Шърли Маклейн ако не сме в хармония със себе си, как бихме могли да бъдем в хармония със света в който живеем?



страница3/10
Дата31.12.2017
Размер2.37 Mb.
#38257
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

IV

МЕДИТИРАЙ И ЩЕ ОТКРИЕШ

Молитвата е обръщане към Бога.

Медитацията е слушане на Бога.

Доверявайте се на тишината.

Първото ми средство или упражнение във вътрешните изследвания бе медитацията.

Първия път, когато приятелите ми журналисти и сладкодумните, скептично настроени познати научаваха, че съм „навлязла" в медитацията, те ме поглеждаха неразбиращо и промърморваха неопределено: „А, така ли. Добре де". И бързо сменяваха темата. Неколцина казаха: „А, браво"! и започвахме разговор, от който можеше да има полза. Тези, които наистина харесвах, ме поглеждаха в очите и | питаха: „Шърл, какво, по дяволите, е медитацията? Искам да кажа, какво правиш, докато медитираш?"

Така че какво точно представлява тя? Казано по най-простия начин, за мен медитацията е процес на релаксиране на тялото и ума, така че да мога безмълвно да навляза в себе си.

За да стане това, трябва да съм на спокойно място (поне в началото ми бе трудно да медитирам на някое ожи­вено летище). Медитативните техники са различни, но ти­шината, съсредоточаването и удобството са от основно зна­чение за успокояването на тялото и ума.

Какво се постига с нея? Медитацията или „съсредото­чаването в спокойствието" позволява на ума да опознае други страни на своята самоличност. Потискането на ума не е целта на медитацията. В замяна на това стремежът е да се успокои и укроти личността, за да има възможност умът свободно да изследва границите на своето съзнание.

Какво правя аз в медитация? Първо, положението, в което медитирам, е от огромно значение за мен. Вие трябва да откриете своята поза, така че да има най-малко неудобс­тво за тялото. Медитацията в поза лотус, както правят това будистките монаси, не е наложителна в началото. Болезне­ното положение на тялото пречи на медитацията и проти­воречи на целта й. От друга страна, прекалено отпуснатата поза само ще доведе до сън. „Средният път", както казват будистите, е подходящият, а това е „пътят без скованост и напрежение, но също и без самоугаждане". Така че може да се седи и на стол.

Целта на медитацията е да останем будни, но отпусна­ти. Да седя изправена, с гръб, подпрян на нещо, е най-добре за мен. Тази позиция ми дава една „центрована" свобода на енергията в гръбначния стълб и ми позволява да дишам равномерно, леко и ритмично. Ако седя на стол, стъпалата ми са опрели плътно пода и всяка ръка е поста­вена върху съответния крак. Дланта е обърната нагоре, а палецът и показалецът са допрени, защото това затваря кръга на токовете в тялото и насочва енергията му да про­тича циклично без загуба. Държа устните си и зъбите за­творени, което също допринася за затварянето на енергийните кръгове.

Леко се полюшвам напред-назад и наляво-надясно, за да „усетя" центъра си и да се уверя, че се чувствам удобно. След това се опитвам да внуша на тялото си физическото чувство, което изпитвам, когато тялото и гръбнакът са цен­трирани, така че да мога да седя по същия начин, когато съм зад волана на колата, на масата за вечеря, пред теле­визора или на своето бюро. Това е един вид като метода Браил за запомняне как да седя. Не искам да кажа, че по време на тези дейности медитирам, а просто че по този начин положението на тялото ми ще е безкрайно по-удобно и по-малко напрегнато.

След като намеря удобна позиция, си затварям очите и започвам да дишам с естествен ритъм. Тогава използвам дишането като обект за концентрация. Съсредоточаването е необходимо при медитацията, защото то стеснява фокуса на вниманието към външния свят, за да се достигне до вътрешния. Всъщност аз следвам движението на всеки дъх, докато вдишвам и издишвам навътре и навън. Забе­лежително е как съсредоточаването върху собственото ди­шане може да позволи на човек да навлезе в състояние на медитация.

Източните философии използват контролираното ди­шане, за да се предизвика медитативното състояние, тъй като то не само доставя на тялото кислород, но също из­хвърля и въглеродния двуокис. Западняците обикновено не обръщат внимание на многостранната роля, която ди­шането играе в нашия живот. Ние го приемаме като даде­ност и общо взето въобще не осъзнаваме чудото, което се извършва по петнадесет пъти на минута. Но дишането е тясно свързано с физическото и духовното ни благосъстоя­ние.

Когато сме напрегнати и под влиянието на стреса, ди­хателният ритъм отразява състоянието на ума ни - блуждаещ, непостоянен, повърхностен, задъхващ се и така ната­тък. Когато сме спокойни и отпуснати, той е по-дълъг, по-дълбок и по-хранителен за вътрешността на тялото. Когато сме потиснати или пък под силен стрес, автоматически въз­дишаме или дишаме дълбоко, все едно че се стремим несъ­знателно да поемем „силата на духа" и кислорода, прииж­дащ с дълбокото и подхранващо вдишване на свеж въздух. Тялото знае, духът знае, но западният ум не му обръща внимание.

В източните общества хората осъзнават въздействието на дишането върху човешкия организъм. Затова те са по-вещи познавачи на начините, по които дишането може да повлияе на умственото и духовното благосъстояние на от­делния човек.

Будистките монаси, наблюдавани при лабораторни ус­ловия, могат да променят състоянието на съзнанието си, използвайки различни дихателни техники, които от своя страна повлияват на физиологията на тялото. Могат да видоизменят мозъчните вълни, сърдечната дейност и пул­са си, прилагайки силата ъ<л своето съзнание за контрол и промяна на дишането.

И ние можем да направим същото в по-малка степен. Понякога, когато открия, че съм ядосана при задръстване на движението, просто затварям очите си за момент, бло­кирам около себе си всичко, което ме разсейва, като се съ­средоточавам върху физическото усещане от въздуха, на­влизащ в ноздрите ми, и бавно поемам дъх. Чувствам въз­духа и го следвам към най-вътрешната част на гърдите си, задържам го там за малко и след това бавно издишвам. Повтарям това отново и отново. Винаги когато се съсредото­ча върху ритъма на вдишване и издишване, се изумявам колко бързо изчезва гневът и се възстановява енергията.

Ще ви дам и нещо по-определено: научете се да вдиш­вате за десет секунди и да издишвате за десет секунди. Ще започнете да чувствате чудото на лечебната наука на ди­шането. Когато десет ви се струва лесно, преминете към петнадесет, след това към двадесет и т. н. Един вещ йога може да вдишва в продължение на три минути и да издишва за още три! Опитайте и се убедете колко усъвършен­стван контрол е необходим за това. Никога отново няма да считате, че дишането е нещо просто и това упражнение ще помогне на медитациите ви.

Така, макар че нормално не обръщаме внимание на автоматично проявяващото се чудо на дишането, става възможно да използваме едно толкова инстинктивно „не­волно" действие по много по-полезен начин. Във всички случаи правилното дишане е от основно значение за меди­тацията.

И ето, вие сте седнали удобно, със затворени очи, съ­средоточени върху спокойното и приятно дишане - навътре и навън, навътре и навън. Вече сте по-отпуснати и по-спо­койни.

Заедно с използването на дъха по време на медитация идва и употребата на звука. В източните общества звукът, прилаган в този случай, се нарича мантра. Употребата на мантри на запад също вече е много популярна. Мантрата е една фраза, която се повтаря монотонно, шепне, пее или дори може само да се „чуе" като звук в ума, за да доведе до спокойствието, към което се стремим по време на медита­ция. Обикновено това е фраза, която призовава името на Бог. Някои хора отиват при гуру, за да получат лични мантри. Други опитват пеене на различни изрази, докато някой от тях им се стори верен. Аз например казвам наум мантра по време на практикуването на позите от хата йога. Задържам всяка от тях по двадесет секунди и си повтарям вътрешно: „Аз съм Бог в Светлината".

Звуковите трептения буквално галят определени въ­трешни области, които изглежда отвръщат на честотата на вибрация на мантрата.

Напяването винаги е било смятано за много ефикасно средство за достигане до „Бог". Мърморенето с броеница, пеенето в синагога, повторните напеви на молитви в цър­квата - всички те до голяма степен са един процес. Всички религии обаче изглежда са единодушни, че с името на бо­жеството на съответната общност се получават по-добри ре­зултати. Напяването като че ли е всеобщо приет метод за премахване на всякакви мисли и смущения от ума, който, когато се опразни, може да се запълни с „Божествено чувс­тво". Има също и нови научни изследвания, показващи, че звуковете на мантрата, които постепенно се покачват и са резонантни, могат да успокоят сърдечния ритъм и да дове­дат до отпускане. В края на краищата векове наред при­спиваме бебетата си с песни...

Още много има да ви казвам за напяването, но това ще стане в главата за чакрите, а сега бих искала да се върна малко назад и да ви говоря по-скоро за медитация­та, а не за начините на практикуване. Като процес тя е от излючителна важност при вътрешното изследване, една ос­новна първа крачка, от която произтича останалото. Така че е важно и да я изпълнявате правилно, и да разберете нейното значение.

Медитацията не е нещо, което може да се приеме не­брежно. Тя е път към центъра на вашата същност. По тази причина от огромно значение е да прецените мнението, което имате за себе си, преди да започнете да медитирате. Ако човек вярва в демони, зли духове, Сатаната и ада, възможно е състоянията, свързани с вашите убеждения, а по-точно страх, паника, чувство на вина, да възникнат в дълбоките медитативни състояния. Но помнете, че тези вярвания са обусловена реакция. Те са възпитани или не­що повече - втълпени в нас, точно с цел да предизвикат страх и отрицателни чувства. Помнете също така, че сами създаваме своята действителност. В началните състояния на медитация психологичната и религиозна структура на темперамента на човек може да се отрази на преживява­нията му по време на тази практика. Убежденията ни из­веднъж стават „реалност" и могат да се върнат при нас и да ни смущават. Когато започнем да навлизаме навътре, ние раздвижваме онова, на което сме били обучени и понякога болезнено разбиваме на парчета някой отрицателен образ, чрез който сме гледали на себе си в продължение на много години. Това може да предизвика чувството на страх, което да ни накара да останем с „дявола, когото познаваме", вместо да тръгнем с непознатия ангел. Страхът е препятс­твие към Бога в нас.

Да започнем да мислим сериозно за съществото вътре в нас е най-важната крачка, която можем да направим в про­цеса на съзряване. Явно това може да се окаже болезнено и става още по-мъчително, когато решим да поставим под съ­мнение старите си предположения и мнения. Пълни сме с наранявания, болки и обиди. Отрицателният товар, който носим навсякъде със себе си, може да се облекчи чрез меди­тацията, но това означава да сме готови да посрещнем ня­кои грозни истини, а след това да имаме смелостта да се освободим от тях. Да летим свободно означава да се лишим от сигурността, предоставяна ни от познатите ориентири (до­ри и от отрицателните) и навици, чрез които поддържаме организацията в себе си и ограниченията си. Вие искате да задържите представата, която имате, без значение колко мизерна е тя, не само защото тя ви е позната и ви дава увереност, но защото подсъзнателно вие разбирате, че тя ви позволява да обвинявате другите за това, което сте. Желанието да бъдете свободни вътре в себе си е сериозна крачка, защото тя означава да поемем пълна отговорност за всичко, което вършим. Медитацията не е бягство или угаждане. Тя е проява на вътрешна отговорност. За това са необходими дисциплина, усилена работа, време, старание и търпение към себе си - за мен това е най-мъчното търпение.

Може би най-трудният аспект на медитацията е про­дължаването с нея, когато тя започне да ни депресира, разочарова и дори да ни плаши. Това, което в началото бе задоволително, се превърна в скучно задължение. Това, което ми изглеждаше толкова лесно при първите опити, стана толкова трудно след това, че се питах струва ли си. Вниманието ми се отклоняваше. На тялото ми му бе не­удобно. Бях нетърпелива. „Светлината" вече я нямаше.

Когато това стана, то бе като предупредителен сигнал, една естествена точка за спиране, която ми казваше, че е необходимо да балансирам външния свят с вътрешния. За мен бе необходимо да възстановя това равновесие. И двете страни на изживяването на действителността бяха необхо­дими. Вътрешната реалност силно повлиява на външната. Тя не трябва да съществува отделно и самостоятелно. Как­то е казал трапистският монах Томас Мертон: „Медитация­та е безсмислена и нереална, ако не е здраво свързана с живота".

И така, основната цел на вашата медитация е да под-храни и обогати всекидневната ви работа във физическия свят, взаимоотношенията ви с хората и изобщо целия ви живот, като ви свърже със собствената ви вътрешна мощ чрез разпознаването на вашата духовна сила. По време на дълбока медитация настъпва едно съгласуване на ума, тя­лото и духа, което подобрява състоянието на всеки от тези аспекти.

Очевидно това е по-лесно да се говори, отколкото да се върши на практика. Открих, че най-трудно е да се въздър­жам от оценки дали го правя както трябва. В началото очаквах, че ще е лесно. Тъй като исках незабавно да на­вляза навътре, то ставаше: защо не, щом от мен зависеше сътворяването на желанията ми? Но не бе толкова лесно.

Много неща се изпречваха на пътя на желанието ми да медитирам, или, казано с други думи, аз изразходвах мно­го време в разочарование от собствения си напредък. Разсейванията бяха обезпокоително чести и съвсем не на по­следно място бе собственият ми ум. Не можех да спра да мисля. Умът ми бе една моторизирана машина извън вся­какъв контрол. Аз не мислех - той мислеше! Различни асоциации се втурваха в главата ми. Един образ водеше към друг. Защо си помислих за първото представление на тригодишна възраст, когато държах ябълка в ръката си? Носех малко зелено костюмче. Веднага свързах зеления цвят със скоростните автомобилни състезания Индианаполис 500, където не харесват някой да е облечен в зелено на стадиона, защото се смята, че това носи лош късмет. Това ме накара да си мисля за хората, намиращи смъртта си на тези надпревари, което пък ме наведе на мисълта дали те наистина умират, а след това ми дойде мисълта за силата на гравитацията, а след това - за сър Исак Нютон, а след това - за книгите, които бях чела в детството си, а след това започнах да се питам кога ли за първи път бях пре­живяла мистични опитности, а след това си мислих за ба­ща си и за някои от нашите разговори, а след това - за сватбата на родителите си, а след това - за собствената си сватба, а след това се зачудих защо съм започнала да ме­дитирам!

Най-сетне се научих просто да оставя мислите си на мира. Нека сами си намерят своето място. Спомних си ду­мите на един Зен монах, че когато смущаващите мисли „нахлували" в ума му, той въобще не правел никакви уси­лия да ги изгони. Просто изчаквал, докато те сами си оти­дат. „Остави ги да следват пътя си - каза той - и ги наблю­давай безпристрастно, като разбираш защо идват при теб. Колкото повече човек се бори, за да изпъди мисълта, толко­ва повече сила й дава". Той каза, че понякога избутва на-

страна някоя мисъл, все едно че вече не й дава централно­то място на сцената на ума си, но все пак й позволява да стои отстрани. По този начин той предоставяше място в средата на сцената на нова мисъл или може би на желана­та „празнота" на мислите.

Древен будистки учител веднъж е казал, че за да се медитира добре, „човек трябва да се научи да се държи с непознатото като със свое, а с познатото - сдържано". Странстващите мисли са основен проблем при медитация­та, както и при всичко друго, върху което искаме да се съ­средоточим.

Когато натрапчиви мисли ме смущават и отказват да си отиват, използвам метода на фокусиране на внимание­то върху някой дребен предмет - копче, цвете или (люби­мото на присмехулниците) собствения ми пъп, каквото и да е, без значение, стига да е достатъчно малко, за да мога да се фокусирам върху него. Други предпочитат не да си мислят за някакъв определен предмет, а вместо това да насочат вниманието си към образите и произволните свет­лини, които се появяват зад клепачите, особено когато от­ворите и затворите очите си няколко пъти. „Наблюдаване­то" на тези леко преместващи се светлини, опитът да за­държим неподвижна някоя от тях, вглеждането надалеч в тъмнината отвъд - всичко това служи за отвеждане на ума ви настрани от напреженията и към един главен канал на съсредоточаването, който е много отпуснат, но същевремен­но съвсем точно определен. Докато наблюдавате през цяло­то време областта зад клепачите, мислете си за дишането си и се уверете, че то е отпуснато, дълбоко и равномерно. Това съсредоточаване постепенно успокоява й освобождава ума: мозъкът се насища с кислород от дълбокото дишане; вътрешното око е насочено към точката зад клепачите; другите мисли, другите образи, другите чувства - всички те неусетно изчезват. Вие се сливате с универсалния поток на настоящето, необезпокоявани от тревогите, свързани със стореното от вас в миналото и очакваното за в бъдеще. В резултат на това стресът намалява. След време, като продължавате с медитацията, безпокойството ще ви стане чуждо, а физическото ви здраве ще се подобри.

Помнете също така, че има много методи за медита­ция.

В действителност всеки медитира донякъде, без значе­ние дали разбира това или не. Фантазирането също е вид медитация. Слушането на музика също е медитация. Ня­кои форми на повърхностен сън могат да бъдат медитация. За някои ходенето пеша и бягането са медитация. За мен изпълняването на упражненията ми от хата йога е станало медитация. Докато преди ги правех, гледайки вечерните новини по телевизията, сега ги уважавам повече и из­ползвам физическите пози от йога (тази дума означава съединение на ума, тялото и духа плюс сила, баланс и гъв­кавост) за да успокоя ума си, докато се съгласувам с тялото и духа. Открила съм, че се нуждая от тетрадка и молив до себе си, защото ми идват такива вдъхновени идеи в резул­тат на този тип медитация - и не ми се иска да ги забравя!

Понякога пропуснати телефонни разговори или пис­ма, които е трябвало да напиша няколко месеца по-рано, излизат наяве и ме подсещат за себе си, докато съм в своя­та йога медитация. Все пак, макар че йога, изкачването по планини, танцуването и атлетиката са форми на медита­ция, те са по-скоро един способ за настройка на тялото с ума и духа. Тъй като при медитацията тялото се използва по един спокоен начин, докато умът изследва себе си, по-висшите нива на съгласуване могат да се проявят, ако тя­лото не е заето с важна активна дейност.

И още веднъж: целта на медитацията е да проведем диалог с най-висшия източник на своите способности и по този начин да се свържем с всемирния извор на силата. Успокояването на тялото и ума ни помага да се доберем до отговорите, които чакат нашите въпроси.

Така че медитирайте. Според мен е най-добре да се медитира по едно и също време всеки ден. Вашето тяло, ум и дух действително ще очакват предвиденото време, през което се извършва настройката с Всемирните Енергии. И търпете и трудностите, които ви се изпречат на пътя, как­вито и да са те, тъй като след време ще черпите от един извор, който буквално е неизчерпаем и към който вие пра­вите важен принос. Ще откриете, че струвате повече, от­колкото сте си мислили.

Със спокойно, отпуснато съсредоточаване вие сте до­шли до сърцевината на своята медитация. Вие ще имате една съвсем лична среща със своя Висш Аз.

V

СВРЪХСЪЗНАНИЕТО И ВИСШИЯТ A3

Всички сме част от Бог и Бог е част от нас.

Нищо не може да се изпречи между нас и Бог.

Ние сме едно.

Висшият Аз е точно това, което загатват тези .думи -вашите собствени възможно най-положителни елементи; онзи аспект на вътрешната ви сила, в който имате най-голяма вяра; вашата лична изява на Божественото във вас. То ви свързва с всичко съществуващо, то е вашият канал към колосалните възможности на човека.

Вашият Висш Аз е от първостепенна важност за общу­ването по време на медитация. Много хора откриват, че е трудно да се справят с проблемите, да изследват собствени­те си неуспехи и грешки, ако не се извършва една обмяна. Висшият Аз е онзи ваш аспект, с който може в действител­ност да беседвате относно всичко, което ви безпокои. Фоку­сираното ви съсредоточаване ви дава възможност да стори­те това. Концентрацията ви отмества леко, създава едно малко разстояние между вас и вашето его и ви дава простор да изследвате въпросите от по-обективна позиция. Висшият Аз може да ви покаже друга гледна точка, чрез която да направите нова преценка на ситуациите, на взаимоотношенията и на самите вас.

Когато сте свързан със своя Висш Аз, вие сте настроен към духовния си сърдечен център, включвате се към глав­ния източник на сила. Когато сте подтикнат да тръгнете от този център, да вземате решения, да действате, да проме­няте, вие работите в светлината. Висшият Аз е ваш личен приятел, вътрешният ви водач, сърдечният център, връз­ката към собствените ви най-добри и най-истински чувс­тва. Когато го слушате и му се доверявате напълно и дей­ствате на основата на тази вяра, конфликтите могат да бъдат разрешени или пък просто да заглъхнат.

Да бъдем откъснати от сърдечния център или да го пренебрегваме означава да засилим противоречията и в края на краищата това ще доведе до такова изкривяване в самите нас или до такова разногласие със собствената ни божественост, че може да причини болести. Толкова много от нас не подозират съществуването на тази вътрешна сила или я пренебрегват, или просто я смятат за невероятна. В замяна ние я търсим във връзките си с другите хора или в положението си в обществото. Какво си мислят Джо, Мак, Шийла или ше4уьт за нас? Непрекъснато търсим себе си в очите на другите. Истинският въпрос е: „Какво смятам аз за себе си?" През цялото време единственият истински ар­битър, единственият съдия, единственият създател на цен­ности трябва да е собствената ни същина. Висшият Аз, най-доброто в нас, е истинският съдник на това кои сме.

И така, връзката с Висшия Аз е това, което ви позво­лява да погледнете в себе си, а вслушването в неговото ръководство може да ви даде насока във всички области на живота.

Открила съм, че каквото и да ме безпокои, без значение дали е някакъв проблем, свързан с работата, или за­труднение в отношенията ми с някой, мога да навляза в медитация и да позволя на Висшия Аз да ми се разкрие и действително да проведа разговор с него, защото съм увере­на, че той никога няма да ме заблуди. Знам това, защото неговите предложения и идеи винаги са любящи. Ако не са, значи не съм се свързала с Висшия Аз, а по-скоро съм се приближила до отрицателното си его. Напътствията, идва­щи от него, поначало са настроени към хармоничната лю­бов и енергията на светлината.

Когато почувствам истински стрес и дълбок конфликт или голямо страдание, навлизам в себе си, в медитационното пространство и питам: „Какво съм забравила за себе си?" Медитацията е форма на повторна връзка със собстве­ните ви вътрешни сили, на потвърждаване на истинската ви самоличност.

Всекидневното медитиране не е гаранция, че тази практика ще ви се удава по-лесно, но приятното успокоение и мирът, които произтичат от ритуалите и от фокусираното съсредоточаване, стават все по-привлекателни. Медита­цията се превръща в едно огромно облекчение. По-лесно откриваме по-висшето си съзнание. Когато опознаем по-до-бре колосалните си способности, те започват да ни служат и в живота, който водим, и по отношение на по-голямата цел, която сме си поставили, понеже те ни свързват със собствената ни по-висша хармония.

Тъй като Висшият Аз, или душата, е нашето лично отражение на Божествената искра, когато усещаме любов, идваща от сърцето ни, това е любов от Божественото про­странство в нас. Разбира се, Висшият Аз, душата, не обита­ва - той прониква: то е мисъл, енергия, усещане. То е дух и естествената му среда е неосезаема, етерна - „от етера".

Всемирната енергия, от която Висшият Аз е частица, винаги е съществувала, така че когато съзнателният ум внимателно „разглежда" себе си, той неизменно ще се до­косне до душата. Това от своя страна събужда спомена, който имаме за себе си, тъй като и ние в основата си сме вечни духовни същества. Затова себереализацията е реа­лизация на Бог. Притежаването на повече познания за Висшия Аз фактически означава по-добро познаване на Бог. Това вътрешно знание излъчва жизненост, светлина и любов.

Обществото бе преобразено от дейността на д-р Зигмунд Фройд, когато той изследва възможностите за обясне­ние на подсъзнателния ум. В края на живота си Фройд започнал да се пита дали няма и нещо друго отвъд подсъз­нанието. Започнал да проучва дали имаме онова, което сега наричаме свръхсъзнателен ум, и заявил, че ако тряб­ва да започва отначало, би станал парапсихолог. Той се чудел дали този свръхсъзнателен ум във всеки от нас не е настроен към всемирното съзнание и дали той по някакъв начин не вибрира в съответствие с ролята, която всички изпълняваме в Божествената Комедия.

Когато навляза навътре, аз търся общуване и напътс­твие, точно както в живота понякога искам съвет от добри приятели. Обичам да задавам въпроси, да проверявам как възприемам своите мнения и напредъка си и изобщо да общувам приятелски с някой или нещо, които смятам за по-напреднали, отколкото „аз" считам себе си.

Всеки от нас придава личен характер на начина, по който възприема онова, което смята за действителност. Все­ки от нас има своя персонификация за Бог, или каквото и да е онова, което се намира в нас. В действителност нашата представа за реалността на това „Царство в нас" може да е съкрушителна, абстрактна и необщителна, ако не й прида­дем личен характер.

Когато навлезем навътре и се настроим към духовната си сила, ние се свързваме с онази Божествена искра, която споменах по-рано и която аз наричам Висш Аз. Някои я наричат Божествена Свръхдуша, Божествен Център, Бог в нас, лична допирна точка с Бог... както и да го нарича човек това е персонифициране на Божествения Източник вътре в нас.

Когато за първи път осъществих връзката със своя

Висш Аз, осъзнах, че мога вече по-добре да разбера предназначението си на земята и да се приспособя към другите.

И още нещо, дълбоко в себе си разбрах, че всеки индивидна Земята има да изпълнява важна задача. Осъзнах по-добре от всякога, че всеки жив човек преживява опитност в тялото по свои лични причини; че всеки е от значение,

колкото и другите; че всеки е по-важен, отколкото се смята.

Всъщност започнах да осъзнавам на много нива, че всички ние сме проявления на великата всемирна интели­гентност, като всеки играе много важна роля в загадката на живота. По тази причина признаването, че всички_сме равни, бе част от тайната при сглобяването на моя пъзел.

По някакъв начин почувствах, че на някакво ниво съм от значение в общата схема и че всяка душа без из­ключение бе също толкова важна, но ми бе трудно да оце­ня себе си по такъв приповдигнат начин. В действителност не можех дори да произнеса думите, които разкриваха мое­то усещане, че съм свързана с Божествения Източник. Чувствах, че ще бъда надменна, надута и незаслужаваща внимание, ако кажех: „Аз съм свързана с Бог, Той е в мен и по този начин аз съм частица от Него". Буквално поглеж­дах през рамото си, преди да произнеса тези думи на глас. Но когато се докоснах до Висшия Аз и се свързах с него, изведнъж докоснах личната си допирна точка с Божестве­ния Източник в мен и това преживяване промени живота ми.

Висшият Аз може да бъде възприет по много различ­ни начини. Някои хора го виждат като форма. Други го чуват. Трети пък го усещат толкова силно, че общуват с него чрез чувства. Обикновено аз го виждам и чувам. Най-често има човешка 4юрма (много високо човекоподобно съ­щество), но понякога е само глас. Различни хора са вижда­ли своя Висш Аз като човек, животно, светлинен образ, геометрична 4юрма и т. н. Познавам един човек, чиято връзка с Висшия Аз бе едно вълнуващо преживяване, кое­то възникна под формата на прекрасно бяло перо! По ка­къвто и начин да се разкрие, за неговото Божествено разби­ране не съществуват затруднения в общуването, защото той е нашата връзка с Божествената енергия и е нейно отражение: той е хармоничен, прекрасен, спокоен и внуши-» г телен. Когато се осъществи връзката, вътрешното спокойствие може да се почувства физически. Вие знаете, че може да му се доверите. Вие знаете, че той е вашият вътрешен водач, и винаги сте разбирали интуитивно, че той същес­твува, но сте смятали за наивно да го слушате. Когато окончателно се хармонизирате с този Висш Аз, вие откри­вате напътстваща светлина и приятел, който винаги е бил с вас - водачът, който ви е обичал безрезервно през цялата вечност и ви разбира напълно. Тъй като отразява хармо­нията с Източника, той е щастлив, любящ и мирен. Скеп­тиците могат да го нарекат сълзлив и сантиментален. На тях ще кажа: може и да си струва да бъде сълзлив и санти­ментален за някои хора, ако това е необходимо, за да се създаде по-добър живот, повече любов в отношенията, по-сполучливи и по-смислени дейности и мирен свят, в който да живеем.

Чудото тук е, че Висшият Аз винаги е налице и е от­крит за общуване, без значение дали разбираме това или не. Нашият съзнателен ум е този, който не винаги осъзна­ва това духовно богатство. Пак ще повторя - ние сме това, което осъзнаваме. Когато откриваме и разширяваме съзна­телното си усещане, ние ставаме по-многостранни и по-въз­приемчиви човешки същества. Когато сме предубедени, ние ограничаваме съзнанието си. А това ще рече, че стес­няваме своя потенциал на една непрекъснато разширява­ща се и проявяваща се искрица от Божествения Източник.

Започваме, като настроим себе си към Божествената енергия на своя Висш Аз. И отново - всяко външно преобразование започва с вътрешна промяна. Когато съзнател­ният ум осъзнае този Висш Аз, се извършва едно съживя­ване. То се чувства не само с ума, но и с тялото. Това раз­движване е подмладяващо, точно както когато сме вдъхно­вени или имаме хубава идея, или усещаме любовта. Това е едно съживяване, защото се добираме до един бездънен кладенец на духовни възможности. Макар че той не е фи­зически, той ни повлиява физически. Той е отвъд физиче­ското, но знаем, че съществува. Той е метафизичен.

Аз го усещам като един вид радостно благополучие. Първия път, когато се свързах с Висшия си Аз, бях изпъл­нена с чувство на любов. Работех с Крие Грискъм от Ню Мексико, която прилагаше духовна акупунктура. Лежах на масата, напълно отпусната, и позволявах на картините да се появяват в ума ми. За известно време си мислех, че сама си измислям всичко - че аз си съчинявам образите, които виждам. Как и защо например би ми хрумнало да си представя малко дете (самата аз), блъснато от фургон, уп­равляван от един мъж (един артист, с който някога рабо­тех), не зная. Всеки път, когато се усъмнявах в логиката на картините, те изчезваха. Тъй като целта, която си бях по­ставила, бе да достигна до вътрешните части на своето съ­щество, скоро стигнах до заключението, че си губя времето, като се съмнявам, оспорвам и отхвърлям вижданото в мен.

Така оставих образите да се появяват, без да ги преце­нявам. След една поредица от бързо следващи спомени от

минали животи, доколкото мога да ги определя, осъзнах, че ходът им се забави и нещо подобно на форма със златисто-меден цвят се появи в средата на моето същество.

Останах без дъх. Не казах нищо. Но в същото време Крие точно описа това, което виждах в себе си! Това бе една могъща форма, стояща тихо в центъра на вътрешното ми пространство и гледаща ме с абсолютна любов! Фигурата бе много висока, едно човекоподобно същество с дълги ръце и най-доброто лице, което някога бях виждала. Косата бе златисто-червеникава, а чертите - изострени. Фигурата по­вдигна ръцете си и ме подкани да я приема, казвайки: „Аз съм действителният ти"! Чух думите вътре в сърцето си и знаех, че са истина. Сълзи се стичаха по бузите ми, когато започнах да провеждам вътрешен разговор с това същес­тво, което ми каза неща за мен самата, които отдавна ис­ках да узная. Задавах въпроси за хората, за брака си, за семейството си (как са били свързани с мен в миналото), за професионалната си кариера и т. н. Зная колко абсурдно звучи това на хората, които вярват, че действителността съществува само извън нас. Но повярвайте ми, когато за първи път се доберете до вътрешната си същност, това зна­чително ще преобрази завинаги виждането ви за вас сами­те и за вашия живот.

Връзката с моя Висш Аз ме промени. Знаех, че вятъ­рът на промяната, преминаващ през мен толкова настой­чиво, просто е проправял пътя, за да разбера най-сетне, че вътрешно съм свързана завинаги с нещо така величестве­но, възхитително и вълнуващо, че всъщност никога отново няма да бъда самотна или нещастна.

Една от най-големите радости в живота ми, ако не да­же най-голямата, беше процесът на скъсяване на разстоя­нието между физическото и съзнателния ми ум от една страна и нефизическото и свръхсъзнателния ми ум от дру­га; между това, което духовното ми съзнание чувства и усеща, и това, което то може да прояви физически. Връзката с моя Висш Аз ми помогна да скъся това разстояние.Тогава осъзнах, че всичко, което правя във физическото измере­ние, започва в началото като идея в духовното измерение.

Настройването към моя Висш Аз породи в мен едно разширено самоосъзнаване, което автоматически ме доведе до разширено виждане и по-задълбочено разбиране на другите. В същото време достъпът до Висшия ми Аз създа­де усещане, че съм в хармония с всемирния дух, и така достигнах до едно по-добро схващане на идеята, че всички сме едно.

Скъсяването на това разстояние може би е най-важна­та връзка, която съм осъществила в живота си, защото тя ми позволява да се чувствам силна и да трансформирам разбиранията си за външния свят, в който съм избрала да живея. Разширявайки схващането си за себе си, аз преста­вам да се чувствам толкова безпомощна и измамена и осъзнавам много добре, че мога да преобразя каквото поис­кам, като първо преобразя себе си. Тази промяна започва вътрешно.

Всеки ден на някакво ниво и по някакъв начин се опитвам да си напомня коя съм и откъде идвам. Подсещам се, че всеки човек на планетата без изключение притежава душа и Висш Аз. Старая се да не забравям, че наистина съм от значение за този свят и че това е валидно за всеки човек, когото срещам. И най-важното от всички напомняния: смея ли да вярвам, че имам една всезнаеща и инте­лигентна духовна енергия, действаща като мой Божествен водач, която е моята лична връзка с Бог? И че това е ва­лидно за всички?

Може би самото ни съществуване зависи от усвояване­то на тази истина - истината, че всички сме частици от всемирната Божествена енергия, проникваща във всичко живо, и че право на всяко същество е да изиска да участва

в увековечаването на това чудо.

Може би много от нас се чувстват смутени и объркани в личния си живот, защото не сме свързани с енергията на индивидуалното си Божествено свръхсъзнание (енергията на Висшия Аз). Свръхсъзнанието, което е свързано с все­мирното съзнание, се движи с голяма скорост напред, раз­ширявайки се и нараствайки точно както вселената се раз­ширява и разраства. Усещам това. Всички можем да го почувстваме. Науката ни казва, че времето и пространство­то също се разширяват и разрастват. Но изглежда всичко става много бързо. Понеже ние дори не осъзнаваме тази връзка, не сме в хармония със скоростта на разширението. И тази липса на синхронизация причинява конфликти и хаос. Ако отворим съзнателния си ум за съществуването на Висшия Аз и свръхсъзнанието във всеки от нас, бихме жи­вели в по-голяма хармония с вселенските енергии, които усещаме, че летят и се разгръщат пред нас. Понеже се чув­стваме неспособни да вървим в крак с тях, често усещаме, че динамиката на живота ни е неудържима. Когато това стане, ние се смятаме за безпомощни и неспособни да се справим с положението.

Докато оставаме ограничени в осъзнаването си на въ­трешното свръхсъзнание, ще считаме, че животът ни се е изплъзнал от ръцете, защото разширяващата се вселена и даже самото време ще продължат да летят с голяма скорост напред, без значение дали сме способни да вървим редом с тях или не.

Самата интензивност на преживяванията на всички ни се развива бързо. Онова, за което бяха необходими ня­колко месеца, за да назрее, сега избива за няколко дни. Емоционалните преживявания, служещи ни за уроци, се случват с такава скорост, че понякога ни замайват и чувс­тваме безсилие. Много хора дори въобще не разбират урока в отрицателните преживявания, защото не са имали възможност да проумеят това. В замяна на това те продължа-I ват да се чувстват измамени и безпомощни и в края на • краищата обвиняват другите за това, което сами са при­влекли към себе си с цел да се поучат от него - дори и да не осъзнават този факт.

Смятам, че тази негативност може да се поправи, като се навлезе навътре, за да се познае и оцени истинската същност. Има спешна необходимост хората да разпознаят силата, намираща се в тях, и да разберат, че са искрица от Бог. Всеки всъщност има представа защо е тук и какви уроци научава. Всеки в основата си знае защо е избрал съпруга си, съпругата си, работата си, шефа си. Разбира защо е предпочел града и държавата, в която живее. Ако се вслуша внимателно в отговорите на Висшия Аз, ще чуе истината относно причините, поради които е избрал живо­та, който води, и целите, които си е поставил за този живот. Ако слуша внимателно, установи връзка и се приведе в хармония, в крайна сметка ще разбере кой е всъщност.

Никой не е сам в това търсене. Хората може и да не говорят много за него, но почти всички задават един и същ въпрос: „Как мога да се свържа с целта си?" Това е ключът, свързването - свързване с Висшия Аз, със Земята, с все­мирния извор - със свръхсъзнанието.


Каталог: file -> knigi
knigi -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл
knigi -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче
knigi -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш
knigi -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
knigi -> -
knigi -> Книга Нийл Доналд Уолш
knigi -> Свръхсетивното едгар Кейси увод
knigi -> Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд
knigi -> -
knigi -> Скитник между звездите Джек Лондон


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница