Сигурно би бил полковник, а може би и генерал дори…

А МОЖЕ БИ И ГЕНЕРАЛ ДОРИ…

Евангел Чилингиров

Снимки: стефан Стойчев

Почти винаги говоре много сериозно, официално, отривисто, изричайки сякаш заповеди. Изглежда, точно затова доста често си мисля, че ако има нормално зрение, вероятно би бил много строг офицер. И то танкист, защото неговото тяло е неголямо и твърде грацилно. В своята военна кариера непременно би стигнал до звание полковник а може би и генерал дори. Но съдбата му възлага съвсем други мисии. И тези задачи той изпълнява като перфектен войник – прецизно, усърдно, предано, устремно и пожертвувателно.

Роден е в Добрич. Въпреки силно увреденото си зрение, което има от ранна детска възраст, той не постъпва в специално училище, а се обучава в масовите училища на родния си град. Веднага след завършване на гимназия, започва работа като учител в близкото до Добрич село Александрия.

Става член на ССБ през 1958 г., а от следващата година за дълъг период от време работи в специалните производствени предприятия във Варна и Пловдив, също и в офисите на регионалните организации на ССБ в тези градове. По щастливо стечение на обстоятелствата, се завръща към своята първа професия и почти 20 години Е ТАЛАНТЛИВ И уважаван УЧИТЕЛ в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив. Тази институция почти три години г-н Желев успешно и всеотдайно ръководи, замествайки титулярите Христо Белобрадов и Димитър Парапанов.

Нашият юбиляр започва да изучава есперанто в кореспондентски курс през далечната 1958 г. Години наред той е активен и всеотдаен член на Българския есперантски съюз(БЕС). Няма друг невиждащ български есперантист, постигнал такива високи позиции в централното ръководство на БЕС. И разбира се, съвсем заслужено през 2007 година Владимир е обявен за почитен член на тази организация. Няколко години той е инициативен и взискателен председателл и на пловдивския есперантски дом на културата. Моят персонаж е може би този български есперантист с нарушено зрение, който е посетил най-много есперантски форуми в чужбина. Владимир Желев е първият българин,- избиран за член на ръководството на Международната лига на слепите есперантисти. И то нееднократно – три мандата. Вероятно той е и единственият български зрително затруднен есперантист, дългогодишен член на Световната асоциация на анархистите-есперантисти. И още един, доста важен факт от биографичните данни на твърдедейния пловдивчанин:Подпомогнат от перфектния езиков консултант Фани Михайлова той като истински вълшебник въскресява в 1995 година сп”Esperanta fajrero”(. „Есперантска искра”) което след смъртта на своя първи редактор Тодор Шошев,- престана да се издава. Рестартирайки това списание Владимир Желев е негов главен и единствен редактор до септември 2001 година,когато тежката редакторска штафета от неговите ръце доста смело и въодушевено поема пловдивският поет Данчо Данчев. Но преди няколко години Владо Желев пак започва да редакторства в това списание, подготвяйки неговите втори броеве.

Повече от четири десетилетия Владо здраво и непрекъснато е обзет от пориви към пътешествия и смело и неуморно пътува на исток и запад. Благодарение на есперанто посещава много европейски страни, някои от които многократно. И разхождайки се бившия Съветски съюз българския пътешественик успешно намира своята брачна половинка,- добродушната украинка Мария Гавриловна. Маша става също всеотдайна есперантистка и лоялна секретарка на своя строг съпруг, до преселването си преди три години в по-добрия свят.

Но без никакво съмнение, паметникът неръкотворен и висок на Владимир Желев като общественик, е учредената в 1998 г. от него и негови съмишленици Асоциация на невиждащите есперантисти в България (Анеб). Само две години след основаването си, в началото на 2-хилядната година тя брои 71 члена и по този показател твърдо заема второто място в Международната лига на слепите есперантисти. АНЕБ успешно организира три световни конгреса на слепите есперантисти: в Пловдив (2000), в Албена (2007) и във Варна (2013). След основаването на Анеб е налице бурен разцвет в дейността на българските невиждащи есперантисти: Ежегодно във Варна се провеждат тридневни летни срещи с разнообразна програма; организират се курсове по есперанто за начинаещи и за напреднали; сп. Esperanta fajrero” освен на брайлов шрифт, започва да „излиза и в говоряща, в интернет и плоскопечатна версии; издават се на брайл, на касети, компактдискове и в електронна версия есперантски учебници, речници, книги и други учебни помагала. На Анеб ССБ предоставя при много благоприятни условия просторно помещение , което почти светкавично Владо превръща в атрактивен клуб. Този добре мебелиран и подреден клуб използват и останалите пловдивски есперантисти; провеждат се и литературни конкурси и др. Естествено, главна заслуга за постигането на тези достойни за отбелязване успехи има нейният неуморен мотор, свръхенергийният председател Желев.

Мъдрите римляни съветват: “за мъртвите - или добро или нищо”!!! Но Владо е жив, и то доста витален и креативен. А и при двайсетината похвали, може би имам право и да посоча и едно съвсем дребно негово несъвършенство, загатнато още в първия абзац на текста. Можеше бат’ Владо да е по-малко начумерен, да е по-малко дисфоричен.Но такава е изглежда генитичната му даденост. Може би и някаква вечна неудовлетвореност от себе си, от своите постижения… А и американските социални психолози са установили, че повече се харесват хората с някакви недостатъци. Не били симпатични онези , които са по-перфектни.

И още нещо за общественика и есперантиста Желев, което почти бях забравил. На 15 август 1997 той е сред учредителите на Националната асоциация на сляпо-глухите в България. Избран е ентусиазирано дори в Контролния съвет на успешно учреденото      сдружение. И досега той наблюдава отблизо и много внимателно живота и развитието на тази организация. Съвсем наскоро той преподава есперанто на трима нейни изявени членове. А това са Снежка Кирчева – редактор на сп. “Звук и светлина”, семейство Димка и Кирил Дамянови – утвърдени спортисти, самодейци и автори на поетични текстове.

Владо е написал десетки журналистически текстове, както и много доклади , публикувани в различни есперантски печатни медии. Той пише и много текстове на български за есперанто и за различни есперантски събития, както и на други теми, предимно в областта на обучението и рехабилитацията на хората с нарушено зрение. Висококвалифицираният педагог Желев е съавтор на интересен брайлов учебник. Нашият неспокоен съсъдбеник е автор и на книгите “Ориентиране и мобилност на късно ослепели и възрастни слепи” (1981) “есперантското движение сред невиждащите хора в България”. За някои от любезните читатели вероятно ще бъде интересно да узнаят, че има поетични текстове в литературни сборници, чийто автор е пак нашият именит другар. През януари т. г., на прага преди рождения му ден, се появи и първата негова литературна книга “Розата”. Тя включва 8 негови разкази, писани между 1969 и 2015 година. Този свръхценен подарък му направи читалището на слепите, финансирайки нейното издаване.

Забележителните му успехи в различните сфери на дейност в голяма степен изглежда се дължат и на неговото име, което означава “Владей света!”. И той посредством своите роли, дейности и текстове наистина завладя света. От Япония, Китай, таджикия, през Европа, та чак до Канада!!! Дай Бог всекиму такова благодатно име!!!