Що е наркотик?



страница4/24
Дата22.07.2016
Размер3.78 Mb.
#362
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24

2.2. СИНТЕТИЧНИ АМФЕТАМИНИ

Най-известен сред всички амфетамини, както може да се очаква, е самият амфетамин. Това вещество е синтезирано още през 1887 г., но едва през 1927 г. била забелязана способността му да разширява бронхите, да повишава кръвното налягане и да стимулира ЦНС. Той бил предложен като по-евтин заменител на ефедрина и през 1932 г. излязъл на пазара под името бензедрин. Първоначално той се продавал като аерозолно средство против хрема и настинка, а по-късно с голям успех се използувал за лечение на нарколепсията - рядко заболяване, от което болните често и неконтролируемо заспиват. Първата широка употреба на амфетамина като стимулант започнала през Втората световна война в армиите на Германия, Япония, САЩ и Великобритания. Той бил даван най-често на пилотите при нощни полети. В германската армия преди атака раздавали на войниците шоколад с амфетамин. Японците го давали даже на работниците в промишлеността под лозунга за борба със сънливците и повдигане на духа. Като стимулант амфетаминът има съществени предимства пред кокаина. Неговият ефект е няколко пъти по-продължителен и ефективността му е висока и при перорално приемане. За разлика от трудно достъпния през войната кокаин, синтезът на амфетамина е изключително прост и евтин.

Още през 1940 г. спортистите и бизнесмените открили амфетамина. Сред шофьорите на дълги разстояния той бил известен като шофьорски аспирин и втори пилот; в САЩ транспортните фирми го давали на шофьорите си, които с негова помощ пресичали цялата страна без почивка за сън. След войната много лекари го предписвали за лечение на депресия; комбинацията от амфетамин и барбитурати, за която ще стане дума по-нататък, също е измислена от тогавашните лекари. Метамфетаминьт е бил много популярен в следвоенна Япония, където се употребявал повсеместно; причина за това били огромните запаси от него, натрупани във военните складове, които предприемчиви търговци пуснали на пазара. Много от любителите на кокаин в САЩ и Европа се преориентирали към много по-евтините и напълно легални амфетамини (speed); типичният speedball от 60-те е съдържал амфетамин или метамфетамин плюс хероин. По същото време станала популярна венозната инжекция на амфетамини; за тази цел най-много се е употребявал метамфетамин. Идеята за това дошла от аерозолните опаковки против хрема, чието съдържание някой се сетил да си инжектира във вената. Напоследък този вид употреба е намаляла и се измества от пушенето на крек, но от своя страна, появата на крека е подсказала идеята, че и метамфетаминът може да се пуши.

В някои страни като Швеция амфетаминът дълго време се е продавал без особени ограничения, но в резултат от това някои хора изпаднали в ясно изразена зависимост от него. Тези, които са чели оригиналните отчети, твърдят, че истински зависими са станали само 0.1 % от хората, които са го вземали, но, независимо че данните от т. нар. шведски експеримент са спорни, важното е, че именно те са били използувани за обосноваване на тезата, че амфетаминът е много опасен. У нас той се произвеждаше до неотдавна и авторът помни как някои студенти, и най-вече студентки, го използуваха по време на сесия. Понастоящем легалното му производство е спряно в повечето страни, но, тъй като той се получава лесно, има много нелегални производители.

Амфетаминът е масловидна белезникава течност с неприятна миризма, но в практиката се използува кристалният амфетамин-сулфат, който е добре разтворим във вода. Таблетките за медицинска употреба съдържат умерени дози - обикновено 5 mg. Досега са синтезирани и изпитани стотици амфетаминови производни, но тук ще споменем само най-важните от тях. Метамфетаминът (метедрин, первитин, speed) има съвсем близки свойства и също толкова често е предмет на злоупотреба. Напоследък известна популярност придоби метиламинорексът (euphoria), чиито ефекти са между тези на амфетамина и екстази. В медицинската практика се използуват като антидепресанти и средства за подтискане на апетита други средства с по-малко нежелани ефекти, но някои от тях също са предмет на извънмедицинска употреба. Сред тях у нас най-известните са амфетаминил (апоневрон) и фенетилин (каптагон); други препарати, които могат да се споменат, са фенметразин (прелюдин), фендиметразин (седафамем) и метилфенидат (риталин).

2.3. ЕФЕКТИ И ТОКСИЧНОСТЕфектът на амфетамините върху психиката е свързан с тяхното влияние върху серотониновите и най-вече катехоламинови синапси. Амфетамините увеличават отделянето на невромедиатори и едновременно инхибират обратното им транспортиране в клетките. Резултат от това е силно увеличеното количество на серотонин, норадреналин и допамин, което води до възбуда и еуфория.

В цитирания учебник на Гудман и Джилман за амфетамина е казано: "Главните резултати от оралната доза... са следните: бодрост, живост и намалено чувство за умора; приповдигнато настроение. повишена инициативност, увереност и способност за концентриране; често възбуда и еуфория; увеличена моторна и речева активност... Подобряват се физическите способности, например при спортисти. Тези ефекти не са неизменни и могат да бъдат обратни при свръхдоза или продължителна употреба." Ако се сравни този пасаж с описанието на ефекта на кокаина, се вижда, че разликата е трудно уловима. Същественото отличие е повишената продължителност на амфетаминовото действие - обикновено около 6 часа. Повече или по-малко това описание се отнася и за повечето от природните и синтетичните амфетамини; най-силен е стимулиращият ефект на амфетамина и метамфетамина, а най-слаб - на ефедрина и синтетичните анорексигени. Любопитно е, че амфетаминът действува успокоително на твърде буйните и нервни деца - но не възрастни; подобен бе и ефектът му върху една позната на автора котка.

Амфетамините, макар и по-рядко, се пушат или се вземат венозно, при което продължителното действие и ниската им цена ги правят по-опасни от кокаина. При венозно въвеждане на преден план излиза еуфорията; сравняват я с оргазъм, а някои мъже даже имат спонтанна еякулация. Д-р Джон Крамер, изследвал този проблем, пише: "Ефектът се отличава от ефекта на оралните амфетамини не само количествено, но и качествено... дози от 20 до 40 mg. на инжекция се вземат по един път на ден или два. Дни или седмици могат да минат между инжекциите. Постепенно... дозите се увеличават, а инжекциите зачестяват... След няколко месеца се достига до типичната схема: човекът (наричан вече speed freak) си инжектира дрога няколко пъти на ден, всеки път по няколкостотин mg и остава буден постоянно за 3 до 6 дни, ставайки все по-напрегнат, треперещ и параноичен... Вземането се прекъсва само от пропадания в много дълбок сън, който продължава един или два дни. След събуждането инжекциите отново започват. Периодите на продължителна будност могат да бъдат удължени до седмици, ако човек успее да поспи поне по час на ден... Подтискането на апетита може да бъде толкова силно, че човек да се затруднява от самия акт на преглъщането."

Почти неизбежният край на пушенето и венозните инжекции е психоза, много сходна с кокаиновата; тя може да бъде предизвикана даже от само една висока доза. Типични прояви на психозата са маниите за преследване или всемогъщество и зоопсиите. Следствие от параноичното поведение са честите прояви на немотивирано насилие. Особено опасно в този смисъл е съвместното инжектиране на амфетамин и барбитурати. Един от неговите любители казва: "Барбитуратите те правят да искаш да излезеш на улицата и да риташ задници. Амфетаминът ти дава енергията да станеш и да го направиш." Подобен ефект има и приемането на амфетамини с алкохол; тази комбинация е наречена дискодрога, тъй като се използува - съзнателно или не - от много от посетителите на големите дискотеки.

Смъртната доза на амфетамина е силно индивидуална, като някои хора, особено тези със сърдечни заболявания, са особено чувствителни към него; едно изследване показва, че при 6 души, починали вследствие на вземане на амфетамин, тя е варирала от 5 до 630 mg. Ефектът от свръхдоза амфетамин се изразява в треска, силно главоболие, загуба на съзнание и подтискане на дишането; смъртта най-често настъпва от сърдечен удар или вътрешни кръвоизливи. Амфетаминът е първото вещество, широко употребявано от спортистите като допинг. Като оставим настрана етичната страна на проблема, една от причините за забраната му са били многото случаи на внезапна смърт по време на напрегнатата спортна борба; негови жертви са станали много известни за времето си състезатели.

Даже умерената хронична употреба на амфетамини може да причини високо кръвно налягане, аритмии, лесна възбудимост, безсъние, безпокойство и агресивност. Загубата на апетит води до сериозна загуба на телесно тегло, която може да достигне до 10 -15 kg; недохранването води до поява на язви, които трудно се лекуват. Тези ефекти могат да се появят и при перорална употреба. Особено опасно е вземането на амфетамини едновременно с такива храни, които съдържат много тирозин - някои видове сирене, черен дроб, червено вино и др. Проведените изследвания са показали, че хроничната употреба на амфетамини по време на бременността може да доведе до раждане на деца с определени отклонения от нормата.

Много хора могат продължително да вземат перорално амфетамин без да увеличават дозата, но други скоро са принудени да поглъщат цяла шепа таблетки, за да поддържат усещанията, с всички произтичащи от това последствия. За нормален човек доза от 120 mg може да бъде смъртоносна, но след развиване на толерантност организмът издържа дневна доза над 1 g. Амфетамините не предизвикват физическа зависимост, но при по-лабилните личности създадената психическа зависимост, особено при пушене и венозни инжекции, може да бъде изключително силна. Приликата с кокаина е почти пълна; подобна е и схемата на потребление на рундове. Амфетаминовият абстинентен синдром се изразява в умора и депресия; тези симптоми отзвучават за седмица, но понякога депресията може да се задържи месеци наред и да доведе до опити за самоубийство. Много автори смятат, че амфетамините, макар и рядко да убиват, са не по-малко опасни от кокаина.
КОФЕИН

Кофеинът, теофилинът и теоброминът, известни с общото име метилксантини, се срещат в много растения, които виреят в Африка и Южна Америка. Сред продуктите, които ги съдържат, на най-голяма популярност се радват кафето, чаят, какаото и шоколадът, но освен тях в много страни широко се употребяват местните им еквиваленти, приготвени от други растения, които също съдържат кофеин. За разлика от другите по-силни възбуждали средства, почти навсякъде по света те се смятат за легални и безопасни удоволствия и заради сравнението с останалите вещества, описани в тази книга, би било интересно и поучително да се проследи историята на употребата им.



1. КАФЕ

Родина на кафееното дърво изглежда е Етиопия; някъде между 12 и 15 в. то попаднало в Арабия, откъдето употребата му се разпространила по целия свят. Независимо от това, че Коранът строго забранява всички възбуждащи напитки, именно арабската култура е допринесла за неговата популярност. Съществуват много легенди за това, как са били открити свойствата на кафето. Според една от тях заслугата принадлежи на козите на един мюсюлмански манастир в Йемен. Дервишите забелязали, че след като яли от листата на едно дърво, манастирските кози започнали весело и безгрижно да подскачат и играят като малки яренца. Скоро напитката от листата на това дърво станала любима на отшелниците, които я пиели за проясняване на мисълта и за да не заспиват по време на дългите нощни бдения.

От Южна Арабия кафето проникнало в целия и ислямски свят, но в началото то срещнало силна съпротива от страна на религиозните среди. В 1511 г. в Мека бил свикан събор на мюсюлманските теолози, който постановил, че пророкът Мохамед, когато е говорил за забраната да се употребяват опияняващи напитки, е имал пред вид не само алкохола, но и всичко останало, което тепърва ще се появи на бял свят. Един средновековен арабски автор описва развихрилата се борба срещу новия порок по начин, който удивително напомня на днешните методи за борба с наркотиците: "Продажбата на кафе бе забранена. Съдовете, използувани за приготвяне на напитката... бяха разбити на парчета. Търговците на кафе бяха бити с тояги и трябваше да преживеят всякакви други притеснения, без да получат никакво извинение; те бяха наказвани с конфискация на цялото им състояние. Зърната на растението ... бяха многократно предадени на огъня и на много места хората, които ги употребяваха ... бяха жестоко бити." В Турция султанът издал указ, който гласял: "Най великият, най прочутият и най-могъщият в света владетел и господар, халиф и падишах Мурад IV, господар на света, взе мъдро решение да затвори всички кафенета. От тази вечер нито едно кафене няма да работи, Няма да се продава тази язва, този стълб от шатрата на пиянството и разврата. Нека не се намери разумен човек, който да не се вслуша в заповедта, защото отсичането на главата му ще е най-малкото наказание." Султанът не се шегувал и още през първата нощ заловил и обезглавил 146 нарушители. Постепенно, обаче, започнало брожение и нощем борците за легализация на кафето лепели позиви по стените; един от тях е достигнал до нас: "Свирепи султане, преди да поставиш извън закона арапина (кафето), разпръсни, тиранино, парите, които се трупат от кръвта, която проливат палачите ти всеки ден, бунтувайки угнетените ни души." В края на краищата, след като конфискувал имотите на жертвите, султанът великодушно отменил забраната.

Независимо, че някои лекари в Европа го използували като лекарство, първоначално там не обръщали особено внимание на кафето; смятало се, че "кафето е безполезно, тъй като не става нито за храна, нито за пиянство", а някои критици направо твърдели, че то намалява половите способности и го обявили за "напитката на евнусите". В Англия кафето започнало да се рекламира широко от откривателя на кръвообращението д-р Уилям Харви, който изтъквал неговите терапевтични свойства; още Харви и неговите ученици препоръчвали кафето като средство за изтрезняване. Първото кафене в Англия отворило врати в 1650 г. и скоро го последвали други. Кафенетата бързо се превърнали в интелектуални клубове, а кафето придобило репутацията на "мляко за шахматисти и мислители". Преди да бъде изместено от чая, кафето в Англия станало толкова популярно, че употребата на евтин и нискокачествен алкохол започнала да намалява. Във Франция кафето било донесено от турския посланик през 1669 г. и скоро след това предприемчиви арменци отворили първите кафенета, някои от които продължават да работят и до днес.

С разпространението на кафето в Европа се появили и познатите възражения срещу новия обичай. Изтъквало се, че той подтиква порядъчните хора да изоставят полезния труд и да прекарват времето си в празни разговори на чашка кафе. Ако вярваме на Иван Хаджийски, точно такова е било отношението и на нашите деди към пиенето на кафе; по нашите земи то било донесено от турците, но много дълго в време този навик останал чужд на раята в Турската империя, която още тогава отбелязала, че бавното, спокойно и табиетлийско пиене на кафе е любимо занимание само за тези, които нямат друга работа. В много страни официалната власт гледала с лошо око на кафенетата като на разсадници на вредни революционни идеи. Английският крал Чарлз II за известно време затворил всички кафенета. В Германия, отдавна известна с полицейщината си, съществували специални агенти, които следели почитателите на забранената напитка; можем да предполагаме, че нещастните агенти в интерес на службата си били принудени да пият кафе за да се вмъкнат в кръга на нарушителите. Във всички случаи тези мерки само събуждали общественото недоволство и служили като реклама на кафето.

Ние вече сме свикнали с мисълта, че кафето е безопасно, но само до преди няколко десетилетия много авторитети са били на противоположното мнение. То се смятало за опасно не само сред хората, които отричат възбуждащите напитки поради религиозни съображения, но и от много видни лекари. Авторът на книгата Морфинизъм и наркомании от други дроги, издадена в САЩ през 1902 г., д-р Кротьрс, писал, че "често пиячите на кафе, намирайки го за недостатъчно приятно, се обръщат към другите наркотици, най-вече към опиума и алкохола". В Система на медицината от 1909 г, сър Клифърд и д-р Диксън, списъкът на чиито научни титли би заел повече от три реда, пишат: "страдащият става неспокоен и губи самоконтрол; той изпада в ажитация, последвана от депресия; става бледен и измъчен. Апетитът му изчезва и се появяват симптомите на стомашен катар. Сърцето също страда; то бие забързано или неритмично. Както с всички подобни средства, нова доза от отровата донася временно облекчение, но с цената на бъдещи нещастия." Те били убедени, че за разлика от кафето "опиумът се използува в много ориенталски страни не като порочен навик, а като средство, което помага в ежедневния труд". Някои от цитираните възражения срещу кафето, както ще стане ясно по-долу, не са само брътвеж на откачени пуритани; опасностите в тях са по-скоро крайно преувеличени, отколкото неверни.

Въпреки всичко, днес кафето е успяло да стане неотменима част от живота на хората в повечето от европейските страни, независимо дали става дума за популярното в Южна Европа еспресо, за рядкото, но обилно шварц-кафе, или за сладкото и гъсто турско кафе. То се прави от плодовете на кафееното дърво Coffea arabica, което днес се култивира в много страни на Африка и Южна Америка. Всеки от плодовете му съдържа по две семена - това са известните на всички зърна; обвивката им също съдържа кофеин и, тъй като има високо съдържание на захар, в някои от страните-производители се използува за получаване на алкохолна напитка. Кафето се приготвя от зърната след като се изпекат, като този процес няма никаква друга цел освен да подобри аромата на напитката. Кофеиновото съдържание на различните сортове кафе е между 1 и 2.5 %.

2. КАКАО

Всички що-годе цивилизовани народи на доколумбова Америка - астеки, маи и инки, са познавали и използували плодовете на какаовото дърво дълго преди то да стане известно на европейците; на езика науатл, на който говорели астеките, дървото се наричало какауатл. В Мексико какаото се смятало достойно да бъде употребявано само от най-знатните. Индианците били убедени, че какаото е силен афродизиак и по тази причина то било много ценено от богатите мъже с хареми; астекският император Моктесума II пиел по 50 чаши на ден в усилието си - доколко ли успешно? - да запази мъжко достойнство пред своите 700 жени. Напитката, която астекските полови атлети наричали шоколатл, твърде много се отличавала от съвременното понятие за шоколад; тя съдържала царевично брашно, ванилия и пипер и въобще не била сладка.

След испанското нашествие какаото било забранено от църквата поради славата му на сексуален стимулант, но вероятно поради същата причина то бързо станало известно в европейските кралски дворове. Испанците успяли да задържат монопола, а с това и цената на какаото, цял век; в 1586 г. на карибските острови за 100 какаови зърна можело да се купи един роб. Скоро след това, обаче, предприемчивите холандци го пренесли на Филипините и Цейлон. Какаото така и не станало много популярно в Европа, с изключение на няколко кратки момента, когато било на мода. То дълго време останало приоритет на богатите и сред широките слоеве на обществото било изместено от кафето и чая - затова пък няколко гениални хрумвания в областта на преработката му днес са го направили любимо на милиони хора под формата на шоколад

Какаото се произвежда от семената на дървото Theobroma cacao, чиято родина са влажните гори на Централна и Южна Америка; днес то се отглежда успешно не само там, но и в Западна Африка и другаде. Плодовете на какаовото дърво са дълги около 25 см и съдържат по няколко десетки семена. Плодовете се събират и оставят да ферментират, при което тяхната обвивка се отделя, а зародишите, които се намират в зърната, умират. Зърната след това се изпичат, за да се подобри аромата им, и се смилат; полученият по този начин продукт е много мазен и не особено вкусен. Едва в началото на 19 в. било измислено как да се извлече маслото от него и как да се направи така, че полученият прах лесно да се диспергира във вода; именно по този начин се получава познатото на всички какао на прах. Шоколадът се получава при смесването на прахообразното какао с известно количество какаово масло, захар, мляко и други добавки. За разлика от чая и кафето, какаото, даже в чист вид, е много хранително.



3. ЧАЙ

За произхода на чая също има много легенди, но китайската версия, ако и да не е по-достоверна от останалите, е най-издьржана откъм подробностите. Според нея честта за това откритие принадлежи на Небесния лечител - легендарния император Шен Нун, който, както са убедени китайците, е измислил с незначителни изключения цялата фармакология и токсикология. Легендата твърди, че императорът имал рядка даже за онези далечни времена способност - можел да наблюдава през тялото си работата на вътрешните си органи. Научната му производителност била завидна - разказва се, че само за един ден той погълнал 12 смъртоносни отрови и открил противоотрови за тях. Та значи, през една приятна вечер на 2737 г. пр. Хр. императорът седял до своя лагерен огън и чакал да кипне водата му за пиене (открай време китайците никога не пият непреварена вода). В този момент вечерният вятър повял и няколко листа от клоните, които горели в огъня, попаднали в императорското канче. Като истински учен Шен Нун опитал резултата от този неволен експеримент и, след като харесал напитката, решил, че може да запише и това растение към своите научни заслуги. Постепенно пиенето на чай се разпространило в Китай и околните страни; роля за това изиграла излязлата около 780 г. книга Ча Чин (Чаена класика), чието написване и издаване били спонсорирани от група китайски търговци на чай с цел популяризиране на тяхната стока.

Чаят достигнал до Русия още в 16 в., но едва много по-късно станал навик на руснаците. В Европа той бил донесен от холандските търговци в началото на 17 в.; чаят бързо станал известен в Германия, Франция и Португалия, но в повечето страни бързо бил изместен от кафето. От европейските страни най-известна със своето пристрастие към чая е Великобритания, но там модата да се пие чай се разпространила едва към края на 17 в., когато английският крал се оженил за португалска принцеса, която донесла от родината си този обичай. Чаят станал популярен и в английските колонии в Америка, когато в 1773 г. английската корона се опитала да въведе нов данък върху него, разгневените колонисти в Бостън изхвърлили чая в морето. Това събитие, станало известно като бостънското чаепитие, послужило като повод за започване на Американската война за независимост. Днес, въпреки историческите си заслуги към американската свобода, чаят в САЩ е отстъпил мястото си на кафето, но затова пък е успял да го измести в много арабски страни, където го пият много силен, сладък и ароматизиран.

Чаят също не бил отминат от критиката на учените среди; цитираните сър Клифърд и д-р Диксън смятали, че той е още по-вреден от кафето, тъй като води до "една странна и изключителна степен на физическа депресия ... страдащият бива обхванат от печално настроение ... Речта става неясна и слаба. С нещастия като тези могат да бъдат пропилени най-добрите години от живота."

Чаят се прави от листата на растението Camellia (Thea) sinensis, което в диво състояние представлява дърво, но се култивира като храсти, които лесно се берат. Най-качественият чай с най-високо съдържание на кофеин се получава само от най-малките листенца от върха на всяка клонка. Съществуват два основни вида чай. На Изток се пие зелен чай, той се прави от относително свежи листа, бързо изсушени на огън, като често този чай се ароматизира, напр. с жасминов цвят. На Запад е много по-популярен черният чай, който се получава от листа, които са оставени дълго да съхнат на слънце, при което те частично се окисляват; при този процес чаят съществено променя аромата си, но не и Кофеиновото си съдържание, което е между 1 и 4%.

4. МАТЕ, ГУАРАНА, КОЛА И Т. Н.

Съществуват и други растения, които съдържат метилксантини. В Южна Америка е много популярен чаят мате, който се използува от местното население от незапомнени времена. Мате се приготвя от листата на вечнозеленото едноименно дърво (llex paraguariensis); клонките на дървото много бързо се сушат на огън и след това от листата му може да се приготви чай. Понякога той се нарича парагвайски или йезуитски чай, тъй като първите европейци, които се запознали с него, били йезуитските мисионери, които основали многобройни мисии в земите на индианците гуарани; йезуитите препоръчвали на своето новопокръстено паство да пие мате, за да го опазят от новата напаст, която донесли техните собствени сънародници - алкохола. След Втората световна война мате постепенно изпаднал в забвение, но е все още популярен в родината си; там той се пие много горещ прeз специални сламки.

Гуaрaнaтa (Paullinia cupana) и днес е на почит в Бразилия, където я пият като чай или смесена с местната бира. Тук там в Европа още се продават напитки, приготвени от нея; в Германия са популярни различни питиета, които се произвеждат от екстракт от гуарана; някои от тях напоследък се появиха и у нас.

В Западна Африка расте високото до 20 м дърво кола (Cola acuminata), чиито орехи съдържат кофеин и теобромин. Пресните орехи са горчиви, но след като престоят стават сладки; в Африка те се дъвчат или се използуват за приготвяне на напитки. Екстрактът от кола е непременна съставка на Кока-Кола и Пепси-Кола, но, в интерес на истината, основната част от кофеина в тези напитки се добавя допълнително. Кофеин се съдържа в много лекарствени препарати.

Действуващото начало на кафето - кофеинът - е изолиран в 1820 г. от германския химик Фердинанд Рунге; твърди се, че интересът му към кафето е бил стимулиран от любителя на тази напитка и негов приятел Гьоте. Чаят съдържа освен кофеина и малко тeофилин; какаото съдържа малко кофеин, но много повече теобромин. Днес основната част от кофеина се извлича от отпадъците при производството на кафе или мате.

Следната таблица дава представа за кофеиновото съдържание на някои продукти, но то може да бъде два пъти по-голямо или по-малко от посоченото; данните "за лекарствата и фирмените напитки би трябвало да са по-точни:

продукт кофеин (mg)

кафе еспресо (35-50 ml) 100

кафе шварц (330 ml) 100

кафе нес (150 ml) 80

кафе безкофеиново З

чай черен 50 + малко теофилин

чай черен (в пакетче) 30 + съотв. кол. теофилин

шоколад черен (100 g) 100 + 700 mg теобромин

шоколад сладък (100 g) 40 + 300 mg теобромин

Соса-Соlа (330 ml) 45.6

Рерsi-Соlа (330 ml) 37.2

Guarana (Magic power) (300 ml) 250 + 15 ml алкохол

ацефеин, седалгин, беналвин 50

паракофдал 30



Каталог: wp-content -> uploads -> 2008
2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание
2008 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас състезание по математика „СВ. Николай чудотворец” – 02. 12. 2006Г. Тема за пети клас
2008 -> Природоматематическа гимназия “акад. Н. Обрешков” – бургас със съдействието на училищното настоятелство на пмг
2008 -> З а д а ч и за домашна работа математика зип VІ клас
2008 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас десето състезание по математика
2008 -> Регламент: Всяка задача от 1 до 9 има само един верен отговор. „ Друг отговор се приема за верен само при отбелязан резултат. Задачите от 1 до 3 се оценяват с по 3 точки, а от 4 до 6 с по 5 точки
2008 -> Въпросник по дисциплината “Управление на иновациите и инвестициите”, за студентите от II курс, специалност „Бизнес администрация”
2008 -> Удостоверение за регистрация №03585
2008 -> News Release Информация до медиите


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница