Що е наркотик?



страница19/24
Дата22.07.2016
Размер3.78 Mb.
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24

3. DОВ и 2С-В

Вкарването на халогенен заместител в молекулата довело до получаването на съединения с нови свойства; от тях най-изучен е DОВ (4-бром-2,5-метокси-амфетамин). Той в изключително ниски дози предизвиква силна интелектуална и емоционална стимулация без съществено да засяга възприятията; не е известно да предизвиква халюцинации. Ефективната доза на DОВ е 1 - 2 mg и това засега е най-силния препарат от тази група. По продължителност на действие DОВ е подобен на DОМ. Токсичността му е много ниска; токсичната доза е над 5000 пъти по-голяма от ефективната. Употребата на DОВ също е забранена. Съответното йодно производно (DOI) е също толкова силно, както DОВ, но действието му е по-близко до това на DОМ.

Подобно по структура е и едно съединение, известно като 2C-B(bromomescaline,nexus,venus). При перорално приемане ефектът на 2С-В настъпва относително бавно и продължава няколко часа. При смъркане действието му започва много бързо и впечатляващо, но цената за това е изключително силна болка в носа. В ниски дози (около 15 mg) 2С-В предизвиква ефекти, донякъде наподобяващи екстази. За разлика от повечето халюциногени, които имат известен аналгетичен ефект, за него е характерно, че той засилва всички възприятия от собственото тяло - тактилната чувствителност и всички приятни усещания, но също така и всяка болка и дискомфорт. 2С-В се използува като усилвател и модификатор на сексуалните преживявания; той често се взема заедно с екстази. В по-високи дози (над 30 mg) той е типичен пълноцветен халюциноген, но, за разлика от LSD, оставя ума напълно ясен.

Предполага се, че днес 2С-В е второто по популярност вещество от групата на феналкиламините - първенството принадлежи на МDМА. Той се използува предимно в университетските градчета на САЩ, поради което пресата и властите са го обявили за особено опасен. В интерес на истината, 2С-В няма повечето от неприятните странични ефекти на другите амфетамини и се смята, че дози до 100 mg са безопасни. Досега няма данни за смъртни случаи или други усложнения в следствие на употребата на 2С-В, но той също е забранен.

Фенетиламините продължават да поднасят изненади. Властите в САЩ забраниха на Шулгин да продължи работата си, но в края на 1998 г. група американски химици под ръководството на Дейвид Никълс съобщи за ново вещество, което предизвиква халюцинации в изумително ниски дози. Авторите му скромно го определят като "първия халюциноген, който не съдържа индолна структура, но е по-силен от LSD".

4. ЕКСТАЗИ - МDА, МDМА и МDЕА

Строго погледнато, когато се говори за екстази трябва да се има предвид само метилендиокси-метамфетаминът, но и другите две вещества, които се обсъждат тук, се продават под същото име. Действието на тези средства, които предизвикват повишено дружелюбие и улесняват социалните контакти, до толкова се отличава от всичко известно досега, че за тях бе предложено названието ентактогени. През последното десетилетие екстази е изключително популярен на Запад и вече се появява и у нас. Около неговото право на легално съществуване се водят горещи спорове. Ефектите му изглеждат невинно приятни и, ако можем да употребим този израз, просто хуманни. От друга страна, има данни за вредните последствия от приемането му, но все още се спори дали това не е по-скоро следствие от неправилния начин на употреба. Вероятно в близките години ще стане ясно дали екстази може да бъде смятан за толкова малко вреден както канабиса или напротив - ще се потвърдят подозренията, че той води до необратими увреждания на мозъка.



