образи приличаха на компютърна анимация, накъсана на бавни кадри. Макар че имах тремор, който ми пречеше да пиша, без никакви проблеми можех да разговарям и напълно ясно осъзнавах какво става. През цялото време слушах музика. След около час внезапно осъзнах, че бръмченето в главата ми се е засилило и се е оформило в проста мелодия, която приглася на музиката; това явление рязко свърши, когато свърши песента. В една от песните прозвуча дълъг протяжен вик, който предизвика у мен няколко кадъра на стилизирана мъжка глава, която крещи. Малко след това се появиха първите и единствени образи в ярки цветове - резедаво и цикламено. По това време лекото гадене се засили и само с помощта на моята позната успях да се добера до тоалетната преди стомахът ми да изригне цялото си съдържание. След повръщането бръмченето и образите постепенно започнаха да избледняват. Към вечерта и летаргията почти изчезна и аз станах да свърша това-онова вкъщи. Оказа се, обаче, че интоксикацията все още не е отзвучала. Когато рязко движех глава, виждах ярки линии по периферията на зрителното поле; помислих ги за халюцинации, но бързо усетих, че те са ярки ехо-образи на ръбовете на стаята и мебелите. Скоро и те изчезнаха и аз отидох да вечерям, след което прекрасно спах. Седмица след това ехоефектът се появи отново за няколко секунди; това се случи при преход от тъмно на светло.

Моите преживявания не се отличаваха съществено от малкото други описания на хора, които са вземали зърнеш. Неговото халюциногенно действие е несъмнено, макар и да е по-различно и по-слабо изразено от това на класическите халюциногени. Най-съществената пречка е вкусът на дрогата, който би могъл да се определи като неописуемо отвратително горчив; седмици наред само споменът за този вкус предизвикваше у мен непреодолимо гадене. Освен силната атаксия и треморът, които не ми причиняваха неудобства, докато спокойно си лежах, интоксикацията не бе съпроводена от други неприятни усещания.

Дали в миналото зърнешът се е използувал като халюциноген все още е спорно, но това е несъмнено за южноамериканската лиана Banisteriopsis caapi. От нейната кора се приготвя напитка, която се нарича каапи или аяхуаска; освен лианата в нея се добавят много и различни съставки, но целта на всички тях е да засилят хапюциногенния ефект. Тази напитка от векове се е използувала от най-примитивните народи на Южна Америка, но в наши дни се употребява без никакви предразсъдъци и от бялото население на страните, където расте лианата. "Около това растение се е създал особен култ, особено в Бразилия - страна, в която измислянето на нови култове е почти толкова популярно, колкото и футбола. Алкалоидите, които се съдържат в нея, придават на напитката синкава флуоресценция, която безспорно усилва славата й на мистично средство. Сред различните чудесии, които се разказват за каапи, най-впечатляващо е твърдението, че с нейна помощ човек получава телепатични способности.

Напитката се употребява в семеен или приятелски кръг; при този ритуал винаги един човек остава напълно трезв, за да помогне на тези, които имат неприятни изживявания. След обичайните първоначални неразположения започват виденията. Очите обикновено са затворени и преживяването се състои в смяната на различни образи, доминирани от ярки цветове - син, зелен и пурпурен. Възприятията са слабо засегнати; много редки са маниите и дереализацията. Разказва се забавната история за пилота на малък самолет, който решил да впечатли индианците в бразилската селва, като им показал няколко филма; индианците били силно разочаровани от киното и заявили, че вече са виждали подобни и даже още по-интересни неща под въздействието на сипо (това е местното название на питието) и че не смятат да го заменят за такова ерзац удоволствие. Ефектът на напитката силно зависи от начина на живот и манталитета на хората, които я употребяват. Не е забелязано някой да се е пристрастил към каапи или да е получил увреждания.

Активното вещество на тези питиета е алкалоидът хармин (телепатин). Той, както и хармалинът в зърнеша, инхибира мозъчната моноаминооксидаза (МАО), в резултат на което се повишава концентрацията на серотонина, допамина и другите моноаминни невромедиатори. За ефекта на нативните питиета голямо значение имат и другите им съставки. Инхибирането на МАО от хармала алкалоидите силно забавя метаболизма на буфотенина и DMT и по този начин много усилва силата и продължителността на действието им. Индианските шамани, като добри познавачи на лекарствените взаимодействия, отдавна са знаели, че при смесване на йопо и каапи ефектът е много силен и това много често се прави; в тази смес хармала алкалоидите действуват не толкова като халюциногени, колкото осигуряват проявата на халюциногенното действие на DMT и другите по-лабилни индолни производни. От друга страна, инхибиращият ефект върху МАО може да доведе до сериозни отравяния, ако през това време се приемат храни, богати на аминокиселината тирозин; пример за такива продукти са червеното вино, шоколада и сиренето.

Чистите алкалоиди са слабо изучени, но се смята, че хармалинът е активен при пушене или инжектиране на 25-100 mg или при 300 - 400 mg взети перорално; харминът е два пъти по-слаб. Двата алкалоида са относително слабо токсични; смъртните дози са няколко десетки пъти по-големи от халюциногенните.

6. ИБОГАИН

Едно от най-известните и уважавани растения в Екваториална Африка е ибогата (Tabernanthe iboga), Влиянието на ибогата и подобните на нея средства върху човека е слабо изучено, тъй като те се пазят ревниво от тайните общества в Африка. Тези общества са първообраз на затворените аристократични клубове в Европа и САЩ и напоследък стават все по-популярни сред местния елит; заедно с това става популярна и употребата на ибога, включително и в тези страни, където преди това не е била известна. Първоначално тя се е срещала само в Габон, Конго и Заир, но днес се отглежда и консумира и в други страни от Западна Африка. На последък ибогата става известна и в Европа; още през 30-те години във франция се продавал екстракт от нея под названието ламбарен. Подобни средства все още са достъпни в много страни, но другаде, напр. в САЩ, те са забранени. Известно е, че спортистите понякога ги използуват като допинг.

От африканските растения в Европа като афродизиак Най-известен е коринантът, но самите африканци са убедени, че ибогата го превъзхожда в това отношение. Ибогата е описана за пръв път от Грифон дьо Беле през 1864 г.: "В малки количества тя е афродизиак и стимулант; войниците и ловците често я използуват за да ги държи будни през нощта." Според местните вярвания ибогата има много други полезни приложения. Тя се използува от тези. които искат с нейна помощ да открият ценни предмети. които те самите или други хора са скрили по време на предишните си съществувания. На тези странни ритуали, наричани огбандже, обикновено се подлагат млади момичета и деца, които под въздействието на ибога непременно трябва да си спомнят къде са скрили съкровищата, които са натрупали по време на предишните си прераждания. Смята се, че ако се съпротивляват, това неизбежно ще доведе до внезапната и загадъчна смърт на някой от техните близки.

От изсушения корен на растението се приготвя средство, с чиято помощ се общува с духовете и боговете от туземния пантеон. Местното население се отнася повече с уважение, отколкото със страх, към ефектите на растението, но малкото бели хора, които са преживели това състояние, са изпитвали силно безпокойство. Един европеец, който е присъствувал на церемонията, я описва по следния начин: "Жреците и помощниците им приготвиха ибогата, разделиха напитката на порции, и тогава мъжете започнаха да танцуват около стълбовете на храма - те се движеха, тъпчеха с крака и трескаво подскачаха. Торсовете на мъжете плуваха в пот и от време на време те се втурваха към съда с вода, пиеха големи глътки и след това отново подемаха своя танц. Някои от жените тресяха хлопки, други пееха, а ритъмът постоянно се ускоряваше. Цялата група стана като едно същество, устремено към някаква невъзможна победа."

В ибогата се съдържат дузина индолни алкалоиди, от които изглежда ибогаинът е основната действуваща съставка. Той е изолиран в чист вид и е установено, че има психомиметично действие в доза около 300 mg Механизмът на действие на ибогаина върху психиката е крайно неясен; има данни, че той взаимодействува с някои от опиатните рецептори и с ММDА рецепторите, което го сродява повече с дисоциативните анестетици, отколкото с другите индолни халюциногени.

Ефектите, които оказват ибогата и чистият алкалоид върху психиката, силно зависят от дозата и настройката на субекта. Ниските дози предизвикват стимулация; по-високите дози водят до фантастични видения, възбуда, опиянение и халюцинации, а настроението се мени от силен ужас до еуфория. Предметите изглеждат заобиколени от ореоли, които преливат в цветовете на дъгата; типични са слуховите, обонятелни и вкусови синестезии. Хората, които са участвували в експерименти с ибогаин, разказват, че са изпаднали в подобно на сън състояние, в което съзнанието е запазено; фантазиите картини се оприличават на филм, който върви на висока скорост, или на серия от диапозитиви. Много високите дози водят до летаргия, която може да продължи 45 дни или до смърт.

Последните изследвания показват, че ибогаинът може да намери приложение за лечение на зависимостта от опиати, кокаин, амфетамини и алкохол, тъй като силно подтиска абстинентните явления и намалява влечението към наркотика. Впрочем, както се вижда от досегашните резултати, този вид лечение е наистина ефективен за преодоляване на абстинентните явления, но в лечението на коя да е зависимост това, което има първостепенно значение, са психологичните фактори; с това се обяснява, че много от излекуваните след време отново се връщат към своя наркотик.

В югоизточна Азия отдавна са известни Психоактивните свойства на растението Mitragina speciosa; смята се, че те се дължат най-вече на алкалоида митрагинин. В някои страни от Малайския архипелаг и Индокитай от него се приготвят напитки или просто листата му се дъвчат. В Тайланд тези продукти се препоръчват на наркоманите, които искат да се излекуват от опиатна зависимост, но не е ясно доколко те действително им помагат. Преди известно време употребата на растението в Тайланд достигнала такива размери, че правителството я забранило.

Освен споменатите тук, съществуват още много други индолни алкалоиди, за които има информация, че оказват действие върху психиката, но тези сведения са крайно непълни и недостатъчни, затова те няма да бъдат обсъждани.

ПЕЙОТ, ИНДИЙСКО ОРЕХЧЕ. КАВА-КАВА

Пейотът - магическото средство на мексиканските индианци и неговата активна съставка - мескалинът - са известни на много от читателите. По традиция след мескалина трябва да следва описание на синтетичните фенетиламини, но на тях авторът е отделил цялата следваща глава; вместо това тук ще разкажем за още два растителни продукта с въздействие върху психиката. Единият от тях е общоизвестното индийско орехче; причината, че то е познато много повече като подправка, отколкото като халюциноген, се крие в неприятните му странични ефекти. Трудно е да се каже доколко индийското орехче и кава-кава могат да бъдат определени като типични халюциногени, но те несъмнено влияят върху възприятията и настроението; те приличат на пейота и по това, че имат изключително противен вкус. Веществата, за които се смята, че са отговорни за тяхното действие, не съдържат аминен азот, но структурната им близост с мескалина и синтетичните феналкиламини навежда на мисълта за сходен механизъм на действие.

1. ПЕЙОТ И МЕСКАЛИН

Преди откриването на LSD мескалинът е бил единственото добре познато на науката типично халюциногенно средство. Мескалинът, въпреки че прилича по структура на катехоламините, въздействува върху серотониновите рецептори в мозъка; по това той прилича на LSD и псилоцибина и не е удивително, че ефектите им са доста близки.



1. 1. ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА

Не един от кактусите на Новия свят притежава психоактивни свойства, но безспорно Най-известен сред тях е Lophophora williamsii. Този кактус, наричан от местното население мескал или пейот (по-точно е пейотл), расте в полупустините от Централно Мексико до р. Рио Гранде. Съществуват археологически данни, че той е бил известен на местното население поне от преди 8000 г. Поради особените си свойства той от векове е играл важна роля в неговите религиозни вярвания и обреди. След Конкистата употребата на пейот бързо минала в нелегалност, тъй като в 1620 г. Инквизицията постановила: "Ние, инквизиторите, се обявяваме против еретичната извратеност и вероотстъпничество, и с достойнството на апостолическия си авторитет обявяваме, че това растение или корен, наричано пейот, което е въведено в нашите провинции с цел да открива кражби или да предсказва бъдещето, е едно суеверие и следва да бъде заклеймено като противно на чистотата и Цялостта на нашата свята Католическа вяра. Тези фантазии показват намесата на Дявола, истинският възбудител на този порок."

В края на миналия век до Европа и САЩ достигнали откъслечни сведения за необикновеното растение. Берлинският фармаколог Луис Левин, известен с изследванията си върху морфина и кава-кава, се заинтересувал от тези слухове; по време на едно свое пътешествие в Америка той успял да открие загадъчния кактус. Пейотът бързо станал известен в Европа и много учени и интелектуалци били пленени от свойството му да потапя личността в една друга реалност. Пейотът отворил Вратите на възприятието - това е заглавието на книгата на Олдъс Хъксли, посветена на преживяванията му под въздействието на мескалина.

Успоредно с психологическите изследвания активно се търсело действуващото начало на пейота. Към 1900 г. вече се знаело, че това е алкалоидът, наречен мескалин - безцветно масло, разтворимо във вода, алкохол и хлороформ. Структурата на мескалина била установена със сигурност едва след като Шпет в 1919 г. успял да го синтезира в химическа лаборатория. Това бил един от първите синтези на алкалоиди; въпреки че от сегашна гледна точка синтезът на Шпет изглежда елементарен, за времето си той е бил голям успех. От пейота били изолирани и други алкалоиди, напр. лофофорин, който има стрихниноподобни свойства. Макар и в по-малка степен, те също имат принос в общия ефект на пейота. Към 1925 г. всичко, което е можело да се знае за пейота и мескалина, е било известно; днес мескалинът заедно с LSD е станал стандарт за халюциногенно вещество.

След началото на века интересът към мескалина намалял, но отново се събудил след откриването на LSD. Плод на тази втора вълна, между другото, е Вратите на възприятието на Олдъс Хъксли и известните книги на Карлос Кастанеда. Понастоящем синтетичен мескалин почти не се употребява, освен като база за сравнение в изследванията на нови халюциногени. Тези, които искат да видят какво има в собствената им глава, използуват пейот или синтетични халюциногени, най-вече LSD. Наивниците, които купуват продавания на улицата "чист мескалин", на практика получават LSD, РСР или смес от двете. Типичната доза, която предизвиква халюцинации, е около 400 mg, а леталната доза е десетки пъти по-голяма.

Съществува, обаче, голяма група хора, която продължава да употребява пейот по традиционния начин. През миналия век култът към него се разпространил сред индианските племена на север от Рио Гранде и скоро завладял целите Велики равнини. Този култ обединил традиционния шаманизъм с християнството; според индианците християнският Бог е едно и също с Великия дух. който е създал света и е оставил в пейота частица от своята мощ, а Исус е човека, който е дал на хората това растение. Пейотът се употребява на съботните събирания в традиционните шатри, където под неговото въздействие индианците се молят и пеят, а на сутринта церемонията завършва с обща закуска. Основните ценности на тази религия са братска любов, грижа за семейството, самоуважение и пълно отричане на алкохола. През 1918 г. последователите й се обединили, за да противостоят на преследванията и основали Туземната Американска Църква (Native American Church), която днес има около 250 000 последователи, т. е. 1/3 от всички индианци в САЩ. Както може да се предположи, преследванията срещу тази църква обикновено са били вдъхновявани от мисионерите на конкурентните християнски вероизповедания. Организацията, обаче, е успяла да удържи на опитите употребата на пейот да бъде обявена извън закона и от 1970 г. с акт на Конгреса на САЩ тя е официално легализирана като част от ритуала.



1. 2. ЕФЕКТИ И ТОКСИЧНОСТ

Луис Левин в своята монография за пейота и мескалина, издадена в 1924 г., пише следното: "В действието на пейота, както във всеки случай на човешка реакция на някакво влияние, един фактор трябва да се има предвид като съществен елемент на реакцията - индивидуалността на субекта. Няма начин това да се предвиди. Визуалните халюцинации, като тези, които кратко ще опишем, могат напълно да отсъствуват, и на тяхно място да има слухови такива или смущения в чувството за място и пространство. В зависимост от погълнатото количество - вземало се е повече от 9 g - ефектите се появяват след 1 -2 ч и могат да продължат 4 и повече часа. След инжекция на мескалин ефектите траят обикновено 6 до 7 часа. Те се появяват на тъмно или при затворени очи.

Не винаги е възможно да се различат отделните етапи. Първата фаза. обикновено придружена от незначителни физически усещания, представлява един вид отдръпване от земните грижи и появата на един чисто вътрешен живот, което предизвиква истинско стъписване. Във втората фаза се появяват образи от този изключително вътрешен свят, сетивни халюцинации, чудеса, които въздействуват на индивида с такава сила и убедителност, че изглеждат реални. През по-голяма част от времето те се придружават от промяна на духовния живот, особена с това, че тя се чувствува като душевно щастие или нещо подобно, невъзможно да бъде изразено с обикновени думи и твърде чуждо на нормалното състояние, но въпреки това приятно. Никакви неприятни усещания не смущават тези часове на живот-сън.

Илюзиите са интересен фактор в тези състояния. Съвсем обикновени предмети изглеждат като чудни. В сравнение с материалния свят, който се проявява сега, обикновеният свят на ежедневието изглежда блед и мъртъв. Възприятията се превръщат в цветна симфония. Цветовете проблясват с нежност и разнообразие, което никой човек не може да възпроизведе. Предметите, окъпани в тези блестящи цветове, се движат и променят оттенъците си толкова бързо, че съзнанието трудно ги следи. След известно време се появяват цветни арабески и фигури в безкрайна игра, замъглени от черни сенки или брилянти, излъчващи светлина. Формите, които се получават, са очароващи в разнообразието си; геометрични фигури от всякакъв вид, сфери и кубове, бързо менящи цвета си, триъгълници с жълти точки от които излизат златни и сребърни струни, лъчисти килими, филигранни гоблени в синьо, или на тъмен фон, брилянтно червени, зелени, сини и жълти ивици, квадратни рисунки от златна бродерия, звезди със син, зелен или жълт оттенък, или изглеждащи като отражения на магически кристали, пейзажи и полета, блестящи от разноцветни скъпоценни камъни, дървета със светложълти цветове и още много други неща. Освен това често се виждат гротескни човешки фигури, цветни джуджета, приказни същества, пластични или пък неподвижни като картини. В края на психозата един мъж видя с отворени очи бели и червени птици, а когато ги затвори - девици в бяло, ангели, Светата Дева и Христос в светло синьо. Друг пациент видя собственото си лице, когато затвори очи.

Тези вътрешни фантастични видения могат да се придружават от слухови халюцинации. Те са по-редки от първите. Звън и други звуци се чуват като от много далеч и се възприемат като пеене на хор на концерт; описват се като възхитително нежни и приятни. Понякога се възприемат приятни миризми като полъх от свеж въздух, или пък необикновени вкусови усещания. Засегната е общата чувствителност и тогава субектът има илюзията, че е безтегловен, или че е станал по-голям; може да има раздвояване на личността или деперсонализация. Тялото на един епилептик стана толкова безчувствено, че той не знаеше дали е легнал, къде и как лежи. Чувството за време е намалено или съвършено изчезнало.

Съществено е, че при тези ненормални възприятия индивидът запазва ясно и активно съзнание и мисловната концентрация протича безпрепятствено. Субектът напълно разбира състоянието си. Той проявява желание за самоанализ, например пита се дали тези странни неща, които изпитва, са реални. Но той отхвърля тази идея, добре знаейки, че е взел анхалониум (старото име на пейота). Един човек, на който бе дадено от дрогата, каза на лекаря: "Зная, че съм с ума си, и благодаря на Бога, че ми даде да видя тези прекрасни картини."

Ето още едно описание; то е на един лекар, който разказва за своето преживяване с мескалина: "Представите ми за пространството бяха напълно необичайни. Можех да видя себе си от главата до краката, както и кушетката, на която лежах. Всичко останало бе нищо, абсолютно празно пространство. Бях един самотен остров, плаващ в етера. Нито една част от тялото ми не се подчиняваше на законите на гравитацията. От другата страна на вакуума - стаята ми се струваше безкрайна - пред очите ми се появиха чудни фантастични фигури. Видях безкрайни преходи с красиви остри арки, прекрасно оцветени арабески, гротескни украшения, божествени, върховни и очарователни в своето фантастично великолепие. Виденията се променяха на вълни, построяваха се, разрушаваха се и отново се появяваха в безкрайни вариации първо в една плоскост, после в три измерения и накрая изчезваха в безкрайността. Островът кушетка изчезна; вече не чувствувах физическото си тяло; бях завладян от едно всеобхватно чувство на откъсване от всичко. Обзе ме страстно любопитство; очаквах да ми се разкрият велики истини, да почувствувам същността на нещата, проблема на сътворението. Бях дематериализиран.

През цялото време оставах с едно непоклатимо убеждение - че всичко е подчинено на един ритъм; най-съкровената същност на нещата е потопена в ритъм; ритъмът бе за мен начин на метафизично изразяване. Отново се появиха виденията, и тогава чух музика. Звуците идваха от безкрая - музика на сферите, бавно появяваща се и изчезваща - и всичко следваше ритъма. Доктор Б. започна да свири, но неговата музика не хармонираше с моите видения и ги нарушаваше. Могъщото напрежение на душата, желанието за откровение се появяваше отново и отново, но всеки път в решителния момент получавах мъчителни спазми на долната челюст. Кристали от магическа светлина с блестящи страни, абстрактни детайли на теорията на познанието се мярваха зад мъгляви завеси от изпарения, които окото напразно се опитваше да пробие. Отново се появиха форми, борещи се една с друга в концентрични кръгове - в средата готически, а в края романски. С нарастваща смелост готическите арки проникваха сред заоблените романски арки и ги унищожаваха. И отново, накрая, точно преди финалното решение - скърцането със зъби. Не можех да проникна в мистерията. Стоях посред вселенската еволюция и възприемах космическия живот точно преди зараждането му. Невъзможността да разбера края, тази забрана да позная бе отчайваща. Бях уморен и страдах."

За мескалина оттогава са изписани безчислени книги и статии; повечето, които лично са преживели усещането, пишат за него с нескриван възторг. Разбира се, има и изключения, напр. книгата на Анри Мишо, озаглавена Мескалинът - нещастното чудо, в която авторът в мазохистично изстъпление описва най-подробно своите десетки лоши пътувания; читателят така и не разбира защо е било необходимо човек, който сам заявява, че предпочита водата пред виното, да се занимава с мескалин.

За съществени последствия от използуването на мескалин и пейот едва ли може да се говори. Употребата му е съсредоточена изключително сред индианците в САЩ и Мексико, а ценностите на тяхното традиционно общество изключват възможността за произволна употреба. След поглъщането на пейот у повечето хора се появяват симптоми като гадене, повръщане, треперене, безпокойство и нарушения на визуалната перспектива, но след развиването на цялостната психоза те изчезват; не е известно някой да е умрял от това. Ако и да има някакви трайни вредни последствия от приемането на пейот по време на ритуалите, те са несъпоставими с язвата на индианското общество - алкохолизма. Изследванията, проведени в Мексико, не са открили разлика в процента на децата, родени с уродства, сред индианците, които редовно употребяват пейот, в сравнение с тези, които не го използуват.


1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница