ДО КОГА ХОРАТА ЩЕ СЕ ДРОГИРАТ?

И все пак, наивно е да се смята, че съвременното общество е чак толкова различно от всичко, което е било преди него. Много възрастни с радост ще се съгласят, че днешните млади са "безсрамни, самонадеяни, разпасани, похотливи, опиянени, брутални и нагли, дръзки, самодоволни, надменни, развратни, порочни и склонни към промискуитет, безотговорни хора, които се самоунищожават чрез един живот, отдаден само на удоволствията". Единственият възможен коментар към тези гневни думи е, че "няма нищо ново под слънцето", тъй като те са отправени към астекските младежи от 16 век, които заради едното удоволствие ядяли свещените за техните бащи халюциногенни гъби. Състоянието на опозиция на младежите към традиционните ценности на обществото е нормално; в огромния брой случаи то е преходно и повечето от бившите бунтари стават порядъчни работници, бизнесмени и даже президенти, а преживяванията от младостта - класическа тема за разговор на масата.

За съжаление, въпреки афишираната загриженост, отношението в обществото към важния проблем за наркотиците и тяхната употреба често е ирационално или откровено лицемерно. Кофеин, алкохол и тютюн - това са единствено разрешените психоактивни вещества. Последните две от тях са сред най-вредните наркотични средства, но с тяхното производство и търговия е свързан материалният интерес на цели обществени групи и рекламите на алкохол и цигари не смущават почти никого у нас. Ако разгледаме отблизо съвременното положение с употребата на опиати и кокаин, се натъкваме на констатацията, че цената, която обществото плаща за опазването на повечето от своите членове от изкушението, е създаването на наркоманията и наркотрафика в днешния смисъл на думата. Едно следствие от забраната на дрогата, което води до много сериозни социални и икономически последствия, е това, че нейната цена е десетки и стотици пъти по-голяма от реалната й себестойност - нещо, което е възможно само за една забранена стока. Друг неоспорим факт е, че причините за високата смъртност сред наркоманите се дължат не само на самата дрога, но и на специфичния стил на живот, който им налага нейната забрана.

Огромни са жертвите, до които неизбежно води нелегалната търговия и методите на борба с нея; най-показателни в това отношение са данните от САЩ, където вече няколко правителства без особен резултат обявяват война на наркотиците. Здравият разум подсказва, че борбата с наркотиците - такава, каквато е тя сега -взема многократно повече жертви от самите наркотици. Съмнително е, че подобни мерки биха довели до по-добри резултати в която и да е друга страна. Въпреки очевидните факти, отношението на заинтересованите институции към употребата на психоактивни вещества се определя от критерии, които често изглеждат странни. Техните действия са слабо ефективни, затова пък напомнят старата английска мъдрост, че "пуританът е човек, който страда, когато някой някъде изпитва удоволствие".

В своята книга Вратата на възприятието Олдъс Хъксли се е опитал да предложи един по-откровен и по-човечен подход към употребата на психоактивни вещества:

"Малко вероятно е някога човечеството като цяло да се откаже от Изкуствения рай. Повечето мъже и жени водят, в най-лошия случай, живот, толкова тягостен, а в най-добрия - толкова еднообразен, нищожен и ограничен, че стремежът да избягат, страстното желание поне за няколко мига да излязат от пределите на своя свят, са били и остават основни стремежи на душата. Изкуството и религията, карнавалите и сатурналиите, танците и слушането на оратории - всичко това е служило, по думите на Дж. Х. Уелс, като Врата в Стената. А за лично и ежедневно ползуване са съществували химическите интоксикационни вещества. Голямата част от тези модификатори на съзнанието в наше време могат да се употребяват само с лекарско разрешение или незаконно, на свой страх и риск. Единствено алкохолът и тютюнът са разрешени за употреба на Запад без съществени ограничения. Всички останали химически Врати в Стената са обявени за наркотици, а техните незаконни потребители се наричат наркомани.

Днес ние посвещаваме все повече време на пиенето и пушенето, отколкото на образованието. И в това, естествено, няма нищо странно. Жаждата за бягство от себе си и от околната среда живее почти във всеки от нас. Желанието да се направи нещо за младите е присъщо само на родителите, но и това е само в продължение на няколкото години преди децата да тръгнат на училище. По същия начин не е удивително и отношението към пушенето и пиенето. Независимо от растящата армия безнадеждни алкохолици, независимо от стотиците хиляди хора, които ежегодно се осакатяват или убиват от пияни шофьори, популярните комици продължават да се шегуват с алкохола и пияниците. И независимо от очевидната връзка между цигарите и рака на белия дроб, всеки от нас смята пушенето за не по-малко нормално от храненето. Твърдата убеденост в материалността на Ада не е удържала средновековните християни от постъпки, които са се диктували от честолюбието, алчността или похотливостта им. Ракът на белия дроб, пътните произшествия и милионите нещастни и носещи страдания алкохолици - това са факти, много по-очевидни от факта на съществуването на Преизподнята по времето на Данте. Но, заедно с това, това са факти далечни и несъществени в сравнение с близкия и осезаем факт на страстното желание в даден момент да се освободим или успокоим, да пийнем или запушим.

Универсалният и вечен стремеж към самовъзвишаване не може да се прекрати чрез простото затръшване на популярните днес Врати в Стената. Единствената разумна политика е да се отворят нови, по-добри врати, с надеждата, че това ще застави мъжете и жените да сменят старите лоши навици с нови, по-малко пагубни. Някои от тези нови, по-добри врати, оставайки социални и технологични по характер, ще бъдат други в религиозен. психологичен, диетичен, образователен и естетичен план. Но потребността от постоянен химически отдих от непоносимия индивидуализъм и отблъскващата среда, несъмнено ще се съхрани. В този случай ще се появи нужда от нов наркотик, който да успокои и утеши страдащите, но така. че вредата от дълговременната му употреба да не надвишава ползата. Този наркотик трябва да бъде силнодействуващ, но за кратко време, и лесно производим. Той трябва да бъде по-малко токсичен от опиума или кокаина, по-малко социално опасен от алкохола и барбитуратите, по-малко вреден за сърцето и дробовете от цигарения катран и никотина. А от друга, положителна страна, той трябва да предизвиква в съзнанието по-интересни и ценни по своята същност изменения от простото успокоение или мечтание, илюзия за всемогъщество или освобождаване от задръжките ни."

Към написаното от Хъксли се присъединяват много реалистично мислещи съвременни учени и политици. Сред привържениците на частичната легализация на някои наркотици се срещат хора с най-различна политическа ориентация - от певеца Стинг до световноизвестния икономист Милтън Фридман, известен със своите крайно десни възгледи. Проф. Роналд Сиджъл смята, че единственият възможен начин за борба с вредните последствия от употребата на наркотици е просто да се измислят по-безвредни наркотици. По всичко изглежда, че силните наркотици едва ли някога ще бъдат легализирани, но някои относително леки и безопасни средства имат по-големи шансове; типичен пример е канабисът, който в някои развити страни е вече официално или негласно декриминализиран - да не говорим за страните, където никога не е бил забраняван.

Когато става дума за възможната легализация на каквито и да е наркотици, трябва да се добави едно важно, но рядко споменавано съображение. Независимо от това, че дългосрочната употреба на някои от тях би могла да е относително безопасна, става дума за вещества, много от които съществено променят нормалните реакции на човека, докато се намира под въздействието им. Установяването на това състояние е много важно за съдебната практика или за оценка на неговата работоспособност. Едва ли е случайно, че единственото силнодействуващо средство, което се смята за общоприето в индустриалните общества - алкохолът, лесно се открива в кръвта, още по-лесно чрез надуване на балон или най-просто по миризмата. В някои страни са известни случаи на престъпници, извършили жестоки престъпления, които в съда са изтъквали по съвета на умен адвокат, че са се намирали в състояние, предизвикано от марихуана, LSD, РСР и т.н., според това кое в момента е най-дискутираното в жълтите вестници средство. Независимо от очевидността на тези лъжи, съдът в редица случаи е приемал, че те са действували в състояние на временна невменяемост и е издавал по-леки присъди. Почти няма наркотик, който да предизвиква по-силна агресивност от алкохола, но последният е добре познат и алкохолното опиянение просто и относително евтино може да се установи, което не може да се каже за намирането на нищожно количество от някое от многобройните други психоактивни вещества в кръвта или урината. Този проблем ще продължава да съществува, докато тестовете за употреба на подобни вещества не станат така евтини и достъпни, както тези за алкохол; впрочем, в развитите страни има съществен напредък в това отношение.

Друг проблем, който би възникнал като следствие от наличието на достъпни наркотици, е възможността те да бъдат давани на други хора с цел модифициране на тяхното поведение. В едно либерално общество всеки има неоспоримото право да уврежда себе си както иска, стига по този начин да не обременява другите; огромната част от хората, които започват да вземат наркотици, прекрасно знаят на какви рискове се подлагат и се предполага, че сами могат да поемат отговорност за здравето и живота си. От друга страна, всеки има право да бъде предпазен от възможността да бъде увреден или просто манипулиран от злонамерени хора. Тук аналогията със силноотровните вещества е почти пълна - очевидно е, че цианкалият не се продава свободно за да бъдат затруднени тези, които искат да отровят някого, а не за да бъдат предпазени хората от самоубийство - самоубийците винаги намират начин. В интерес на истината, сериозни опити за психофармакологична експлоатация досега са били правени само на държавно ниво.

Изложените тук причини, които пречат на безконтролното използуване на силнодействуващите психоактивни вещества, изглеждат много по-съществени от всичко, което се приказва за техните истински или измислени вредни ефекти. По всичко личи, че идеята за напълно свободна употреба на каквито и да е наркотици е крайно нереална; нека напомним, че в момента и по отношение на алкохола и цигарите има строги възрастови забрани - друг въпрос е доколко и как те се спазват. Да се изгонят от живота ни всички реално съществуващи и потенциални наркотици е още по-нереално. Разбира се, съществуват хора, които вярват във възможността за реализация на лозунга свят без дрога, но тази идея много прилича на поредната утопия, а неприятно свойство на всяка утопия е, че ако въобще е възможно да се реализира, това винаги става в много уродлива форма и непременно чрез много кръв.

Наркотиците създават много и сериозни проблеми и те несъмнено ще продължават да стоят на дневен ред. Един пример за разумен подход към подобен проблем може да бъде кампанията Антиспин. Очевидно е. че проблемът със СПИН може радикално да бъде решен като сексът се забрани и се замени с изкуствено осеменяване - но като че ли по-реалистично е да се популяризират методите за безопасен секс. Опитът от антинаркотичната пропаганда в развитите страни показва, че тя е по-ефективна от забраните; най-ярък пример е спадът в консумацията на тютюн. Даже в случаите, в които тя не е довела до забележимо намаляване на употребата на различни наркотични средства, неин несъмнен резултат е това, че хората са получили по-точна представа за вредните им ефекти и ги използуват по-предпазливо. Не трябва да се забравя, че проблемът не е в самите наркотици, а в хората, които имат по-голяма или по-малка нужда от тях. Едно действително хуманно отношение към тези, които употребяват всевъзможни психоактивни средства - а в една или друга степен това сме почти всички ние - може да бъде изградено само на основата на реалистичен подход. За да може в обществото да съществува адекватно отношение към това явление, необходими са по-малко емоции, предразсъдъци и фалшива загриженост и повече знания, реализъм и търпимост.

Речник на термините

В този малък речник са обяснени накратко някои термини от областта на медицинската и извънмедицинска психофармакология. Той няма претенция за пълнота; за всичко останало читателят може да попита някого или да погледне специалните речници, енциклопедиите или речника за чужди думи.

АБСТИНЕНЦИЯ - буквално означава въздържание; прекъсване на приемането на дадено психоактивно вещество след период на продължителна употреба.

АБСТИНЕНТЕН СИНДРОМ - съчетание от болестни симптоми, които настъпват при абстиненция; наблюдава се след приемане на вещества, които предизвикват зависимост.

АГОНИСТ - вещество, което имитира действието на естествения невромедиатор, напр. мусцимолът е агонист на GАВА.

АГОРАФОБИЯ - страх от отворени пространства и наличието на много хора.

АДАПТОГЕНИ - вещества, които повишават работоспособността в условията на стрес; за такъв се смята женшенът и някои други меки природни стимуланти; това понятие в голяма степен се припокрива с термина ноотропни средства.

АЖИТАЦИЯ - тревога, съпроводена със силна двигателна възбуда.

АЛКАЛОИД - вещество с основен характер, съдържащо азот; алкалоиди са много от активните вещества на растенията, напр. морфин, кокаин, мескалин.

АМНЕЗИЯ - частична или пълна загуба на спомен за минали събития.

АНАЛГЕЗИЯ - частична или пълна загуба на чувството за болка, без засягане на съзнанието; аналгетиците са вещества, които предизвикват аналгезия, напр. морфин, а много от тях при по-високи дози предизвикват и анестезия.

АНАЛЕПТИЦИ - вещества, които стимулират дишането и сърдечната дейност; като такива в медицината се използуват някои стимуланти като кофеин, цитизин и стрихнин.

АНЕСТЕЗИЯ - състояние на пълна липса на чувствителност, което може да е свързано с пълна загуба на съзнание; анестетиците са вещества, които предизвикват анестезия, напр. райски газ, етер, кетамин.

АНОРЕКСИЯ - забележима загуба на апетит; може да бъде предизвикана както от психологически проблеми, така и от някои вещества - анорексигени.

АНТАГОНИСТ - вещество, което блокира или затруднява ефекта на други естествени, наркотични или лекарствени вещества, напр. налорфинът е антагонист на морфина.

АНТИДИУРЕТИЦИ - вещества, които подтискат отделянето на урина; такова действие имат много от веществата, описани в тази книга, напр. амфетамин, вазопресин и т. н.

АНТИДЕПРЕСАНТИ - лекарствени вещества, използувани за борба с депресията; първите антидепресанти са оказвали стимулиращо действие и на нормалните хора. но препаратите, които се употребяват днес, действуват само на тези, които наистина имат депресия.

АНТИЕМЕТИЦИ - средства против повръщане, напр. канабис.

АНТИМАНИЙНИ СРЕДСТВА - към тях принадлежат препаратите, съдържащи соли на лития; не е случайно, че в райони, където водата съдържа повече литий, психическите заболявания са по-редки.

АНТИПАРКИНСОНИЦИ - лекарства, които подтискат проявите на Паркинсоновата болест, напр. паркизан.

АПАТИЯ - състояние на вялост, отсъствие на желания и безразличие към окръжаващата среда.

АТАКСИЯ - нарушена способност за двигателна координация;

позната е на всеки, който е залитал след напиване.

АУТИЗЪМ - патологично самовглъбяване.

АФРОДИЗИАЦИ - под това име са известни всички средства за възбуждане или усилване на сексуалната активност; огромният брой от веществата, смятани за такива, дължат славата си на човешката склонност да се приема желаното за действителност; с известна уговорка към афродизиаците могат да бъдат причислени веществата, които помагат да се преодолеят сексуалните задръжки или правят секса по-различен като модифицират сетивните усещания.

БРАДИКАРДИЯ - забавяне на пулса.

ДЕЗИНХИБИТОР - вещество, което способствува за преодоляване на задръжките; резултатът от това е силно индивидуален - разкриването на скритите желания прави едни хора любвеобилни, а други - агресивни; типични дезинхибитори са алкохолът и другите ЦНС депресанти.

ДЕЗОРИЕНТАЦИЯ - нарушено ориентиране във времето, пространството и собствената личност.

ДЕЛИРИУМ - състояние на страх, обърканост и тревожност, обусловени от страшни по характер халюцинации; типичен е за острата фаза на алкохолния абстинентен синдром; може да бъде предизвикан от определени вещества - делирианти.

ДЕПЕРСОНАЛИЗАЦИЯ - загуба на чувството за собствено АЗ.

ДЕПРЕСИЯ - емоционално състояние на отчаяние и подтиснатост.

ДЕПРЕСАНТИ - вещества, които подтискат ЦНС; типични депресанти са алкохола и другите седативни и сънотворни средства.

ДЕРЕАЛИЗАЦИЯ - загуба на чувството за реалност на външния свят; чувство, че светът е сменен.

ДИСФОРИЯ - неприятно състояние на безпокойство и депресия.

ЕЙДЕТИЧНИ ОБРАЗИ - възникващи в паметта зрителни образи. по своята отчетливост почти равни на халюцинации.

ЕКСКРЕЦИЯ - извеждане на дадено вещество и на неговите метаболитни продукти от организма; най-вече това става с урината.

ЕНТАКТОГЕНИ - б тази относително нова група се включват веществата, които подобно на екстази, предизвикват чувство на дружелюбие и любов към околните.

ЕУФОРИЯ - приятно чувство на приповдигнатост и благополучие; в англоезичната литература се разграничава леката еуфория, причинена от алкохол, канабис и някои халюциногени (high) и острото и силно чувство на еуфория, получавано при пушене или венозно приемане на опиати, кокаин и амфетамини (kick, rush).

ЕФЕКТИВНА ДОЗА (ЕD-50) - дозата на дадено вещество, която предизвиква определен ефект у 50% от хората или опитните животни.

ЗАВИСИМОСТ - според определението на Световната Здравна Организация това е "психическо и понякога физическо състояние, резултат от взаимодействие между един жив организъм и дадено вещество, характеризиращо се с поведенчески и други реакции, които винаги включват непреодолим стремеж да се взема това вещество продължително или от време на време, за да се изпитат неговите психически ефекти, или за да се избегне дискомфорта от неговото отсъствие"

ЗООПСИИ - зрителни халюцинации на животни, обикновено със заплашителен характер; характерни са за кокаиновата и амфетаминова психоза, както и за действието на високи дози холинолитици.

ИЛЮЗИЯ - изкривена или неправилна интерпретация на външната реалност, която индивида смята за правилна; може да засяга едно или повече сетива.

ИНХИБИТОР - вещество, което блокира някой физиологичен процес; донякъде се покрива с понятието антагонист.

КАНЦЕРОГЕНЕН ЕФЕКТ - ефект на някои вещества - канцерогени, чието приемане води до повишаване на вероятността за развитие на ракови заболявания.

КИК - остро, внезапно и силно чувство на еуфория; всички вещества и способи на приемане, които предизвикват кик, водят до много силна психическа зависимост.

КОМА - състояние на дълбоко безсъзнание.

КРЪСТОСАНА ТОЛЕРАНТНОСТ - създаване на толерантност към група вещества в резултат от продължителното приемане на вещество със сходен на техния механизъм на действие.

КУМУЛАЦИЯ - сумиране на ефекта на новата доза с този на вече присъствуващото в организма вещество; кумулация се наблюдава при вещества, които относително бавно се метаболизират и екскретират, напр. стрихнин.

ЛАКРИМАЦИЯ - сълзотечене.

ЛЕТАЛНА ДОЗА (LD-50) - дозата, която предизвиква смъртта на 50% от опитните животни (или хора).

ЛОШО ПЪТУВАНЕ - неприятно и дори ужасно преживяване в резултат на приемането на халюциноген, което обикновено е свързано с лоша предварителна нагласа на субекта или със съществуващо психическо заболяване.

МАНИЯ - популярно название за налудност; в психиатрията означава състояние на приповдигнатост и възбуда.

МАО - моноаминоксидаза; ензим, който разгражда много медиатори, лекарствени и наркотични вещества.

МАО-ИНХИБИТОРИ - както се вижда от името им, това са вещества, които инхибират едни или други разновидности на моноаминооксидазата; сред МАО-инхибиторите има анорексигени, антидепресанти и даже халюциногени.

МЕДИАТОРИ - вещества, с помощта на които невроните контактуват помежду си; всички наркотични вещества действуват като по един или друг начин се намесват в този процес.

МЕТАБОЛИЗЪМ - тук се употребява в смисъл на превръщане на дадено наркотично вещество в други вещества - метаболити; разграждане на веществото в организма.

МЕТЕМПСИХОЗА - преминаване на душата от едно тяло в друго; това едва ли се случва в действителност, но под въздействието на някои средства човек изпитва такова чувство.

МИДРИАЗА - разширяване на зениците, напр. от атропин и амфетамин.

МИОЗА - свиване на зениците, напр. от опиати.

НАРКОТИК - понятие с крайно неуточнено значение, което се употребява за назоваваме на няколко доста различни неща: 1/ опиат; 2/ всяко вещество, предизвикващо зависимост; З/ всяко психоактивно вещество, забранено от закона; 4/ всяко психоактивно вещество, приемано просто за да бъде изпитано въздействието му.

НАЛУДНОСТ - илюзорна, но твърда убеденост на индивида в нещо, независимо от очевидността (за всички други хора) на обратното; напр. за преследване, за величие, за това, че всички действия на околните имат пряко отношение към него.

НЕВРОЛЕПТИЦИ - тези вещества, наричани още антипсихотици или големи транквилизатори, са антагонисти на допамина в мозъка и силно подтискат проявите на шизофренията; те се използуват само в медицината.

НИСТАГЪМ - неспособност за волево управление на движението на очните ябълки, при което очите започват неконтролируемо да се въртят или изглеждат силно кривогледи.

НООТРОПНИ СРЕДСТВА - вещества, които подобряват паметта, асоциативните възможности и способността за обучение; тяхното действие е меко и, за разлика от стимулантите, то се проявява само при продължително приемане; типичен пример за ноотропно средство е пирацетамът.

ОБРАТЕН ПРОБЛЯСЪК - кратковременно появяване на симптомите на прекарано халюциногенно преживяване известно време след него; причината за това явление е неясна, но то е напълно безвредно, ако човек не изпадне в паника; обратният проблясък продължава секунди или, най-много, няколко минути.

ОПИАТИ - опиоидни аналгетици - природни и синтетични вещества, които по своето действие силно напомнят морфина; прочутите със своето невежество български журналисти употребяват тази дума за всички забранени от закона вещества.

ОПИОИДИ - вещества, които имат много от свойствата на опиатите, най-вече - аналгетичното действие; разграничаването на опиати от опиоиди не винаги е безспорно; примери за опиоиди са метадонът и пентазоцинът.

ОПТИЧНИ ИЗОМЕРИ - два изомера на едно и също вещество, които по отношение на химичната си структура са огледални подобия един на друг; обикновено двата оптични изомера имат силно различаваща се физиологична активност.

ПАРАДОКСАЛНА РЕАКЦИЯ - нетипична реакция на приемането на дадено вещество, която се наблюдава у малък процент от хората; напр. задрямване от амфетамин или агресивност от диазепам.

ПАРАНОЯ - болестно състояние, характеризиращо се с ненормална подозрителност и налудности.