4. 1. ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА

Прародител на съвременния екстази е метилендиокси-амфетаминът (МDА), който е известен още от 1910 г. и бил изпитван като средство за подтискане на апетита. Психологичните му ефекти го правили неприложим за тази цел, но именно поради тях той се появил през 1969 г. в студентските градчета на Уисконсин и бързо станал популярен в целите САЩ. МDА се синтезира лесно от достъпни химикали и това е спомогнало за разпространението му. В същност от химическа гледна точка МDА представлява смес от два оптични изомера с доста различно действие върху психиката. Единият от тях е халюциноген - обикновено се виждат кълбящи се облаци сивкав дим. Другият изомер предизвиква силна нужда за общуване с други хора; този ефект е породил названието хапче на любовта. Освен с това, действието му се характеризира с мека еуфория, повишена вкусова чувствителност и чувство на вцепененост. Действието на дрогата представлява смес от ефектите на двата изомера, като преобладава действието на втория.

Метилендиокси-метамфетаминът ( МDMА ) бил синтезиран в 1913 г. от фирмата Merck, има сведения, че той също бил изпитван като анорексиген, но поради неговите психологични ефекти, противоречащи на германската душевност, го отхвърлили. Има също така непотвърдени сведения, че през 50-те той се изпитвал от армията и полицията на САЩ като дрога на истината. МDМА бил почти напълно забравен, когато за него се сетил Шулгин; не без известна гордост той сам се определя като втория баща на екстази. През 1977 г. той изпитал ефекта му върху себе си и решил да го покаже на свой приятел лекар психотерапевт, който смятал скоро да се пенсионира. На сутринта приятелят позвънил и заявил, че се отказва от идеята за спокойна пенсия. Останалите 10 години от живота си ентусиазираният лекар посветил на това да кръстосва целите САЩ, за да запознае колегите си с новото вещество и да ги обучи да работят с него. Около 4000 психиатри започнали да работят с помощта на MDMA; един от тях заявил:

"MDMA е пеницилин за душата и вие не можете да не го предписвате. когато сте видяли какво може да направи." Лекарите прекрасно разбирали, че ако новото средство излезе на улицата, то незабавно ще бъде забранено, както се случило с LSD; затова те не вдигали много шум около MDMA и тази тактика за известно време имала успех.

В 1984 г. MDMA вече се използувал от студентите в САЩ, но бил все още легален; в някои градове в Тексас той се продавал даже в баровете. Към MDMA се ориентирали много от епизодичните любители на кокаин и даже хора, които по принцип не употребяват наркотици; по това време той получил сегашното си име екстази. Няколко години по-късно той нахлул в Европа заедно с рейв вълната. В 1985 г. около екстази се вдигнал голям шум. Заговорило се за това, че близкият по структура МDА уврежда мозъка на плъховете; освен това общественото мнение било настроено против всички възможни наркотици от появилите се статии за паркинсоновия синдром, причинен от МРТР, който се съдържа в синтетичния хероин. В резултат екстази бил забранен като особено опасен наркотик, което малко повлияло на уличната му употреба, но силно разочаровало психиатрите. Днес екстази и LSD продължават да се използуват от психиатрите само в Швейцария. Макар че е седалище на много световни организации, Швейцария не е техен член и така е запазила правото си на собствено отношение към всички международни конвенции, в частност тези за контрола над наркотичните средства.

Докато в САЩ екстази се използува често в домашна обстановка или сред природата, в Европа той има устойчивата репутация на денс дрога. Екстази се употребява от посетителите на големите клубове, които под неговото въздействие танцуват по цяла нощ; един познат на автора циник отбеляза, че изглежда екстази е единственото средство, което може да накара толкова много хора да се натъпчат на едно място без да се сбият. Основната част от европейския екстази се произвежда в Холандия, където законите са много по-меки, отколкото в други страни, но той е най-популярен във Великобритания. Преди две години той се използувал даже от футболните запалянковци, в следствие на което сбиванията между тях силно намаляли. Екстази е проникнал даже в тихата английска провинция и в традиционните квартални пабове, където някои от посетителите вместо бира пият портокалов сок с таблетка екстази. Смята се, че във Великобритания между 1.5 и З милиона души го употребяват; техният брой е значително по-малък даже в страни с традиции като САЩ.

Младите хора, които обичат да танцуват цяла нощ, понякога вземат екстази заедно с амфетамин, който им дава повече енергия и издръжливост. Любителите на халюциногени го използуват за въведение; те първо вземат екстази и, едва след като той прояви напълно действието си, вземат халюциноген. Смята се, че по този начин вероятността за лошо пътуване почти изчезва и това изглежда вярно, поне що се касае за ефекта на чистия MDMA. Екстази често се употребява заедно с алкохол, канабис, кокаин и т.н., но повечето от тези комбинации могат само да увеличат токсичните му ефекти. Напоследък се появяват данни, че приемането на екстази съвместно с някои съвременни антидепресанти (напр. флуоксетин) може съществено да намали вредните му влияния. Това, което се продава на улицата като екстази (Еcstasy, Е, Х, ХТС, МDМ, М&М, Adam, yupie drug), често въобще не съдържа MDMA; в най-добрия случай вместо него се продават MDA (МDМ, МDЕ, love pill) или неговото етилно производно МDЕА (Еvе). Тънките ценители твърдят, че могат да различат ефектите им, но повечето хора не правят разлика; във всеки случай, смята се, че MDMA е най-приятен. Необходимите дози и на трите вещества са от порядъка на 50-150 mg, а действието им трае няколко часа. Ефектите, описани по-долу, се отнасят за чистия MDMA; MDA е повече подобен на амфетамина и на халюциногените, а МDЕА е по-мек. Често като екстази се продава амфетамин, LSD в малки дози или комбинация от изброените дотук вещества; уличният продукт, даже когато представлява MDMA, не е особено чист. Единственият общоприет начин на приемане е през устата, затова екстази се продава в таблетки или капсули.

MDMA, MDA и MDEA се синтезират относително лесно, но всички суровини за производството им са поставени под контрол. Причините, поради които вместо MDMA често се продава някое от другите две вещества, са следните: MDA се получава още по-лесно - съответно по-евтино; MDEA е бил въведен за да се избегне закона, който забранява производството на MDMA. но отскоро и той също е забранен.



4. 2. ЕФЕКТИ

Екстази едновременно стимулира и релаксира, като към това добавя едно особено усещане за съпреживяване. Той отпуска мускулното напрежение - както смята оспорваният ученик на Фройд -Вилхелм Райх, мускулната броня е израз на постоянното психическо напрежение, в което живее съвременния човек. "Той те кара да се чувствуваш така, както всички ние бихме искали да бъдем винаги - спокойни и открити, но не вяли, сантиментални или глупави" - казва един психотерапевт. Някои хора смятат, че единственото, което напомня на ефекта на екстази, е чувството, че си щастливо влюбен. Високите дози, обаче, водят до състояние на напрегната възбуда и еуфория, което силно напомня ефекта на амфетамина.

Екстази почти напълно подтиска чувството на страх, а тежките и болезнени спомени, които човек е подтискал години наред, под неговото въздействие изплуват и могат спокойно и без страх да бъдат обсъждани. Друг негов ефект е повишената чувствителност към звуците и особено към допир. Много хора - от йогите до католическите монаси - са установили, че екстази силно способствува за постигане на състояние на медитация. Шулгин разказва за един японски поет, който след опита си с екстази заявил: "Двадесет години изучавах дзен, за да мога да постигна тази яснота" и добавил "Все пак се радвам, че го постигнах по свой начин."

Екстази силно повишава възприемчивостта към дребните, незабелязани преди това детайли; това се отнася както за възприемането на изкуството, така и за природата и най-простите неща наоколо. Никълъс Сондърс, автор на книгата Е като Екстази, разказва, че той самият взема екстази 3 - 4 пъти годишно; ето как той описва едно от своите преживявания:

"В един от случаите пътувах в Хималаите. Вървях в Непал заедно с двама датчани, които бях срещнал по пътя. Пътят ни минаваше през един проход на височина 5700 м, който изискваше изключителни усилия от нас. На следващия ден взехме екстази и седнахме под студените лъчи на слънцето пред панорамата на Тибет с един леден водопад пред нас и връх Анапурна, проблясващ зад широката долина. Както седяхме, около върха се образуваха облаци, които се понесоха над долината като се променяха, приемайки формата на риби, дракони или коне. В един момент като че ли един орел се спусна над главите ни и ние се почувствувахме като отнесени от него над долината под нас. По-късно през този ден резервираният френски геолог в хотела ни, впечатлен от нашето топло настроение, донесе брендито и шоколада, които пазеше само за специален случай. Това, което преживяхме, не беше просветление- просто бе един прекрасен ден, в който екстази само засили красотата около нас, но споделеното преживяване ни свърза и ние пътувахме нататък като стари приятели."

С екстази е свързана появата на особен вид музика - rave. През 60-те е била популярна музиката, писана под въздействието на LSD, но рейв музиката е точно обратното - тя се слуша и танцува под влиянието на екстази. Нейните критици смятат, че единствено екстази може да накара човек да я оцени. Впрочем, това е музика за танцуване; не случайно екстази се ползува с такава известност като денс дрога. Лекото отпускане на мускулите, съчетано с повишената чувствителност към музиката и сливането с другите хора наоколо води до изпадане в състояние, подобно на транс.

Екстази има репутацията на хапче на любовта. но всички, които са го използували, са единодушни, че това, което той предизвиква, е чувственост, но не сексуалност. Една изследователка на този аспект от употребата на екстази заявява: "Сексът не принадлежи към основните удоволствия от екстази. Повечето мъже от него получават обратното на ерекция - увиснал пенис". В рейв клубовете няма изблици на мъжка агресивност и младите момичета се чувствуват спокойни и сигурни, даже ако са дошли без придружител. Има слухове, че някои екстази купони завършват със своеобразни квазиоргии, в които десетки оплетени тела невинно се милват и целуват.

Екстази води до снемане на задръжките; това състояние никога не води до агресивност, но може да накара човек да извърши неща, които да му създават проблеми цял живот. Най-често той казва ясно и откровено неща, които иначе никога не би казал. Почти неизбежно това води до разваляне на отношенията близки хора, въпреки че всичко е казано с искрена доброжелателност - а може би пък хората не могат да простят именно това. Друг често срещан сценарий е "да звъниш на бившите си гаджета или просто на случайни връзки, за да им кажеш, че ги обичаш." Сондърс смята, че житейските усложнения, получени в следствие на психологичните ефекти на екстази, са значително по-сериозна и реална опасност от неговите потенциални вредни ефекти върху мозъка, за които толкова много се говори. Макар и рядко, на някои хора екстази може да действува нетипично и да доведе до сън или, което е по-често, до изпадане в параноя; това става обикновено само при употреба на твърде големи дози.



4.3. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ

Най-типичните странични ефекти на екстази са изсъхване на устата, което води до неприятен дъх, и загуба на апетит; именно последното е една от причините екстази да е толкова популярен сред девойките, които искат да отслабнат. От екстази някои хора получават главоболие; наблюдавани са няколко случая на жълтеница и бъбречни увреждания, но това е вероятно само при заболявания на черния дроб и бъбреците. Има данни, че екстази стимулира образуването на свободни радикали, които водят до патологични промени в организма; за да се противодействува на този ефект се препоръчва заедно с него да се вземат 2 - 4 g витамин С и 1000 IU витамин Е. След употребата на екстази често се чувствува изтощение, което е по-скоро следствие от танците. а понякога депресия, безсъние или нервност. Тези явления са следствие от изчерпването от запасите от серотонин в мозъка; възстановяването му може да се облекчи като се приеме аминокиселината триптофан, от която организмът го синтезира. В някои страни триптофанът се продава на таблетки, но прясното мляко го съдържа в достатъчно количество и вероятно също върши работа. След употребата на екстази трябва да се осигури възможност за едно здраво и дълго наспиване.

Известно е, че досега десетки хора са умрели под въздействието на екстази; почти без изключение причината за смъртта им е топлинен удар. Екстази води до силно намаляване на отделянето на вода от организма, поради което, особено в следствие на продължителните танци, температурата на тялото рязко се повишава. Това състояние би трябвало да води до силна жажда, но екстази силно подтиска неприятните усещания от прегряването и човек, ако съзнателно не вземе мерки, може даже да умре. Почти всички смъртни случаи са станали в претъпкани нощни клубове с лоша вентилация и труден достъп до водата; опитите с мишки са показали, че, когато клетките на животните са препълнени, екстази е 5 пъти по-токсичен от обикновеното. Градският съвет на Манчестър може да послужи като пример за проява на здрав разум в решаването на този проблем - вместо да се ожесточи преследването на търговията с екстази, за всички заведения, в които се танцува, били ожесточени хигиенните изисквания. В някои от рейв клубовете в САЩ се раздават листовки, отпечатани на флуоресцентна хартия, съдържащи различни полезни съвети за екстази от рода на: "Продължавайте да си танцувате, но не забравяйте да пиете вода".

Досегашните изследвания показват, че вероятността за смърт, в следствие на употребата на екстази е само няколко пъти по-голяма от вероятността за смърт при пътуване с автомобил или при спускане със ски в Швейцария. Този риск изглежда малък в сравнение с опасностите, които съпровождат някои други общоприети развлечения. Това, което буди по-сериозни опасения, обаче, е възможността екстази да предизвиква дълговременни патологични промени в мозъка. Екстази е все още слабо изучен и съществуват съмнения, че системната му употреба може да доведе до хронична депресия и ранна сенилна деменция (старческо оглупяване). Тези подозрения са следствие от наблюденията, че у лабораторните животни хроничното приемане на големи (но все пак не огромни) дози екстази води до дегенерация на серотониновите нервни окончания. Засега е трудно да се свържат данните от експерименти с животни с някакви конкретни прояви у хората, но едно все още незавършено изследване показва, че честата хронична употреба на екстази изглежда наистина води до забележими промени. Тази опасност като че ли излишно се драматизира, тъй като екстази едва ли е по-опасен от фенфлурамина - да не говорим за алкохола; заедно с това не трябва да се забравя, че той съвсем не е толкова безобиден, колкото би се искало на неговите почитатели.

Към ефекта на екстази бързо се развива толерантност, точно както към LSD; по тази причина той се взема през интервал от най-малко няколко дни, обикновено през уикенда. Към екстази не се създава физическа зависимост, а дали той ще предизвика психическа зависимост зависи най-вече от особеностите на конкретната личност. Има много хора, за които екстази е бил ключ, който е отворил неподозирани за самите тях кътчета на душата им; те смятат, че преживяванията под въздействието на екстази са ги обогатили и са им помогнали да възприемат по един нов и по-добър начин света наоколо. Други, обаче, скоро стигат до състояние, в което единствените светли мигове са съботните сеанси, почти неизбежно свързани с танците, а целият останал свят започва да им изглежда още по-сив и скучен. Причините за различното въздействие на екстази очевидно са в самите хора; той стимулира творческите натури, но може да задълбочи депресията на тези, които имат личностни проблеми.

Към екстази се отправя едно обвинение, което е често отправяно към всички леки наркотици- че те са опасни не толкова сами по себе си, а като път към по-сериозната дрога. Всички изследвания показват, че наркоманите, които употребяват хероин, изпитват пренебрежение и отвращение към ефектите на екстази; същото е отношението на любителите на екстази към опиатите. Ако екстази е входна врата към дрогите, това е вярно само за употребата на халюциногени, най-вече на LSD; впрочем, по всичко изглежда, че LSD, в дозите, които се използуват днес, не е по-опасен от екстази.



5. ФЕНФЛУРАМИН

Фенфлураминът (пондерал) се използува в медицината като средство за подтискане на апетита. В много големи дози (200-600 mg), обаче, той предизвиква пристъпи на смях, визуални и обонятелни халюцинации и еуфория, която след няколко часа се сменя с депресия. Той има и други неприятни странични ефекти, като безпокойство, което понякога достига до паника, гадене и диария. Фенфлураминът не е много популярен, понеже употребата му даже в ниски дози води до почти пълно изчезване на либидото у жените и до импотентност у мъжете; това е още по-вярно за използуването му в халюциногенни дози.

В много страни фенфлураминът е широко разпространен като съвсем легално средство за отслабване. Напоследък се появиха данни, че той, употребяван хронично, може да доведе до гибелта на някои видове неврони. По това той напълно прилича на екстази, с който има много сходен механизъм на действие. Фактът, че фенфлураминът все още е разрешен, а екстази бе забранен още преди да стане ясно, че е потенциално вреден, отново ни напомня, че легалният статус на едно средство зависи не толкова от вредните му ефекти, колкото от това дали неговата употреба се смята за приемлива от законодателя.

ДЕЛИРИАНТИСредствата, описани в тази глава, без особени уговорки могат да бъдат наречени психомиметици т.е. вещества, които почти напълно имитират истинските психози; в достатъчно големи дози те предизвикват делириум, който е трудно отличим от този, в който изпадат шизофрениците или абстинентните алкохолици. Такова преживяване трудно би могло да се нарече приятно и затова делириантите относително рядко се употребяват с цел получаване на удоволствие. Въпреки това те са предизвикали интерес у две коренно различни категории хора: от една страна са шаманите, магьосниците и вещиците на почти всички времена и народи, които сметнали, че именно това състояние е много подходящо за общуване с отвъдното; на другия полюс са някои съвременни военни, които са убедени, че най-сетне са намерили идеалното хуманно химическо оръжие.

1. ЦЕНТРАЛНИ ХОЛИНОЛИТИЦИ

Въздействието, което оказват върху психиката растенията, съдържащи атропин и скополамин, е добре известно на фолклорната фармакология от най-дълбока древност. През нашия век са били синтезирани и изпитани хиляди подобни съединения с цел да бъдат открити полезни терапевтични агенти. Плод на тези усилия са препарати като познатия на всички бусколизин, който се използува като спазмолитик и е лишен от всякакви ефекти върху психиката; от друга страна, същите изследвания са довели до откриването на най-силния от известните досега халюциногени -хинуклидилбензилата, който е приет на въоръжение в химическия арсенал на някои армии.



1. 1. МАНДРАГОРА, БЕЛАДОНА, БЛЯН, ТАТУЛ

С изключение на стимуланта кокаин, всички по-значителни тропанови алкалоиди са намерени в растенията от семейство Картофови (Solanaceae), към което принадлежат познатите на всички картоф, тютюн и домат.

Мандрагората (Mandragora oficinarum) е едно от растенията, около които митологията и ранната европейска наука са изградили ореол от тайнственост. Нейният ареал на разпространение е от Средиземноморието до Хималаите и още древните гръцки и латински автори добре са я познавали; може би на тази традиция се дължи нейната популярност през Средните векове. В Corpus Hyppocraticum се отбелязва, че в малки дози тя е лекарство против депресия и самоубийствени желания, но в по-големи дози предизвиква умопомрачение и загуба на съзнание; именно на последното свойство се е основавала употребата и като анестетик по време на хирургически операции. През следващите векове нейната репутация на могъщо лечебно и любовно средство само се засилила.

В течение на много векове съществувало твърдото убеждение, че мандрагората е човешко същество, чийто пол може да се определи по формата на корена. Извличането на корена от земята се смятало за смъртно опасно и по този повод са били измислени най-различни методи. Най-известният от тях е описан от Йосиф Флавий (1 в.); според него човекът, който иска да се сдобие с чудотворния корен, трябва да върже за него "едно куче, което, когато поиска да последва своя господар, дърпа силно корена и го изважда; кучето умира незабавно вместо човека, който е пожелал да го притежава. След това вече той може да се докосва без опасност. Хората се подлагат на такава опасност само заради едно нещо - слагайки корена върху някой обладан, който не може да се излекува по друг начин, той незабавно се освобождава и духовете бягат надалеч от него."

Във фолклора на повечето народи мандрагората е свързана преди всичко със секса. Самото и название означава силен мъж; това очовечаване на растението идва от голямата прилика на корените му с човешка фигура. Най-интересната легенда за произхода на мандрагората успешно експлоатира стария литературен принцип секс и насилие. Според тази версия мандрагората израства само на място, където са обесили някого. Известно е, че при тази общо взето неестетична процедура обесеният изпуска в момента на смъртта всичко, което има в себе си - сперма, урина и т.н.; ако обесеният е мъж, на мястото, където се излеят тези течности, пониква мъжка мандрагора, ако е жена - женска.

От най-дълбока древност мандрагората се смятала за афродизиак. Това и свойство е отбелязано в Стария завет (Битие 30:14-18), където се описва как под нейното въздействие Рахил и Лия забременели и родили деца. Славата и на средство, възбуждащо любовните желания, е била възпята от много древни и средновековни автори. Мандрагората често се споменава от Шекспир; друг пример е пиесата Мандрагора на Николо Макиавели. Недоразумението, че мандрагората е афродизиак, се задържало векове наред, въпреки несъмнения факт, че тя прави мъжете временно импотентни. Единственото разумно обяснение на нейната слава - като оставим на страна човешката склонност да се приема желаното за действително е, че, замаяни от нея, жените не оказват съпротива.

Подобна слава са имали и други растения от същото семейство, които растат и в Централна и Северна Европа. Сред тях у нас най-познати са скополията (Scopolia carniolica), беладоната (Atropa belladonna) и блянът (Hyosciamus niger). По всичко изглежда, че татулът (Datura stramonium), който сега расте до всяка ограда, е донесен от Америка. Самото име на бляна добре говори за неговите психоактивни свойства. Нашият народ смятал, че в малка доза блянът е любовно биле, а когато се вземе повече от него, има силата да разделя и смразява мъж с жена; омразното биле се варяло в потайна доба от "жена гологлава, в петък спроти събота, в къща запустеница, в гърне неожежено, с вода неначената". Названието на беладоната (хубава жена) е дошло от славата и на средство за разкрасяване, тъй като под нейното въздействие зениците широко се отварят и очите изглеждат много бляскави и черни. Друго нейно название, с което тя е известна у нас, е лудо биле - едва ли е нужно да се обяснява защо.

Свързването на всички тези растения с освобождаването на сексуалните сили ги направило естествен компонент на мазилата, употребявани от вещиците. Смятало се, че под тяхното въздействие вещиците придобиват способности да летят, да общуват с нечестивите сили и, разбира се, да участвуват най-активно в ужасни сексуални оргии. Всички тези способности, особено последната, предизвиквали черна завист у съседките и много жени са били предадени на Инквизицията и изгорени на клада, при което намирането на корен от мандрагора или някоя друга билка се смятало за достатъчно доказателство за връзки с нечистите сили. Много средновековни жени, изпитали въздействието на растенията, са оставали с твърдата убеденост, че действително са летяли и общували с духове и са признавали това пред съда; съдиите, от своя страна, са доукрасявали показанията им със собствените си перверзни фантазии.

Разпространено било вярването, че мазилата на вещиците могат да превърнат човека в някое животно, най-често във вълк; това превръщане било наречено от средновековните учени, които ни най-малко не се съмнявали в него, ликантропия. Един от всепризнатите експерти по този въпрос е Анри Боге, който успял да изпрати на кладата повече от 600 вещици. В своята книга Омразно слово за вещиците, издадена през 1602 г., той ни е оставил научните си наблюдения на върколаци: "Виждал съм тези, които наричат четирикраки да ходят по този начин в килията, както биха ходили в полето. Но те казваха, че им е невъзможно напълно да се превърнат във вълци, тъй като, откакто са в затвора, нямат нужния мехлем. Така за някои този мехлем е средство да се превръщат във вълци, докато на други той им позволява да летят като вещици".

