Що е наркотик?



страница6/24
Дата22.07.2016
Размер3.78 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24

3. ДРУГИ НИКОТИНОПОДОБНИ ВЕЩЕСТВА

Цитизинът се съдържа в много растения (Citisus laburnum, Thermopsis lanceolata) и има близко до никотина действие. В съвременната медицина той се употребява като аналептик, но сред много примитивни народи растенията, които го съдържат, се използуват в техните мистични обреди. Индианците в някои райони на Мексико високо ценят мескаловия боб (Sophora secundiflora); употребата на семената на това растение е много подобно на описаното по-горе използуване на тютюна от индианските шамани. Много учени предполагат, че именно мескаловият боб първоначално е служил сред повечето народи в Северна Америка за предизвикване на състояние на мистичен транс и едва с придвижването им на юг е бил заменен от по-безопасните и по-ефективни халюциногенни кактуси, на които е оставил името си.

Сред много от индианските племена, населяващи двете Америки, е била разпространена употребата на растения, които съдържат алкалоида лобелин (Lobelia inflata и др.). Листата на лобелията се пушат подобно на тютюна, но това по-скоро е част от ритуалите на местното население, отколкото средство за постигане на удоволствие. Лобелинът донякъде прилича на никотина, но действието му е много по-неприятно. Той също се използува в медицината като аналептик.

У нас на пушачите, които искат да откажат пушенето, се препоръчват таблетките Табекс, съдържащи цитизин. а в някои страни се продават таблетки за отказване от пушенето, съдържащи лобелин. Идеята на този тип терапия е следната. Пушачът, който иска да откаже цигарите, взема редовно таблетките, при което в организма му се създава известна концентрация цитизин или лобелин, която е достатъчно ниска за да няма забележими психологични и физиологични ефекти. При изпушване на една цигара, обаче, действието на никотина се добавя към това на вече присъствуващите никотиноподобни вещества по начин, който води до поява на неприятни симптоми - гадене и т. н. Смята се, че така у пушача постепенно се изработва условен рефлекс, който свързва цигарата с неприятни преживявания. Впрочем, тази терапия страда от основния недостатък на всички методи за отказване от пушенето - тя работи по-добре на хартия, отколкото на практика.

Навикът да се дъвче бетел е станал втора природа на около 250 милиона души в Източна Африка, Индия, Индокитай и Малайския архипелаг; това е най-разпространения след тютюна лек стимулант. Той се приготвя, като листата на бетеловия пипер (Piper betle) се нарязват на ивици; тези ивици се намазват с негасена вар и с тях се завиват яркочервените плодове на арековата палма (Areca catechu). Често към бетела се добавя и тютюн. Плодовете на палмата съдържат алкалоида ареколин, който предизвиква увеличаване на секрецията на всички жлези и на перисталтиката на червата; варта служи за създаване на алкална среда в устата, която спомага за доброто всмукване на алкалоида. Ареколинът се използува в медицината като глистогонно средство, но в малки дози действието му се смята от много хора за приятно, тъй като води до лека възбуда и световъртеж; последните изследвания сочат, че бетельт, подобно на тютюна, слабо, но забележимо стимулира интелекта. Хроничната употреба на бетел води до загуба на апетит и стомашно-чревни смущения; зъбите почерняват, а венците придобиват червенокафяв цвят, но това изглежда не смущава местното население, за което остатъците от вар по потъмнелите зъби и стичащата се червена слюнка са признаците, по които се отличава преуспяващият и доволен от живота човек.

Необичайното съчетание от свойства, които притежава никотина, е накарало химиците да потърсят нови вещества, които имат подобно действие, но са лишени от неговите недостатъци. Допълнителен стимул за изследванията в тази област е наблюдението, че сред пушачите болестта на Алцхаймер се среща значително по-рядко, отколкото сред непушачите. Жертвите на тази болест постепенно изпадат в тежко старческо слабоумие; неотдавна екс-президентьт на САЩ Роналд Рейгьн заяви, че е болен от нея, и напомни на учените и обществеността за този проблем. Засега опитите със синтетични никотиноподобни вещества се провеждат само върху животни. Типичният експеримент, в който се изследва тяхното влияние върху душевността на лабораторните мишки, е един трагикомичен модел на условията, в които живее съвременния човек - мишките се подлагат на силен стрес, а след това ги заставят бързо да се ориентират в изкуствен лабиринт. Тези изследвания са още в самото си начало, но вече се съобщава, че някои съединения със сходна на никотина структура, сред които най-обещаващото е АВТ-418, са още по-ефективни от него и имат по-малко странични ефекти.



СИЛНИ, ЛЮБОВНИ И УМНИ ДРОГИОт хилядолетия човечеството е вярвало, че съществуват безвредни средства за стимулиране на интелектуалната и физическа работоспособност и, разбира се, за засилване на сексуалната активност. В тази глава са събрани най-различни природни и синтетични вещества, които имат такива претенции - няколко повече или по-малко типични стимуланта, андрогенните хормони, афродизиаците. Към тях са добавени и ноотропните средства, които подобряват интелекта, паметта и способността за обучение. В съвременната медицина те се използуват за лечение на последствията на хроничния алкохолизъм и мозъчните травми, но помагат и на всички, които са преуморени или чувствуват, че мозъкът им не работи така добре, както 20 години по-рано. По тази причина напоследък се появяват все повече хора, които ги използуват просто за да се чувствуват по-добре. Популярното название на ноотропните средства е умни дроги (smart drugs). Засега се смята, че те са една относително безвредна алтернатива на по-силните стимуланти, но е твърде рано да се каже дали наистина са толкова безопасни, както витамините. Накрая са описани и някои хранителни вещества, които влияят положително на работата на мозъка, но съвсем накратко, тъй като подробното разглеждане на този въпрос може да ни удави в безграничната тема: какво е полезно да се яде и какво не е.

  1. СТРИХНИН И ПОДОБНИ НА НЕГО

Отдавна жителите на Молукските острови и филипините използували семената на индийското бълвочно орехче (Strychnos nux vomica, Strychnos ignatii) за приготвяне на отрова за стрели, но също така и за получаване на възбуждащи напитки. Орехчетата били донесени от португалските и холандските търговци и се продавали в Европа като силна и евтина отрова за плъхове. През 1818 г. от тях бил изолиран алкалоидът стрихнин, който бързо намерил употреба в европейската медицина. Стрихнинът е изключително силно горчив и в това отношение прави достойна конкуренция на хинина. Той се приема от организма еднакво добре при различните начини на приложение; при подкожна инжекция действието му настъпва по-бързо, но е еднакво активен и перорално. Обикновено в практиката се използува стрихнин-нитрат, който е добре разтворим във вода.

Въздействието на стринина е свързано с това. че той е инхибитор на рецепторите на глицина, който е подтискащ медиатор в някои отдели на централната нервна система. Като цяло ефектът му се изразява във възбуждане на мозъчната кора и на гръбначния мозък. Най-съществено от медицинска гледна точка е възбуждането на дишането и сърдечната дейност, поради което той е причислен към аналептичните средства. Понякога наркоманите вземат стрихнин заедно с опиатите, тъй като стимулира дишането, подтиснато от тях.

Стрихнинът стимулира всички сетива; той повишава остротата на зрението, при което се увеличават както полезрението, така и чувствителността към цветовете. Подобряват се слуха, осезанието, вкуса и обонянието. При продължителна употреба той увеличава физическата работоспособност. Най-чувствителен към стринина е гръбначният мозък, където той подобрява провеждането на нервните импулси. При силна нервност именно гръбначният мозък временно блокира и човек изпада често в състоянието искам, но не мога. Типичен пример за подобно състояние е предстартовата треска у спортистите или у много мъже при първата близост с много желана жена. В такъв случай стрихнинът и подобните на него средства могат да помогнат, като освободят възможностите на организма, подтиснати от напрежението; продаваният до неотдавна у нас сексуален стимулант афротон представляваше хапчета, съдържащи стрихнин и йохимбин.

Подобно на стрихнина действие имат много други възбуждащи средства, които от хилядолетия са били известни на традиционната медицина: сред тях заслужава да споменем растението челядник (Echinops ritro Echinops sphaerocephalos), което расте и у нас. Активното вещество се намира в семената му; това е алкалоидът ехинопсин, който напоследък се получава и синтетично. Той има същото действие като стрихнина, но е по-слабо активен и по-слабо токсичен, вследствие на което като цяло използуването му е по-безопасно. По мнението на един известен наш спортист, ехинопсинът е прекрасно средство както против предстартова треска, така и за решаване на деликатния проблем с мъжката мъжественост - по-точно с нейната липса - в условията на силно алкохолно опиянение. Има и синтетични стрихниноподобни вещества, които намират приложение в медицината като аналептици - коразол, бемегрид, етимизол и т. н. Всички те стимулират двигателната активност, паметта и интелекта, но за съжаление са твърде опасни, затова те рядко се използуват като стимуланти. Те, както и стрихнина, са забранени за спортистите, тъй като са обявени за допинг.

Стрихнинът се отделя от организма бавно, затова при продължително приемане кумулира; ако това му свойство не се има предвид, при хронична употреба могат да настъпят усложнения. Той е силно отровен; ефективните дози са около 1-2 mg, но дози над 50 mg могат да бъдат смъртоносни (строго погледнато, Стрихнинът не е по-отровен от никотина). Поради неговата силна токсичност, смята се, че използуването му крие рискове и в някои страни той въобще е изключен от фармакопеята. Типични за отравянето със стрихнин и всички подобни средства са изключително болезнените гърчове, които могат да започнат от най-незначителен външен стимул, по време на които отровеният остава в пълно съзнание. Конвулсиите, даже ако не са смъртоносни, могат да доведат до счупване на костите; те са особено опасни за хората на възраст под 21 и над 55 години - костите на първите още не са укрепнали, а на вторите са вече твърде крехки. У нас преди години е имало жертви на стрихниново отравяне сред наркомани, откраднали стрихнин от аптека. Твърденията, че уличните образци от LSD са смъртно опасни, тъй като към тях добавят стрихнин, са един от популярните антинарко-митове.

2. ВАЗОПРЕСИН И ОКСИТОЦИН

Във всеки учебник по биохимия пише, че вазопресинът е хормон, който се секретира от хипофизата; химически той представлява пептид, състоящ се от девет аминокиселини. Основното действие на вазопресина се изразява в подтискане на диурезата и в свиване на кръвоносните съдове, с което се повишава кръвното налягане. Вазопресинът е известен като антидиуретичен хормон, но и като хормон на паметта, тъй като значително повишава способността на опитните животни да помнят и да се обучават. Именно този ефект скоро може да го направи още по-известен и използуван - ако не доведе до забраната му. С напредването на пептидния синтез вазопресинът, както и много други пептиди, стана по-достъпен. Той вече се произвежда от много фирми под формата на капки, но най-популярен на Запад е разтворът на лизин-вазопресин, произвеждан от Sandoz, който се продава в малки шишенца и се пръска в носа. Новото лекарство е предназначено за хората, които трудно контролират пикочния си мехур, но веднага намери извънмедицинско приложение.

Буквално секунди след впръскването на вазопресин в носа той причинява силна интелектуална стимулация. Подобрява се паметта - както за запомняне на нова информация, така и за отдавна отминали неща; силно се повишават вниманието и способността за концентрация. Последното го прави особено ценен за хората, които трябва да карат кола нощем, но се чувствуват уморени. Известно е, че приемането на много други наркотици силно влияе на естественото съдържание на вазопресин в организма. Алкохолът и марихуаната подтискат отделянето му, а кокаинът, амфетамините и LSD водят до твърде силното му отделяне, което изчерпва резервите от него. По тази причина напоследък вазопресинът намира приложение в случаите, когато човек иска бързо да излезе от състоянието на опиянение, както и за преодоляване на махмурлука след употреба на стимуланти или LSD. Има данни, че у хероиновите наркомани вазопресинът донякъде подтиска влечението им към наркотика. Психологичните ефекти на вазопресина продължават около 2 часа. Понякога той има и неприятни странични ефекти - главоболие, коремни спазми, раздразнен и течащ нос. Към това трябва да добавим продължителното задържане на диурезата, заради което, собствено, той се продава; дезамино-8-аргинин-вазопресинът, който се продава у нас, е още по-силен антидиуретик. Съществуват психоактивни синтетични производни на вазопресина, които са хиляди пъти по-силни от него и са лишени от неговите странични ефекти, но те са обект само на научни изследвания.

Широкомащабните изследвания на ефектите на пептидните неврохормони върху човешката психика тепърва започват. Тук можем да споменем за интересните експерименти с хормона окситоцин, който също се отделя от хипофизата. Окситоцинът предизвиква свиване ма мускулатурата ма матката и стимулира работата на млечните жлези, поради което се използува в медицината за облекчаване на раждането и като стимулатор на лактацията. Група лекари в Австралия провели изследване на влиянието му върху женската сексуалност. Подобно на вазопресина те го впръсквали в носа и първите отзиви за действието му са възторжени. Окситоцинът предизвиква у жените силен прилив на сексуалност. който продължава няколко часа. Той повишава желанието им за секс и, както твърдят първите щастливки, прави преживяването много по-приятно от обикновеното. Малкото достъпни данни за влиянието на окситоцина върху интелекта потвърждават старата мъдрост, че човек оглупява от много секс - неговият ефект е противоположен на този на вазопресина. Засега oкситоцинът не е достъпен за широката публика, но за утеха може да цитираме учебниците, където пише, че секрецията му в мозъка на любимата жена се увеличава при дразнене на влагалището, шийката на матката и зърната на гърдите. Съдейки по досегашните експерименти с ендогенната секреция на окситоцин, той може да предизвика изключително силна психическа зависимост, която не се поддава на лечение.



3. АФРОДИЗИАЦИ

Древногръцката богиня на любовта Афродита е дала името си на всички средства, които имат - или хората са убедени, че имат - положително влияние върху сексуалната дейност. Почти всички описани дотук вещества са били обявявани за средства, които засилват желанието и удоволствието от секса, и все още се смятат за такива; това се отнася и за много от веществата, описани по-нататьк в книгата. Търсенето на ефективни афродизиаци е занимавало вероятно повече учени умове от получаването на елексира на безсмъртието - защото за какво ти е безсмъртие, ако не можеш да го използуваш за свое удоволствие (ако не вярвате, припомнете си по какъв начин Фауст е използувал времето си). Тук е мястото да отбележим, че ефектът на огромната част от средствата, смятани за афродизиаци, се дължи на чисто психологически причини; едно изследване е показало, че от многото изпробвани средства най-силният афродизиак се оказало хапче, което нищо не съдържа - плацебо, но което е било представено като най-новото възбуждащо средство. Типичен пример за плацебо е рога от носорог, който на Изток се смята за най-силното и безотказно средство за събуждане на мъжките сили. Единственото разумно обяснение на тази вяра е в това. че рогът вселява у отчаяните мъже надежда за постигането на желания ефект със своята форма и твърдост. И в наши дни в много страни качествата му на любовен стимулант се ценят изключително високо, което е довело до почти пълно изтребление на рогоносните животинки.

Най-известният афродизиак в Европа е испанската муха, недоразумението започва още в самото и име, тъй като мухата не е муха. Любовното средство се приготвя от стритите на прах малки бръмбари Lytta vesicatoria, които съдържат силната отрова кантаридин. Кантаридинът действува силно дразнещо върху кожата; приет вътрешно той причинява язви и разстройство на стомаха и червата и, най-важното, силно дразни пикочния мехур и уретрата. Този му ефект, който понякога води до ерекция, се проявява само в дози, които са твърде близки до смъртната доза. Легендата твърди, че мадам Помпадур привлякла вниманието на Луи XV като сипала малко испанска муха в супата му. Кралят се хванал на въдицата - той усетил дразненето и решил, че то е предизвикано от силен мерак по красавицата, на която дотогава не бил обърнал достатъчно внимание. Луи се сдобил с историческата си любовница без болезнени усложнения вероятно поради малката доза, но много други не са имали този късмет. Едно от обвиненията, които вкарали в затвора маркиз дьо Сад, е било, че е уморил една проститутка като и дал испанска муха. Макар и рядко, все още се срещат желаещи да изпитат действието на това опасно средство върху себе си или върху околните; много от тези опити завършват трагично.

Търсенето на безотказни средства за активиране на сексуалността не е престанало и в наши дни. Неотдавна един американски лекар предложи нов метод, при който в члена се инжектира препарата феноксибензамин. За да демонстрира нагледно успеха си, той се появил на поредния международен конгрес по урология с издут панталон, който гордо показвал на колегите си в течение на няколко часа. Този метод, освен че крие сериозни рискове, има един основен недостатък - той е твърде далече от понятията за нормален секс.

Обзорът на истинските и мними афродизиаци ще завършим с две относително безопасни средства. Алкалоидът йохимбин се съдържа в африканското растение коринант (Corynanthe yohimbe), както и в някои растения на Новия свят. Йохимбинът се намира в нашите аптеки, но в много страни с пуритански морал, напр. в САЩ, той не се продава свободно и желаещите се задоволяват с кори от коринант, купени от някой магазин за екзотични стоки. Независимо от това по време на някои ексцентрични сватбени церемонии (естествено в Калифорния) на младоженците вместо традиционното шампанско се поднася напитка, приготвена от коринант. Много от легендите за йохимбина звучат невероятно; в старите книги се твърди, че под неговото въздействие африканците участвуват в сексуални оргии, които продължават по цяла седми­ца. В действителност възможностите му са по-скромни, но изг­лежда той наистина спомага в някаква степен за повдигане на увяхващата мъжественост, тъй като успешно се прилага и на би­ковете за разплод, които слабо се влияят от внушения. Йохимби­нът блокира т. нар. алфа-2 авторецептори, които регулират кон­центрацията на норадреналин в синапсите. Вследствие на това се разширяват кръвоносните съдове, най-вече в тазовата област, ко­ето води до ерекция. Такива рецептори има и в мозъка, затова той има и забележимо влияние върху психиката; най-общо ефектът му може да се оприличи на този на кофеина. Даже в неголеми дози (10 mg) той предизвиква лека възбуда и безсъние, а високите до­зи (над 30 mg) водят до силна нервност и безпокойство, саливация, нахлуване на кръв в лицето и други неприятни симптоми. Йо­химбинът е опасен за хора с високо кръвно налягане, както и за тези, които са твърде раздразнителни и възбудими.

Разбира се, трябва да споменем и получилият широка известност силденафил, познат повече под търговското си име Виагра. За него се пише много, затова само ще споменем, че той селективно разширява кръвоносните съдове в малкия таз, без да има ефекти върху психиката. Както вече се знае, той също може да създава проблеми, но изглежда, че за повечето хора е напълно безопасен.



4. АНДРОГЕННИ/АНАБОЛНИ СТЕРОИДИ

Във вярата, че яденето на свински бели бъбреци дава сила и мъжественост, има зърно истина, тъй като те съдържат мъжки полови хормони - андрогени. В края на миналия век английският невролог Браун-Сикуърт, основавайки се на собствения си опит с поглъщането на екстракт от тестиси, изказал мисълта, че вероятно в тях има вещества, които придават сила и енергия. През 30-те години от тестисите били изолирани няколко вещества с андрогенна активност, най-активното от които получило названието тестостерон. Днес те се използуват за лечение на хормонални разстройства, рак, импотентност, както и за ускоряване на възстановяването след тежки травми.

Едновременно с това, свойствата на мъжките полови хормони предизвикали интереса на среди, много далече от медицината. През войната в Германия били правени опити с тяхна помощ да се повиши силата, издръжливостта и агресивността на войниците. Д-р Джон Зиглър, който има големи заслуги за въвеждането на анаболните средства в медицинската практика заявява: "Според скромното ми мнение, ако тогава бях казал на хората, че мишите изпражнения ще ги направят по-силни, щяха да започнат да ги ядат." Първите данни за употреба на анаболни стероиди сред спортистите са от 1954 г. Веднъж появили се на спортната арена, те предизвикали верижна реакция - всеки се стремял да си ги достави, тъй като бил убеден, че съперниците му вече са го направили. В 1983 г., обаче, на Панамериканските игри на сцената се появили тестовете за употреба на анаболни стероиди; много спортисти били дисквалифицирани, а други, уплашени да не бъдат хванати, просто отказали да участвуват в състезанията. Тестовете днес са рутинна процедура във всички сериозни спортни прояви, но това, разбира се, не означава, че употребата на анаболни средства е намаляла. Различни проучвания в САЩ показват, че те се използуват активно от 10 - 20 % от спортистите - както от професионалистите, така и от начинаещите, които искат да пробият в големия, т. е. скъпия спорт. Около 80 % от анаболните средства се разпространяват нелегално; днес те подлежат на същия забранителен режим, както наркотиците.

В химическо отношение всички известни андрогенни/анаболни средства принадлежат към групата на стероидите. Самият тестостерон е ефективен само в големи дози, тъй като бързо се разгражда в черния дроб. Синтетичните анаболни средства, които се използуват, са получени чрез промени в структурата на тестостерона, така че да бъдат активни продължително време и да имат по-слаб андрогенен ефект. Някои от тях се вземат перорално, напр. метандростеронът, известен повече като дианабол. Други препарати, напр. нандролон-деканоатът, се инжектират в маслена емулсия и действуват в продължение на седмици и даже месеци. Спортистите използуват и едните и другите. В медицината дианаболът се използува в дози 2.5 - 5 mg дневно, но са известни спортисти, които седмици наред са го вземали в десетки пъти по-големи дози.

Всички андрогени притежават силно анаболно действие, т.е. усилват синтеза на белтък и включването на калций в костите; в резултат на това се получава забележимо увеличаване на мускулната маса, особено при едно добро, пълноценно хранене. Ефектът от анаболните средства е несъмнен в силовите спортове като вдигане на тежести, но изследванията показват, че те са практически безполезни за бегачи на дълги дистанции и скачачи на дълъг и висок скок. Освен това, към тяхното действие бързо се развива толерантност и само след няколко месеца ефектът им започва да отслабва. Ефектът на андрогените не се изчерпва само със създаването на костна и мускулна система от мъжки тип; чрез специфични рецептори в мозъка те силно влияят върху поведението. Приемането им води до подобряване на самочувствието, енергичност и мотивираност, което ги прави привлекателни за спортистите в не по-малка степен от другите им ефекти. Заедно с това, обаче, те водят до безсъние, лесна възбудимост, неуравновесеност, агресивност и бруталност. Отдавна е известно, че мъжките полови хормони са непосредствено свързани с агресивността. Тяхното прекомерно количество у хората води до антисоциално поведение. В някои страни на затворниците, които са извършили многократни сексуални престъпления, се предлага да изберат - цял живот в затвора или химическа кастрация чрез прилагане на анти-хормони.

В началото андрогените имат положително влияние върху либидото и потентността, но продължителната им употреба има катастрофални последствия. Постепенно гласът на мъжете започва да изтънява, гърдите им се увеличават, тестисите започват да се смаляват, а спермата губи оплодителната си способност; този парадоксален ефект се дължи на основните им метаболитни продукти, които имат действие на естрогени, т. е. на женски полови хормони. Анаболните средства променят метаболизма на липидите в кръвта и създават склеротични изменения в кръвоносните съдове; несъмнено е, че това е една от основните причини за факта, че много спортисти са получили инфаркт още преди да навършат 30 години. Те увреждат черния дроб; предполага се, че именно на тях се дължат някои екзотични тумори на черния дроб, по-често срещани у спортистите. Друго често срещано усложнение са възпаленията на простатата, които, освен другото, създават предразположеност към рак в по-зряла възраст. Сред по-невинните ефекти може да споменем упоритите пъпки и оплешивяването. У жените андрогените причиняват агресивност, повишено окосмяване, загрубяване на гласа и хипертрофия на клитора. Те са съвършено противопоказани при бременност; влиянието им върху развитието на бебето, особено ако то е момиче, даже в малки дози може да бъде ужасно.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница