Що е наркотик?

Въпреки че инхалантите от два века се използуват за увеселителни цели и в медицината, все още не е много ясно как се осъществява въздействието им върху ЦНС. По този повод има предложени няколко хипотези, но никоя от тях не може да обясни всички техни особености. Най-често се смята, че те втечняват мембраните на невроните, като по този начин пряко или косвено влияят на предаването на нервните импулси. Ефектът на повечето инхаланти напомня на този на алкохола, съчетан с някои от характеристиките на халюциногенните преживявания.

Летливите нитрити и феромоните имат съвсем друг ефект и механизъм на действие, но са сложени тук поради липса на по-удачно място.

1. РАЙСКИ ГАЗ

Диазотният окис (N₂О) е бил открит през 1776 г. от Джоузеф Пристли и Хъмфри Деви. Деви забелязал, че когато се вдишва, новият газ предизвиква в началото състояние на възбуда, придружено от пристъпи на неудържим смях и слухови халюцинации, поради което го нарекъл райски или веселящ газ. Скоро в лабораторията на Деви започнали да се организират вечери, посветени на новото забавление, на които присъствували много представители на тогавашния артистичен и интелектуален елит. Един изследовател на този период ги характеризира като "група веселяци, търсещи по-скоро удоволствие от опиянението, отколкото занимаващи се с наука". Те отбелязали, че удоволствието, което получават, прилича на алкохолното опиянение, но е значително по-приятно от него. Един от участниците в събиранията заявил, че на седмото небе атмосферата без съмнение е от райски газ. Деви на шега изчислил, че ако произвежда газа и го продава в торби, ще може да прави успешна конкуренция на алкохола.

Покрай веселбата Деви пръв забелязал, че, освен другите ефекти, диазотният окис унищожава чувството за болка и го предложил на лекарите, но никой тогава не му обърнал внимание. Едва половин век по-късно английският хирург Хикман започнал експерименти с райски газ. Той не намерил поддръжка в родината си и се обърнал за помощ към франция, но Парижката Академия на Науките отклонила неговото предложение за използуване на обезболяващите свойства на райския газ като смехотворно. До средата на миналия век диазотният окис оставал забавление, известно само в университетските среди, докато един американски студент по медицина не решил да спечели, като устройва публични сеанси с него; рекламата, която той напечатал, гласяла следното:

"Голяма демонстрация на ефектите от вдишването на Диазотен окис - Райски или Веселящ Газ, ще бъде направена в Юнион Хол този четвъртък вечерта, 10 декември 1844 г.

Четиридесет галона от Газа ще бъдат приготвени и приложени на всички присъствуващи, които поискат да го вдишат.

Дванадесет млади мъже са изявили желание да започнат, за да дадат начало на забавлението.

Осем силни мъже са ангажирани да заемат предните места, за да запазят тези, които са под влияние на Газа, да не наранят себе си или другите. Поради тези мерки всяка възможност за опасност е избягната. Най-вероятно никой няма да буйствува.

Ефектът на Газа е да накара тези, които го вдишват, да се смеят, пеят, танцуват, говорят или буйствуват според основната черта от характера им. Те ще запазят съзнание до такава степен, че за нищо направено или казано след това няма да съжаляват.

N. В. - Газът ще бъде приложен само на джентълмени с най-почтена репутация. Целта е забавлението да бъде в най-висока степен добропорядъчно."

По време на сеанса един от вдишалите райски газ паднал от сцената и си наранил крака, но за свое и на публиката изумление, не почувствувал никаква болка. Сред посетителите на демонстрациите имало един млад зъболекар, Хорас Уелс, който силно се впечатлил от случилото се; той разпитал пострадалия и лично се уверил в обезболяващия ефект на газа. На следващия ден той убедил свой колега да му извади един мъдрец под въздействието на газа;

Уелс не почувствувал никаква болка и радостно закрещял: Това е нова ера в стоматологията". Той станал ентусиазиран разпространител на новия метод, но веднъж пациентът едва не умрял в следствие на упойката и Уелс бил обвинен в измама. Въпреки всичко, постепенно употребата на диазотния окис, а по-късно и на етера, се утвърдила и много медицински светила започнали да оспорват приоритета на Уелс; той не издържал на това и на 33 годишна възраст се самоубил с етер. Днес има въведени много нови инхалационни анестетици, но старият райски газ все още широко се използува в медицината.

Съобщава се, че една мистично религиозна група е използувала райския газ като средство за по-бързо достигане на състояние на трансцедентална медитация. Този факт не е изолиран; още около 1900 г. известният американски психолог Уйлям Джеймс в своя капитален труд Многообразие на религиозния опит е обърнал особено внимание на това. което той наричал анестетични откровения, т. е. видения и халюцинации, които човек изпитва под въздействието на различни вещества. Джеймс пише:

"Диазотният окис и етера, особено първото вещество, когато е достатъчно разреден с въздух, стимулира мистичното съзнание по един изключителен начин. Човек чувствува, че му се откриват неподозирано дълбоки истини; тези истини, обаче, се изплъзват и му убягват в момента, в който той идва на себе си; ако успее да си спомни няколко думи, в които му се струва, че те се изразяват, това обикновено са безсмислици. Независимо от това, чувството за дълбокото значение на станалото остава; аз познавам не един човек, който смята, че трансът, предизвикан от диазотен окис, е едно върховно метафизично откровение.

Преди години аз самият направих някои наблюдения върху този аспект на интоксикацията с диазотен окис и написах една статия. Тогава направих едно заключение и моето убеждение е, че то си остава непоклатимо вярно. Това е, че нашето нормално будно съзнание - рационалното съзнание, както го наричаме - е само един от видовете съзнание; отвъд него, скрити зад воал, съществуват потенциални форми на съвсем различно съзнание. Ние можем да прекараме целия си живот без да подозираме за тях; но приложете необходимия стимул - и ето ги в цялата им завършеност - определени типове менталност, които сигурно също имат своето поле на приложение."

Употребата на райски газ за увеселителни цели никога не е ставала масова, но не е преставала, а напоследък даже незначително е нарастнала; сред тези, които са го опитвали - ако оставим на страна цялата интелигентска измет - има и такива сериозни личности като сър Уинстън Чърчил. Газът е повече известен сред хората, свързани с медицината, които имат достъп до него. В някои страни райският газ се продава във флакони и е предназначен за разпенване на хранителни продукти (кремове, сладолед), но освен приложението му в кухнята и в ресторантите, някои го вдишват просто за забавление, Всички, които са изпитали влиянието на газа, определят преживяването като приятно. Ефектът му започва половин минута след вдишването и продължава не повече от няколко минути. За получаване на нов ефект е необходимо ново вдишване, но при това не е необходимо да се увеличава дозата, напротив, същият ефект се причинява от по-малка доза. След употребата на диазотен окис няма никакви неприятни усещания.

Съобщава се, че у някои от хората, които продължително време ежедневно са дишали диазотен окис (почти всичките са зъболекари), това е довело до патологични промени в костния мозък. Той дезактивира витамин В₁₂, затова след него се препоръчва приемане на таблетка В₁₂. Райският газ е тератогенен за лабораторните животни и, вероятно, за хората, затова той трябва да се избягва от бременните жени. Впрочем, неговите странични ефекти са по-опасни за лекарите и сестрите анестезиолози, отколкото за епизодичните дишачи. Друг сериозен проблем, който създава райският газ, е опасността от задушаване. Той не поддържа дишането и човек неусетно може да загуби съзнание. Ако наоколо няма други хора, подобно преживяване може да завърши трагично; известни са случаи на подобна смърт. Някои хора изглежда са особено чувствителни към райския газ, тъй като, макар и изключително рядко, има случаи на внезапна смърт от спиране на сърдечната дейност даже по време на анестезия; от друга страна, в сравнение с над 1 милиард души, които са преживели неговото въздействие в операционната или просто за удоволствие, тези случаи са единични. Твърденията, че диазотният окис е много опасен, тъй като предизвиква зависимост от опиатен тип, едва ли могат да се възприемат сериозно.

Диазотният окис се получава относително лесно при нагряване на амониева селитра. Простотата на получаване е причина за чести опити за синтез в домашни условия. Трябва да отбележим, че процесът на разлагане на амониевия нитрат е много капризен; при най-малко отклонение в температурата той спира или преминава във взрив. Даже в случай на успех, полученият N₂O е силно замърсен от силно токсичните NО и NО₂, които предизвикват тежки поражения на белия дроб. В следствие на това, опитите за домашно получаване на райски газ са довели до много повече жертви, отколкото самите му странични ефекти.

Много други газове имат действие, подобно на това на диазотния окис - етиленът (С₂Н₄), ксенонът (Хе) и даже обикновеният азот (N₂), но в последния случай то се проявява само при повишено налягане. Този ефект се проявява при водолазите, които дишат газова смес под налягане от няколко атмосфери, която се състои предимно от азот. При повишаване на налягането те изпадат в т. нар. екстаз от дълбочината; това състояние не е неприятно, но е твърде опасно за тях, затова при работа на много големи дълбочини азотът се заменя с хелий, който няма такова действие.

Диетиловият етер ((С₂Н₅)₂О, Еt₂О), наричан от алхимиците серен етер, е известен още от началото на 13 в.; той се получава при нагряване на спирт с концентрирана сярна киселина. Той е лесноподвижна, летлива течност със силна, но не неприятна миризма. В началото на 18 в. етерът бил въведен в медицината под името анодин и се препоръчвал за лекуване на бъбречни камъни, колит, болки в ухото и почти всички останали болести. В един учебник от 1761 г. той се описва като "един от най-съвършените тоници, приятен за нервите, сърдечен и успокояващ". В средата на миналия век етерът започнал да се използува за упойка по време на операции; той в известен смисъл е положил началото на съвременната анестезиология.

В миналото етерът бил популярен като средство за релаксация сред добропорядъчните пуританки, които не можели да си позволят ужасния грях да пийнат малко алкохол. На другия полюс били плейбоите на 18 в., като Джеймс Греъм, господар на Храма на Химена и собственик на Небесното Легло; Греъм по няколко пъти на ден демонстративно вдишвал етер пред своите посетители, изпадайки в състояние на безметежност и веселие. През 19 в. етерът станал известен и в университетските среди. От време на време неговата популярност избухвала и сред простолюдието, но това обикновено ставало, когато в някоя страна много се вдигнат акцизите върху алкохола. По време на една такава епидемия един ирландски лекар се шегувал, че главните улици, по миризмата, която се носи от кръчмите, му напомнят за неговата операционна. Етерът е бил популярен в САЩ по време на сухия режим и в Германия по време на войната, когато да се намери приличен алкохол е било трудно или почти невъзможно.

Етерът е бил известен през миналия век и у нас; главният герой на Любен Каравеловата книга Мамино детенце много обича да пие локмаруху. Авторът като ученик много се чудеше какво ли е това питие, но никой от учителите тогава не можа да отговори на въпроса му - всъщност, става дума за смес от спирт и етер, която се продавала като лекарство. Локмазаните добавяли локмаруху в ракията си. Каравелов много живописно разказва за ефектите на тази смес.

През миналия век етерът бил на особена почит сред студентите в Харвард. сред които етерът (точно както LSD един век по-късно) имал репутацията на средство за постигане на мистични усещания и самопознание. Един от тамошните професори се заинтересувал от забавлението на студентите си и ни е оставил любопитно описание на своето анестегично откровение под въздействието на етер:

"Веднъж вдишах една прилична порция етер, с намерението да запиша в първия момент, когато дойда в съзнание мислите, които той ще внуши на ума ми. Мощна музика на триумфален марш, зовящ към небитието, зазвуча в главата ми и ме изпълни с чувство за необятни възможности, които за момент ме направиха да се чувствувам като архангел. Покривалото на вечността се открехна. Една огромна истина, която надхвърля целия човешки опит и е ключ за всички тайни, които философията се е оказала неспособна да открие, проблясна пред мен като внезапно откровение. Всичко бе ясно - тези няколко думи издигнаха моето разбиране до нивото на знанието на херувим. Когато възвърнах нормалното си състояние, аз си спомних решението си и на дъската с криви, разтреперани букви написах всеобхватната истина, която още блестеше в съзнанието ми. Думите бяха следните (децата ще се засмеят, а мъдрите ще се замислят): "Силна миризма на терпентин тържествува над всичко."

Етерът с еднакъв успех се е пиел или вдишвал. Смятало се е, че етерът причинява по-малкотрайни последствия от алкохола, но той създава специфични проблеми на тези, които го употребяват; сред тях е хроничния гастрит. Етерът лесно се предозира, което води до смърт, а парите му са изключително пожароопасни и хора, които непредпазливо са опитвали да запалят цигара, са получавали опасни, нерядко смъртоносни изгаряния. Напоследък етерът рядко се вдишва с цел удоволствие; той рядко се използува и за упойка, тъй като съществуват много по-безопасни средства за тази цел.

3. ХЛОРОФОРМ

Трихлорметанът (СНСl₃), известен повече под името хлороформ, е получен за пръв път в 1831 г. и още тогава е открито подтискащото му действие върху психиката. Сладките пари на тази тежка и лесноподвижна течност, подобно на етера, предизвикват опиянение, а в по-големи дози - загуба на съзнание. Като опияняващо средство той никога не е достигал популярността на етера и сега практически не се употребява за тази цел. Хлороформът е бил предложен в края на миналия век за обезболяване при операции и раждане. Използуването му за облекчаване на родилните болки е било враждебно посрещнато от религиозните кръгове, които се позовавали на Библията, където е казано, че "с болки ще раждаш деца" (Битие 3:16). В избухналата полемика д-р Джеймс Симпсън намерил правилния подход, като посочил, че самият Бог е използувал анестезия: "И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му." (Битие 2:21). Този научен аргумент бил необорим и успял да убеди и най-дебелите глави. Накрая самата кралица Виктория при раждането на осмото си дете помолила Симпсън да й даде хлороформ за упойка, за което той получил благородническа титла. Като средство за наркоза и за опиянение хлороформът е твърде опасен и затова днес почти няма употреба; той се използува за медицински цели само в някои тропически страни, тъй като кипи при значително по-висока температура от етера.

Това, което всички наричат дишане на лепило, всъщност представлява вдишване на парите на органичните разтворители, съдържащи се в лепилата. Тази широка група летливи органични вещества включва най-различни въглеводороди, хлорни производни, кетони и естери; тук трябва да се включи и дишането на бензинови пари. До каква степен се е разпространил този навик говори фактът, че даже австралийските аборигени правят набези срещу отдалечени летища в пустинята, за да дишат бензин.

Хроничното приемане на тези, доста различаващи се помежду си вещества, има общо взето различно дълговременно въздействие върху организма, но тъй като вдишването на парите им предизвиква сходно състояние на опиянение, прието е те да се разглеждат заедно. Ефектът от вдишването на летливи вещества най-общо може да се оприличи на ефекта на алкохола. Типичните симптоми включват загуба на координация, напрегнатост, възбуда, объркване и дезориентация, достигащи до делириум. По-големи дози могат да доведат до изпадане в кома, която може да продължи от няколко часа до няколко дни; естествено повечето хора, които дишат разтворители, спират преди да се проявят сериозните неприятни ефекти, точно както повечето пиячи спират преди да паднат под масата. Системното повтаряне на интоксикацията води до виене на свят и халюцинации. Често наричат органичните разтворители LSD за бедните.

Хроничната употреба на органични разтворители води до мускулна слабост, умора, гадене и повръщане, коремни болки и отслабване. Чести са и различните неврологични усложнения като неврити, парализи на лицевите нерви, атаксия, тремор и сърбеж. Най-често се увреждат черния дроб, бъбреците и сърцето, а освен всичко, много от тези вещества предизвикват рак. При употребата им от деца, които трудно могат да преценят опасността, често се случват фатални произшествия. Най-опасно е вдишването на изпаренията от затворен обем (полиетиленов плик, чанта и т.н.). в който е пъхната цялата глава.

Логичен е въпросът, защо въобще се употребяват вещества с толкова опасни последствия върху човешкия организъм. От една страна това е резултат от тяхната изключителна достъпност, а другата част от отговора е: защото от това се чувствувам по-добре или просто иначе. Христоматиен пример за изследване на употребата на разтворители от децата е разговорът на един американски детски психолог с малкото момче, наричано Куршумче, което той заварил да диша бензинови пари:

В: Какво те кара да дишаш бензин, Куршумче?

О: Ами, когато се чувствуваш зле, го дишаш и от това ти става горещо и си нещо като замаян, като че плуваш из въздуха. Кара те да се чувствуваш горещ отвътре и различен от това, което си бил преди.

В: Когато си дишал бензин и ти е станало по-добре, какво правиш след това?

О: Тогава отново започвам да се чувствувам бесен и трябва да направя нещо.

В: Откога ти харесва да миришеш бензин, Куршумче?

О: Ами, тук в лагера, от две седмици. Аз показах на Дони как да го диша. Това те прави да се чувствуваш като в страната на приказките или въобще някъде далеч от там, където си.

В: Куршумче, защо има толкова разсипан бензин по пода?

О: О, просто исках да сипя повече върху парцала. Ако има достатъчно, те докарва в нещо като сън. Всичко става тъмно и виждаш избухващи звезди; в това време видях и големи мухи, които летяха наоколо. Те бяха големи и зелени и имаха бели крила.

В: По-добре ли чуствуваш себе си и другите хора, след като си имал някой от тези сънища?

О: Ами да, докато не започне отново да ми става зле и да ме хваща бяс.

Месец по-късно Куршумчето е бил намерен мъртъв, а до него имало бутилка с лакочистител.

Към действието на органичните разтворители се създава толерантност; тези, които в началото са използували една туба лепило, след година вече имат нужда от десетина, за да постигнат същия ефект. Спори се по въпроса дали те предизвикват физическа зависимост, но като че ли досега не е описан случай на ясно изразен абстинентен синдром. Въпреки това, изследванията показват, че хроничните дишачи на лепило се пристрастяват към този навик и той става неизменен ритуал в техния живот. От това би могло да се заключи, че органичните разтворители предизвикват психическа зависимост, но тук несъмнено действуват и много социални фактори, които е трудно да се отделят от ефекта на самите вещества.

5. ЛЕТЛИВИ НИТРИТИ

Много сърдечно болни, когато почувствуват пристъп, слагат под езика си таблетка нитроглицерин, който има свойството силно да разширява кръвоносните съдове и им помага да преодолеят кризата. Летливите органични естери на азотистата киселина имат същото действие и по-рано са се употребявали за същата цел. Най-известен от тях е изоамилнитритът, наричан за по-кратко амилнитрит, същият ефект имат и циклохексилнитрита и бутилнитрита, но последният има един чисто естетически недостатък - миризмата.

Една от причините амилнитритьт да бъде изхвърлен от медицината и заменен с други лекарствени средства е неговата извънмедицинска употреба, която има ясно изразен сексуален оттенък. Освен че разширява кръвоносните съдове амилнитритьт отпуска аналния сфинктер и това му свойство го прави особено популярен сред хомосексуалистите. Повечето хора, които го използуват (а повечето от тях като че ли са хетеросексуални), твърдят, че амилнитритът прави усещането на оргазма много по-силно. Най-вероятно това е свързано с внезапното кръвонапълване на половите органи, но няма да е чудно, ако някои от тези усещания да се дължат на чисто психологически причини, като особената нагласа за възприемане на нови усещания. Ефектът понякога може да бъде обратен на желания, тъй като той силно намалява кръвното налягане, и често у мъжете се получава временна загуба на ерекция. Действието на амилнитрита е интензивно, но много кратко. Подобен на него във всяко отношение е бутилнитрита, който все още се продава в някои страни, но миризмата му го прави крайно неподходящ за подобна деликатна употреба, особено върху жените - представете си реакцията на жена, на която малко преди върховния момент й пъхнат под носа нещо с ухание на немити крака.

Летливите нитрити са удивително слабо токсични - все пак те са започнали кариерата си като лекарства за сериозно болни хора. Общият им ефект се изразява в сърцебиене и силно почервеняване на кожата от нахлулата кръв, а на някои може да им се завие свят. Най-често срещаните неприятни симптоми, като главоболие, гадене, загуба на ерекция, ниско кръвно налягане и евентуална загуба на съзнание, много бързо преминават без никакви последствия.

Въпреки всичко, алкилнитритите могат да бъдат потенциално опасни, ако се употребяват от хора, които боледуват от глаукома или са прекарали сериозни травми в областта на главата. Техен вреден ефект е, че намаляват способността на кръвта да пренася кислород, като някои хора с вродена недостатъчност на един от кръвните ензими (глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа) са особено чувствителни към тази намеса; известен е един случай, когато вдишването на пари от амилнитрит от полиетиленов пакет е причинило смърт. Това като че ли е единствения подобен случай, но трябва да се помни, че вдишването на какви да е изпарения от затворен обем е най-сигурния начин човек да се отрови, тъй като в такива случаи кислородът е недостатъчен и ефектът и на най-невинното нещо става труднопредсказуем. И накрая, алкилнитритите са изключително пожароопасни - даже повече от етера; известни са няколко случая на хора, които поради небрежност са получили сериозни изгаряния.

6. ФЕРОМОНИ

Ароматните вещества изглеждат чужди на предмета на тази книга, още повече, че огромната част от тях са практически безвредни за човека. Те, обаче, са много интересни като модификатори на човешкото поведение. Няма да говорим за техните чисто сигнални или естетически достойнства или недостатъци, тъй като това би разширило разглеждането до безкрайност. В това отношение те по нищо не се отличават от всичко друго, което ни влияе чрез сетивата - цветовете, топлината и студа, формите, звуците т.н. Тук ще стане дума само за способността на някои ароматна вещества на пръв поглед незабележимо, но непосредствено, да влияят на най-дълбоките корени на човешкото поведение; става дума за феромоните.

Самите автори на тази дума я обясняват по следния начин: "феромоните са такива вещества, които се изработват и отделят в околната среда от живите организми и предизвикват специфична ответна реакция у възприемащите ги индивиди от същия биологичен вид." Феромоните играят изключителна роля в общуването на нисшите животни; у тях съществуват феромони за отбелязване на територията, феромони за тревога и, разбира се, полови феромони. Ние сме свикнали да мислим, че човекът се ръководи повече от други, много по-сложни сигнали, но и у него обонянието е запазило важната си роля в тази дейност, която природата ни смята за твърде съществена и приятна. Тази енциклопедия е посветена в голяма степен на химията на удоволствието, затова е естествено да обърнем внимание на половите феромони - единствените вещества, които могат да се смятат за естествени афродизиаци.

Самките на всички млекопитаещи излъчват миризма, която възбужда самците; мирисът на жена е значително по-силен в тази фаза от менструалния цикъл, която благоприятствува зачатието. Твърди се, че Наполеон, връщайки се в Париж след една от своите кампании, изразил в писмо до Жозефина желанието си тя да не се къпе до пристигането му. Мъжките животни също въздействуват на самките; нерезът излъчва феромон, много сходен по химична структура с мъжките полови хормони, чийто мирис прави свинята нежна, покорна и любвеобилна. Обонянието на женските животни, и на жените в това число, силно се изменя с фазите на цикъла им. Употребата на хормонални противозачатъчни средства прави обонянието на жените по-нечувствително. Въпреки старанията на нашата дезодорантна цивилизация, миризмата все още има изключително важно значение за харесването между двата пола. В английския език се използува един много точен израз за внезапното и необяснимо привличане между мъж и жена - химия (chemistry). Разбира се, има много хора, които смятат, че трябва да се мием преди, по време и веднага след секса, но на тях бихме препоръчали да се обърнат към психиатър.

Отдавна хората са правили опити да повишат своята привлекателност за противния пол, и въобще за другите хора, чрез използуването на най-разнообразни средства. Този човешки стремеж е тема на една изключителна книга - Парфюмът на Патрик Зюскинд. Неин герой е уродливият и гениален парфюмер Жан Батист Грьонуй, който след дълъг труд успява да получи от телата на убитите от самия него красиви млади момичета парфюм, който кара всички хора да изпитват безгранична любов. Всичко, което сега знаем за феромоните, обяснява защо в течение на хилядолетия хората са обръщали такова внимание на ароматните вещества. Историята, описана в Парфюмът, едва ли е възможна, но вече сме свидетели на първите съзнателни опити в тази насока. Идеята несъмнено е дошла от съобщението, че свинският феромон е открит в потта на мъжете. По всичко изглежда, че жените също в една или друга степен са чувствителни към неговия мирис; известно е, че месото на нереза, независимо дали е див или питомен, има забележима мускусна миризма, която жените усещат много по-силно от мъжете.

В 1984 г. една чикагска фирма пусна на пазара мъжкия парфюм Андрон, който съдържа споменатия феромон. Той, както твърди рекламата, може да накара всички жени да тръгнат след този, който го използува, независимо от това как изглежда; трябва да добавим, че новото средство за сваляне на мацки влезе в книгата на рекордите Гинес като най-скъпия парфюм на всички времена. У нас неотдавна също се появиха реклами за подобен парфюм с названието Феромон - разбира се, ако не става дума за обикновен фалшификат. Феромонът, както личи от досегашните експерименти, наистина би могъл да повлияе на избора на една жена, което не е чудно, тъй като мускусната миризма играе важна роля в половия живот на много млекопитаещи. Откриването у човека на феромон с подобна миризма хвърля нова светлина върху неизменната популярност, с която се ползуват мускусите в парфюмерията. Едва ли е случайно, че химичната структура на животинските мускуси в една или друга степен напомня тази на човешко-свинския феромон. Интересно е да се отбележи, че понякога даже съвсем чужди вещества предизвикват у животните сексуално поведение. Известно е силното влияние, което оказва миризмата на валериан върху котараците и лъвовете; впрочем, засега не е известно вещество, което да въздействува така върху мъжете.