VI НОВАТА ЕПОХА И РАЦИОНАЛНАТА МИСЪЛ

За да намерим Бог в себе си, изглежда трябва поне да признаем неговото съществуване. Възловият въпрос дали има Бог и ако има, къде е той, показва едно съществено различие между източните и западните мирогледи. Изто­кът го търси вътре в индивида, а западът - навън. Източ­ният мъдрец вярва, че Бог се намира в човешкото същес­тво и е неразделна част от него. Западните религии твър­дят, че Бог е отделен от човека, по-висш от него и че същес­твуването на божеството трябва да се приеме на доверие.

Но сега става нещо изумително и смайващо. Науката, която по традиция поддържа позицията „няма ли доказа­телства, значи няма и Бог" (а никой не е по-тесногръд от обикновения учен), сега открива, че се намира в едно много деликатно положение, в което трябва да признае: Да, има нещо, което не е нито енергия, нито материя, но нещо, чието съществуване сме доказали, но всъщност не можем да измерим, претеглим или видим. Защото ако се опитаме да го наблюдаваме, то се променя. Дори когато си мислим за него, то се променя! И това нито енергийно, нито материал­но, нито плътно нещо е елементът, от който е направена вселената. Каква дилема! Защото никой все още не е из­мислил как това хамелеонско „нещо" знае по какъв начин да стане планета или пудел.

Източните системи на мислене са склонни да отправят поглед навътре, за да намерят отговора. Той е свързан с дясната половина на мозъка: интуитивен, открит, способен да притежава противоположни идеи, без това да води до объркване. Традиционната западна система на мислене е ориентирана повече към лявата част на мозъка: линейна, логична и рационална.

Мисленето, характерно за Новата Епоха, е опит да се балансира между двете, като се премине отвъд линейното мислене на рационалните, за да се обхване дълбочината и размахът на интуитивните. Открила съм, че медитацията и уединението при навлизането навътре разтварят въ­трешната ми вселена, при което предишните ми концеп­ции за времето, за живота и смъртта, за самия Бог запо­чнаха да ми се струват много ограничени. Това е едно осво­бождаващо и любопитно преживяване.

От научните книги, които чета, разбрах, че субатомната* квантова физика е открила един съвсем нов свят, който съвременните учени предстои да изследват. Отличната книга на Майкъл Талбот „Отвъд квантите" представя осо­бено ясно и увлекателно сложните теории и експерименти на неколцина учени от Новата Епоха. Някои от техните заключения дават повод за размисъл по повод на „реал­ността" на действителността и за много противоречиви възгледи (поне в научните кръгове) за нещо, което може само да се определи като мистицизъм. Науката и духовността изглежда се срещат. Например Ален Аспект с опита си от 1982 г. доказа, че поне едно от двете заключения е вярно -или действителността, каквато ние я определяме, не съще­ствува, т. е. ние я създаваме такава, каквато смятаме, че е, или че съществува общуване с миналото и с нашето бъде­ще.

Съществува и известният „ефект на стотната майму­на", което всъщност не е контролиран експеримент, а на­блюдаван случай през 50-те години на остров Кошима. Из­следователите, провеждащи различни проучвания върху местните маймуни, стоварили сладки картофи на плажа. Този вид маймуни никога дотогава не били виждали слад­ки картофи и макар че ги харесвали, съвсем определено не им допадала песъчливата им кора. Тогава една гениална маймуна открила, че може да ги измие, като ги потопи в морето. В началото няколко други маймуни, наблюдаващи това, направили същото, и по-късно били последвани от още неколцина други дейни миячи. След това съвсем вне­запно всички наведнъж, цялото стадо започнало да си мие картофите. В същия момент други изследователи, намира­щи се на отдалечени острови, съобщили, че и техните май­муни започнали да използват същия метод на миене.

Заключението е, че информацията, придобита от оп­ределен брой членове на някой биологичен вид, е нещо като точка на запалване - оттам нататък целият вид при­тежава тази информация. Новото познание е навлязло в тяхното М-поле чрез морфичния резонанс. Освен това, тъй като видът може да е разделен от големи разстояния, а всички потомци навсякъде също ще бъдат родени с това знание, когато Шелдрейк говори за М-поле, той има пред­вид една субатомна информационна паяжина, която об­хваща и времето, и пространството. Освен това, напълно е възможно М-полето да е свързано със субатомното поведе­ние на частиците, което винаги се проявява като движение към целостта, едно движение, което е в сила за всички форми и видове, включително и кристалите... В допълне­ние на това, М-полето може да обяснява способността на необособените клетки да определят от кои ще се образува ръка, от кои глава или нещо друго; а също и създаването на близнаци, т. е. на две цялости, когато една група от обоб­щени клетки се раздели наполовина.

А съвсем наскоро, през 1984 г., неврофизиологът сър Джон Екълс, лауреат на Нобелова награда, оповести, че е открил нещо, което счита, че представлява биохимично до­казателство за съществуването на човешката душа.

Може би трябва да си взема обратно думите за „тес­ногръдите учени".

Много, много мъже и жени от света на науката сега разгръщат умовете си за нови начини на мислене. През последните десет години изумителни научни експерименти разбиха остарели концепции и разкриха нови области за размисъл и проучване. Науката все още се плаши от думи като Бог и душа (въпреки сър Джон) и използва по-удобна терминология от рода на информация, а дори и всемирна информационна банка (учените не признават, разбира се, каквото и да е съвпадение между тази идея и системата за информация, позната като „Акашови записи"* на Изток. Това, което сега става, е сближаването на източния мисти­цизъм, който интуитивно приема толкова много, и на за­падния прагматизъм, който настоява за научни доказател­ства. Според мен тази Нова Епоха е времето, в което про­зренията на Изтока и научната мисъл на Запада могат да се срещнат и обединят - най-сетне да се съчетаят. За мен и двете са необходими, а също така са желателни.

В своите пътувания открих, че преживяванията от то­зи род се приемат на изток, докато тук, на запад, тези идеи все още смущават линейните ни представи за рационал­ността. Но и самата рационалност е едно неуловимо поня­тие. Ние „трупаме" информация, потвърждаваща нашите представи за действителността - т. е. виждаме това, което ни се иска, повлияни от наличните си знания. Въпросът за реалността всъщност става въпрос на възприятия, обуче­ние и убеждения.

Как да сортираме многобройните нива убеждения и възприятия е въпросът, пораждащ нови подходи към исти­ната в науката.

Една от основите в субатомните открития е представата, че в субатомния свят - основата на вселената - всяко нещо, без изключение, е свързано. Вселената е една гигантска паяжина от влияния, или информация, светлинни частици, енергийни модели и електромагнитни „полета на действи­телност". Всичко в нея, всичко, което сме, всичко, което пра­вим, е свързано с всичко останало. Няма разделяне.

Това разбиране ни довежда до една от най-спорните идеи на философията на Новата Епоха: представата, че Бог е в нас и следователно, че всеки от нас е частица от Бог. Тъй като няма разделяне, всички ние сме богоподобни и Бог е във всеки от нас. Ние живеем в Бог и Той живее чрез нас. Ние буквално сме направени от Божествена енергия и следователно можем да създадем каквото поискаме в живо­та, понеже всички ние сътворяваме съвместно с Неговата енергия - енергията, която изгражда самата вселена.

Науката се опитва да установи чрез изследване на по­ведението на субатомните частици, дали човечеството съ­творява действителността си с енергия от Божествения Из­точник или с някаква форма на всемирна „ин4юрмацион-на" енергия. Самият живот е създаден от тази енергия. Каква е тя в такъв случай? Ако в тази енергия има ред, равновесие и благоволение (както твърди науката), ако е свързана с всички оформи на живот, какво може да я отли­чи от това, което Новата Епоха нарича Бог?

Четейки за връзката между мистицизма и квантовата физика, бях смаяна, когато научих, че всеки орган в чо­вешкото тяло има съответна енергийна структура, която науката може вече да определи. Органите са материя в електромагнитно енергийно поле, което Уилям Бър описа като „проект на живота". В пространствената връзка между молекулите в това поле те са относително по-далече по­между си, отколкото планетите във видимата за нас част на вселената. В такъв случай вселената в нас е по-голяма, отколкото вселената извън нас! Освен това според науката твърдостта на материята в действителност е мираж. Плът­ността на физическия ни свят е една голяма илюзия. Той не е такъв. Той е изграден от субатомни частици с молеку­лярна структура и те изглеждат солидни. Това наука ли е или мистицизъм?

Науката твърди, че има три основни компонента на всяко преживяване: време, пространство и материя. Когато съществува консенсус, че всеки от тези компоненти същес­твува, имаме това, което наричаме действителност. Така че за действителното съществуване на нещо е необходимо единствено съгласуване на възприятията. Според науката физическото измерение придобива реалност само чрез осъзнатостта на нашите понятия. Значи действителността всъщ­ност е идея, която се превръща в илюзия на съзнанието.

Молекулите, които създават миража на физическата действителност, са организирани от електромагнитни енер­гийни вълни. Ако чрез „съзнателните си представи" проме­ним честотата на тези електромагнитни полета, ние „се противим" (или изменяме) реалността. Примери за това са постиженията на йоги, които спират сърцебиенето си воле­во (т. е. със съзнателно намерение), ходене по огън, левитация (обръщане на полярността на тялото по отношение на гравитацията) и т. н.

Така че всеки от нас е живо, движещо се електрическо поле от енергия. То организира молекулярната структура, която възприемаме, и в себе си, и навън, и й дава вид на действителност.

Една от най-забележителните и красиви истини за субатомните светове е, че те имат склонността да се „при­движват" към по-голям ред. Всеки от нас е смес от честоти, която има нужда от хармония и съгласуване, чието естест­вено предразположение е да се движи към хармонията. Това съответствие, този ред се нарушава и изкривява от чувствата на страх, на гняв, на омраза и т. н. Тук точно е допирната точка между това, което смятаме, че сме, и субатомния свят, от който сме се създали.

Осъзнаването на тази вътрешна динамика може да ни помогне да приведем в равновесие своите честоти. Когато това стане, самата „действителност" прекрачва обикнове­ните ни разбирания и нейната форма приема измерение, което нормално не възприемаме.

Наистина себереализирали се и дисциплинирани хора с пълно самоосъзнаване могат да създадат антитела, леку­ващи болести. Разбира се, това само по себе си е противоре­чие, защото напълно себереализиралите се хора рядко бо­ледуват. Те възприемат себе си съвсем спокойно и непри­нудено. Степента на техния покой зависи от степента на тяхната духовна осъзнатост. Болестта в тялото, както опи­тът ми ме е научил, започва в самото начало с блокиране на енергията в духа. При мен всички мои проблеми запо­чват в съзнанието ми. И когато се спирам и медитирам, когато навляза навътре и буквално „запитам" своя Висш Аз защо проявявам определен физически проблем, обик­новено получавам отговор и той винаги е свързан с няка­къв страх, отхвърляне или чувство на „незаслужаване". Опитвам се отново да се свържа с духовната хармония и с Бог. Ако успея, се оправям. Точно този аспект на мислене­то, характерно за Новата Епоха - самолечението, - е ста­дий от по-високо ниво, очевидно далеч напред по пътя към пълното самоосъзнаване.

То изисква търпение и истинска конфронтация със собственото съзнание, което понякога може да е много бо­лезнено, защото за това е необходимо едно от най-трудните човешки чувства: себеопрощението. Разбрала съм, че първо трябва да си призная, че съм уплашена или разгневена, или отхвърлена, или че се чувствам незаслужаваща вни­мание. Тогава вече мога да си простя за това, че съм си позволила такава дисхармония. Когато сторя това, лече­нието започва.

И така, тъй като и учените, и мистиците твърдят, че хармонията е естествена проява на нещата, опитвам се не­престанно да се подсещам, че имам правото и Божествения завет да отразявам тази хармония в себе си. Не е лесно в този свят, изпълнен със страдание, гняв и болка, но науча­вам, че ако работя върху себе си, за да се опитам да постиг­на хармонията там, това ще промени и физическото ми обкръжение.

Сега вече е възможно да се наблюдава и съпоставя как промяната в съзнанието повлиява на физическия свят. Човек, способен на това, работи върху заобикалящата го действителност, като манипулира собствените си полета с електромагнитна енергия. А това става чрез съзнателно подреждане на мисловните модели. Произтичащите мен-тални 4юрми променят физическата действителност. Така започваме да разбираме по какъв начин става възможно да сътворим собствената си заобикаляща среда чрез из­ползване на мисълта и по-висшето съзнателно усещане.

Съвременната апаратура вече дава възможност да се измерят тези явления и да се наблюдават биологичните и психологични въздействия. В резултат на тези наблюде­ния някои учени вече изискват да въведем и съзнанието като фактор в научните изследвания. Поведението на на­блюдавания обект се променя пряко от съзнанието на на­блюдаващия. Няма изолираност. Ние всички оказваме неотделимо въздействие върху всеки друг човек и предмет наблизо и надалеч. Всяка клетка в телата ни, без изключе­ние, реагира на електромагнитната информация от вселе­ната във всеки момент от времето. Всичко е свързано - и това, в което има живот, и това, в което няма.

Това бе едно наистина задълбочено схващане, особено що се отнася до общественополитическата страна. Ако тела­та ни, изградени от вибрационни оформи, са в резонанс с „ин4юрмацията" или с „полето" на целия субатомен свят и всяка отделна вибрационна форма се движи към хармонията, тогава, когато сме в досег с тази хармония, се чувс­тваме по-спокойни. Изведнъж започнах да разбирам как духовното осъзнаване бе от значение за политиката и за обществото като цяло. Колкото повече съзнаваме собстве­ните си електромагнитни полета, толкова по-цялостна ще е хармонията ни със самите себе си и с останалия свят в тази единна вселена. Колкото по-неосъзнати оставаме, толкова по-хаотичен ще продължава да бъде и животът ни. Всеки от нас е различен, понеже всеки е натрупал различна ин­формация в библиотеката на своите опитности. Но можем да осъзнаем по-добре съдържанието на този склад, използ­вайки различни техники за дишане, медитация, упражне­ния и визуализация. В усамотението, предлагано от тези практики, ние влизаме в досег не само с натрупаната ин­формация в нас самите, но и обменът и споделянето с дру­гите хора и техните преживявания става по-лесен, като по този начин връзката с тях и разбирането на разликите в начина на възприемане се осъществява много по-леко. Та­ка по един по-достъпен начин ние разбираме как да по­стигнем мир с тези, които възприемат действителността различно от нас. Духовната технология и Физиката на Ду­шата стават от все по-голямо политическо и обществено значение за мен.

Науката сега твърди, че ДНК молекулата е в действи­телност една антена и всеки код си има своя собствена дъл­жина на електромагнитните вълни. Смята се, че кодът на ДНК носи в себе си паметта на расата от колективното под­съзнание и че ние сътворяваме физическото измерение с тези кодове. Ако това е така, мога да разбера как става възможно припомнянето на отминали животи. Виждам как източната мисъл се е отправила навътре в търсенето на източника на нашата човешка истина, докато западна­та мисъл се е обърнала към загадката за произхода ни чрез техническите науки. И двете системи са валидни.

Науката създава хипотези, прави наблюдения, а след това провежда опити, за да докаже или отхвърли. Когато има достатъчен консенсус по отношение на резултата, той става научен факт. Източният ум ще обърне внимание, че ученият създава това, което наблюдава, а следователно и това, в което иска да вярва. Западният учен _ще трябва да се съгласи, че електромагнитните форми на неговите мис­ли са енергийни полета, които пряко повлияват на наблю­даваното от него.

Всеки воин на истината има свой собствен път. Учени­те и мистиците обаче са неразделими, тъй като те търсят твореца на великия замисъл, от който всеки от нас е една частица и към който всеки от нас допринася. За по-просто някои от нас наричат този велик замисъл Бог.

Когато променя съзнанието си и включа и себе си в този Божествен творец, аз променям външната си действи­телност. Откривам, че колкото по-хармонична съм в духов­ното си съзнание, толкова по-толерантна съм към другите, по-мирна със себе си и по-способна да усетя естествените принципи на интеграция и хармония с всичко в творение­то. Ако не съм в съзвучие с духовната си същност, нищо не ми върви и се чувствам нещастна и разстроена.

Щом разбрах положителната логика, свързана с прие­мането на Божествената енергия в мен, това вече не ми се струваше като богохулство и не бе такава скандална неле­пост за другите. Образованието ми, което ме ограничаваше, и тесногръдите ми мисловни системи всъщност ми пречеха да разбера по-дълбоката и по-истинска възможност за хар­мония и мир. Не искам да твърдя, че сега винаги се чувс­твам спокойна и в хармония. Но когато и да загубя равно­весието си, аз търся тишината. Тя е необходима, за да въз­приемем в себе си истината за нашата Божествена същност. Можем да отделим мистерията от мистицизма и от техниката, ако си позволим да отделим време и да от-

крием тишината, осигуряваща ни връзката с вечната Бо­жествена енергия в нас.

Не бих нарекла това нито „култ към себе си", нито користно, самоугаждащо, егоцентрично или самовъзвеличаващо занимание. Бих го нарекла оцеляване. Това е ево­люцията. Това е фундаментална практичност. Тя е необхо­дима за израстването, за прогреса и за една по-хуманно ориентирана техническа наука. Тя би ни помогнала да изясним намеренията си и да съживим целите си. Живо­тът ни би се обогатил, а работата ни би намерила вдъхно­вение. Колкото по-спокоен и по-щастлив е всеки от нас, тол­кова по-добре ще се представя в живота. Ако е гневен, хао­тичен и е загубил връзката със себе си, работата ни ще отразява състоянието на ума, неговото настроение.

Всичко това се свежда до убеждението, че всеки от нас притежава Божествената искрица в себе си. Хуманността ни към някой пряко отразява отношението, което имаме към себе си. А тази хуманност е свързана с любовта към себе си. Ако Бог е любов и всеки от нас притежава Бог в себе си, тогава всички ние бихме били по-щастливи и в мир един с друг, разбирайки, че колкото повече се стараем да се проявяваме по един божествен начин, толкова по-единен ще бъде светът.

Това е основният принцип в Новата Епоха. И науката е съгласна, че хармонията е естественият ред във вселената.

Започнете със себе си; познайте Бог в себе си и резул­татът ще бъде признаването, и то с толерантност и любов, че всеки друг също така притежава Бог в себе си. С други думи, всеки от нас е частица от Бог, преживяващ приклю­чението на живота.

По време на духовните си търсения научих за същес­твуването на една специфична способност за съгласуване с определени вътрешни енергии, която промени и подобри представата ми за вътрепшата хармония. Хората още от древността са вярвали, че физическото тяло не е нищо дру­го, освен едно отражение на серия по^фини тела, изградени от енергията в него, и че тези фини енергийни тела отразя­ват вибрацията на Божествения Източник. Тази вибрация е огромната енергия, която е на наше разположение, стига да знаем как да я използваме.

Египтяни, китайци, гърци, индианци от Северна Аме­рика, африкански племена, инките, ранните християни, индусите в Индия, будистите в Азия и днешните мистици и метафизици, които се намират навсякъде по света, споделят до известна степен едно общо убеждение: тялото е само едно физическо проявление на енергиите, които съвместно създават нещо съществуващо отвъд видимото само с просто око, и тези нива на съществувание, тези енергии и това нещо отразяват естеството на Бог и на вселената.

Взаимоотношението между човек и Бог е тема на най-прозорливите от всички учения. Древните школи са съсре­доточили тази връзка в езотерични енергийни системи, разположени в седем центъра, намиращи се в човешкото тяло. Те са наречени чакри, което в превод от хинди озна­чава „колела от енергия".

Точно както има седем нива на съзнание, седем въз­расти за човека, седем цвята в спектъра на дъгата и седем ноти в музикалната гама на западния свят, така и в чо­вешкото тяло има седем основни чакри. Не можем да ви­дим душата и да премерим аурата на човека, нито да из­мерим тези центрове. Но знаем, че те съществуват.

Чакрите представляват фината анатомия на човека, точно както физическите органи представляват грубата структура. Финото и грубото са свързани. Съществуват се­дем жлези с вътрешна секреция, които съответстват на се­демте чакри. По тази причина нашите тела (средството, чрез което проявяваме себе си) отразяват баланса или дисбаланса на фината и грубата анатомия. Докато се учех, непрестанно бях подсещана, че когато духовното е в лошо състояние, пренебрегвано или използвано неправилно, то­ва ще се прояви и във физическия аспект - а ле обратното! Физическото (грубото) е отражение на духовното (финото).

Западната мисъл, обърната към рационалните доказа­телства, към измерването на прогреса чрез чудесата на тех­ническото развитие, е загубила знанието за тези енергийни колела - чакрите. В действителност не зная дали въобще някога ги е съзнавала. Но древните учители от Ориента са били вещи в тези духовни техники. За щастие тези учения и разбирания намират ново признание на запад. Ще напра­вя едно обобщение на наученото по време на моите пътува­ния из Индия, Далечния Изток и Хималаите.

Според учителите душата създава тялото в съответс­твие със законите на земното ниво, за да си създаде „дом" в това физическо измерение. По този начин физическото тя­ло дава на душата възможност да се съсредоточи във вре­мето и пространството. Чакрите управляват тази физиче­ска реалност, тъй като седемте центъра на съзнание са зо­ните, чрез които човек се докосва до себе си. В такъв случай те са и комуникационнно, и ръководно звено, свързващо духовната природа (Висшия Аз) и тялото, което душата си е създала, за да може да се изявява.

Тъй като тази човешка личност е средството, чрез кое­то общуваме един с друг, познаването на чакрите и раз­личните енергии, с които те ни свързват, е съществено за разбирането на смисъла на човешкото съществуване във физическия свят.

Помогна ми това, че гледах на тялото си като на музи­кален инструмент, съдържащ в себе си седем ноти, седем различни скорости на вибрация, и един спектър от седем цвята. Ако свирех само една нота или се съсредоточавах вър­ху един цвят през цялото време, моят инструмент би бил монотонен и отегчителен. Но познанията как да работим с всички ноти, цветове и вибрации ни дават възможност да създадем хармонично и калейдоскопично произведение на изкуството. Научих, че мога да работя със своя инструмент и мога да сътворя мелодична музика за себе си.

Седемте енергийни чакри не се нуждаят от отваряне. Те винаги са открити, въртят се и са в пълна хармония. Нашите умове са затворени и не признават тяхното хармо­нично съществуване и значение. По тази причина ние не правим усилия да отворим чакрите, а работим за разгръ­щането на ума, за да можем да ги разпознаем. Ето защо основните стъпки в медитацията са толкова важни.

Нашата личност е продукт на познаването, което умът притежава, на „езика", или енергията на чакрите, и сме способни или ограничени, открити или затворени според степента на това познание. Колкото повече работим с ду­ховното си измерение, толкова по-добре осъзнаваме чакри­те и толкова по-хармонични и по-съсредоточени ставаме. Когато настроим съзнателния си ум към духовните енер­гии в чакрите, самият ум започва да се разгръща, осъзна­вайки по-висшето си съзнание. По този начин чрез чакрите интегрираме напълно ума, тялото и духа.

Физическите ни науки разглеждат биологичните и фи­зиологичните информационни модели като първоизточник на човешката личност, но когато съгласуваме чакрите си, ние добавяме и спомена за опитностите на душата си. Това дава възможност на личността ни да прояви, да покаже ас­пектите, които я правят уникална. Човек тогава се очертава като изява на душата: тялото е просто носител или храм, чрез който душата се преражда и изразява себе си.

Тъй като чакрите са съставени от енергията на душата, когато се настроим към тях, ние се привеждаме в хармония със специализирани центрове, които оформят характера и природата ни всеки път, когато навлизаме във физическото поле, за да се учим и упражняваме. Колкото повече сме в съзвучие с уникалните енергии в нашите тела, толкова пове­че можем да разгърнем съзнанието си към по-висшия източ­ник, към който са свързани те и от който и ние, и те сме част.

Когато се свързваме към по-висшите начала, човешко­то у нас премахва ограниченията си. Карл Г. Юнг твърдял, че чакрите са вратите на съзнанието в човека, точки, чрез които се възприема притока на енергия от космоса, духа и човешката душа; че те винаги са настроени към Божестве­ната енергия, тъй като са творение на душата.

Древните учители подчертавали, че доброто здраве зависи от правилното съгласуване и функциониране на тези седем етерни енергийни центъра: обединяването на духа и материята се проявява като съзнание във физическото изме­рение и седемте чакри управляват изявата на съзнанието ни в тялото. Тогава как да отворим ума за енергиите от чакрите?

За да разберем смисъла на съгласуването на чакрите, необходимо е да разберем сферата на физическото съзна­ние, която всяка от тях представлява.

Според мен седемте чакри могат най-добре да се опре­делят, като използваме основни думи, представляващи емоциите, свързани с всяка от тях. Когато свържем жлези­те във физическото тяло с емоционалната страна на съот­ветната чакра, функцията им става ясна.