Сходства и различия в икономическите трансформации, които България осъществява през своята история



Дата22.12.2018
Размер61.54 Kb.
#108718
Сходства и различия в икономическите трансформации, които България осъществява през своята история.

Цялата досегашна история на България е била съпътствана от различни по характер и интензивност икономически трансформации породени от съчетанието и едновременното действие на външни и вътрешни фактори. На фона на непрекъснатата поредица от еволюционни по своята същност изменения, се открояват промени с революционен характер, които бележат коренната смяна на политически и социални системи и на хода на стопанското развитие в една или друга посока. Безспорно такъв момент е и сегашната българска икономическа действителност в началото на XXIв.

При анализирането на причините които пораждат икономическите трансформации и въздействието, което те от своя страна оказват върху едно консервативно по своята същност формирование, каквото е социално-икономическата система, могат да се открият редица общи белези, както и специфични елементи, породени от конкретността на политическите и икономическите събития, някои особености в стопанската култура и народопсихологията на българското население, различията в моделите на икономическо развитие, които са били възприемани и др.

Обща черта при всички икономически трансформации осъществявани в българската история е широкомащабната, в сравнително кратки времеви отрязъци, смяна на собствеността върху средствата за производство, като един от основните фактори на стопанското развитие. Това неминуемо води до политически катаклизми и социални сътресения, но от стопанска гледна точка, анализът на формите на собственост съществували през годините показва, че е много по-важно да има приоритет такъв тип собственост, които в най-голяма степен да стимулира икономически растеж.

При налагането на османската стопанска система в българските земи е създадена сложна схема за установяване и контрол на собствеността върху основното средство за производство, каквато е била земята. Нейният върховен собственик, по силта на шериатското право, в лицето на централната държавна власт не притежава възможности за ефективно използване на поземлените ресурси и следи най-вече за поддържане на податните сили на зависимото население. Спахиите нямат интерес да организират производство в раздадените им за ползване земевладения тъй като реално не са собственици и се ограничават с паразитно съществуване събирайки основната част от задълженията на податната маса. Селяните не притежават право на пълна собственост върху земята която обработват и също нямат интерес да произвеждат продукция, извън необходимата за собствена издръжка и за плащане на рентата, данъците, таксите и глобите. Като резултат от тази система на неясно установена собственост стопанското развитие на българските земи е в голяма степен затруднено.

При отсъствието на отговорност за притежаването и стопанисването на земята не се осъществява и подобряване на производството, тъй като интересите на трите страни в поземлените отношения са противоположни и взаимно се изключват и само благодарение на строгата централизация и регламентация на правата и задълженията на всички участници в османската стопанска система и осигуряват безотказно функциониране в продължение на няколко столетия. С течение на времето обаче, военните поражения и сързаното с тях затихване на териториалната експанзия постепенно започват да рушат икономическите основи на Османската империя.

Тя е въвлечена в процесите на преход от традиционно към модерно общество и смяната на феодалните порядки със нови буржуазни икономически,политически и идеологически отношения. Започва да се променя стопанската действителност в българските земи. Увеличава се стоковото произвдство, разширява се видовото многообразие на отглежданите култури и нараства вътрешният стокооборот и най-вече участието на българите в него. Материалното положение на населението се подобрява и то натрупва в свои ръце значителни парични средства. Укрепването на българският етнически елемент получава много солидна материална основа, върху която впоследствие се изграждат възрожденските политически и културни движения.

След издаването на Гюлханския Хатишериф от 1839г. на българите се признава правото на частна собственост върху поземлени участъци. За сравнително кратък период от време това дава отражение върху производствения опит и икономическите възможности на българското население.

Желанието на българите да притежават собственост намира категоричен израз при осъществяването на Аграрния преврат по време и непосредствено след Руско-Турската война, когато се осъществява едно предимно стихийно преразпределение на поземлената собственост която от напускащите българските земи главно едри земевладелци-мюсюлмани, преминава в български ръце. Поради усложнената политическа обстановка на Балканите масово се установява практиката за временно ползване на напуснатите от предишните им собственици земи, а въпросът за пълна собственост върху тези земи за дълъг период от време остава нерешен. Според приетия по време на управлението на либералното правителство Закон за подобряване състоянието на земеделческото население по господарските и чифлишките земи, държавата започва да изкупува земите на турските едри земевладелци и ги дава на селяните срещу заплащане в определен срок.

Последвалите години на бурен за условията на България икономически растеж неизменно са съпътствани от преобладание на частната собственост върху средствата за про изводство.

В началото на XXв. по основните показатели на социално-икономическо развитие България изпреварва останалите балкански държави, които на по-ранен етап започват съществуването си като независими държави и формират собствени административни и икономически институции. В страната, макар и с голямо закъснение в сравнение с най-развитите дърржави, се осъществява индустриален преврат, който се развива на базата на вътрешен количествен и структурен стопански растеж и под влияние на общите закономерности на световния капитализъм. Извършена е техническа и технологична трансформация на цялата икономика и модернизация в социалната сфера. Нараства броят и продуктивността на индустриалните предприятия, както и вложеният в тях капитал. Настъпват значителтни промени и се увеличава производителността на труда в аграрния сектор. Наблюдава се процес на обвързване на селскостопаннското производство и индустрията. Разтваря се вътрешният пазар, като основна роля започва да има българският търговски капитал. Увеличават се импортните възможности на страната ни.

След 9.IX.1944г. посредством експроприация и социализация на средствата за производство и размяна е извършена най-радикалната по своят характер смяна на собствеността в българската история, като за изключително кратък, от историческа гледна точка период, са иззети от собствениците индустриалните и минните предприятия, банките, едрата градска собственост, частните гори и пасища и са превърнати в държавни, а собствеността върху земеделските земи и машини и средствата за проиизводство на дребните и средни стокопроизводители е трансформирана в кооперативна. Като лична собственост се третират само предметите за лично потребление и парцели земя, животни и стопански сгради за собствени нужди.

На VIII-я конгрес на Българската кумунистическа партия проведен през 1962г. са приети директиви за развитие, определящи генералният перспективен план за двадесетгодишен период, като по отношение на формите на собствност той предвижда, държавната и кооперативната собственост, при прехода между социализъм и комунизъм да се превърнат в общонародна.

Подобно на икономическата ситуация в началния етап на османските завоевания по българските земи обаче, средствата за производство се оказват с неясен собственик и стават обект на съмнителен интерес и злоупотреби, а насрещните планове и социалистическото съревнование не могат да заместят личният интерес и свободната инициатива като фактори за ефективно използване на собствеността.

Неизменно свързани с икономическите трансформации в българската история са и промените в производствените отношения. За османската стопанска система е бил характерен такъв тип отношения при които преобладание е имала извъникономическата принуда. Съществувала е забрана за напускане на земевладението, а когото селяните оставяли земята необработена, тапията за нея им се отнемала.

През епохата на Възраждането се създават предпоставки за зараждане на капиталистически отношения, които окончателно се утвърждават след Освобождението. Започва формирането на класата на буржуазията и тази на наемния труд, като основен фактор става икономическата принуда породена от липсата на средства за съществуване.

През времето на социалистическия експеримент прави впечетление наличието на форми на неикономическа принуда, чийто прецедент може да се открие в отминали исторически епохи.

Правилното оценяване на същността на икономическите трансформации и тяхното отражение върху стопанското развитие би могло да бъде от голямо значение при избора и осъществяването на реална икономическа политика, способна да отговори на предизвикателствата пред които България е изправена, за да не бъдат допуснати грешки от миналото за които българското население вече е платило твърде скъпо.




Ас. Павлин Христов
Каталог: 645
645 -> 3 II. Teoretická ČÁST
645 -> След прилагане на нова методика Мирослава Петкова, Илиян Илчев
645 -> "imunolog"
645 -> Срещу човека Йорг Трегер
645 -> Д о к л а д н а з а п и с к а от красимир стойчев зам. Кмет „финанси, бюджет и икономика" относно: Избор на управител на „Хляб и хлебни изделия" еоод, гр. Бургас уважаеми общински съветници, Със свое решение
645 -> Прибалтика с Варшава и Хелзинки, със самолет през 2017 ново в традиционната програма: еднодневна екскурзия до Хелзинки
645 -> До общински съвет б у р г а с д о к л а д н а з а п и с к а


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница