Шърли Маклейн ако не сме в хармония със себе си, как бихме могли да бъдем в хармония със света в който живеем?

Вече засегнахме одухотвореността на цветовете и зву­ците, спокойната сила на Висшия Аз и как всичко това се свързва с телата, в които живеем, но това е непълно, ако не обсъдим и една от най-основните човешки дейности - сек­са. Той е привлекателен и объркващ, както и всяко друго занимание, на което се отдава човек.

Първо, от всичко, което съм чела и научила от тера­певти и специалисти по психология, сексът рядко се прави заради самия него. Той се използва, за да се отработят дру­ги емоции, други нужди, като жажда за власт, чувство за собственост, контрол, благоприличие, господство, безпокой­ства, привързаност към майка или баща и многообразни други аспекти на човешкото състояние. Разглеждането им е запълнило хиляди книги от същите тези специалисти. По-голямата част от този аналитичен материал, тъй като засяга деоформациите, по необходимост е негативна.

Относително малко се казва за жизнено важната и по-ложителна роля на секса в същетвуващите връзки - и фи­зически, и духовни. Знаем, че тя е съществена, понеже тя е основната сила, която осигурява продължаването на чо­вешкия род. Знаем, че трябва да е положителна точно за­щото тя е толкова основна и защото чувствата ни към дру­гия човек в този смисъл може да са силен катализатор за преследването на договарянето на радостна интимност.

Това, за което не съм чела, е интуитивната сила, която усещаме, когато сме привлечени от друг човек. Бих искала да дам пример със себе си. Чувствам се привлечена не само от тялото и лицето; считам, че и духовната същност на човек също оказва силно въздействие. Може дори да си спомняме тази личност от друго време и друго място. Кога­то две души се срещнат и взаимодействат, сексът се превръ­ща в общуване на физическото същество, така че духовно­то познаване, което всеки може да има по отношение на другия, да може да се изследва и разучи по-дълбоко.

Смятам, че всички сме имали опитности и като мъже, и като жени. Всеки пол носи със себе си различна комбина­ция от енергийни модели, като мъжкото е по-нападателно, проявяващо се и ориентирано към интелекта; женското е по-възприемчиво, интуитивно съзидаващо и ориентирано към емоциите.

В обществата на Индия, Средния Изток и Ориента женското начало представлява ин енергията, а мъжкото -ян енергията. Те двете по същество се допълват и правят вселената едно цяло, като ян е външна и проявяваща се, а ин - вътрешна и съзидателна.

Поглеждайки на половия инстинкт от тази гледна точ­ка - т. е. необходимостта да се допълнят или обединят ин и ян - ми бе интересно да проуча емоционалните въпроси, въртящи се около сексуалната потребност от гледна точка на връзката им със системата на чакрите в човешкото тяло.

Научих, че в гореспоменатите общества трите по-долни чакри и при мъжете, и при жените, действат главно с ян енергия, енергията на онези въпроси, които са свързани с физическото, земното ниво на съществуванието. Трите горни чакри при жените и при мъжете работят основно с ин енергия, която съответства най-вече на темите, свърза­ни с духа.

Сърдечната чакра, намираща се в сърцето, е андрогинна. Тя е седалище и дом на душата, или Висшият Аз, и е абсолютно балансирана по отношение на ин и ян в изя­вите си. Висшият Аз е свързан и взаимодейства с Божест­вената енергия, която също е съвършена в своя баланс на сътворение и проявление, ин и ян.

Следователно колкото повече всеки от нас отразява съ­вършенството на Висшия Аз, толкова повече сме в равнове­сие и сме по-андрогинни. Това не означава бисексуални. Просто значи напълно уравновесено приемане на женското и мъжкото начало във всеки от нас.

Когато внимателно разгледаме своите проблеми и кон­фликти, свързани с живота, свободата и търсенето на щас­тие, става ясно, че много от тях са свързани със схващания­та ни по отношение на мъжкото и женското, не само във връзка със секса, но също и относно творчеството и начините на изява. Имаме ли нужда да се налагаме, защото се стра­хуваме от гибел, ако сме пасивни и нежни? Необходимо ли ни е да контролираме, понеже се опасяваме, че може нас да контролират? Имаме ли смелостта да послушаме шепота на интуицията, а не гръмките искания на интелекта?

Тъй като сме несъвършени същества и трябва да се справим, доколкото можем, с липсите, незадоволените по­требности и гнева в психиката ни, използваме половото привличане, за да изберем хора, с които да разрешим тези въпроси. Можем да бъдем сексуално притеглени към ня­кой, защото усещаме в този човек проблем, който е отраже­ние на собствените ни безпокойства, и сексът става повод и мост към близостта. Това, което смътно усещаме в себе си, можем да разпознаем, понякога със заслепяваща яснота, в друг човек. Интимността ни дава възможност да уредим това. Едно взаимоотношение става все по-ползотворно, ко­гато разберем, че виждаме себе си в своя партньор - и доброто, и лошото. Затова навлизането навътре, за да от­крием защо обичаме даден човек, а не друг, може да се окаже много поучително и с огромно значение за открива­нето на това кои сме всъщност и кого в действителност оби­чаме или не обичаме (себе си!).

Проблемите ни, свързани с изразяването и с личната близост, фактически зависят от уравновесяването на мъж­кото и женското в нас.

Следователно, ако погледнем метафизично на неща­та, първата крачка е всеки партньор да приеме наличието на тези две начала в себе си. Това не е лесно. Много мъже се чувстват заплашени от ин енергията си. Може би, ако те разпознаят ян компонентите в своите партньорки, това би им помогнало да приемат собствената си чувствителност и способност за интуиция и нежност. Това е приложимо също и за отношенията между хомосексуалистите. В спорове и неразбирателства едно много полезно упражнение при уреждането на въпроса е това, което артистите често пра­вят: четенето на репликите на другия. В момента, в който започнете да играете ролята на вашия опонент (или парт­ньор), започвате да разбирате по-добре проблемите му. За­щото, помнете, другият чете вашата роля. Това е много поучителен процес и може да помогне да се намали страхът и гневът, и по този начин ще разберем силните страни и на ин, и на ян.

Обществата, разбиращи влиянието на енергията на зодиака (на всеки период от 2100 години), знаят, че енер­гията на отминаващата епоха - Епохата на Рибите - бе мъжка, ян енергия. Влиянието й водеше към агресивност, проява на рационалния интелект и сила на волята. Запад­ният свят бе прекрасен пример за изявата на ян енергия­та. Всъщност целият свят бе ориентиран към ян. Повечето от лидерите в света са мъже, опитали се да разрешат про­блемите на планетата главно чрез интелекта и волята. Ве­че сме в Епохата на Водолей, който е с ин, женската енер­гия, която изисква уравновесяване на интелекта и силата на волята чрез черпене от интуитивното и духовното.

Липсата на духовност в такъв случай е липса на жен­ското начало в много отношения, недостиг на женската ду­ховност и в ръководството, и в личните контакти. Когато съзидателната, духовната, женската ин енергия не се ува­жава, използва, почита и обхваща при решаването на чо­вешките проблеми, може да има ужасни последствия, кои­то са съвсем очевидни. Резултатът е враждебност, страх, противоречия, гняв и липса на разбирателство. Духовните учители подсказват, че начинът, по който трябва да се от­насяме към „врага" си, е първо да се опитаме да го разбе­рем; второ, да осъзнаем, че между нас има допирни точки на двете противоположни сили, защото иначе не би имало конфликт. Противоположните гледни точки съществуват спрямо някакъв въпрос, така че има допирни точки. Ако ги разберем по-добре, очевидно ще има по-голям шанс за раз­решаване на спора.

По този начин се съсредоточаваме не върху разликите, а върху приликите. Смекчаваме полярностите и онова, което в началото е било конфронтация на противополож­ности, може да се превърне в съюз на достойни опоненти, при който се разбират общите черти. Трето, може да се достигне до нов етап в духовния напредък, когато против­ниците разберат, че разликите са послужили като катали­затори за по-задълбочено разбиране, а дори и любов. Мо­жем да го наречем любещ съюз на противоположности и всяка от тях отразява неразрешените проблеми на другата страна. Така врагът ви става най-добрият приятел.

Това схващане според мен е едно по-напредничаво раз­биране и в основни линии започва с проучване на самия себе си: „От какво се опасявам? Врагът ми отразява отговора".

По този начин това се превръща в духовен въпрос, защото се учим от своя „враг". Той става наш учител. Необ­ходимостта от доминиране над другите се измества и се преобразува в потребност от вътрешно разбиране и власт над себе си. Това е принципът на бойните изкуства (тай чи, айкидо и т. н.), който е добре познат като най-прогресивно­то разрешение на конфликтите. Ние на запад започваме да разбираме, че разковничето към световните противоре­чия се крие в личната промяна вкъщи. ~~ Това изисква уравновесяване на мъжкия и женския подход, така че да разберем не само кои сме, а и какви можем да станем. Това означава, че вече не можем да си позволяваме да пренебрегваме женския принцип на ду­ховността, принадлежащ на истинската ни същност. Аз на­пример бих искала да осъзнавам по-добре присъщата ни духовна енергия, която представлява равнопоставено прие­мане на двете начала и постъпване според вдъхновението, идващо от сърцето, в по-голяма степен, отколкото сме пра­вили това в миналото. Сърцето - чувствата, емоциите - е седалището на Божественото съзнание, а не на интелек­туалния ум.

В езотеричната и мистичната литература пише, че преди хилядолетия, по времето на Лемурия и Атлантида, човешките същества били достигнали до едно високо ниво на духовност. Изразявали сме се чрез тела и умове, които по един съвършен начин отразявали баланса на ин и ян в душата. Съблазънта на техниката отклонила вниманието от духовното и в резултат на това тези чудесни цивилиза­ции изчезнали.

Изправени сме пред възможността това отново да се случи. Техниката в съвременния свят поражда криза в ду­ховността. Дали човек вярва в съществуването на Атланти­да и Лемурия не е толкова важно. Това, което е от значе­ние, е постиженията на едно общество да се оценяват спо­ред това доколко духовно напреднали са неговите членове.

Степента на духовност на отделния човек се разбира от способността му да живее във физическото измерение в Г хармония с останалите хора. Степента на духовност на обществото се вижда от умението му да живее в разбирателс­тво с всички други общества. Само тогава човекът и общес­твото ще могат да живеят по начин, който е проявление на Божествената сила. Тогава няма да съществува представа­та за разделяне от Бог. Ние всички сме едно. Творящата физичност и любовта стават възможни на всяко ниво, кое­то можем да си представим.

Веднъж щом главната мотивация на човек стане да се изявява „като Бог", възможностите за това проявление ста­ват все по-фини. Целта и смисълът на самия живот тогава се превръщат в одухотворяване на физическото измерение, докато станем по-богоподобни, по-способни на индивидуал­на и всеобща любов и съпричастие.

Какво общо има това със секса и чакрите? Днес сме в ситуация, при която болестите, предавани по полов път, създават криза със страшни последици, подобна на война. Те се предават толкова бързо, че не можем да ги овладеем. Все едно че самата природа ни моли да навлезем в себе си и да открием баланса на ин и ян в своята личност, преди да е станало прекалено късно. Тя апелира към нас да се обърнем към себе си и да открием съвършенството там, вместо непрестанно да прехвърляме отговорността за себе си върху някой друг. Все едно че всеки от нас действа с едно неопределено разочарование и чувство на загуба, на незавършеност. Това неясно усещане на този недостиг и еднак­во смътната и неспирна потребност да го запълним с връзката с друг човек само води до нови разочарования. Счи­там, че ако навлезем навътре, за да поемем контрол над равновесието в себе си, ще последва едно по-истинско за­пълване.

Това означава работа с чакрите. Ако работим с тях с разбиране, това може да ни помогне да изваем и построим една добра полова връзка, понеже тук наблягането е върху вътрешните духовни центрове. В древността са били създа­дени тантрични техники и упражнения, чрез които да мо­же да се издигне половото съзнание на мъжа и жената, така че те да могат да взаимодействат и поотделно, и като цяло.

Начинът да се постигне това е като медитираме с лю­бов и оценяваме седемте центъра на съзнанието в партньо­ра. Двамата партньори сядали един срещу друг, и се на­стройвали към цвета, честотата на трептене, емоционални­те въпроси и Божествената енергия в системата от чакри на другия, докато практиката придобиела еротичен и чув­ствен вид. Малко след това кръвоснабдяването на двамата се активирало сексуално.

Тантристкият секс тогава се превръщал в духовно раз­познаване на енергийните центрове на обичащи се парт­ньори. Всеки от тях виждал себе си в другия.

Еротичната чувственост се съсредоточавала и реализи­рала по един духовен начин, така че когато Кундалини (жизнената сила) се издигала от основната чакра към теменната, се постигал оргазъм и се отваряла врата към Бог и по-висше духовно познание.

Създаването на потомство се превърнало в действие, в което е вложена духовността на нивото на душевната сила, позволяващо по този начин да се извърши зачатието при една повишена честота на вибрациите, така че новата душа да има на разположение една изящно аранжирана комби­нация от яйцеклетка и сперматозоид, която да развие като средство за навлизане във физическото измерение.

Според преобладаващите проблеми в чакрите, засяга­щи индивида, били разработени индивидуални форми на еротичност и привличане. Когато единият партньор е бил сексуално чувствителен към другия, той е трябвало да се настрои към емоционалните центрове, символизирани най-добре от чакрите. По този начин се оформяли чувстве­ни зони според емоционалните потребности, контролирани от седемте чакри, и партньор, чувствителен към тези об­ласти на тялото, се превръщал в опитен любовник.

В процеса на оргазъм се извършва едно разместване на полярностите. Мъжката става по-пасивна, а женската -по-настоятелна. По тази причина при сполучлив опит се достига до андрогинна цялост.

Тогава сексът се превръща в проява на андрогинността на душата, или казано с други думи, на съвършеното равновесие на ин и ян. Това е едно духовно старание, освободе­но от проблемите за надмощие, садомазохизъм, унижение или притежание. Когато сексът се освободи от тези ограни­чения, той се преобразува в духовен акт, чиста емоция, оттам произтича усещането, че партньорите се докосват до Бог.

Сексуалното приключение на общуването между тела­та, стремящи се да достигнат до сливане на ин и ян, създа­ва едно преживяване, което може да ни свърже с някой в продължение на много години, тъй като то напомня на равновесието отпреди хилядолетия. Усещаме се като едно, обединени, цялостни.

Много хора при бързо развиващото се духовно пробуж­дане започват да се отнасят към половия живот по разли­чен начин. Те описват разсейването на сексуалното напре­жение, защото се уравновесяват вътрешно. Те чувстват, че сексът се отказва от тях, а не обратното. Вече не е толкова страшно наложително да намерим партньор, за да задоволим физическите си потребности. Вътрешната същност се пречиства и удовлетворява. Хората се чувстват по-съвър­шени в себе си; следователно когато те открият, че се при­вързват към някого, връзката се осъществява поради ед­наквото разбиране, а не поради страх и чувство на нужда и самота.

Когато започнете да се доверявате на духовността на половия живот, по същество вие си позволявате да се отда­дете на женския аспект в себе си. Това не е лесно, когато живеем в ян-ориентиран свят. Ключът към това е отдава­нето - да позволим на себе си да се отдадем на интуиция­та на Богинята, на съзидателността на Богинята, на Боги­нята и скрития в нас Божествен пламък на доверието. Ня­ма значение дали сте мъж или жена, енергията на Боги­нята копнее за изява. Това е енергията на толерантността, на разрешаването, на подхранването и безусловната лю­бов. Когато разпознаем Богинята в себе си, одухотворява-нето на физическото измерение ще бъде доведено докрай.

Но прекалено дълго ни е било страх да й се доверим. Всъщност ние сме настроени против нея, поради страх. „Мога ли да си позволя да се доверя, че няма да бъда завладян или да се загубя?" „Мога ли да си разреша да еволюирам, вместо просто да се стремя да оцелея?"

Това са сексуалните въпроси на Новата Епоха на ду­ховността. Мъжката, изявяващата се енергия може да се види. Женската, творческата енергия е скрита. Доверието в нея означава доверие в невидимото: невидими истини, не­видими измерения, невидима действителност, невидими същества. Всъщност невидим Бог.

Да отдадем своята изявяваща се самоличност на урав­новесената самоличност, която все още не можем да видим и да изпитаме е задачата пред всеки от нас.

Ние сме специалисти в областта на физическото оцеляване, но в сферата на духовната еволюция сме новаци.

Може би след потопа и унищожението на познатия свят (без значение дали са съществували Лемурия и Ат­лантида) ние поради огромния страх сме си позволили да възприемем отношение, необходимо за самосъхранение, за сметка на духовното доверие на процеса на еволюция. Ево­люиралата душа автоматически е и оцеляла душа, но не­доверието и страхът ни пречат да проумеем мъдростта в

това.

Въпросът за времето винаги е бил неуловим и труден за мен. Причината за това изглежда е защото никога ня­мам достатъчно от него. Помня, че в младежката си въз­раст гледах на времето почти като на враг. Смятам, че хората като мен, с големи стремежи, обикновено споделят това виждане. Използвах времето като мотивираща сила (неговата липса ме караше да върша повече), но този по­дход не ме правеше щастлива. Бях неспокойна и продук­тивна.

Почувствах, че трябва да има някакъв начин за въз­приемане на времето така, че да бъда едновременно и щастлива, и продуктивна. Никога не съм приемала теория­та, че е по-добре да бъда невротизирана артистка, отколко­то щастлива скитничка. Когато се захванах с духовно и метафизично търсене, осъзнах, че представата ми за вре­мето започва да се измества. С това не искам да кажа, че започнах да закъснявам за срещи, защото бях на седмото небе от щастие. Искам да кажа, че по някаква причина, ако се отпуснех и отдавах на идеята, че ще има достатъч­но време, обикновено точно така се получаваше. Струваше ми се, че времето като че ли се огъваше и се разтегляше. С доверието, че всичко ще стане както трябва, обикновено така се и получаваше. Медитацията имаше връзка с това.

Когато медитирах, открих, че времето придобива нов смисъл. Бях чела, че Айнщайн е казал, че линейно проти­чащото време е изобретение на човечеството, с цел да ни помогне да се съсредоточим в пространството. Не бях ли сътворила и аз своята концепция за него, за да мога да се съсредоточа върху успеха?

Когато медитирах, се почувствах свързана с всемирното единство и времето, както аз го измервах, стана маловажно. Чувствах се съвсем спокойна в настоящето. В резултат на това почувствах, че съм част от всичко и се намирам нався­къде едновременно. Открих, че ставам дори по-продуктивна, защото се захранвах от тази всемирна цялост, вместо да се изчерпвам от безпокойства относно онова, което може да не успея да направя в бъдеще. Тази езотерична мистична пре­дстава вече се превърна в сърцевината на научното мислене на Новата Епоха, в тема на научни експерименти и в най-висшата форма на теоретично мислене.

Дузпата обаче не може да се измери. Когато описваме безграничните параметри на преживяването на душата имаме нужда от фрази от рода на някъде другаде и по ня­кое друго време.

При навлизането и излизането от опитностите по вре­ме на медитация, човек чувства, че миналото и бъдещето са толкова действителни, колкото и настоящето. Те са такива, разбира се. Съществуват ясни емоционални споме­ни от времена и места, намиращи се в „миналото" и в „бъ­дещето"¹ - но въпреки това вие чувствате, че те стават в момента.

Когато това се случи, вие прозирате, че всичко във времето се извършва едновременно.

С други думи това, което изживяваме като линейно време, всъщност е едно фокусиране, което ни позволява да се съсредоточим върху онова, което ни интересува и въз­бужда любопитството ни в ограничения момент. В действи­телност с едно малко отместване на фокуса можем да из­живеем друго време и друго приключение, като разширим осъзнаването си за момента.

От тази гледна точка линейното прераждане (т. е. жи­воти, изживени последователно един след друг) не е истина­та, а по-скоро едно преживяване на онова, към което избира­ме да насочим съзнателното си внимание. Следователно на­стоящият живот, който водим, е просто едно фокусиране по наше желание и той съществува едновременно с други при­ключения, но „сега" се съсредоточаваме върху него.

Нека направим една аналогия с тялото - аз зная, че имам цялостно тяло, състоящо се от глава, торс, ръце и крака. Ако обаче реша да се съсредоточа и насоча внима­нието си само върху дясната ръка, няма да осъзнавам със същата интензивност останалата част от тялото си. Това, разбира се, не означава, че друго не съществува. Означава само, че в този момент не съм насочила вниманието си към другите части на тялото. Дясната ръка в случая е ана­логия на настоящия живот. Този живот съществува поради фокусирането към него, но това не означава, че целокупността на преживяванията на душата ми не става едновре­менно с това.

Или да погледнем по друг начин: ако Айнщайн, Ален Аспект и други физици са прави да смятат, че всичко във времето става едновременно, тогава това важи и за целокупността от опитностите на душата.

Схващането на тази концепция оказа огромно влия­ние върху мен. Ако всичко става заедно, тогава проблемите на това „време" не са чак толкова сериозни, освен дотолкова, доколкото те са резултат на случилото се „преди" това. Изяснява се разбирането на законите на карма. Вие наис­тина можете да проследите във времето произхода на ня­коя болезнена опитност и да видите съвършеното действие на закона за причината и следствието.

Неочаквано осъзнавате, че карма не е с наказателна цел; в замяна на това вие преживявате пълния кръг на това, което първоначално сте направили. Изявената енер­гия в края на краищата се завръща обратно като бумеранг и вие получавате всичко, което сте дали, без значение „ко­га" е било това. Тъй като цялото време и пространство на­стъпват едновременно, ние си избираме върху какво да се съсредоточим и да преживеем. Това е свободната воля.

Затова, когато се казва, че сами определяме и създава­ме своята действителност, това, което се има предвид, е, че от необятния избор на възможни енергийни схеми ние подбираме онези варианти, които създават емоционални импулси, свързващи ни по най-подходящия начин с уро­ците, от които се нуждаем, за да научим това, което ни е

необходимо.

Всеки път, когато съм притеснена или разстроена от нещо, „навлизам навътре" и моля своя Висш Аз да ме на­сочи към първоизточника на това, което чувствам. Ако притежавам необходимата дисциплина и се обвържа с въ­трешното отдаване, мога да проследя затруднението обрат­но към причини и следствия отпреди хилядолетия. Когато изживявам това издирване, струва ми се, че то се случва сега. Следователно днес, в този живот, аз съм резултат на много преживявания и на много карма, натрупана в про­дължение на много животи. Аз съм следствие на всичките си животи и опитности, точно както като възрастна аз съм продукт на преживяванията си като дете.

Когато си спомням какво се е случило, когато съм била малка, аз възпроизвеждам емоциите е този момеят. Въздействието може да е също толкова силно, въпреки че пре­минава през филтъра на зрелите възприятия. По време на регресията* под хипноза човек изживява събития от мина­лото в същия емоционален център както когато те са стана­ли в действителност. Пациентът не е под контрола на глед­ната си точка на възрастен човек, какъвто е понастоящем. В замяна на това хипнозата му позволява да преживее миналото в себе си, което, въпреки че е детинско, все още протича в него сега.

Ние, хората от западната цивилизация, имаме съвсем различно устройство и начин на възприемане на себе си и на своите преживявания от хората, живеещи на изток. Нас ни възпитават да мислим и усещаме по линеен начин, което изисква много логична и рационална гледна точка. Това е от компетентността на лявото мозъчно полукълбо. Хората, мислещи по този начин, логически поставят една мисъл след другата по същия начин, по който ходим, и вървят от причината към следствието по една ясна, но тяс­на пътека на мисълта. Това е основата на научното реду­циращо мислене, което характеризира напредъка на техни­ката, но то е склонно да пренебрегва всичко, което не е на неговия път или не отговаря на критериите му.

Ориенталската мисъл не е толкова линейна, но има повече широта и допуска изследването по допирателните и отклоненията. Тя е по-малко точна, по-разлята и абстрак­тна и следователно по-способна едновременно да поддържа противоречащи представи. В резултат на това мислителите и учените от Ориента могат да видят по-широката връзка между събитията, която би била като парадоксална загад­ка и би объркала ляво-мислещия човек от запада. Него­вият рационален и обективен подход е изграден според правилата на класическата логика и е много благонадеж­ден в рамките на линейната действителност. Но западните мислители се затрудняват при създаването на нови разби­рания и по-широки понятия, отнасящи се до истината за самата действителност.

Напоследък обаче - т. е. през последните две десетиле­тия - на запад има една голяма вълна в научното мислене и експериментите във връзка с представи, които могат да бъдат определени като граничещи с мистиката. Само кван­товата теория е създала увлекателни области за размишле­ние върху естеството на вселената, което от своя страна води до въпроси как материята във вселената получава инфор­мация - как например една група от необособени клетки в човешкото тяло, всяка от които съдържа кода от ДНК, спосо­бен да създаде цялото тяло, решава коя от тях ще се оформи като глава, коя - като крак или нещо друго? Кой или какво информира клетките за различните им роли, когато всяка от тях има потенциала да играе всякаква роля?

Нито Изтокът, нито Западът притежават отговора, но на запад са възникнали някои великолепни хипотези, кои­то могат да отведат човек до въпроса „Какво е съзнанието?" Радикалната теория на биохимика Руперт Шелдрейк за М-полето, която бе описана по-рано в тази книга, е основа­на на доказаната способност на екземплярите от един вид да се „учат" един друг на форми на поведение и израства­не, дори и когато ги разделят големи разстояния. М-полето функционира през времето и пространството.

Този и много други теории, подкрепени с доказани опити, подкрепят холистичната представа за пространство­то и времето.

Източната мисъл изглежда не се нуждае от доказател­ства и възприема схващания, които са с по-голяма гъвка­вост спрямо новите стадии на интуитивно познание. Това е работата на дясното полукълбо. Мисленето с него допуска интуитивни и субективни подходи, които могат да създадат нови мисловни 4юрми и виждания. То позволява също та­ка и едно вътрешно отдаване на духовната действителност в нас.

Такова отдаване става по време на медитация, която за много ориенталци е нещо обикновено.

По време на медитация много хора се виждат в предишен живот и понякога преживяват драматични събития от онова време, които обясняват някой силен и неразбираем страх в този живот.

Източната мисъл приема прераждането като нещо ес­тествено. Те смятат, че душата, Висшият Аз, помни всич­ките си животи, въпреки че съзнателният ум може да не ги признава.

По време на медитация човек започва да чувства фи­ната всемирна енергия, наричана прана от индийците, чи от китайците, ка от египтяните, озонова енергия от Вилхелм Райх, животински магнетизъм от Месмер, одическа сила от Райхенбах. Това е енергията на Божествения извор в нас. Когато се настроим към него, автоматически усеща­ме как ставаме по-уравновесени.

Сега, с навлизането на източния начин на мислене в западния поток на съзнаване, ние от запада започваме все повече да си позволяваме да погледнем настрани към това, което назоваваме действителност. Не е необходимо да се фиксираме в линейните ограничения на логиката и емпи­ричната доказуемост. Процесите на спомените, въображе­нието и интуитивната фантазия вече се разглеждат не само като принадлежащи на сферата на „нереалното", но по-скоро като потенциал на разширената действителност. С други думи физическите измерения на действителността, каквато ние я възприемаме, може би не са, и всъщност почти сигур­но е, че не са, единствените истински измерения.

Нещо повече, физикът Дейвид Бом е въвел теорията за „скритите променливи", съществуващи на някакво друго ниво или нива на действителността, които превишават до­ри възможната „неопределеност". След като срещнал Кришнамурти, той продължил да развива своите вижда­ния за връзката между теорията за субатомните частици и схващанията за вселената.

В книгата си „Целостта и подразбиращият се ред" Бом стига до извода, че тази теория не само е част от непрекъс­натото единство, съществуващо на няколко нива, но и че видимият свят - триизмерният свят, който познаваме - е просто проекция на една по-висша и многоизмерна де­йствителност. Освен това тези неща имат връзка с целостта на времето и с пълната взаимосвързаност.

По този начин основният "подход на западното мисле­не и разбиране става по-балансиран и в резултат на това ние се чувстваме по-свободни да изучаваме себе си като духовни същества - една истина, която след време ще се оценява наравно с техническите постижения. Фактически това, което правим, е изследване на вътрешната физика на силата на душата.

Интуитивното познание за душата е внедрено дълбоко в човешката природа, но ние, западните хора, отдавна пре­небрегваме духовните си корени. Интуитивното мислене винаги е играло по-съществена роля в човешката еволю­ция, отколкото ограничените схващания на логиката, поне­же то засяга по-висшите измерения и Божествените реал­ности. Те ни дават възможност да се почувстваме свързани към извора на вътрешната Божествена енергия, чиито въз­можности за вдъхновение и изява чрез любовта са неогра­ничени.

Лявото и дясното полукълбо на повечето деца са урав­новесени и те притежават психични възможности, докато не започнат да изучават определените начини на мислене и да възприемат ограниченията. Причината за тези техни първоначални способности се крие във факта, че епифизната им жлеза, която според източните езотерични учения е органът за телепатия, е добре развита по рождение. По­степенно тя се смалява, поради липса на стимули и употре­ба, когато детето израства и започва да използва логиката на лявото полукълбо, вместо интуицията и чувствата на дясното.

Детето с психически способности вижда скритото за обикновените простосмъртни, използващи лявото полукъл­бо, в едно измерение, познато като четвъртото, отвъд онези, които схващаме като „действителни".

Четвъртото измерение е областта на свръхсъзнанието. Това е измерението, описано от Айнщайн като непритежаващо време и пространство. Мистиците казват, че това е измерението на душата, която от своята позиция обхваща една вселена, в която знанието, мъдростта и времето съще­ствуват като едно цяло.

И древните учители, и съвременните мъдреци твър­дят, че човешкият ум, когато се хармонизира със свръхсъз­нанието на душата, притежава потенциал за пълно позна­ние на всички тайни на живота и вселената.

Ориенталците всъщност гледат на хората като на дух, който е въплътен във физическото измерение: душа, въплътила се в материята. Раждането тук следователно е ог­раничение на духа_, а смъртта на тялото е завръщането на духа в присъщата му област. Така че дори представата ни за смъртта зависи от начина ни на мислене. Това е друга точка на разминаване между западното научно мислене и източните схващания по отношение на естеството на де­йствителността.

Постепенно заключенията на съвременните квантови физици и вижданията на древните мъдреци и мистици изглежда се сближават по отношение на природата на дей­ствителността във вселената.

„Основният елемент на вселената е елементът на ума" - е писал сър Артур Едингтон, велик английски физик. Това съвпада точно с твърдението на учителите по Зен, че всемирът е изграден от собствените ни умствени образи.

Съзнанието е начинът, по който възприемаме дей­ствителността. Няма действителна разлика между онова, което долавяме, и онова, което смятаме за действителност.

А сега идваме до още един великолепен пример за ек­спериментите на Новата Епоха.

А. Р. Г. Оуен описва в книгата си „Можем ли да обяс­ним полтергайста?" своя опит да създаде този феномен за­едно с още осем негови приятели и съпругата му. Те измис­лили съвместно една съвсем фиктивна личност, като всеки от тях добавял различни части от цялото, докато създали един комбиниран индивид, чието име, пол, възраст, вън­шен вид, рождена дата, главни влечения и антипатии, предпочитания за храни и още много данни били твърдо установени, включително тези за „контрол", неверни исто­рически подробности, отнасящи се за събитията по негово време.

В течение на повече от година групата се срещала вся­ка седмица и съвсем сериозно участниците проектирали и се опитвали да се свържат със своето творение - но без успех. Тогава г-жа Оуен случайно прочела за подобен ек­сперимент, проведен в началото на века, време, когато по-тропването по масата, гадаенето по дъсчиците за писане и масичките на спиритическите сеанси и други занимателни игри с окултното били ВЕСЕЛИ и РАЗВЛЕКАТЕЛНИ свет­ски забавления. Групата на Оуен се отпуснала и започна­ла, така да се каже, да се наслаждава на заниманията си, хората разговаряли свободно, шегували се и изобщо пре­карвали приятно. Само след няколко сеанса те били стрес­нати от силните потропвания по масата. „Филип" желаел да се присъедини към тях.

Те установили метод за общуване и Филип бодро про­явявал чертите, които те били вложили в него, включител­но и историческите неточности. След това, за тяхно изум­ление, Филип продължил и разкрасил биографията си, разказвайки на своите автори как родителите му починали от едра шарка, как той бил запален ловец, притежавал соколи скитници и работил като шпионин за Чарлз I. Всичко това било съчетано с изчерпателни подробности за събития, които въобще не били споменавани от групата, а и с черти на характера, които те не били вложили в него, като значително нетърпение, когато вниманието на група­та се отклонявало и хората започвали да разсъждават сли­сано за творението си!

Филип, както го усещали в действителност, бил започ­нал собствен живот...

Понастоящем, дори и в лабораторни условия, кванто­вите физици забелязват, че природата на наблюдаваното се измества и променя според съзнанието на наблюдателя. „Вселената вероятно е една гигантска мисъл" - било шего­витото им заключение.

Какъв е изводът от всичко това? Според мен то трябва да ни накара да разберем важността на това как мислим и възприемаме нещата. Ние сме отговорни за гледната си точка за абсолютно всичко. Всеки човек избира да схваща действителността по различен начин. Можем да предпоче­тем да я долавяме както поискаме. Обективната действи­телност се променя според субективното й възприемане. В такъв случай две абсолютно противоречащи си становища за света трябва да се опознаят едно друго и да разберат по-добре самите себе си, за да могат да открият среден път, порядък, съвместим и с двете.

Когато започнем да работим и да живеем с тази пред­става за света, ще обръщаме все повече внимание на по­тенциалните възможности и въздействието на самата ми­съл.

В книгата си „Тао на физиката" Фритьоф Капра пи­ше: „Физиците стигнаха до заключението, че всичките им теории за естествените явления, включително и описвани­те от тях „закони", са творения на човешкия ум, присъщи на нашето разбиране за действителността, а не на самата нея".

Тъй като, дори според самата наука, ние разбираме, че според начина на възприемане от конкретния човешки ум може да има много нива на реалността, нека разгледаме някои от тъй наречените психични явления, които винаги са привличали вниманието на хората при техния стремеж за разширение на действителността, в желанието им да проумеят целостта на пространството и времето.

Самата Библия е съкровищница от описания на пси­хични феномени - чудеса, пророци, предаващи ни Божие­то слово, духовни водачи, донесли мъдрост и спасение на герои в опасност, дори са отбелязани явления, навеждащи ни на мисълта за космически кораби. Човешкият дух и същността на душата се разглеждат във всяка глава съв­местно със законите на карма. Необходимостта от всемир­ната любов, от доверието в невидимото напътствие чрез духовната вяра се появяват многократно.

С вихреното си движение из огнените облаци небесни­те колесници изобилстват в Стария Завет, носещи „подобие на хора", чиито глави са покрити с кристал. Тези апарати са били с огромни колела и когато „подобието на хора" се качвало отново в тях, те се „издигали от земята с колелата си и започвали да бълват огньове"; след това отвисоко „с техните духове, намиращи се в колелата" те „заговаряли с гласа на Всевишния". Езекиил писал, че духът на същес­твата от тези апарати е влязъл в него и му казал да отиде в Израел и да предотврати размириците там. Една от гла­вите ни разказва за шума на колелата и как той е бил взет на борда и отведен бързо в Телабиб до реката Чебар, къде­то „седял замаян седем дни". Една особено реалистична нотка според мен.

Общоприетата история за живота на Христос е добре позната. По-малко известна е връзката му с братството на есеите. Според Свитъците от Мъртво море, открити през 1948 г. в една пещера в Кумран, Палестина, Христос бил член на това братство, което между другото вярвало и в прераждането. Техните учения са толкова универсални и съдържат много елементи от нашата езотерика, а вече и от научните търсения, че си струва да проучим кои са тези хора и какво знаем за тях.

Есеите са живели скромно, без слуги и роби, и поделя­ли всичко по равно. В основата си те били земеделци с доста добро разбиране на посевите, сезоните, промените в климата и начините да се стопанисва земята в пустинята.

Те изучавали древните си принципи, които наричали Закон, и били вещи в астрономията и лечителските изкус­тва. Имали умения и в пророкуването, което постигали от­части чрез дълги периоди гладуване.

Събуждали се преди изгрев и всекидневно се къпели със студена вода като ритуал за пречистване. Работели на полето по цял ден, спирайки само на обяд и при залез за ядене и молитва. С дълбокото си уважение към всичко жи­во те никога не яли месо, твърдейки, че само свежата или „жива" храна може да се поема, а не тази, придобита чрез убийство. Те казвали, че вибрацията на живата храна е по-здравословна и искали да живеят дълго - точно така е било, често продължителността на живота им била над сто години.

Прекарвали много време в медитация върху „небесни­те сили" и с всичките си дейности изразявали съзидателна любов.

Съществуват писмени сведения от автори, които са би­ли техни съвременници - Плиний - римски естественик; Фило - александрийски философ; Йосиф - римски исто­рик; и Селоний - гръцки философ. Всеки от тях описал есеите като най-забележителния народ в целия свят, като най-отдавнашните посветени, получили ученията си от Средна Азия и запазили ги в продължение на огромен пе­риод от време. Самите хора били с постоянна и неизменна святост.

Ученията на есеите са описани в Зенд-Авеста от Заратустра. Те съдържат концепции, характерни за Брахманизма, индуските Веди и Упанишади. Традицията на йога, включително хатха и трансцеденталните клонове, произ­лиза от същия източник като знанието на есеите. Буда е преподавал същите принципи и неговото свещено дърво Бодхи е взето от Дървото на Живота на есеите. А в Тибет ученията още веднъж намерили израз в тибетското Колело на Живота.

Братството на есеите е вдъхновило доктрини, които са забележителни с универсалната си приложимост и неостаряващи с мъдростта си. Те са запазени с йероглифите на шумерите шест хиляди години преди Христа. Някои от тех­ните символи са открити и в по-ранни епохи.

Следи от техните учения се появяват в почти всички цивилизации и религии по света. Основните принципи са преподавани в древна Персия, Египет, Индия, Тибет, Ки­тай, Палестина и Гърция. Преводите на Едмон Бордо Шекали от оригиналните Еврейски и Арамейски текстове са доста информативни. Според него най-чистите есейски разбирания са се срещали в периода между втория и третия век преди новата ера в Палестина, Египет и Сирия. В Палестина и Сирия членовете на братството са били познати като есеи, а в Египет - като терапевти или лечители.

Питагорейците и стоиците в древна Гърция са следва­ли принципите на есеите, а също и част от адоническата култура във Финикия и Александрийското училище по философия в Египет. Тези принципи са дали голям принос за много дялове от западната култура като масонство, гностицизъм и кабалистика. А, разбира се, и Исус е бил есейски учител и лечител.

Причината да наблягам толкова на есеите, както спо­менах и по-рано, е, че техните учения, принципи, ценности и задачи в живота са толкова сходни с тези на днешната тъй наречена Нова Епоха. Изработвали лекарствата си от билки и други растения, били убедени, че Божествената сила е навсякъде и във всеки, медитирали върху невиди­мите духове, които ръководели и закриляли Земята, меди­тирали върху вътрешния Бог и вярвали в повторното фи­зическо превъплъщение на душата, за да пречисти кармата си, знаейки същевременно, че всеки човек създава чрез свободната си воля своите собствени кармични схеми. До­верявали се на мистичните си прозрения и пророчества, наричали се Деца на Светлината; били уверени в същес­твуването на невидимите светове, на другите измерения и общували със същества от тези измерения. Математиката и астрономията им ни показват разбирането им за хармо­нията на живота навсякъде в космоса.

Исус е изучавал и усвоил есейските схващания и тех­ники. Лечителските и сътворителните чудеса, извършени от него, са били в съответствие с естествените закони и са били постигнати чрез ниво на съзнание, по-високо от оно­ва, което повечето от нас могат да схванат, въпреки че са­мият Исус е казал: „Вие ще извършите стореното от мен, дори и повече".

Христос е демонстрирал неща, които днес бихме нарекли предчувствие, пророчество, левитация, телепатия и окултно лечение. Но мнозина други, и преди Христос, и след него, са показвали същите способности чрез духовни техники. Те твърдят, че силите им идват не само от „небес­ния" Бог, но от намиращия се в тях Бог, който се свързва със свръхсъзнанието.

И така Исус и есеите, с ученията им за любовта, свет­лината и космическите закони, заедно със Златното Прави­ло на кармата, изглеждат като търсещите с метафизични наклонности в днешната Нова Епоха. Тези „нови" начини на мислене се коренят в древните умения и мистерии. Но­вото е, че научното братство, мислещо с лявата половина на мозъка си, започва да уравновесява манията си за праг­матичен материализъм с десен подход спрямо науката за съзнанието и космическата мисъл. Тяхната нова теория, според която човечеството (а може би и всички други циви­лизации) е наблюдател-участник в сътворението на вселе­ната, ни дава да разберем необходимостта от личната отго­ворност.

При засилващата се по своята интензивност енергия на нашия свят става все по-задължително да внимаваме какво мислим. Тъй като всеки от нас е отговорен за онова, ?. което преживява в живота си, наложително е да следим и ч осъзнаваме мислите си.

Никога не бях осъзнавала колко важно е да подбираме какво мислим, докато не се захванах с метафизиката и с възможното преобразуване на енергията. Сега разбирам и в действителност се улавям, когато избирам да се страху­вам (отрицателно) или да се разгневя или, от друга страна, да отхвърлям страха. Сега съзнавам, че всички емоции, които чувствам, са въпрос на мой избор. Когато избера да отхвърля отрицателната емоция и успея, разбирам, че то­ва поначало не е било нищо друго освен една илюзия. Но илюзиите са полезни. Гневът към друг човек ми помага да видя враждебността, която всъщност насочвам към себе си; а осъждането и нетърпеливостта са уроци, които някой друг ми преподава, за да се опозная. Откривам, че ако мога да преобразя отрицателното, което виждам в другите, съм много по-щастлива със себе си. Не е лесно, но след известно време става като една дисциплина за ума, която всъщност представлява едно изместване в начина на възприемане. Опитвам се да намеря положителното в някоя отрицател­на черта и след това се опитвам да подкрепя него. Това е по-добре, отколкото да продължавам да реагирам със собст­вената си негативност, но както казах, това не е лесно, по­неже както всички останали и аз съм възпитана и научена да съдя и да критикувам другите, а не да потърся начин да превърна такива чувства в разбиране и познания.

Сега съзнавам, че действията ми се управляват от мислите ми, а те - от вярата, която имам в себе си. Следо­вателно, когато започнах да проумявам идеята, че светли­ната и разбирането не са само мои, а са във всички ни, започнах да виждам как да се освободя от отрицателните оценки, които имах за себе си и за другите, което бе причи­на за възпрепятстването на способностите ни.

Така че необходимостта да разширя нивото на съзна­нието си за самата себе си и за другите се превърна в най-важна задача, за да мога да се добера до източника, който открива пред мен една вселена от способности за положи­телна съзидателност на мястото и във времето, които аз долавям. Моят свят е единствено мой и само aз мога да го променя.