Силата на благославянето кери Къркууд


Глава дванадесета - Никой не го е виждал



страница11/12
Дата04.08.2018
Размер2.13 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12
Глава дванадесета - Никой не го е виждал

Б

лагославянето е средство да се изправиш срещу неща в живота ти, които са слабости. Много от нас имаме неща, от които се опитваме да се измъкнем, вместо да ги победим. Четири пъти в Откровение 2 е използвана думата побеждаване. Например, в Откровение 2:7 се казва: „На този, който побеждава, ще дам да яде от Дървото на Живота, което е в Божия Рай“.

„Да победиш“, е противоположно на това „да издържиш“ или „да понесеш“. Има голяма награда за тези, които побеждават. Това е Божият начин за даване и увеличаване на власт и зрелост в нашия живот. Във времената на царете според културата на Средния Изток царете ходели на война за завземане на територия и превъзходство. Спечелването на богатство и плячка се извършвало чрез побеждаване на съперническия цар. Когато един цар побеждавал някой град или друг цар, той яздел през улиците, слагайки на главата си короната на победения цар, заявявайки, че има нов управител в града. Това било демонстрация на спечелване на власт чрез побеждаване на врага. В Откровение има описание на тези, които хвърлят короните си (множествено число) пред Божия трон. Това просто е моя хипотеза тук, но аз се чудя – откъде те са взели тези корони? Може ли това да са завоеванията, които те са спечелили, и последвалите корони от тези победи? Когато отделни хора побеждават някои пристрастявания, аз вярвам, че те спечелват власт над врага.

Вместо да използваме творчески средства, за да избягваме конфронтация с нашите слабости, защо да не победим и да не спечелим нова свобода заедно с велика победа? Благославянето на ума ви да има ума на Христос, така че да можете да победите, е началото. Ние говорихме дълго за благославянето на другите, но трябва също да погледнем и на благославянето на себе си. Декларирайте за себе си, че сте Божие дете, на което не му липсва нищо, и ще види добри дни в земята на живите. Благославянето на това, което е слабост във вас, чрез говорене на Божиите намерения, ще ви даде възможности да бъдете свободни. Тази пречка не е там, за да ви спре от успеха, тя е там като възможност за завладяване, за да спечелите плячка.

Имал съм подобна възможност, която се опитвах да избягвам като чума. Това бяха погребални служби. Те не бяха в моя списък с неща, с които обичах да се занимавам или да върша като млад пастир, току що започващ в служение, главно заради моята неопитност. Когато започнах църквата, аз си мислех, че имах споразумение с Бог, че ще правя всичко, което Той ме помоли да правя, само ако можех да се измъкна от погребенията. Аз се страхувам от смъртта още от дете. Моите по-големи братя и сестри виждаха това, тъй като чувах много от техните подигравки за мъртви тела и погребани живи хора. Знаете, детските шеги, с които израстваме, страхувайки се; всичките тези трилъри на Алфред Хичкок.

След като бях в първата си пасторска служба в източен Тексас за няколко месеца, аз предполагах, че сигурно ще се случи. Бог ме установи, за да конфронтира моята фобия. Бях помолен да извърша погребение. Тъй като никога не бях извършвал погребение преди това (само веднъж бях водил пеенето) и бивайки нов в града, аз бях малко нервен. Моята неприязън към службите на погребение прибавяше към този дискомфорт. (Бях присъствал на погребение за първи път, когато бях на 20.) За усложнение на нещата, аз едва познавах семейството и никога преди не бях виждал покойния човек. Усещайки силно как хората наблюдаваха всичко, което правя, понеже бях нов, аз исках да свърша добра работа. Благодарен съм, че службата в параклиса мина добре и аз бях силно облекчен.

Скоро дойде времето, когато трябваше да тръгнем към гробището. Като пастир, извършващ службата, беше обичайно да се возя с погребалния директор в първата кола. Проблемът беше, че първата кола беше катафалката. Не само че ми беше некомфортно да се занимавам с мъртви, но сега бях затворен в един движещ се автомобил, превозващ мъртво тяло. Как исках да можех да се возя в някой друг автомобил, а не в катафалката!

„О, Боже“, мислех си аз: „Какво би станало, ако решиш да възкресиш този човек зад мен?“ Аз се утеших с мисълта, че със сигурност ще избия нова врата. Докато пътувахме, погребалният директор ме попита дали съм правил друг път селско погребение.

„Човече, аз никога преди не съм правил градско погребение, камо ли селско“, отговорих аз. „Нямам специфична процедура да го върша по един или друг начин. Какво да правя?“

Той обясни: „Единственото нещо относно селското погребение е, че в края на службата на гробищата ти вземаш своя букет и го слагаш на капака на ковчега. Отдръпваш се от него и така ние знаем, че службата е свършила. Тогава присъстващите ще направят същото“. Звучеше лесно, не сложно.

„Хей, аз мога да се справя с това“, казах аз. Когато пристигнахме на гробищата, погребалният директор ме предупреди: „Между другото, бъди внимателен, защото това е селско погребение и трябва да носим ковчега около 100 метра“.

Мислех, че това е ОК, защото аз не бях сред носачите; те щяха да извършат тежката работа. Чувствайки се малко облекчен, понеже всичко вървеше по план, аз пристъпих да заема мястото си в началото на шествието с ковчега. След като употребих всичкото си красноречие, използвайки 1 Коринтяни 15 като текст за заключение преди заравянето, наближаваше спускането – можех да видя края.

Изведнъж осъзнах, че букетът ми няма да се задържи на гладката извита повърхност на ковчега. Паднеше ли, след като го бях сложил върху ковчега, никой не можеше да каже какво щеше да причини това не семейството. Знам, че звучи странно, но аз не исках да причинявам повече скръб на семейството с паднал букет.

Бързо пресметнах (с инженерния ум, който имам), че ако мога да сложа букета си по-близо до венеца от цветя, сложени по средата на ковчега, той ще се задържи. Хората все още бяха с наведени глави и затворени очи, докато аз бръщолевех в молитва, молейки се като фарисей, побутвайки букета ми по-близко, за да се допре до края на венеца. Аз го бутах, докато стигна на десет или петнадесет сантиметра, за да се протегна и да го взема.

Изведнъж нещо се случи. Помислих си, че има земетресение, понеже земята под мен се разтвори и ме погълна, и аз се взирах в дъното на гроба. Почвата покрай ръба на гроба беше песъчлива и се срути, а аз останах да вися с единия лакът на носилото (което държеше ковчега над гроба), а другият се държеше за малкото почва, останала непокътната. Това беше през лятната жега и аз бях в полиестерен костюм, състоящ се от три части, облеклото на деня! И аз висях там, сгорещен и мръсен, докато се съвземах бързо, провесен, клатушкайки се и чудейки се – Как ще се измъкна от това?

През цялото това време аз продължавах да се моля със заключителната молитва, знаейки, че ако спра да се моля, всички ще си отворят очите и ще видят фиаското. След известно време, което ми изглеждаше като цяла вечност, и няколко опита да изляза, аз успях да се заклещя с единия си крак и се изтласках ( в онези дни бях в много по-добра форма). Аз можах да се вдигна и да изляза от дупката. Застанах отново зад ковчега и казах: „Амин“. Погребалният директор дойде при мен и каза: „Пасторе, аз видях какво стана, но не знаех какво да правя, защото съм научен да не прекъсвам, докато молитвата върви. Но трябва да ви поздравя за доброто съвземане“.

Мислейки си, че съм пропилял специалното време за това семейство, аз се чувствах много зле. Но нямаше нищо, което можех да направя, за да го променя, защото хората идваха да ме поздравяват. Те бяха наистина благодарни и казваха мили неща. Никой не каза нищо за това, което се беше случило. Скоро ми стана ясно, че нито един човек не беше видял как паднах, с изключение на погребалния директор.

В сърцето си аз попитах Господ: „О, Боже, винаги ли ще бъде толкова трудно?“

И аз Го чух Той да ми казва: „Докато ходиш с Мен, Аз ще те покривам във времената на твоята уязвимост“.
Разкриване
Изплъзнат успех, неизпълнени обещания и разбити надежди - тези неща изглежда се срещат много в живота. Това са негативните модели, които функционират в живота на някои хора, с които понякога се сблъсквам. По-скоро често отколкото не, нещо се случва, което саботира техните очаквания. В резултат на това те се връщат назад и повече не са склонни да вярват на нищо. Слабите очаквания стават защитата срещу такива разочарования.

Какво причинява очакваната доброта да бъде саботирана? Вярвам, че тези неща се коренят във въпросите на покриване и любов. Очевидно не всяко негативно нещо, което се изправя на пътя ни, е свързано с това, че сме под проклятие. Понякога лошите решения са причината да се чувстваме така, сякаш сме под проклятие. Не говоря за тези неща. Има хора, които не могат да намерят никакво облекчение или благосклонност в живота си. Аз не съм такъв, който да обвинява дявола за всяко разочарование в живота. Вярвам, че има хора, които може да не осъзнават наследствена опресия, която идва чрез проклятие.


Както врабче хвръква и както ластовица отлита, така и незаслужено проклятие не се сбъдва (Притчи 26:2).
Спомнете си моята дефиниция за проклятието: да поставите нещо в по-долна позиция, отколкото Бог е възнамерявал. Безопасно е да кажем, че никой не идва под проклятие случайно или лесно. За някого, който е новороден вярващ, проклятието трябва да има причина, за да има някакъв ефект. Не е достатъчно някой да ви прокълне. Трябва да има точка на приемане чрез отворена врата. Тази пътека може да е съгласяване, като също започнете да проклинате другите, или може би чрез страх, че проклятието има сила върху вас.

Има проклятия, които идват заради членове на семейството – като баща или дядо – които са били членове на култове и са правили клетви срещу собствените си тела и децата на своите деца. Например, свободното масонство използва степени на клетви, които могат да изглеждат безвредни на повърхността, но когато прочетете клетвите, които въздействат на тяхното потомство, те не са нищо друго освен вредни. Клетвите обикновено не са известни на членовете на семейството, така че ще е важно да научите, ако сте имали някой близък роднина, въвлечен в свободното масонство. За повече информация относно свободното масонство и неговите въздействия върху семействата идете на www.jubilee.org.nz и следвайте линка за молитва. Аз съм бил свидетел от първа ръка на свободата и нарастващата благосклонност, когато проклятието от свободно масонство е било анулирано чрез благославяне.


Бащино проклятие
Разходете се с мен из библейския разказ за едно семейство, където въпросът за покриването повлия на следващите поколения.
В това време Ной почна да работи земята и насади лозе. И като пи от виното, опи се и се разголи в шатрата си. И Хам, Ханаановият баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. А Сим и Яфет взеха една дреха и като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, и не видяха бащината си голота (Битие 9:20-23).
Ной започна да възстановява живота на земята. Той насади лозе – това също е записано като първото лозе в Библията. Наслаждаването на плода беше задоволително, докато Ной не изпи твърде много вино и се оттегли в шатрата си гол. След това дойде Хам и видя баща си непокрит. Без да усеща, че пуска в ход злополучни последствия за своето родословие, Хам изложи допълнително баща си, като каза за това на двамата си братя. Братята му направиха нещо почтително и веднага покриха голотата на баща си. Никой друг не трябваше да бъде свидетел на Ной в уязвимия му момент.

Когато изтрезня, Ной откри какво беше направил Хам, и Ной прокле Ханаан, сина на Хам, казвайки: „Проклет да бъде Ханаан; слуга на слугите ще бъде на братята си“ (Битие 9:25). Забележете, че синът на Хам беше, който получи проклятието, и проклятието го постави по-долу дори от слуга, за да служи на братята си. Ной благослови двамата братя за тяхната почит, като са покрили баща си, казвайки:


Благословен Господ, Симовият Бог; и Ханаан да му бъде слуга. Бог да разшири Яфет. И да се засели в шатрите на Сим; И Ханаан да им бъде слуга (Битие 9:26-27).
Разголването на някого е нещо сериозно в очите на Бог. Грехът на Хам не се състоеше в това, че видя голотата на баща си, а в това, че каза, каквото видя. Той лесно можеше да покрие голотата на баща си, както братята му направиха, когато разбраха. Хам също наруши един духовен принцип. Подценяването на родител, сановник или някого, който е в позиция на власт, и правенето да изглежда смешно или глупаво, поставя тези, които се подиграват, в по-ниска позиция. Хам подценяваше и правеше Ной да изглежда по-долен от това, което Бог го е определил да бъде.

Тези, които правят проклинането, може да не осъзнават, че поставят себе си на мястото на проклетите. Запомнете, Исус дойде, за да освободи и да защити тези, които са под проклятие. Някой, който преднамерено проклина, просто за спорта, ще се намери в опозиция на Кръста. Действието на Хам го постави в позиция на проклятие и донесе проклятие върху неговото потекло. Причината, донесла проклятие за семейството на Хам, беше собственото му непочитане на този, който имаше власт над живота му.

И така, кога казването на нещо е клюкарстване и кога не е? Ужилването на клюкарството е с цел да се изложи някой, за да се отвърнат сърцата на другите от него. Хората не могат да бъдат обвинявани за клюкарство, ако изберат да благославят като начин за обръщане на ситуацията в добро. Ако желанието им е да обърнат ситуацията в нещо друго освен добро, тогава мотивът може да не е от сърце на благославяне. Да информираш някого, който след това има способността и властта да помогне в ситуацията за добро – това е различно.
Ако някой види брата си, че извърши несмъртен грях, нека се моли, и Бог ще му даде живот… (1 Йоан 5 :16).
Йоан ни насърчава да се молим за тези, които се отклоняват, вместо да казваме на другите за техните провали. Изборите, които правим като бащи, ще отворят или затворят вратите за проклятие. Баща, който ходи пред Господ в правда, освобождава благословението на Господ до третото и четвъртото поколение. Ако бащата е проклет, ние ще видим това да се предава, както в случая с Каин (вижте Изход 20:5). Обръщането към Господ, обаче, обръща проклятието и установява благосклонността на Господ.

Има здрава нишка, прокарана през Писанието за необходимостта от това да имаме наставници и духовни бащи в нашия живот. Да имаме благочестиви наставници и духовни бащи, може да произведе здраво и правилно виждане на властта.

Запомнете, братята, които покриха баща си Ной, не бяха само те благословени, а също и тяхното потомство в идните поколения. Нито те, нито брат им Хам някога са си представяли, че техните действия на покриване и разкриване ще доведат до такива драстични ефекти, които щяха да променят техните семейства за поколения. Забележете, проклинащият стана проклет, а благославящият стана благословен. Този, който покри и накрая беше благословен, беше също и този, който стана господар на този, който направи разкриването или прокле.

В следващата глава накратко ни е представен Нимрод, внук на Хам и човек, който Библията нарича „силен ловец пред Господа“ (Битие 10:9). Нимрод построи Вавилон. Не ви ли звучи това познато? Синар беше цялата Вавилонска империя; днес бихме я нарекли Ирак, Иран и част от Саудитска Арабия.

Всички други синове на Ной населиха други части на Средния Изток, Ханаан и Газа. Те бяха овчари. Има голяма разлика между сърцето на овчаря и това на ловеца. Овчарят е човек със загрижено сърце. Давид и Исус са споменати като овчари. Давид беше в действителност овчар, а Исус беше духовен Овчар на тези, които бяха изгубени чрез греха. Ловецът дебне своята плячка чрез хитрина и маскировка. Контрастът между тези трима братя не е от значение. Животът на всеки от тях потече по различни пътища и с различна природа след вечерта на покриването – или в случая на Хам разкриването – на голотата на баща им, което донесе благословение – или проклятие.

Нека да посетим отново едно небесно събитие, където Луцифер, един ангел, създаден, за да покрива, стана такъв, който разкрива. Това беше първото действие на бунт срещу властта.



Ти бе в Божията градина, в Едем; всички скъпоценни камъни бяха твое покривало: със сард, топаз, диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготвена за тебе в деня, когато си бил създаден. Ти беше помазаният херувим, който засенява; и Аз те поставих там. Ти беше на Божия свята планина; ти ходеше всред огнените камъни. Ти беше невинен в пътищата си от деня, когато беше създаден, докато се намери неправедност в тебе. От много голямата ти търговия ти вътрешно се напълни с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божията планина. И те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи (Езекиил 28:13-16).
Луцифер беше ангелът, създаден, за да наблюдава красотите и звуците на Небето. Създаден със скъпоценни камъни и инструменти, той буквално беше един красив ходещ оркестър! Малко ангели бяха привилегировани да влизат в тронната зала на Бог, и Луцифер беше един от тях. Неговата работа беше да покрива и да освобождава присъствието на Бог и да води ангелските множества в поклонението пред Бог. Но нещо мрачно се таеше в дълбочините на неговото сърце, което го поквари. Луцифер искаше да бъде този, на когото се покланяха. Накрая, това го доведе до заговор и с една трета от ангелите, той повдигна война срещу Бог, Самия Създател. Този ден той се промени от покриващ херувим в разкриващ. Излагането и разкриването на светиите пред Господ стана новата му специалност. Падналият ангел стана дявол „обвинител [или проклинащия] на братята“.

Обаче Бог, Който е изцяло за покриването и благославянето, ни изпрати Този, който наистина покрива – Своя Син Исус Христос. Пролятата кръв на Исус стана покривалото и изчистването от греха. Кръвта на Исус, поставена върху Престола на милостта в Небето, не само ни покрива, но ни изчиства. Дяволът ще направи всичко, за да ни въведе в проклинането. Работейки срещу някое взаимоотношение, врагът се опитва да разхлаби тези връзки, като ни изкушава да се разкриваме един друг. Всеки ще се нуждае от покриващата Божия благодат в някой момент от живота.


Съпрузи, обичайте съпругите си
Нищо не покрива така, както покрива любовта. Аз говоря за любовта, която покрива множество грехове – агапе любовта. Този вид любов е дух, понеже Библията ни казва, че Бог е любов и че Бог е Дух. Без Божията любов на земята ще има анархия до степен, че няма да има никакво въздържане или себеконтрол от всякакъв вид. Човечеството, оставено само, е разрушително и много самоугаждащо. Любовта не е чувство или емоция. Божията любов е постоянна и тя не е основана на това, дали я заслужаваме. Неговата любов не зависи от личността и е готова да положи живота Си за тези, които не са чисти в своята любов.
Преди всичко имайте гореща любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове (1 Петрово 4:8).
Думата гореща тук означава без спиране!20 Ние трябва да обичаме с такъв вид енергичност. На посредствеността, враг на превъзходството, е дадена отворена врата, когато не обичаме горещо. Аз мисля че посредствеността може да бъде проклятие, което се прихваща както пословичния грип от друг член на семейството. Взаимоотношенията изискват работа и време и пренебрегването на взаимоотношения чрез разговори бавно ще ги разрушава, докато някой започне да се чуди какво не е наред.

Бракът е съвършената картина за това, как Исус се грижи за Своята Невяста, Църквата. Новият Завет се живее чрез тази тайна на любовта. Това, което прави тази тайна да работи, е, че някой е готов да умре за своето желание да бъде егоист. Сключването на брак е най-самопожертвователното нещо, което някога ще направим. Бракът изисква обмислени и преднамерени действия и се състои много повече в осъзнаване на нуждите и благополучието на този, когото обичате, отколкото на вашите.


Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото (Ефесяни 5:25-26).
Важно е да се забележи как Исус очиства Невястата Си. Той го прави, като я умива със Своето Слово. Силата на Неговите думи измиват въздействията от всичко друго. Когато единият от партньорите е наранен от някой колега или може би от приятел, няма нищо по-силно от думите на благословение, които идват от съпруга или съпругата. Съпруг, който благославя съпругата си, подсилва връзките на брачния завет. Силата на благославянето е силата на любовта. Бог толкова възлюби, че Той даде Своя Син, за да благослови Църквата. Мъже, ние имаме жената, която благославяме, или жената, която проклинаме.

Тази фраза изплува в съзнанието ми толкова ясно при една среща, която имах с един човек в Хюстън. Това беше веднага след службата и аз бързах, за да отпътувам за следващия си ангажимент. Пастирът на църквата, Джон Паркс, ме помоли да говоря с един човек, който беше разстроен. Казах, че нямам много време, но ще отделя няколко минути.

Никой от нас не познаваше човека, но той започна, казвайки, че жена му в момента е в офиса на адвоката, попълвайки документите за развод. Той обясни, че е работил в Ирак като граждански предприемач. Той набързо ни каза колко неблагодарна е била тя и как единственият начин да остане с нея е бил, като бъде далеч продължително време. Гневът му беше отмъстителен, без някакво разчупване поради ситуацията. Той отправи обичайните обвинения и упреци.

Спрях го и му казах: „Господине, вие проклинате и вашият брак е отражение на жената, която сте проклинали“.

Той се ядоса от изявлението и ми каза, че е изучавал различни бойни изкуства и може да ме тръшне в стената само като използва ума си.

Аз завърших казвайки: „Трябва да пътувам, но ето няколко Си Ди-та, които ще помогнат“. Дадох му сериите за силата на благославянето и си тръгнах.

Имах възможността да бъда в Хюстън през следващия месец, и за моя изненада, същият този човек дойде при мен и каза: „Помните ли ме?“

Помислих си: Да, помня те. Това е човекът, който искаше да ме тръшне в стената с ума си. Аз потвърдих, че го помня. Този път той имаше усмивка на лицето си и поведението му беше забележимо различно. Отново първата ми мисъл беше: Той си е намерил някоя друга.

Той махна на една дама да дойде там, където ние седяхме. Когато дойде, той я прегърна и каза: „Това е жена ми от 28 години“.

Попитах: „Какво се случи, откакто те видях последния път?“

Той каза: „Аз неохотно изслушах поучението за благославянето. Когато жена ми се прибра у дома от офиса, аз я посрещнах в коридора и я благослових, използвайки част от словото, предложено в поучението“.

Жена му описа какво се беше случило. Тя каза: „Беше странно, като че ли думите бяха осезаеми и се движеха бавно, когато докоснаха сърцето ми“. Тя обясни, че чувството е било като протичаща през тялото й бистра любов.

Те и двамата се съгласиха, че последният месец е бил като медения месец, който никога не са имали. Сега те разбират силата на благославянето, която може да превърне един потенциален развод в завет на любов. Исус каза: „Духът е, Който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които Съм ви говорил, дух са и живот са“ (Йоан 6:63). Изчистващите думи на благословение могат да променят едно сърце, предадено на разрушение, към възстановяване.

Любовта не излага уязвимостта и слабостта на другите. Днешните бракове показват доказателство за работата на врага за разделение в дома чрез тънко проклинане, облечено в хумор или сарказъм. Чувал съм съпрузи и съпруги на различни социални събирания да използват сарказъм, за да осмеят готвенето на съпругата си или външността на съпруга само за да се посмеят за сметка на своя брачен партньор. Разбирам, че всички си имат своята собствена динамика в семействата си и този вид хумор може да бъде разбран и приет. Това, за което говоря, е този вид хумор, който събаря чрез разкриване слабостта на другия. Вероятно на тях не им идва на ум, че те проклинат собственото си тяло. Съюзът на мъжа с неговата жена е заветно споразумение, което трябва да бъде поддържано и пазено. Ние можем да го правим, като я благославяме с измиването на думите, които носят живот в сърцето й.


Също и вие мъже, живейте с жените си по един разумен начин, като с някой по-слаб, тъй като тя е жена; и й показвайте почит като сънаследница на благодатта на живота, така че молитвите ви да не бъдат възпрепятствани (1 Петрово 3:7).
Думата „възпрепятствам“ в този пасаж е еккопто, което означава „да осуетя или да отрежа“.21 Идеята е някой, който отсича дърво, от което очаква да дойде плод. Ако искаме плодът на любов, радост и мир да дойде от брака, ние трябва да спрем да сечем дървото. По същия начин, молитвата е осуетена, когато съпрузите хулят съпругите си, докато очакват молитвата им да бъде отговорена.

Покорството не е проблем, когато съпругът благославя съпругата си, както Христос Своята Невяста, Църквата. Покорство означава да дойдеш под мисия (на англ. това е игра на думи, покорство е „submission”, а под мисия – „under mission”). Мъже, ние трябва да знаем каква е мисията, така че съпругите ни да дойдат под мисията. Мисията е проста – да обичаме Господ Бог с цялото си сърце, ум и сила и да показваме Неговата доброта чрез брака. Коя жена ще има проблем да живее под това знаме на любов?

Аз израснах в семейство, където излагането на някоя съпруга беше форма на изкуство. Семейните събирания бяха удобни случаи за мъжете да станат експерти за това, кой ще унижи жена си, използвайки сарказъм. Когато съпругата ми, Дайан, дойде в семейството, тя ми изтъкна, че това не е забавно, а по-скоро е откриване на жените в семейството и събаряне на доверието, което жената има към съпруга си. Тя продължи, обяснявайки ми сигурността, от която се нуждае жената – не просто физическата защита, а емоционалната защита на своя съпруг. Аз споменах това на останалата част от моето семейство и проклинането престана, понеже никой не го подхранваше повече.

Съпрузи, които излагат на опасност съпругите си със заплахи, че ще ги напуснат, или които използват пари като тактично изнудване, трябва да разберат проклятието, което може да дойде върху тях поради емоционалното малтретиране. Знам, че някои от вас могат да си мислят, че това е изцяло на гърба на мъжете. Относно брака Библията говори две трети повече на мъжете отколкото на жените в Новия Завет.

Когато има среда на благославяне в дома, децата също ще бъдат в мир и ще отговорят, почитайки майка си и баща си. Децата могат да определят бъдещето си, като се научат да благославят родителите си. Библията увещава децата да почитат майка си и баща си, така че да им бъде добре и да живеят дълго на земята. Това е първата заповед с обещание.

Една от най-добрите картички, които някога съм получавал, дойде от сина ми Кевин. Той написа: „Благодаря ти, че беше наставник и приятел. Благодаря ти, че беше канара, която е непоклатима за мен. Ти все още се държиш истински за това, което вярваш, без да си се колебал през годините“.

Тези думи означават всичко за мен. Аз искам моите деца да знаят, че не съм се колебал от първия ден, когато съм казал: „Обичам Исус“. Думите на благословение, идващи от вашите деца, могат да разширят сърцето ви и капацитета ви да обичате, както нищо друго няма да може да го направи. Любовта не е просто една добра идея; тя се изисква, когато се служи с дарбите на Духа.
Преследвайте любовта, но ревностно копнейте за духовните дарби, а особено да можете да пророкувате (1 Коринтяни 14:1).
Апостол Павел прави разлика между преследване и копнеене. В преследването на любов има включено усилие. Това означава, че има включени някакви преднамерени мисъл и планиране. Копнеенето, в контраст, е желание, което е скрито и чака за възможност. Преследването предполага, че възможността е предоставена, когато действието на любов става стъпка на вяра. Благославянето, както любовта, е избор на преследване, което е планирано, и после желанието се захваща с преследването. Преследването на любов е просто преследване на нещата, които разкриват характера на Господ във взаимоотношението. Библията ни учи, че любовта покрива много грехове. Любовта наистина се стреми да покрие грешките на другите.

Преди години работех с един човек, който се наслаждаваше да казва на шефа грешките на другите служители. Той беше известен като клюкар. Той казваше кой отива да обядва твърде рано, и всякакви други нарушения, с което той смяташе, че подхранва по-нататъшните си стремежи. Един ден той направи грешка по проекта и никой от другите служители не каза и думичка. Вместо това, те го покриха и поправиха грешката му. Някак си, шефът научи за това и като резултат той загуби работата си. Грешката му беше незначителна и не беше причина да бъде уволнен. Обаче, излагайки грешките на другите, той също беше съден със същия стандарт, който сам беше поставил. Понеже не беше показвал милост, на него също не му беше показана милост, когато се нуждаеше от нея.

Този принцип на покриване чрез благославяне се изпълни при малката ми дъщеря, Кара. Тя се подготвяше за първата си седмица в колежа, когато имаше голямо объркване в училищната администрация относно нейния студентски заем. Някак си, отделът за финансово подпомагане в училището не беше попълнил правилната документация. Кара настойчиво се опитваше да говори със секретаря за ситуацията. Те изглежда не бяха заинтересовани от разрешаването на проблема. Тя беше готова да започне училище, но студентският заем не идваше. Ясно беше, че объркването не беше грешка на Кара, и обвинението увисна във въздуха. С течение на времето ние се присъединихме към Кара в благославянето на онези в администрацията, които имаха властта да поправят проблема. Преди седмицата да свърши, тяхното поведение се промени и те бяха много услужливи и вежливи. По-късно, когато тя се върна, те бяха открили грешката. Така всичко беше изгладено и веднага се обърна в наша полза. Тя имаше капитал за училище точно навреме.

Ако ние не реагираме на лошите новини, а вместо това станем проактивни с благославяне, нещата могат бързо да се обърнат в наша полза. Благославяйте със съзнанието, че думите ви са мощни. Живот и смърт има в езика. В действителност те започват в сърцето, а от изобилието на сърцето те се сеят. Двусмислените комплименти, без значение колко изкусно са прикрити, все пак са смъртоносни. Тези, които дойдоха в края на погребението с фиаското и отделиха време да произнесат своята признателност, отмахнаха поражението от сърцето ми и ми дадоха надежда да пробвам отново в бъдеще. Повече не съм се чувствал напълно провален до толкова, че да искам да се откажа от пастируване. Техните думи на благословение бяха живот за мен. Това, което можеше да бъде момент на поражение, стана момент на снабдяване. Оттогава аз съм провел безброй служби на погребения от всякакъв вид, но повратната точка беше благословението, което получих онзи ден. Знаейки, че това, което говорим, носи духовен живот, трябва да бъде достатъчно да ни накара да изберем да благославяме.


И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови. И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето (Лука 24:50-51).
Това бяха последните мигове на Исус на земята. С вдигнати ръце, Той благославяше учениците Си. Това беше Аароновият или свещеническият начин на благославяне. Интересно е да се отбележи, че последното действие на Исус на земята, преди да се възнесе, беше да благослови. Какъв начин да Си замине, да свърши служението Си с благославяне. Аз се опитвам да свършвам всеки път службата с благославяне на тези, които са слушали Словото. Подпечатването на поучението с благословение е финалът.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница