Що е наркотик?



страница5/24
Дата22.07.2016
Размер3.78 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24

5. ЕФЕКТИ

Начинът, по който метилксантините, в частност кофеинът, влияят на нервната система, все още не е докрай изяснен. Най-вероятно те блокират рецепторите за аденозин - едно вещество, за което се предполага, че играе ролята на пресинaптичен невромодулатор. Изглежда, че кофеинът оказва своя стимулиращ ефект като в крайна сметка предизвиква отделяне на катeхоламини и особено на норадреналин. Освен това се смята, че някои от ефектите на високи дози кофеин са свързани с блокирането и на бензодиазепиновите рецептори. Ефектите на кофеина, теофилина и теобромина донякъде си приличат, затова тук ще бъде описан основно най-важният от тях - кофеина.

Кофеинът в обичайните дози (около 100 mg предизвиква отпускане на гладката мускулатура, но засилва устойчивостта на напречно-набраздените мускули към умората. Той свива кръвоносните съдове в мозъка (поради което се съдържа в много лекарства против главоболие), но ги разширява в останалата част от тялото. Кофеинът стимулира гръбначния мозък и центъра на дишането в междинния мозък, на което се основава неговото приложение в медицината като аналептик. Поради свойството на кофеина да стимулира дишането, той понякога се използува като добавка към уличния хероин.

Обикновено се смята, че кофеинът значително стимулира интелектуалните способности, но прецизните експерименти са показали, че това усещане е повече резултат от повишеното самочувствие. Той действително повишава сетивната чувствителност и настроението, но неговото действие на стимулант се отнася най-вече до повишената физическа работоспособност, особено когато човек е уморен; едно изследване е показало, че плувците, които малко преди старта са приели 300 mg кофеин, са показали с 5% по-добро време от контролната група. Поради тази причина той се смята за допинг и спортистите, които са приемали твърде много кофеинсъдържащи препарати, рискуват да бъдат дисквалифицирани. Несъмнено е, че кофеинът предизвиква безсъние; като такъв той превъзхожда всички подобни средства, тъй като неговото приемане не влияе на нормалното протичане на съня, когато човек заспи след изчезване на действието му.

Кофеинът е диуретик, но теофилинът и теоброминът го превъз­хождат в това отношение. Те имат много по-слаби стимулиращи свойства върху ЦНС, но стимулират сърцето, разширяват кръво­носните съдове и отпускат гладката мускулатура.

6. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ

Кофеинът, даван на плъхове в големи дози, предизвиква изблици на силна агресивност; при липса на друг обект тя се изражда в самоунищожителни действия, които често водят до смърт. При хората този му ефект не е толкова драматичен, но в дози около 1 g дневно кофеинът може да причини забележими промени като звън в ушите, проблясъци от светлина, силна възбуда и даже наченки на делириум; дози от около 2 g водят до дезориентация, налудности, страх, изблици на насилие и накрая изтощение и колапс. В цитираната книга Морфинизъм и наркомании от други дроги, се описва случаят на "един известен генерал от Гражданската война; след като изпил много чаши кафе, той се появил на бойната линия, излагайки се с голяма безразсъдност, крещял и махал с шапката си като в делириум, давал заповеди и псувал по най-странен начин." Известно е, че Георги Бенковски в периода на подготовката на Априлското въстание е проявявал маниакално властолюбие, подозрителност към най-близките си другари и нескривана враждебност към всяко мнение, различно от неговото; бихме могли да свържем тези негови черти с навика му да поглъща огромни количества кафе - по 20 - 25 чаши на ден. Трябва да се отбележи, че човешката реакция на високи дози кофеин е силно индивидуална. Съществуват хора, които без видими последствия пият по десетина кафета на ден (Балзак и Волтер са пиели по няколко десетки), но у психично болните изпиването даже на една чаша кафе почти винаги води до изостряне на заболяването им.

Смята се, че леталната доза на кофеина е около 10 g, т. е. 100 чаши кафе; може да изглежда странно, но са известни случаи на хора, умрели от свръхдоза кофеин. Теоброминът е особено опасен за кучетата; много домашни любимци, които са преяли с шоколад (а те много го обичат), са умрели от теоброминово отравяне.

Кофеинът е антагонист на лекарствата с противогьрчов ефект и по тази причина на хората, които страдат от епилепсия, се препоръчва да избягват кофеинсъдържащите продукти. Същият съвет може да бъде адресиран и към тези, които имат язва или гастрит, тъй като кофеинът засилва секрецията на солна киселина в стомаха.

Костите на хората, които често пият кафе, забележимо се декалцифицират и отслабват, но една чаша мляко на ден е напълно достатъчна да противодействува на този ефект. През 70-те години много се говореше за това, че кофеинът силно увеличава вероятността за инфаркт, но повечето изследвания по този все още дискутиран въпрос показват, че има много по-съществени рискови фактори от него. Гудман и Джилман смятат, че "абсолютната забрана на кафето за хора, които обичат и пият кафе, причинява у тях по-големи смущения, отколкото страничните явления, които могат да се получат при умерена употреба на кафе".

В много високи дози кофеинът уврежда хромозомите; опитите с бактерията Escherichia coli са показали, че той увеличава скоростта на разрушаване на ДНК и предизвиква силни мутации. Кофеинът, даван на лабораторни плъхове в доза, еквивалентна на 70 чаши кафе дневно, има ясно изразен тератогенен ефект. Според правилата за регистрация на лекарствени средства, общоприети в развитите страни, тези факти са достатъчни, за да бъдат незабавно забранени всички препарати, съдържащи кофеин - от кафето и чая до седалгин-нео. Въпреки спекулациите на тази тема, обаче, по всичко изглежда, че кофеинът в общоприетите дози и честота на приемане не предизвиква уродства у новородените. Все пак, по време на бременността той оказва негативно влияние като намалява притока на кръв към плода; тъй като в резултат на това се забавя неговото развитие, добре е бременните жени да не прекаляват с кафето. Според едни автори кофеинът понижава подвижността на сперматозоидите и намалява оплодителните свойства на спермата, а според други прави точно обратното.

Кофеинът при честа употреба предизвиква известна толерантност, но някои автори смятат, че просто тези хора, които са слабо чувствителни към ефектите на кафето, започват да пият повече кафе. След продължително приемане на високи дози кофеин се получава физическа зависимост. Подобни резултати са били получени предимно в опити с животни, но все пак изглежда, че и при хората се получава забележима зависимост при системна употреба на повече от 5 чаши кафе на ден - а според едно изследване, това са около 1/4 от пиячите на кафе. Сутрешното желание за чаша кафе би могло да се смята за относително невинна кофеинова зависимост, но тези, които системно пият повече от 10 кафета дневно, е добре да се замислят и да снижат това число до едно по-приемливо ниво. При постепенно намаляване на потреблението проявите на кофеиновия абстинентен синдром, най-често главоболие, са редки и слабо изразени. При рязко спиране, обаче, главоболието може да бъде трудно поносимо; в такива случаи помага аспирин или някой друг слаб аналгетик. Внимание! много от средствата против главоболие съдържат кофеин. Даже в тежките случаи симптомите изчезват безследно след няколко дни.

Днес, след като са утихнали горещите спорове около кофеина, можем да кажем, че въпреки че е потенциално опасен - особено що се касае за психологичните ефекти на големите дози, той отдавна и успешно е опитомен от цивилизацията; иначе казано, в обществото не съществуват групи, които да ценят изпадането в състояние на кофеинова параноя. Възможните последствия от употребата му са доведени до мислимия минимум, тъй като меката стимулация, заради която хората употребяват кофеинсъдържащи продукти, се постига с относително малки и безопасни дози.



НИКОТИН

Тютюнът е, вероятно, най-широко използувания лек стимулант, към който стотици милиони хора имат силна зависимост. Тази популярност се дължи на рядкото съчетание от свойства, по които никотинът съществено се отличава от останалите стимуланти - той едновременно подтиска напрежението и леко стимулира интелекта. За съжаление никотинът е твърде кратко действуващ, предизвиква силна зависимост и има твърде неприятни странични ефекти. По ирония на съдбата хората са избрали най-вредния от възможните начини за употреба му - пушенето на тютюн. Производството, търговията и рекламата на тютюневи изделия, обаче, до такава степен са станали жизнено важни за съществуването на цели обществени групи, че вредното влияние на тютюнопушенето е явно недостатъчен стимул за предприемането на действително сериозни действия - ако не за забраната му, то поне за замяната му с по-безвреден начин на употреба. От друга страна, тютюнът е най-яркия пример за това, как употребата на един опасен наркотик може да намалее без никакви насилствени мерки. Опитът на развитите страни показва, че за това е достатъчно да се забрани рекламата му и широко да се оповестяват неговите вредни ефекти. Един такъв метод на борба не е толкова героично-впечатляващ, както залавянето на пратка тютюн на границата, но, макар и бавен, със сигурност е по-ефективен.

Тук трябва да добавим, че пушенето определено е вредно за здравето и финансите на индивида, но на въпроса, доколко то е обществено опасно, е трудно да се отговори еднозначно. То не уврежда работоспособността - даже стимулира пушача да работи повече, за да може да си купува цигари, от които държавата печели. Последствията от него обикновено се проявяват, едва когато пушачът вече е излязъл от активната си възраст, а по-ранната му смърт само облекчава обществените финанси. Едно такова разглеждане на въпроса би се сторило на някои отвратително и цинично, но то обяснява защо съвременното високохуманно общество продължава да се отнася така либерално към един навик, който е толкова вреден за здравето.

1. ИСТОРИЯ И УПОТРЕБА

Тютюнът е бил едно от първите неща, които направили впечатление на Колумб при пристигането му в Новия свят; в дневника си той отбелязал, че един от местните жители му донесъл "малко изсушени листа, които те, изглежда, смятат за много ценни". Първите европейци видяли как индианците пушат свити листа от тютюн, но не могли да разберат защо туземците "се опиват от дима". Няколко години по-късно Америго Веспучи забелязал, че някои племена дъвчат тютюна, смесен с натрошени мидени черупки и, разбира се, сметнал този обичай за "отблъскващ". Първите любопитни испанци, които се опитали да пушат по подобие на индианците, привлекли вниманието на Инквизицията, която в борбата с дяволския навик намерила широко поле за дейност.

На малко хора е известно, че познатият на всички тютюн се е употребявал от индианците по най-различен начин. Те понякога са го приемали чрез клизма; тази процедура е изобразена на някои от каменните релефи на индианците мая. Ако никотинът се приема рядко и в големи дози, той има много по-силен ефект и може да действува като халюциноген. Един испански писател от 17 в. нидава следното описание: ‘Тютюневият дим се приема през носа и пушейки, жреците го всмукват през малки тръбички или тръстики, след което изпадат в екстаз. След като дойдат на себе си, те разказват, че са говорили с духовете и дават отговори на въпросите на последователите си. Освен това, този народ взема дима през устата за удоволствие, когато желае да види бъдещето си в сънищата."

Въпреки първите отрицателни реакции, именно испанците донесли тютюна в Европа. Тогавашните лекари го обявили за поредното чудодейно лекарство, което лекува всички възможни болести, даже рак. френският посланик в Португалия Жан Нико, впечатлен от тези слухове, изпратил малко от него на своята кралица Екатерина Медичи, която страдала от мигрена; за тази заслуга името на Нико е увековечело в названието никотин. Мнението, че тютюнът е лекарство, се запазило до нашия век; достатъчно е да си спомним, че раните са се посипвали с тютюн. Скоро той започнал да се употребява и без особен повод, което не е странно, като се има пред вид, че се смятал за полезен. В началото на 16 в. той се появил и по нашите земи.

За разпространението на пушенето в Европа голяма роля имал заразителният пример на някои от мъжете, които тогава са предизвиквали възхищение и завист с успехите си и начина си на живот. Най-яркият пример е сър Уолтьр Рели - пират, поет, придворен и учен, който въвел в Европа модата да се пуши с лула. За неговия навик се разказват много забавни истории. Веднъж един от новите му слуги, виждайки как от господаря излиза дим, го полял с бира да го изгаси. Друг един път кралица Елизабет I подхвърлила на своя любимец, че е голям умник, но не може да каже какво е теглото на мъглата, която пуши; сър Рели се хванал на бас и го спечелил като измерил разликата в теглото на тютюна и на пепелта, която остава след като е изпушен. До началото на 17 в. тютюнът бил много скъп и само знатните и преуспяващите можели да си позволяват това удоволствие. Испанците държали монопола върху него, докато в 1616 г. от английската колония Вирджиния не отплувал за Европа първият кораб, натоварен с тютюн. Основна заслуга за това имал вирджинският плантатор Джон Ролф, който въвел нов сорт по-мек тютюн и осигурил мир за колонията като се оженил за индианската принцеса Покахонтас.

От това време датират и първите сериозни негативни реакции срещу употребата на тютюн. Църквата още от самото начало се отнасяла враждебно към езическия обичай. В 1642 г. папа Урбан VIII обявил пушенето за тежък грях, а калвинистите в швейцарския кантон Берн стигнали още по-далече - в 1692 г. към известните десет Божи заповеди те добавили единайсета - не пуши. Светските владетели най-вече били раздразнени от вредното влияние на вноса на тютюн върху търговския баланс на страните им. Пропагандата против тютюна се водела с пълна сила и някои нейни образци напълно биха могли да се приложат и днес. В един памфлет, издаден от английския крал Джеймс I в 1604 г., се казва, че пушенето засяга "вътрешните части на тялото, като ги омърсява и заразява с един мръсен и мазен вид сажди, което е било забелязано у някои страстни пушачи, когато са били отворени след смъртта им". В много страни борбата с пушенето не се ограничавала само в словесни внушения. В Русия за това престъпление на виновните разкъсвали ноздрите и ги изпращали в Сибир. Подобна била реакцията и в ислямските страни; в 1633 г. турският султан забранил пушенето под страх от жестоки наказания. В огромния брой от случаите борбата с тютюна дала отрицателни резултати и само засилила интереса към него. В Китай правителството, за да се бори с тютюна, стигнало дотам да поощрява пушенето на родния опиум - резултатите от тази политика са описани на съответното място.

Постепенно повечето управници узрели за простата мисъл, че ако тютюнът бъде обложен с данъци, пристрастието на поданиците може да носи приходи в бюджета. Кардинал Ришельо пръв се сетил да замени глобите и наказанията с данък, а малко след него финансовият министър Колбер изобретил държавния тютюнев монопол. Петър I направил същото в Русия; то се повторило в повечето други страни. Идеята да се печели от контрола върху пороците на данъкоплатците не е загубила актуалност и до днес. Едно изследване в САЩ показва, че приходите на държавата от тютюна значително надвишават разходите по медицинското обслужване на болестите, причинени от пушенето; освен това пушачите умират по-рано и така се спестява една значителна част от разходите за пенсионното им осигуряване.

Пушенето винаги е било основен начин на употреба на тютюна, но за известно време е било почти изместено от смъркането на тютюн, стрит на прах - енфие. Смъркането било популярно в средите на аристокрацията, докато пушенето се смятало за по-плебейско. В САЩ през миналия век тютюнът се дъвчел, но този обичай, който американците възприели от местните индианци, не се разпространил в други страни. Пушенето на тютюна във вид на цигари започнало да става популярно около 1840 г. сред еманципираните френски интелектуалки като Жорж Санд и скоро получило широко разпространение в Европа и Америка, особено сред младите. За това спомогнали много фактори, сред които появата на нови сортове по-мек тютюн, нова хартия за цигари, нови машини, които ги направили по-евтини, и най-вече модата. През Първата световна война пушенето се смятало за признак на мъжественост, а на войниците безплатно се раздавали цигари. Употребата на тютюн постепенно завладяла целия свят; последните огнища на съпротива са някои арабски страни с крайно твърди фундаменталистки режими.

Първите обосновани възражения срещу тютюна датират от средата на 60-те години, когато окончателно се потвърдили подозренията, че пушенето води до развитието на някои опасни болести като рак на белия дроб. Известията за това, че много хора, чийто образ неизменно се свързваше с цигарата, са смъртно болни от рак и техните предсмъртни изявления накараха много хора да се замислят. Сред тях можем да споменем актьора Юл Бринър (Великолепната седморка) и Джанет Сакман - манекенката, символ на Lucky Stryke през 50-те. Вследствие на изнесената информация за вредните ефекти на тютюна от 70-те години насам пушенето в развитите страни непрестанно намалява; рекламата на тютюневи изделия в тези страни е частично или напълно забранена, а ограниченията върху допустимото количество никотин и катран правят продаваните цигари малко по-малко вредни. Заедно с това агресивната реклама на тютюневите компании се насочва към развиващите се страни, в които консумацията на тютюневи произведения и досега продължава да расте; в това отношение България се намира определено сред най-слабо развитите страни.

Днес тютюнът (Nicotiana tabacum) се култивира успешно в много страни, между които е и нашата; в него се съдържа обикновено не повече от 1 % никотин. Друга негова разновидност е махорката (Nicotiana rustica), която се отглежда предимно в Латинска Америка, Русия и Индия; тя съдържа до 6 % никотин и служи като суровина за производството му. Чистият алкалоид никотин е изолиран още в началото на миналия век, но той не се използува в медицината и единственото му приложение е като наркотик и инсектицид.

Никотинът може да се приема по всички възможни начини, стига да не минава през храносмилателната система, тъй като много бързо се обезврежда в черния дроб. Днес, като се изключат специалните дъвки за тези, които искат да откажат цигарите, никотинът се приема най-вече чрез пушене. Една цигара обикновено съдържа не повече от 10 mg никотин, но за 10 дрьпвания пушачът приема само около 10 % от него; повече никотин се съдържа в типичната пура или лула, но това съотношение е от същия порядък.

2. ЕФЕКТИ И ТОКСИЧНОСТ

Желаните физиологични и психологични ефекти на тютюна се дължат именно на никотина. Причините за неговото влияние върху психиката доскоро оставаха неясни, но напоследък в тази област има известен прогрес. Никотинът взаимодейства с един от основните типове ацетилхолинови рецептори, които в негова чест се наричат N-рецептори. Те са много добре изучени, тъй като чрез тях се предават нервните импулси към скелетните мускули, но едва неотдавна стана ясно, че N-рецептори има в голямо количество и в мозъка. Като следствие от действието на никотина върху клетките на мозъка в него се отделят ендогенният опиат бета-ендорфин и някои други хормони, за които е известно, че влияят на поведението, но най-вече катехоламини - в това отношение той действува като типичните стимуланти.

Ефектът на никотина върху висшата нервна дейност е нееднозначен. От една страна почти всички изследвания показват, че той действува възбуждащо, но общоизвестно е, че пушачите възприемат цигарата като средство, което им помага да подтиснат нервността и стреса. Това противоречие, наречено парадокс на Несбит, има много възможни обяснения, но несъмнено е, че във всички случаи цигарата е едно приятно преживяване за пушача. Би могло да се помисли, че по-важен е самият ритуал на пушенето, но даже венозното въвеждане на никотин у страстни пушачи е предизвикало ефекти, които някои са оприличавали на морфин, но повечето на амфетамин и кокаин. Забележително е, че непушачите са оценили същото преживяване като неприятно. Никотинът влияе положително на изпълнението на задачи, изискващи интелектуални усилия, и в това отношение пушачите превъзхождат непушачите, но затова пък при липса на цигари пушачите се представят значително по-лошо.

Влиянието на никотина върху периферната нервна система се изразява в повишаване на кръвното налягане и пулса. Свиването на кръвоносните съдове външно се изразява в бледност, а влошеното кръвоснабдяване на кожата причинява по-бързото и стареене. Никотинът влияе на скелетните мускули като причинява слаб, но забележим тремор; именно това е стимулирало някои хора, за които съвършеното владеене на ръцете е изключително важно, например хирурзи, да оставят цигарите.

Приказките за това, че една капка никотин убива здрав мъж, напълно отговарят на действителността; смъртната доза е около 60 mg - приблизително толкова, колкото съдържа една силна пура. През миналия век никотинът станал широко известен като отрова, предпочитана от убийците. Тогава се смятало, че той не оставя следи в тялото на жертвата, но много бързо съдебните химици се научили да го откриват. Днес никотин или тютюнев прах се използуват понякога като отрова в селското стопанство. Въпреки че никотинът е силно отровен, при пушенето той се приема в много малки дози и съвсем не е най-опасната съставна част на цигарения дим.

Общоизвестен факт е, че средната продължителност на живота на пушачите е по-малка от тази на непушачите. Причината за това не е толкова в самия никотин, а в това, че той се приема по такъв мръсен начин. Тук е мястото да отбележим, че вредата от пушенето слабо зависи от това, дали цигарите са силни или слаби, както и от това дали имат филтър. Цигарите, направени от марихуана или даже от магданоз, са почти толкова вредни, колкото тези от тютюн; вредата от тях зависи най-вече от броя изпушени цигари. Вредното влияние на пушенето върху сърцето се дължи на намалената способност на кръвта да пренася кислород, дължаща се на въглеродния окис, който се съдържа в дима, съчетано със съдосвиващото влияние на никотина. Дразнещото действие на дима се дължи на акролеина, фенолите и на всевъзможните други продукти на непълно горене, които са виновни за тютюнджийската кашлица - която си е най-обикновен бронхит.

Освен споменатите, цигареният дим съдържа хиляди съставки, повечето от които са вредни за здравето; тук ще споменем само тези, които са особено опасни, тъй като предизвикват рак. У нас през 1994 г. 3284 души са умрели от рак на белия дроб; безспорно е, че голямата част от тях са станали жертва на канцерогените, съдържащи се в тютюневия дим. Тютюнът натрупва в себе си изотопа полоний-210, който е алфа-радиоактивен. Смята се, че именно поленият и другите радиоактивни изотопи, които попадат в белия дроб, са основната причина за възникване на рак. Друг важен патогенен фактор са многоядрeните ароматни въглеводороди, съдържащи се в катрана, който също се отлага предимно в алвеолите на белия дроб; освен, че предизвиква рак на белия дроб, устата и гърлото, катранът прави хроничните пушачи много по-склонни да развият бронхити и емфизем. Ферментиралият тютюн, който се пуши с лула или във вид на пури, като цяло е малко по-безопасен от цигарите, но пък предизвиква по-често рак на устата и гърлото.

Досега не е забелязано пушенето да е довело до раждане на деца с явни уродства, но децата на майките-пушачки са с по-ниско тегло и са по-податливи на различни болести.

Към никотина бързо се развива толерантност, но се смята, че истинска зависимост се получава след 2 - 3 години системно пушене. Никотинът предизвиква изключително силна зависимост -около 85% от хората, които веднъж са запалили цигара, се пристрастяват към него; впрочем, за това имат принос неговата достъпност и още много други социални фактори. Изследванията са показали, че хроничните пушачи показват дълготрайни биохимични промени, което означава, че става дума за някаква степен на физическа зависимост. Тъй като тютюнът е почти неограничено достъпен, повечето хора са склонни да подценяват никотиновата зависимост, но в условията на ограничения тя се проявява много ясно; в лагерите за военнопленници през войната дажбата храна е била доведена под физиологично мислимия минимум (попитайте някой лекар и той ще ви обясни какво значи 1000 kcal дневно), но даже тогава страстните пушачи без особено колебание са я заменяли за цигари.

Никотиновият абстинентен синдром е познат на всеки пушач, който е нямал цигари, или е решил за пореден път да ги откаже, както и на тези, които са били принудени да съжителстват с човек в това състояние. Основните му симптоми са забавен пулс, повишен апетит и напълняване, нарушения в съня и раздразнителност; известни са случаи на пушачи, при които липсата на тютюн е довела до изблици на неконтролируема агресивност и параноидна психоза. Интелектуалната и физическа работоспособност на пушачите, лишени от никотин, са забележимо занижени. При повечето хора тези оплаквания изчезват напълно след няколко месеца, но понякога страстното желание за цигари продължава години наред. Според признанията на наркомани, които са се излекували от хероинова зависимост, да се откажат цигарите е значително по-трудно.

Вероятно всеки от нас познава не един пушач, който героично и безуспешно се е опитвал за се откаже от тютюна. Един от примерите сред великите личности е Зигмунд Фройд. На млади години той се увлякъл по кокаина, но бързо се разочаровал от него и го заместил с тютюна. Той така описва първия си опит да откаже любимите си пури: "Скоро след като спрях пушенето имаше няколко поносими дни ... После внезапно сърцето ми се разхлопа още по-лошо, отколкото, когато пушех... Заедно с това обикновените ми мисли бяха заместени с една подтиснатост на настроението, в която доминираха картини на смърт и сбогуване... Органичните разстройства постепенно намаляха, но хипоманиакалното ми настроение продължи ... Досадно е за един лекар, който по цял ден се занимава с неврози, да се чувствува сам депресиран и хипохондричен." Скоро след това Фройд отново пропушил и, когато в 1923 г. открили, че има рак на гърлото, философски заключил, че "пушенето е причината за този бунт на плътта". През останалите му 16 години живот той трябвало да изтърпи 33 мъчителни операции, но независимо от това и от непрекъснатите опити да остави тютюна, продължавал да пуши. Фройд починал на една почтена възраст - 83 години, но страстта му към тютюна превърнала старостта му в мъчение.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница