IV
МЕДИТИРАЙ И ЩЕ ОТКРИЕШ
Молитвата е обръщане към Бога.
Медитацията е слушане на Бога.
Доверявайте се на тишината.
Първото ми средство или упражнение във вътрешните изследвания бе медитацията.
Първия път, когато приятелите ми журналисти и сладкодумните, скептично настроени познати научаваха, че съм „навлязла" в медитацията, те ме поглеждаха неразбиращо и промърморваха неопределено: „А, така ли. Добре де". И бързо сменяваха темата. Неколцина казаха: „А, браво"! и започвахме разговор, от който можеше да има полза. Тези, които наистина харесвах, ме поглеждаха в очите и | питаха: „Шърл, какво, по дяволите, е медитацията? Искам да кажа, какво правиш, докато медитираш?"
Така че какво точно представлява тя? Казано по най-простия начин, за мен медитацията е процес на релаксиране на тялото и ума, така че да мога безмълвно да навляза в себе си.
За да стане това, трябва да съм на спокойно място (поне в началото ми бе трудно да медитирам на някое оживено летище). Медитативните техники са различни, но тишината, съсредоточаването и удобството са от основно значение за успокояването на тялото и ума.
Какво се постига с нея? Медитацията или „съсредоточаването в спокойствието" позволява на ума да опознае други страни на своята самоличност. Потискането на ума не е целта на медитацията. В замяна на това стремежът е да се успокои и укроти личността, за да има възможност умът свободно да изследва границите на своето съзнание.
Какво правя аз в медитация? Първо, положението, в което медитирам, е от огромно значение за мен. Вие трябва да откриете своята поза, така че да има най-малко неудобство за тялото. Медитацията в поза лотус, както правят това будистките монаси, не е наложителна в началото. Болезненото положение на тялото пречи на медитацията и противоречи на целта й. От друга страна, прекалено отпуснатата поза само ще доведе до сън. „Средният път", както казват будистите, е подходящият, а това е „пътят без скованост и напрежение, но също и без самоугаждане". Така че може да се седи и на стол.
Целта на медитацията е да останем будни, но отпуснати. Да седя изправена, с гръб, подпрян на нещо, е най-добре за мен. Тази позиция ми дава една „центрована" свобода на енергията в гръбначния стълб и ми позволява да дишам равномерно, леко и ритмично. Ако седя на стол, стъпалата ми са опрели плътно пода и всяка ръка е поставена върху съответния крак. Дланта е обърната нагоре, а палецът и показалецът са допрени, защото това затваря кръга на токовете в тялото и насочва енергията му да протича циклично без загуба. Държа устните си и зъбите затворени, което също допринася за затварянето на енергийните кръгове.
Леко се полюшвам напред-назад и наляво-надясно, за да „усетя" центъра си и да се уверя, че се чувствам удобно. След това се опитвам да внуша на тялото си физическото чувство, което изпитвам, когато тялото и гръбнакът са центрирани, така че да мога да седя по същия начин, когато съм зад волана на колата, на масата за вечеря, пред телевизора или на своето бюро. Това е един вид като метода Браил за запомняне как да седя. Не искам да кажа, че по време на тези дейности медитирам, а просто че по този начин положението на тялото ми ще е безкрайно по-удобно и по-малко напрегнато.
След като намеря удобна позиция, си затварям очите и започвам да дишам с естествен ритъм. Тогава използвам дишането като обект за концентрация. Съсредоточаването е необходимо при медитацията, защото то стеснява фокуса на вниманието към външния свят, за да се достигне до вътрешния. Всъщност аз следвам движението на всеки дъх, докато вдишвам и издишвам навътре и навън. Забележително е как съсредоточаването върху собственото дишане може да позволи на човек да навлезе в състояние на медитация.
Източните философии използват контролираното дишане, за да се предизвика медитативното състояние, тъй като то не само доставя на тялото кислород, но също изхвърля и въглеродния двуокис. Западняците обикновено не обръщат внимание на многостранната роля, която дишането играе в нашия живот. Ние го приемаме като даденост и общо взето въобще не осъзнаваме чудото, което се извършва по петнадесет пъти на минута. Но дишането е тясно свързано с физическото и духовното ни благосъстояние.
Когато сме напрегнати и под влиянието на стреса, дихателният ритъм отразява състоянието на ума ни - блуждаещ, непостоянен, повърхностен, задъхващ се и така нататък. Когато сме спокойни и отпуснати, той е по-дълъг, по-дълбок и по-хранителен за вътрешността на тялото. Когато сме потиснати или пък под силен стрес, автоматически въздишаме или дишаме дълбоко, все едно че се стремим несъзнателно да поемем „силата на духа" и кислорода, прииждащ с дълбокото и подхранващо вдишване на свеж въздух. Тялото знае, духът знае, но западният ум не му обръща внимание.
В източните общества хората осъзнават въздействието на дишането върху човешкия организъм. Затова те са по-вещи познавачи на начините, по които дишането може да повлияе на умственото и духовното благосъстояние на отделния човек.
Будистките монаси, наблюдавани при лабораторни условия, могат да променят състоянието на съзнанието си, използвайки различни дихателни техники, които от своя страна повлияват на физиологията на тялото. Могат да видоизменят мозъчните вълни, сърдечната дейност и пулса си, прилагайки силата ъ<л своето съзнание за контрол и промяна на дишането.
И ние можем да направим същото в по-малка степен. Понякога, когато открия, че съм ядосана при задръстване на движението, просто затварям очите си за момент, блокирам около себе си всичко, което ме разсейва, като се съсредоточавам върху физическото усещане от въздуха, навлизащ в ноздрите ми, и бавно поемам дъх. Чувствам въздуха и го следвам към най-вътрешната част на гърдите си, задържам го там за малко и след това бавно издишвам. Повтарям това отново и отново. Винаги когато се съсредоточа върху ритъма на вдишване и издишване, се изумявам колко бързо изчезва гневът и се възстановява енергията.
Ще ви дам и нещо по-определено: научете се да вдишвате за десет секунди и да издишвате за десет секунди. Ще започнете да чувствате чудото на лечебната наука на дишането. Когато десет ви се струва лесно, преминете към петнадесет, след това към двадесет и т. н. Един вещ йога може да вдишва в продължение на три минути и да издишва за още три! Опитайте и се убедете колко усъвършенстван контрол е необходим за това. Никога отново няма да считате, че дишането е нещо просто и това упражнение ще помогне на медитациите ви.
Така, макар че нормално не обръщаме внимание на автоматично проявяващото се чудо на дишането, става възможно да използваме едно толкова инстинктивно „неволно" действие по много по-полезен начин. Във всички случаи правилното дишане е от основно значение за медитацията.
И ето, вие сте седнали удобно, със затворени очи, съсредоточени върху спокойното и приятно дишане - навътре и навън, навътре и навън. Вече сте по-отпуснати и по-спокойни.
Заедно с използването на дъха по време на медитация идва и употребата на звука. В източните общества звукът, прилаган в този случай, се нарича мантра. Употребата на мантри на запад също вече е много популярна. Мантрата е една фраза, която се повтаря монотонно, шепне, пее или дори може само да се „чуе" като звук в ума, за да доведе до спокойствието, към което се стремим по време на медитация. Обикновено това е фраза, която призовава името на Бог. Някои хора отиват при гуру, за да получат лични мантри. Други опитват пеене на различни изрази, докато някой от тях им се стори верен. Аз например казвам наум мантра по време на практикуването на позите от хата йога. Задържам всяка от тях по двадесет секунди и си повтарям вътрешно: „Аз съм Бог в Светлината".
Звуковите трептения буквално галят определени вътрешни области, които изглежда отвръщат на честотата на вибрация на мантрата.
Напяването винаги е било смятано за много ефикасно средство за достигане до „Бог". Мърморенето с броеница, пеенето в синагога, повторните напеви на молитви в църквата - всички те до голяма степен са един процес. Всички религии обаче изглежда са единодушни, че с името на божеството на съответната общност се получават по-добри резултати. Напяването като че ли е всеобщо приет метод за премахване на всякакви мисли и смущения от ума, който, когато се опразни, може да се запълни с „Божествено чувство". Има също и нови научни изследвания, показващи, че звуковете на мантрата, които постепенно се покачват и са резонантни, могат да успокоят сърдечния ритъм и да доведат до отпускане. В края на краищата векове наред приспиваме бебетата си с песни...
Още много има да ви казвам за напяването, но това ще стане в главата за чакрите, а сега бих искала да се върна малко назад и да ви говоря по-скоро за медитацията, а не за начините на практикуване. Като процес тя е от излючителна важност при вътрешното изследване, една основна първа крачка, от която произтича останалото. Така че е важно и да я изпълнявате правилно, и да разберете нейното значение.
Медитацията не е нещо, което може да се приеме небрежно. Тя е път към центъра на вашата същност. По тази причина от огромно значение е да прецените мнението, което имате за себе си, преди да започнете да медитирате. Ако човек вярва в демони, зли духове, Сатаната и ада, възможно е състоянията, свързани с вашите убеждения, а по-точно страх, паника, чувство на вина, да възникнат в дълбоките медитативни състояния. Но помнете, че тези вярвания са обусловена реакция. Те са възпитани или нещо повече - втълпени в нас, точно с цел да предизвикат страх и отрицателни чувства. Помнете също така, че сами създаваме своята действителност. В началните състояния на медитация психологичната и религиозна структура на темперамента на човек може да се отрази на преживяванията му по време на тази практика. Убежденията ни изведнъж стават „реалност" и могат да се върнат при нас и да ни смущават. Когато започнем да навлизаме навътре, ние раздвижваме онова, на което сме били обучени и понякога болезнено разбиваме на парчета някой отрицателен образ, чрез който сме гледали на себе си в продължение на много години. Това може да предизвика чувството на страх, което да ни накара да останем с „дявола, когото познаваме", вместо да тръгнем с непознатия ангел. Страхът е препятствие към Бога в нас.
Да започнем да мислим сериозно за съществото вътре в нас е най-важната крачка, която можем да направим в процеса на съзряване. Явно това може да се окаже болезнено и става още по-мъчително, когато решим да поставим под съмнение старите си предположения и мнения. Пълни сме с наранявания, болки и обиди. Отрицателният товар, който носим навсякъде със себе си, може да се облекчи чрез медитацията, но това означава да сме готови да посрещнем някои грозни истини, а след това да имаме смелостта да се освободим от тях. Да летим свободно означава да се лишим от сигурността, предоставяна ни от познатите ориентири (дори и от отрицателните) и навици, чрез които поддържаме организацията в себе си и ограниченията си. Вие искате да задържите представата, която имате, без значение колко мизерна е тя, не само защото тя ви е позната и ви дава увереност, но защото подсъзнателно вие разбирате, че тя ви позволява да обвинявате другите за това, което сте. Желанието да бъдете свободни вътре в себе си е сериозна крачка, защото тя означава да поемем пълна отговорност за всичко, което вършим. Медитацията не е бягство или угаждане. Тя е проява на вътрешна отговорност. За това са необходими дисциплина, усилена работа, време, старание и търпение към себе си - за мен това е най-мъчното търпение.
Може би най-трудният аспект на медитацията е продължаването с нея, когато тя започне да ни депресира, разочарова и дори да ни плаши. Това, което в началото бе задоволително, се превърна в скучно задължение. Това, което ми изглеждаше толкова лесно при първите опити, стана толкова трудно след това, че се питах струва ли си. Вниманието ми се отклоняваше. На тялото ми му бе неудобно. Бях нетърпелива. „Светлината" вече я нямаше.
Когато това стана, то бе като предупредителен сигнал, една естествена точка за спиране, която ми казваше, че е необходимо да балансирам външния свят с вътрешния. За мен бе необходимо да възстановя това равновесие. И двете страни на изживяването на действителността бяха необходими. Вътрешната реалност силно повлиява на външната. Тя не трябва да съществува отделно и самостоятелно. Както е казал трапистският монах Томас Мертон: „Медитацията е безсмислена и нереална, ако не е здраво свързана с живота".
И така, основната цел на вашата медитация е да под-храни и обогати всекидневната ви работа във физическия свят, взаимоотношенията ви с хората и изобщо целия ви живот, като ви свърже със собствената ви вътрешна мощ чрез разпознаването на вашата духовна сила. По време на дълбока медитация настъпва едно съгласуване на ума, тялото и духа, което подобрява състоянието на всеки от тези аспекти.
Очевидно това е по-лесно да се говори, отколкото да се върши на практика. Открих, че най-трудно е да се въздържам от оценки дали го правя както трябва. В началото очаквах, че ще е лесно. Тъй като исках незабавно да навляза навътре, то ставаше: защо не, щом от мен зависеше сътворяването на желанията ми? Но не бе толкова лесно.
Много неща се изпречваха на пътя на желанието ми да медитирам, или, казано с други думи, аз изразходвах много време в разочарование от собствения си напредък. Разсейванията бяха обезпокоително чести и съвсем не на последно място бе собственият ми ум. Не можех да спра да мисля. Умът ми бе една моторизирана машина извън всякакъв контрол. Аз не мислех - той мислеше! Различни асоциации се втурваха в главата ми. Един образ водеше към друг. Защо си помислих за първото представление на тригодишна възраст, когато държах ябълка в ръката си? Носех малко зелено костюмче. Веднага свързах зеления цвят със скоростните автомобилни състезания Индианаполис 500, където не харесват някой да е облечен в зелено на стадиона, защото се смята, че това носи лош късмет. Това ме накара да си мисля за хората, намиращи смъртта си на тези надпревари, което пък ме наведе на мисълта дали те наистина умират, а след това ми дойде мисълта за силата на гравитацията, а след това - за сър Исак Нютон, а след това - за книгите, които бях чела в детството си, а след това започнах да се питам кога ли за първи път бях преживяла мистични опитности, а след това си мислих за баща си и за някои от нашите разговори, а след това - за сватбата на родителите си, а след това - за собствената си сватба, а след това се зачудих защо съм започнала да медитирам!
Най-сетне се научих просто да оставя мислите си на мира. Нека сами си намерят своето място. Спомних си думите на един Зен монах, че когато смущаващите мисли „нахлували" в ума му, той въобще не правел никакви усилия да ги изгони. Просто изчаквал, докато те сами си отидат. „Остави ги да следват пътя си - каза той - и ги наблюдавай безпристрастно, като разбираш защо идват при теб. Колкото повече човек се бори, за да изпъди мисълта, толкова повече сила й дава". Той каза, че понякога избутва на-
страна някоя мисъл, все едно че вече не й дава централното място на сцената на ума си, но все пак й позволява да стои отстрани. По този начин той предоставяше място в средата на сцената на нова мисъл или може би на желаната „празнота" на мислите.
Древен будистки учител веднъж е казал, че за да се медитира добре, „човек трябва да се научи да се държи с непознатото като със свое, а с познатото - сдържано". Странстващите мисли са основен проблем при медитацията, както и при всичко друго, върху което искаме да се съсредоточим.
Когато натрапчиви мисли ме смущават и отказват да си отиват, използвам метода на фокусиране на вниманието върху някой дребен предмет - копче, цвете или (любимото на присмехулниците) собствения ми пъп, каквото и да е, без значение, стига да е достатъчно малко, за да мога да се фокусирам върху него. Други предпочитат не да си мислят за някакъв определен предмет, а вместо това да насочат вниманието си към образите и произволните светлини, които се появяват зад клепачите, особено когато отворите и затворите очите си няколко пъти. „Наблюдаването" на тези леко преместващи се светлини, опитът да задържим неподвижна някоя от тях, вглеждането надалеч в тъмнината отвъд - всичко това служи за отвеждане на ума ви настрани от напреженията и към един главен канал на съсредоточаването, който е много отпуснат, но същевременно съвсем точно определен. Докато наблюдавате през цялото време областта зад клепачите, мислете си за дишането си и се уверете, че то е отпуснато, дълбоко и равномерно. Това съсредоточаване постепенно успокоява й освобождава ума: мозъкът се насища с кислород от дълбокото дишане; вътрешното око е насочено към точката зад клепачите; другите мисли, другите образи, другите чувства - всички те неусетно изчезват. Вие се сливате с универсалния поток на настоящето, необезпокоявани от тревогите, свързани със стореното от вас в миналото и очакваното за в бъдеще. В резултат на това стресът намалява. След време, като продължавате с медитацията, безпокойството ще ви стане чуждо, а физическото ви здраве ще се подобри.
Помнете също така, че има много методи за медитация.
В действителност всеки медитира донякъде, без значение дали разбира това или не. Фантазирането също е вид медитация. Слушането на музика също е медитация. Някои форми на повърхностен сън могат да бъдат медитация. За някои ходенето пеша и бягането са медитация. За мен изпълняването на упражненията ми от хата йога е станало медитация. Докато преди ги правех, гледайки вечерните новини по телевизията, сега ги уважавам повече и използвам физическите пози от йога (тази дума означава съединение на ума, тялото и духа плюс сила, баланс и гъвкавост) за да успокоя ума си, докато се съгласувам с тялото и духа. Открила съм, че се нуждая от тетрадка и молив до себе си, защото ми идват такива вдъхновени идеи в резултат на този тип медитация - и не ми се иска да ги забравя!
Понякога пропуснати телефонни разговори или писма, които е трябвало да напиша няколко месеца по-рано, излизат наяве и ме подсещат за себе си, докато съм в своята йога медитация. Все пак, макар че йога, изкачването по планини, танцуването и атлетиката са форми на медитация, те са по-скоро един способ за настройка на тялото с ума и духа. Тъй като при медитацията тялото се използва по един спокоен начин, докато умът изследва себе си, по-висшите нива на съгласуване могат да се проявят, ако тялото не е заето с важна активна дейност.
И още веднъж: целта на медитацията е да проведем диалог с най-висшия източник на своите способности и по този начин да се свържем с всемирния извор на силата. Успокояването на тялото и ума ни помага да се доберем до отговорите, които чакат нашите въпроси.
Така че медитирайте. Според мен е най-добре да се медитира по едно и също време всеки ден. Вашето тяло, ум и дух действително ще очакват предвиденото време, през което се извършва настройката с Всемирните Енергии. И търпете и трудностите, които ви се изпречат на пътя, каквито и да са те, тъй като след време ще черпите от един извор, който буквално е неизчерпаем и към който вие правите важен принос. Ще откриете, че струвате повече, отколкото сте си мислили.
Със спокойно, отпуснато съсредоточаване вие сте дошли до сърцевината на своята медитация. Вие ще имате една съвсем лична среща със своя Висш Аз.
V
СВРЪХСЪЗНАНИЕТО И ВИСШИЯТ A3
Всички сме част от Бог и Бог е част от нас.
Нищо не може да се изпречи между нас и Бог.
Ние сме едно.
Висшият Аз е точно това, което загатват тези .думи -вашите собствени възможно най-положителни елементи; онзи аспект на вътрешната ви сила, в който имате най-голяма вяра; вашата лична изява на Божественото във вас. То ви свързва с всичко съществуващо, то е вашият канал към колосалните възможности на човека.
Вашият Висш Аз е от първостепенна важност за общуването по време на медитация. Много хора откриват, че е трудно да се справят с проблемите, да изследват собствените си неуспехи и грешки, ако не се извършва една обмяна. Висшият Аз е онзи ваш аспект, с който може в действителност да беседвате относно всичко, което ви безпокои. Фокусираното ви съсредоточаване ви дава възможност да сторите това. Концентрацията ви отмества леко, създава едно малко разстояние между вас и вашето его и ви дава простор да изследвате въпросите от по-обективна позиция. Висшият Аз може да ви покаже друга гледна точка, чрез която да направите нова преценка на ситуациите, на взаимоотношенията и на самите вас.
Когато сте свързан със своя Висш Аз, вие сте настроен към духовния си сърдечен център, включвате се към главния източник на сила. Когато сте подтикнат да тръгнете от този център, да вземате решения, да действате, да променяте, вие работите в светлината. Висшият Аз е ваш личен приятел, вътрешният ви водач, сърдечният център, връзката към собствените ви най-добри и най-истински чувства. Когато го слушате и му се доверявате напълно и действате на основата на тази вяра, конфликтите могат да бъдат разрешени или пък просто да заглъхнат.
Да бъдем откъснати от сърдечния център или да го пренебрегваме означава да засилим противоречията и в края на краищата това ще доведе до такова изкривяване в самите нас или до такова разногласие със собствената ни божественост, че може да причини болести. Толкова много от нас не подозират съществуването на тази вътрешна сила или я пренебрегват, или просто я смятат за невероятна. В замяна ние я търсим във връзките си с другите хора или в положението си в обществото. Какво си мислят Джо, Мак, Шийла или ше4уьт за нас? Непрекъснато търсим себе си в очите на другите. Истинският въпрос е: „Какво смятам аз за себе си?" През цялото време единственият истински арбитър, единственият съдия, единственият създател на ценности трябва да е собствената ни същина. Висшият Аз, най-доброто в нас, е истинският съдник на това кои сме.
И така, връзката с Висшия Аз е това, което ви позволява да погледнете в себе си, а вслушването в неговото ръководство може да ви даде насока във всички области на живота.
Открила съм, че каквото и да ме безпокои, без значение дали е някакъв проблем, свързан с работата, или затруднение в отношенията ми с някой, мога да навляза в медитация и да позволя на Висшия Аз да ми се разкрие и действително да проведа разговор с него, защото съм уверена, че той никога няма да ме заблуди. Знам това, защото неговите предложения и идеи винаги са любящи. Ако не са, значи не съм се свързала с Висшия Аз, а по-скоро съм се приближила до отрицателното си его. Напътствията, идващи от него, поначало са настроени към хармоничната любов и енергията на светлината.
Когато почувствам истински стрес и дълбок конфликт или голямо страдание, навлизам в себе си, в медитационното пространство и питам: „Какво съм забравила за себе си?" Медитацията е форма на повторна връзка със собствените ви вътрешни сили, на потвърждаване на истинската ви самоличност.
Всекидневното медитиране не е гаранция, че тази практика ще ви се удава по-лесно, но приятното успокоение и мирът, които произтичат от ритуалите и от фокусираното съсредоточаване, стават все по-привлекателни. Медитацията се превръща в едно огромно облекчение. По-лесно откриваме по-висшето си съзнание. Когато опознаем по-до-бре колосалните си способности, те започват да ни служат и в живота, който водим, и по отношение на по-голямата цел, която сме си поставили, понеже те ни свързват със собствената ни по-висша хармония.
Тъй като Висшият Аз, или душата, е нашето лично отражение на Божествената искра, когато усещаме любов, идваща от сърцето ни, това е любов от Божественото пространство в нас. Разбира се, Висшият Аз, душата, не обитава - той прониква: то е мисъл, енергия, усещане. То е дух и естествената му среда е неосезаема, етерна - „от етера".
Всемирната енергия, от която Висшият Аз е частица, винаги е съществувала, така че когато съзнателният ум внимателно „разглежда" себе си, той неизменно ще се докосне до душата. Това от своя страна събужда спомена, който имаме за себе си, тъй като и ние в основата си сме вечни духовни същества. Затова себереализацията е реализация на Бог. Притежаването на повече познания за Висшия Аз фактически означава по-добро познаване на Бог. Това вътрешно знание излъчва жизненост, светлина и любов.
Обществото бе преобразено от дейността на д-р Зигмунд Фройд, когато той изследва възможностите за обяснение на подсъзнателния ум. В края на живота си Фройд започнал да се пита дали няма и нещо друго отвъд подсъзнанието. Започнал да проучва дали имаме онова, което сега наричаме свръхсъзнателен ум, и заявил, че ако трябва да започва отначало, би станал парапсихолог. Той се чудел дали този свръхсъзнателен ум във всеки от нас не е настроен към всемирното съзнание и дали той по някакъв начин не вибрира в съответствие с ролята, която всички изпълняваме в Божествената Комедия.
Когато навляза навътре, аз търся общуване и напътствие, точно както в живота понякога искам съвет от добри приятели. Обичам да задавам въпроси, да проверявам как възприемам своите мнения и напредъка си и изобщо да общувам приятелски с някой или нещо, които смятам за по-напреднали, отколкото „аз" считам себе си.
Всеки от нас придава личен характер на начина, по който възприема онова, което смята за действителност. Всеки от нас има своя персонификация за Бог, или каквото и да е онова, което се намира в нас. В действителност нашата представа за реалността на това „Царство в нас" може да е съкрушителна, абстрактна и необщителна, ако не й придадем личен характер.
Когато навлезем навътре и се настроим към духовната си сила, ние се свързваме с онази Божествена искра, която споменах по-рано и която аз наричам Висш Аз. Някои я наричат Божествена Свръхдуша, Божествен Център, Бог в нас, лична допирна точка с Бог... както и да го нарича човек това е персонифициране на Божествения Източник вътре в нас.
Когато за първи път осъществих връзката със своя
Висш Аз, осъзнах, че мога вече по-добре да разбера предназначението си на земята и да се приспособя към другите.
И още нещо, дълбоко в себе си разбрах, че всеки индивидна Земята има да изпълнява важна задача. Осъзнах по-добре от всякога, че всеки жив човек преживява опитност в тялото по свои лични причини; че всеки е от значение,
колкото и другите; че всеки е по-важен, отколкото се смята.
Всъщност започнах да осъзнавам на много нива, че всички ние сме проявления на великата всемирна интелигентност, като всеки играе много важна роля в загадката на живота. По тази причина признаването, че всички_сме равни, бе част от тайната при сглобяването на моя пъзел.
По някакъв начин почувствах, че на някакво ниво съм от значение в общата схема и че всяка душа без изключение бе също толкова важна, но ми бе трудно да оценя себе си по такъв приповдигнат начин. В действителност не можех дори да произнеса думите, които разкриваха моето усещане, че съм свързана с Божествения Източник. Чувствах, че ще бъда надменна, надута и незаслужаваща внимание, ако кажех: „Аз съм свързана с Бог, Той е в мен и по този начин аз съм частица от Него". Буквално поглеждах през рамото си, преди да произнеса тези думи на глас. Но когато се докоснах до Висшия Аз и се свързах с него, изведнъж докоснах личната си допирна точка с Божествения Източник в мен и това преживяване промени живота ми.
Висшият Аз може да бъде възприет по много различни начини. Някои хора го виждат като форма. Други го чуват. Трети пък го усещат толкова силно, че общуват с него чрез чувства. Обикновено аз го виждам и чувам. Най-често има човешка 4юрма (много високо човекоподобно същество), но понякога е само глас. Различни хора са виждали своя Висш Аз като човек, животно, светлинен образ, геометрична 4юрма и т. н. Познавам един човек, чиято връзка с Висшия Аз бе едно вълнуващо преживяване, което възникна под формата на прекрасно бяло перо! По какъвто и начин да се разкрие, за неговото Божествено разбиране не съществуват затруднения в общуването, защото той е нашата връзка с Божествената енергия и е нейно отражение: той е хармоничен, прекрасен, спокоен и внуши-» г телен. Когато се осъществи връзката, вътрешното спокойствие може да се почувства физически. Вие знаете, че може да му се доверите. Вие знаете, че той е вашият вътрешен водач, и винаги сте разбирали интуитивно, че той съществува, но сте смятали за наивно да го слушате. Когато окончателно се хармонизирате с този Висш Аз, вие откривате напътстваща светлина и приятел, който винаги е бил с вас - водачът, който ви е обичал безрезервно през цялата вечност и ви разбира напълно. Тъй като отразява хармонията с Източника, той е щастлив, любящ и мирен. Скептиците могат да го нарекат сълзлив и сантиментален. На тях ще кажа: може и да си струва да бъде сълзлив и сантиментален за някои хора, ако това е необходимо, за да се създаде по-добър живот, повече любов в отношенията, по-сполучливи и по-смислени дейности и мирен свят, в който да живеем.
Чудото тук е, че Висшият Аз винаги е налице и е открит за общуване, без значение дали разбираме това или не. Нашият съзнателен ум е този, който не винаги осъзнава това духовно богатство. Пак ще повторя - ние сме това, което осъзнаваме. Когато откриваме и разширяваме съзнателното си усещане, ние ставаме по-многостранни и по-възприемчиви човешки същества. Когато сме предубедени, ние ограничаваме съзнанието си. А това ще рече, че стесняваме своя потенциал на една непрекъснато разширяваща се и проявяваща се искрица от Божествения Източник.
Започваме, като настроим себе си към Божествената енергия на своя Висш Аз. И отново - всяко външно преобразование започва с вътрешна промяна. Когато съзнателният ум осъзнае този Висш Аз, се извършва едно съживяване. То се чувства не само с ума, но и с тялото. Това раздвижване е подмладяващо, точно както когато сме вдъхновени или имаме хубава идея, или усещаме любовта. Това е едно съживяване, защото се добираме до един бездънен кладенец на духовни възможности. Макар че той не е физически, той ни повлиява физически. Той е отвъд физическото, но знаем, че съществува. Той е метафизичен.
Аз го усещам като един вид радостно благополучие. Първия път, когато се свързах с Висшия си Аз, бях изпълнена с чувство на любов. Работех с Крие Грискъм от Ню Мексико, която прилагаше духовна акупунктура. Лежах на масата, напълно отпусната, и позволявах на картините да се появяват в ума ми. За известно време си мислех, че сама си измислям всичко - че аз си съчинявам образите, които виждам. Как и защо например би ми хрумнало да си представя малко дете (самата аз), блъснато от фургон, управляван от един мъж (един артист, с който някога работех), не зная. Всеки път, когато се усъмнявах в логиката на картините, те изчезваха. Тъй като целта, която си бях поставила, бе да достигна до вътрешните части на своето същество, скоро стигнах до заключението, че си губя времето, като се съмнявам, оспорвам и отхвърлям вижданото в мен.
Така оставих образите да се появяват, без да ги преценявам. След една поредица от бързо следващи спомени от
минали животи, доколкото мога да ги определя, осъзнах, че ходът им се забави и нещо подобно на форма със златисто-меден цвят се появи в средата на моето същество.
Останах без дъх. Не казах нищо. Но в същото време Крие точно описа това, което виждах в себе си! Това бе една могъща форма, стояща тихо в центъра на вътрешното ми пространство и гледаща ме с абсолютна любов! Фигурата бе много висока, едно човекоподобно същество с дълги ръце и най-доброто лице, което някога бях виждала. Косата бе златисто-червеникава, а чертите - изострени. Фигурата повдигна ръцете си и ме подкани да я приема, казвайки: „Аз съм действителният ти"! Чух думите вътре в сърцето си и знаех, че са истина. Сълзи се стичаха по бузите ми, когато започнах да провеждам вътрешен разговор с това същество, което ми каза неща за мен самата, които отдавна исках да узная. Задавах въпроси за хората, за брака си, за семейството си (как са били свързани с мен в миналото), за професионалната си кариера и т. н. Зная колко абсурдно звучи това на хората, които вярват, че действителността съществува само извън нас. Но повярвайте ми, когато за първи път се доберете до вътрешната си същност, това значително ще преобрази завинаги виждането ви за вас самите и за вашия живот.
Връзката с моя Висш Аз ме промени. Знаех, че вятърът на промяната, преминаващ през мен толкова настойчиво, просто е проправял пътя, за да разбера най-сетне, че вътрешно съм свързана завинаги с нещо така величествено, възхитително и вълнуващо, че всъщност никога отново няма да бъда самотна или нещастна.
Една от най-големите радости в живота ми, ако не даже най-голямата, беше процесът на скъсяване на разстоянието между физическото и съзнателния ми ум от една страна и нефизическото и свръхсъзнателния ми ум от друга; между това, което духовното ми съзнание чувства и усеща, и това, което то може да прояви физически. Връзката с моя Висш Аз ми помогна да скъся това разстояние.Тогава осъзнах, че всичко, което правя във физическото измерение, започва в началото като идея в духовното измерение.
Настройването към моя Висш Аз породи в мен едно разширено самоосъзнаване, което автоматически ме доведе до разширено виждане и по-задълбочено разбиране на другите. В същото време достъпът до Висшия ми Аз създаде усещане, че съм в хармония с всемирния дух, и така достигнах до едно по-добро схващане на идеята, че всички сме едно.
Скъсяването на това разстояние може би е най-важната връзка, която съм осъществила в живота си, защото тя ми позволява да се чувствам силна и да трансформирам разбиранията си за външния свят, в който съм избрала да живея. Разширявайки схващането си за себе си, аз преставам да се чувствам толкова безпомощна и измамена и осъзнавам много добре, че мога да преобразя каквото поискам, като първо преобразя себе си. Тази промяна започва вътрешно.
Всеки ден на някакво ниво и по някакъв начин се опитвам да си напомня коя съм и откъде идвам. Подсещам се, че всеки човек на планетата без изключение притежава душа и Висш Аз. Старая се да не забравям, че наистина съм от значение за този свят и че това е валидно за всеки човек, когото срещам. И най-важното от всички напомняния: смея ли да вярвам, че имам една всезнаеща и интелигентна духовна енергия, действаща като мой Божествен водач, която е моята лична връзка с Бог? И че това е валидно за всички?
Може би самото ни съществуване зависи от усвояването на тази истина - истината, че всички сме частици от всемирната Божествена енергия, проникваща във всичко живо, и че право на всяко същество е да изиска да участва
в увековечаването на това чудо.
Може би много от нас се чувстват смутени и объркани в личния си живот, защото не сме свързани с енергията на индивидуалното си Божествено свръхсъзнание (енергията на Висшия Аз). Свръхсъзнанието, което е свързано с всемирното съзнание, се движи с голяма скорост напред, разширявайки се и нараствайки точно както вселената се разширява и разраства. Усещам това. Всички можем да го почувстваме. Науката ни казва, че времето и пространството също се разширяват и разрастват. Но изглежда всичко става много бързо. Понеже ние дори не осъзнаваме тази връзка, не сме в хармония със скоростта на разширението. И тази липса на синхронизация причинява конфликти и хаос. Ако отворим съзнателния си ум за съществуването на Висшия Аз и свръхсъзнанието във всеки от нас, бихме живели в по-голяма хармония с вселенските енергии, които усещаме, че летят и се разгръщат пред нас. Понеже се чувстваме неспособни да вървим в крак с тях, често усещаме, че динамиката на живота ни е неудържима. Когато това стане, ние се смятаме за безпомощни и неспособни да се справим с положението.
Докато оставаме ограничени в осъзнаването си на вътрешното свръхсъзнание, ще считаме, че животът ни се е изплъзнал от ръцете, защото разширяващата се вселена и даже самото време ще продължат да летят с голяма скорост напред, без значение дали сме способни да вървим редом с тях или не.
Самата интензивност на преживяванията на всички ни се развива бързо. Онова, за което бяха необходими няколко месеца, за да назрее, сега избива за няколко дни. Емоционалните преживявания, служещи ни за уроци, се случват с такава скорост, че понякога ни замайват и чувстваме безсилие. Много хора дори въобще не разбират урока в отрицателните преживявания, защото не са имали възможност да проумеят това. В замяна на това те продължа-I ват да се чувстват измамени и безпомощни и в края на • краищата обвиняват другите за това, което сами са привлекли към себе си с цел да се поучат от него - дори и да не осъзнават този факт.
Смятам, че тази негативност може да се поправи, като се навлезе навътре, за да се познае и оцени истинската същност. Има спешна необходимост хората да разпознаят силата, намираща се в тях, и да разберат, че са искрица от Бог. Всеки всъщност има представа защо е тук и какви уроци научава. Всеки в основата си знае защо е избрал съпруга си, съпругата си, работата си, шефа си. Разбира защо е предпочел града и държавата, в която живее. Ако се вслуша внимателно в отговорите на Висшия Аз, ще чуе истината относно причините, поради които е избрал живота, който води, и целите, които си е поставил за този живот. Ако слуша внимателно, установи връзка и се приведе в хармония, в крайна сметка ще разбере кой е всъщност.
Никой не е сам в това търсене. Хората може и да не говорят много за него, но почти всички задават един и същ въпрос: „Как мога да се свържа с целта си?" Това е ключът, свързването - свързване с Висшия Аз, със Земята, с всемирния извор - със свръхсъзнанието.
Сподели с приятели: |