Що е наркотик?

ПАРКИНСОНОВА БОЛЕСТ - мозъчно разстройство, характерно с треперене на крайниците и специфични движения, израз на лицето, походка и реч.

ПЕПТИДИ - вещества, съставени от относително малък брой аминокиселини; пептиди са много естествени неврохормони и медиатори - енкефалини, ендорфини, вазопресин и окситоцин, както и синтетичният подсладител аспартам.

ПЕРИФЕРНА НЕРВНА СИСТЕМА (ПНС) - съвкупността от всички неврони, които не принадлежат към главния и гръбначния мозък; те управляват работата на мускулите и вътрешните органи; влиянието на Психоактивните вещества върху ПНС е причина за повечето от техните странични действия.

ПРИСТРАСТЯВАНЕ - състояние на зависимост от дадено вещество, което е вредно или опасно за физическото или душевно здраве, социалното благополучие и икономическото функциониране на субекта; използува се като синоним на зависимост.

ПСЕВДОИЛЮЗИЯ - илюзия, която се осъзнава от субекта като такава.

ПСЕВДОХАЛЮЦИНАЦИЯ - халюцинация, която се осъзнава от субекта като такава; типичните халюциногени като LSD предизвикват в действителност псевдохалюцинации.

ПСИХЕДЕЛИЦИ - вещества, които разширяват духовния кръгозор (psychedelics, mind expander); така хипи-поколението е наричало класическите халюциногени -LSD, мескалин и псилоцибин, на които е приписвало такива свойства.

ПСИХИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ - зависимост, при която липсата на желаното вещество не води до болестни промени, а само до психически дискомфорт, който, обаче, може да бъде изключително силен.

ПСИХОАКТИВНО ВЕЩЕСТВО - вещество, влияещо на възприятията, настроението, чувствата, мислите и поведението; някои предпочитат термина психотропна субстанция.

ПСИХОДИСЛЕПТИЦИ - друго название за психомиметици.

ПСИХОЗА - сериозно умствено разстройство, изразяващо се в нарушаване на способността за взаимодействие с околната среда и другите хора; нейни симптоми са нарушената способност за мислене, съждение, интерпретация на действителността, общуване, самоконтрол; може да бъде причинена от болест, старост, отравяне или влиянието на психомиметици.

ПСИХОМИМЕТИЦИ - вещества, които имитират някои или всички симптоми на истинските психози, напр. LSD, QВ, фенциклидин; почти се покрива с понятието халюциногени.

ПСИХОМОТОРЕН - отнасящ се до волевите мускулни движения.

ПСИХОНАВТИ - неофициално название на хората, които експериментират върху себе си действието на слабо изучени психоактивни вещества, най-вече - халюциногени; тези занимания са твърде рисковани, независимо от добрата научна подготовка, по която психонавта се отличава от редовия идиот, който се друса с каквото и както му падне.

РИГИДНОСТ - съхранение на неподвижното положение на тялото, независимо от опитите за движение; при по-лека степен на ригидност движенията се извършват трудно и на тласъци.

САЛИВАЦИЯ - това е интилигентен начин да се каже, че на някой му текат лигите.

СВОБОДНА БАЗА - алкалоидите обикновено са във вид на соли с някоя киселина; при освобождаването им от нея те се получават като свободна база; в този вид те могат да преминават през кожата (атропин) и стават по-летливи, което позволява да се пушат (крек-кокаин, хероин).

СВРЪХДОЗА - доза, значително по-голяма от ефективната, която се приближава до токсичната доза.

СВРЪХЧУВСТВИТЕЛНОСТ - повишена чувствителност към токсичните ефекти на дадено вещество, която се наблюдава у някои хора; може да доведе до изпадане в шок и смърт.

СЕДАТИВНИ СРЕДСТВА - вещества, които предизвикват успокояване, отпускане, а в по-големи дози сън или кома; такива са повечето депресанти като алкохол, барбитурати, диазепам, метаквалон.

СИНДРОМ - съвкупност от симптоми, които имат обща причина.

СИНЕСТЕЗИЯ - усещане или халюцинация, обусловено от други усещания, напр. звуците се чуват; синестезиите са типични за действието на класическите халюциногени.

СЛEДОВИ ФЕНОМЕН - кратковременно възприемане на движението на предметите наоколо като наложени кадри от анимационен филм; това явление е неизяснено, но, точно както обратните проблясъци, е безопасно; като тях то се появява и бързо изчезва.

СПАЗМОЛИТИЦИ - лекарства, които понижават тонуса на гладката мускулатура; такива са всички централни холинолитици.

СПЕКУЛАЦИЯ - твърдение, което по принцип би могло да бъде вярно, но в полза на което все още няма съществени доказателства; в науката спекулациите играят ролята на полезен стимул, но не бива да се възприемат твърде насериозно, ако не могат да получат надеждно потвърждение; за съжаление, много от "фактите", които се изнасят в популярната литература за и против наркотиците, са типични спекулации.

СТИМУЛАНТИ - вещества, предизвикващи психомоторна, интелектуална, емоционална и/или сетивна стимулация, напр. кокаин, амфетамин, стрихнин, никотин.

СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ - физиологични или психологични ефекти на дадено вещество, които придружават желания ефект, но общо взето са неприятни и могат да бъдат опасни.

СТУПОР - силна летаргия, състояние на частично или пълно безсъзнание.

ТАХИКАРДИЯ - увеличаване на пулса.

ТАХИФИЛАКСИЯ - бързо възникваща и бързо изчезваща толерантност.

ТЕРАТОГЕНЕН ЕФЕКТ - вредно влияние на някои вещества (тератогени) върху развитието на човешкия зародиш; поради този ефект съществуват силни ограничения за средствата, които е допустимо да се вземат от бременни жени.

ТОКСИЧНА ПСИХОЗА - психоза, предизвикана от приемане на токсични дози от някои вещества, напр. да се напиеш до степен, при която се появяват халюцинации (напиться до чертиков); действието на психомиметиците не би трябвало да бъде разглеждано като токсична психоза.

ТОКСИЧНОСТ - Свойството на дадено вещество да предизвиква патологични промени в организма; в тесен смисъл това е степента на отровност, която се измерва с леталната (смъртна) доза LD-50.

ТОЛЕРАНТНОСТ - поносимост, понижаване на чувствителността към въздействието на дадено вещество в резултат на адаптация на организма към повтаряща се употреба; вследствие от развиването на толерантност за съхраняване на силата на действието му е необходимо дозата на веществото да се повишава, което може да доведе до зависимост.

ТРАНКВИЛИЗАТОРИ - успокоителни средства, анксиолитици.

ТРЕМОР - треперене на тялото; най-забележим е треморът на ръцете; той може да бъде симптом на някое заболяване - напр. Паркинсонов синдром, или да бъде предизвикан от приемането на някои психоактивни средства - напр. никотин.

ФАРМАКОДИНАМИКА - наука, която изследва механизмите на действие на различните лекарствени, токсични и наркотични вещества.

ФАРМАКОКИНЕТИКА - наука, която изследва поглъщането, разпределението, метаболизма и изхвърлянето на различните лекарствени. токсични и наркотични вещества.

ФЕРОМОНИ - ароматни вещества, които в изключително ниски концентрации са способни да предизвикат у животните определена реакция - агресивност, дружелюбие, сексуално поведение и т. н.; ролята им в поведението на човека е твърде слабо изучена.

ФИЗИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ - зависимост, при която липсата на желаното вещество води до поява на болезнени симптоми, свидетелствуващи за разстройство на целия организъм; освен всичко това, тя винаги е съпроводена и с психическа зависимост.

ХАЛЮЦИНАЦИИ - сетивни образи, които се възприемат като обективно съществуващи; за разлика от илюзиите те не са свързани с външни дразнения; има зрителни, слухови, обонятелни, тактилни и т. н. халюцинации.

ХАЛЮЦИНАЦИИ ЕЛЕМЕНТАРНИ - слухови и зрителни халюцинации. неоформени като конкретни предмети, напр. бръмчене, звън, трясък, или, съответно, петна, линии, точки и т. н.

ХАЛЮЦИНОГЕНИ - вещества, които предизвикват халюцинации, синоним на психомиметици; в действителност, повечето вещества съзнателно използувани като такива, в общоприетите дози предизвикват само псевдохалюцинации и псевдоилюзии; истински халюцинации се причиняват само от високи дози халюциногени, което се използува в психиатрията или може да е резултат от неволно предозиране или отравяне.

ХИПОКСИЯ - кислородна недостатъчност, която може да е резултат от естествени причини (голяма надморска височина), болест (инфаркт, инсулт) или от отравяне (свръхдоза опиати, кокаин или алкохол); сред всички органи мозъкът страда най-много от хипоксията; антихипоксично действие имат много от ноотропните препарати, както и някои дисоциативни анестетици.

ХОЛИНОЛИТИЦИ - вещества, които са антагонисти на медиатора ацетилхолин; в медицината те се използуват като спазмолитици и антипаркинсоници; централните холинолитици, т.е. тези, които проникват в ЦНС, имат психомиметично действие.

ЦЕНТРАЛНА НЕРВНА СИСТЕМА (ЦНС) - състои се от главния и гръбначния мозък; основните ефекти на всички психоактивни вещества са обусловени от въздействието им върху ЦНС.