Отците инквизитори смятали, че най-важната съставка на дяволския мехлем е мазнината, взета от някоя невинна жертва, но още тогава разумно мислещите хора свързали разказите за сборища на вещици със свойствата на растенията, употребявани за приготвяне на съответните мазила. Джамбатиста дела Порта през 1562 г. се заел да изследва този въпрос:

"Те (вещиците) вземат от мазнината на момче и я варят в меден котел и после я прецеждат и размесват остатъка. Към него те добавят елеоселинум, аконит, тополови клонки, сажди, кръв от прилеп, предизвикваща сън беладона и масло. Когато са готови с това, те разтъркват частите на тялото, триейки ги така, че да се зачервят и загреят, така че веществото да може да проникне. По този начин плътта се отпуска и порите се отварят, за това добавят и още мас или течно масло, които карат соковете да навлязат навътре и да бъдат по-силни и живи.

Така в някоя лунна нощ те мислят, че това ги отнася на празненства с музика и танци, където се съвъкупляват с млади мъже, което те желаят най-много от всичко. Толкова голяма е силата на въображението им и убедителността на тези картини, че тази част от мозъка, наречена памет, се напълва с този род неща; поради склонността на своята природа те са изключително склонни да вярват в това, така че то обзема ума им до такава степен, че не могат да мислят за друго ден и нощ.

Докато работих по този проблем, и докато бях с още неизяснено мнение по него, една стара жена дойде в отговор на моето обявление, която обеща по собствено съгласие да ми даде отговор след малко. Тя нареди всички, които се бяха събрали при мен като свидетели, да излязат навън. Тогава тя свали парцалите си и се натри много старателно и енергично с някакъв мехлем (това се виждаше през една цепнатина на вратата). След това тя се свлече долу и от силата на сънотворните сокове изпадна в дълбок сън. Ние отворихме вратата и започнахме да я удряме; силата на ступора й беше толкова голяма, че бе отнела всичките й чувства. Върнахме се отвън. Постепенно силата на дрогата започна да отслабва и тя, събудена от съня си, започна да ломоти, че е прекосила морета и планини, за да донесе този лъжлив отговор. Ние отричахме; тя настояваше; ние й показахме синьочерните белези от ударите; тя отричаше още по-упорито от преди."

В първата книга на Карлос Кастанеда е дадено подробно описание на употребата на подобни мазила, получени от индийски татул (Datura inoxia). Дон Хуан, учителят на Кастанеда, не е изолиран случай - магьосниците и жреците на много народи често са ги използували, за да изпаднат в състояние, подходящо за общуване със света на духовете. Нашите прадеди не са правели изключение в това отношение - жреците на древните траки също са употребявали подобни средства, за да достигнат до божествено умопомрачение. Напитка от татул се е използувала в Индия от последователите на Кали, които изпадали в транс и изразявали почитта си към богинята по обичайния за тяхната секта начин, като убивали възможно най-много хора.

По-прозаична е била употребата на дрогата просто като отрова или в по-малки дози за упояване на млади момичета, които в това състояние без съпротива участвували в лишаването си от девственост. След загубването на това, заради което девойката живее, единственото достъпно за тях занятие оставала проституцията; по този начин в миналото шефовете на розовия бизнес си осигурявали работна ръка. В наше време ролите в известен смисъл са сменени, тъй като днешните проститутки понякога упояват клиентите си с паркизан - съвременния вариант на древната дрога - за да могат да ги окрадат на спокойствие.

Макар и рядко, някои от тези растения се използували и като средство за предизвикване на своеобразно удоволствие; обикновено се използувал татул като най-широко разпространен. В доклада на Индийската конопена комисия се казва, че понякога канабисът се смесва с листа от индийски татул и при пушенето на тази смес човек изпада в особен вид делириум, в който "си хвърля дрехите и вижда ужасни неща, като змии, скорпиони и т.н." Листа от татул пушели и някои арабски племена.

Накрая, може да споменем за единствените известни досега халюциногенни домати. Едно семейство, живеещо в полупустините на американския югозапад, използувало диворастящия индийски татул, за да присади на него домати, като се надявали доматът да расте добре, подхранван от мощния корен на татула. Доматите действително станали едри и хубави, но още от първата салата всички изпаднали в състояние на делириум и трябвало да бъдат откарани от съседите в болница.

1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница