Шок в неонаталния период Дефиниция



Дата10.02.2018
Размер36.6 Kb.
Шок в неонаталния период

Дефиниция: Остро настъпваща циркулаторна недостатъчност, която довежда до нарушена тъканна и органна перфузия и полиорганна недостатъчност. Водещ клиничен симптом е системната хипотония, която при декомпенсирания шок довежда до метаболитна ацидоза.

Етиология и патогенеза:

  • Вазорегулаторна недостатъчност / дистрибутивен шок /. Най-честата причина за шок в неонаталния период. Патогенезата на септичния шок е свързана с вазорегулаторна недостатъчност, която е резултат от действието на различни цитокини, интерлевкини, NO върху съдовата стена.

  • Хиповолемия / хиповолемичен шок /: сравнително рядко се среща в неонаталния период. Свързва се с пренатална или интрапартална фетална кръвозагуба: плацента превия, абрупцио плаценте, остра фетоплацентарна кръвозагуба, фето-фетален трансфузионен синдром. Постнаталната кръвозагуба се среща при вътрешно кървене от солидни органи ( черен дроб, слезка ), при ДИК при тежка асфикция и сепсис.

  • Миокардна дисфункция / кардиогенен шок /: критичните вродени сърдечни малформации, свързани с дуктус зависимо системно или белодробно кръвообръщение; миокардна дисфункция, вследствие на асфиксия или първични кардиомиопатии.

Клинична картина: хипотония, тахикардия, бледост, олиго-анурия, удължено време на реколаризация, метаболитена ацидоза, повишен лактат, нарушения от страна на централна нервна система- летаргия, гърчове, хипотония; полиорганна недостатъчност.

Диагноза:

  1. Сърдечна честота и кръвно налягане. Водещи симптоми са тахикардията и хипотонията.

  2. Време на реколаризация: повече от 3 секунди.

  3. Олигурия и хиперкалиемия: късни симптоми на неонатален шок.

  4. Лактат, BE и pH: метаболитна ацидоза и повишен лактат. Късни лабораторни маркери за шок. По- голямо значение има динамичното им проследяване за оценка на ефекта от лечение.

  5. Ехокардиографско изследване на системния кръвоток. С най-висока диагностична стойност е доплеровото изследване на кръвотока във вена кава супериор, аорта асценденс и средна церебрална артерия.

Лечение: Лечението на шока в неонаталния период се базира на точно установяване на патогенетичните механизми, довели до неговото развитие.

  1. Обемозаместителна терапия. Изолираната хиповолемия рядко е причина за развитие на неонатален шок. Поради тази причина обемозаместителна терапия трябва да се прилага с особена предпазливост при тази група пациента. Има редица проучвания, които показват, че агресивната флуидотерапия увеличава риска от белодробна, сърдечно-съдова и неврологична заболеваемост и смъртност. Използват се изотонични разтвори: 0.9% NaCl в доза 10-20мл/кг., по-големи количества могат да влошат метаболитната ацидоза. При хипопротеинемия се използва 5% разтвор на човешки серум албумин, а при параклинични данни за анемия се прилага еритроцитна маса в доза 10-15 мл/кг.

  2. Симпатомиметици / катехоламини /. Основна група медикаменти за лечение на неонатален шок.

Допамин хидрохлорид: в зависимост от дозата, този ендогенен катехоламин, оказва различен клиничен ефект.

  • Доза между 2-5 µg/kg/min- стимулира различните Допаминергични рецептори в бъбречни съдове, мезентериални съдове и ЦНС, което довежда до вазодилатация.

  • Доза между 5-10 µg/kg/min- стимулира β2-адренорецептори, което увеличава миокардния контрактилитет.

  • Доза > 10-15 µg/kg/min- стимулира α- адренорецепторите, което увеличава периферното съдово съпротивление и повишава кръвното налягане.

Страничните ефекти на медикамента са – камерни аритмии и тахикардия, уврежда съдовата стена, в която се прилага и довежда до местна исхемия и некроза.

Добутамин: синтетичен катехоламин, производно на Допамин. Стимулира β1-адренорецепторите в сърцето, не възбужда допаминергичните рецептори; не увеличава периферното съдово съпротивление. Прилага се в инфузия, венозно в доза 2-20 µg/kg/min.

Най - добър терапевтичен ефект при лечението на неонатален шок се наблюдава при комбинираното използване на Добутамин и ниска/ средна доза Допамин.

Норадреналин и Адреналин: неселективни симпатомиметици. Адреналинът възбужда α1, β1, и главно β2-адренорецепторите, поради което се използва като средство на избор при кардио-пулмонална ресусцитация в доза 0.1 мл/кг и.в., и.трах. от разтвор 1%00.

  1. Кортикостероиди. Редица проучвания доказват, че кортикостероидите могат да стабилизират сърдечно-съдовата система и да намалят нуждата от пресорно подпомагане при критично болни новородени деца. При развитие на неонатален шок настъпва down- регулация на адренергичните рецептори, което води до липса на сензитивност към ефекта на ендогенните катехоламини. Кортикостероидите регулират експресията на адренергичните рецептори и намират приложение при шок, резистентен на високи дози катехоламини.

Хидрокортизон и Метилпреднизолон: доза 1-3 мг/кг венозно.

  1. Корекция на метаболитната ацидоза при pH под 7.25. Използва се разреден разтвор на NaHCO3, в доза, която се определя по формулата на Аструп.

  2. При кардиогенен шок се използват простагландини, които поддържат проходимостта на артериалния канал и по този начин запазват дуктус-зависимото белодробно или системно кръвообръщение. Доза от 0.01 µg/kg/min до 0.05 µg/kg/min, странични ефекти: апнея, хипотония, брадикардия, хипогликемия, хипокалциемия.

  3. При септичен шок основно приложение намират широкоспектърните антибиотици, приложени венозно.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница