Силата на благославянето кери Къркууд



страница5/12
Дата04.08.2018
Размер2.13 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
Глава шеста - Разчупване на тишината

„И

скам да ти повиша възнаграждението и да те издиг0ана в службата!“

Тя обмисляла думите известно време, чудейки се дали е чула правилно. Може ли да е сън? Това наистина ли е бил шефът й? Човекът, за когото е работила толкова дълго и който с нищо не е показвал, че иска да я повиши финансово или да я издигне в служебно положение. Допреди няколко секунди тя не виждаше никаква надежда, освен края на жалкото си съществуване. Всъщност, обратът на събитията може би е започнал единствено след решението й за значителна промяна, което тя взела преди няколко дена – решението да благославя човека, когото мразела. И това не било лесно.

Тя си спомнила разговора, който имала само преди два дни с една приятелка, която я увещала да благославя шефа си. Нейната приятелка била чула едно послание за благославянето и пламенно го споделила с нея.

Е, тя не била убедена. След като чула посланието за силата на благославянето, тя решила да го опита; нямала нищо за губене. Тъй като била офис мениджър и отивала в офиса рано, тя започнала да се моли Божиите божествени намерения да бъдат освободени върху шефа й и останалите хора от офиса. Тя повторила същия процес в четвъртък. Голямата изненада се развила в петък. Шефът й я извикал в офиса.

Първата й мисъл била, че той ще я уволни, знаейки, че взаимоотношенията им са в задънена улица в продължение на няколко месеца. Той започнал, казвайки: „Трябва да ти се извиня. Знам, че съм бил резервиран към теб, но ти заслужаваш повече“. Той продължил: „Знам, че си се разочаровала, понеже не си получила обещаното повишение. Е, от днес ще ти вдигна заплатата със задна дата, заедно с повишението“. Тя била смаяна от бързата промяна, която дошла просто от това, че се поправила да благославя и спряла да го проклина пред всеки, който я слуша. Божиите първоначални намерения, когато са присвоени, произвеждат страхотни резултати. Тя не е била единствената. Вземете, например, двойката, на чиято история бях привилегирован да бъда свидетел.

Те се задушили, когато прочели писмото от двамата си тийнейджъри. В това писмо имало изцеление, покаяние и радост. Но не винаги е така. Само преди една седмица тази двойка беше извън себе си, защото техните деца бяха извън контрол и семейството им беше на ръба да се разпадне. Тези две деца били бунтовни и създавали трудности, превръщайки своя дом в един вид военна зона. Това ги направи да бъдат срещу нас, и обратно. Какво се е случило със сладките бебета, които те са отгледали?

Довличайки се в едно друго църковно събрание, те чули нещо различно. Това било послание на надежда. Те чули посланието за силата, която се намира в благославянето на другите. Сграбчили тази истина с надежда да си върнат децата, като ги благославят! Те разбрали колко лоши били децата им и техния бунт при разговора със съветниците. Сега било време да опитат различна стратегия. Те щели да благославят, вместо да проклинат. Започнали да заместват гневните думи и изразите на разочарование с думи на любов и благословение – един труден преход. Решени да преминат през този процес, родителите уповали на това и изговаряли благословения върху децата си. Тогава те видели – отношението се променило, учебният процес се подобрил и мир дошъл в техния дом. Те знаели, че войната е свършила. Благословението било там.

Децата също станали благославящи. Драскайки на парче хартия този ден, думите на любов към баща им и майка им изразявали променените им сърца. Те се осъзнали и били благодарни за любовта на своите родители, за тяхната доброта и за техния отказ да се откажат от тях. Някога бунтовните деца отново се върнали вкъщи. Всичко това било въпрос на седмица!

Божият начин е най-добрият начин, въпреки че понякога има малко или никакъв смисъл в нашите умове. Но той винаги ни освобождава от ненужна печал.


Просто сянка
Нямаше вода. С изгарящото слънце миля след миля по сухата земя всяка капка влага беше изсмукана, хвърляйки просто горещината по лицата им. Днес беше особено жестоко. Слушайки мученето и блеенето на жадните животни и мърморенето на масите за вода, нямаше начин да се продължи пътуването (вижте Изход 17:1-7). Мойсей трябваше да направи нещо. Египет, мястото, от където току-що бяха избягали, все повече ставаше Обещаната земя! Жадните, изтощени и изнервени множества стигнаха до там, че да мислят за Египет като за „добрите стари дни“, и това беше изразено гласно чрез масите в мънкания и викове „Египет беше много по-добър“. В действителност Египет никога не е бил това, за което са го прехвалвали. Те бързо бяха забравили смазващия труд и тези подиграващи се надзиратели над робите!

Божиите инструкции дойдоха до Мойсей на правилното време. „Удари канарата“ за вода. Мойсей го направи и жаждата на множествата беше утолена – до следващия път.

Те бяха отново на сухо място и израилтяните бяха жадни (вижте Числа 20:1-3). Това беше почти повторение на първата история – жадни маси, оплакващи се хора, божествена инструкция. Този път, обаче, Господ инструктира Мойсей да говори на канарата. Мойсей все още притежаваше Божията власт да удари канарата, но му беше казано да направи нещо различно. Свободен от жезъла. Това беше нов сезон.

Постоянното оплакване до тогава се беше предало и на Мойсей. Разбираемо е, защото не много лидери могат да направят това, което Мойсей правеше – да води повече от два милиона души през враждебни земи към фактически непознатото. С много мърморещи и оплакващи се хора, в комбинация с тези, които копнееха за Египет, Мойсей беше разочарован. Той също беше жаден и изморен. Сестра Мириам току-що беше умряла. Не можеха ли те да видят това? Но те бяха твърде погълнати от собствените си обстоятелства, за да разберат, че Бог водеше Мойсей към обещанието.

Очевидно сам в собствената си болка и разочарование Мойсей беше на точката на кипене. Той беше толкова фокусиран върху оплакванията на хората, че загуби инструкциите на Господ само да говори, а не да удря. Първите думи на Мойсей бяха да говори на хората, вместо да говори на канарата. Той вдигна жезъла си и извика към народа: „Вие бунтовници! Да ви извадя ли вода от канарата?“ Вдигайки жезъла си, той удари канарата не веднъж, а два пъти! Сладка, прясна вода избликна, точно както преди. Но за Мойсей пътуването към Обещаната земя свърши. Сега само може да гледа обещанието и да му се радва.

Проклинането на канарата му струваше скъпо. Събранието при канарата втория път трябваше да бъде пророческа демонстрация за Божията доброта. Бог искаше Мойсей да Го представи като Бог на благословението, на когото трябва да се говори. Бог каза на Мойсей: „Това се случи, понеже ти не Ми повярва, като по този начин не Ме почете пред народа. Неверието ти е разкрито“. Проклинането е форма на неверие, защото ако наистина вярваме на Бог и на това, което Той иска да прави, ние ще благославяме канарата (Божиите божествени намерения).

Мойсей, както много от нас правят, се съсредоточи върху обстоятелствата до такава степен, че загуби виждане за Божията перспектива за това, което щеше да дойде. Благославянето е пророческо, понеже то е възможност да се видят нещата по начина, по който ще бъдат, а не по начина, по който изглеждат в момента. Непокорството на Бог, без значение от извиненията, не си струва. Не дори и когато действията и думите на другите хора ни досаждат. Мойсей откри това твърде късно. Да, той чу Бог, но неговото раздразване от народа го победи. Изкушението да си настройваме Бог, както ни е удобно, се появява, когато сме ядосани от това, което другите хора са казали или направили. Спецификите на Божиите инструкции, обаче, не могат да бъдат пренебрегнати. Продуктивните резултати единствено от нашата сила и усилия посрамват и позорят Бог. Проклинането е, в определен смисъл, удряне на Исус, Канарата.

Отново, проклинането е да се постави нещо в по-ниска позиция, отколкото Бог е възнамерявал. Тези, които бяха освободени от Египет, може и да са били неприятни в този момент, но Бог ги виждаше като Неговите избрани, а не като бунтовници. Говоренето на канарата беше пророчески акт, представляващ идването на новия завет. Мойсей пропусна тази част; той не спря да мисли за значимостта на своето покорство по това време. Тази канара в пустинята беше образ на Христос. Присъстващ сред тях, беше потенциал за вода по всяко време, когато биха благословили или говорили на Канарата, а не само във времена на криза. Под новия завет Исус Канарата пребъдва в нас. Той е Христос в нас, надеждата на Славата. Затова, когато ви благославям, аз благославям Христос във вас – Този, Който може творчески да преобърне неща и да наводни сухата земя във вас. Ние можем да кажем с увереност:


Исусе, Ти Си Господ Бог, Който ме изцелява. Ти Си Богът на моето снабдяване и спасение. Ти Си Йехова Шалом. Ти Си Йехова Ире, Богът на моето снабдяване“.
Той е всички тези неща и повече дори. И каквото е Неговото име, такива трябва да бъдат и хваленията Му.
Какво ще кажете вие?
„Мойсей каза да я убием с камъни“, заявиха фарисеите. Виждайки, че това е възможност да намерят грешка в Исус, те Го попитаха: „Какво казваш Ти?“

Жената беше хваната в момента на извършването на прелюбодейството и нейното наказание вече беше нанесено, написано от закона – смърт чрез замерване с камъни (вижте Йоан 8:1-11). Фарисеите искаха да чуят отговора на Исус, надявайки се да открият противоречие в Неговото учение, като очакваха Той да каже нещо срещу Закона на Мойсей.

Това беше Исус, техният Изкупител, Богът на цялото творение в човешка форма. Исус нямаше да предаде жената на нейните обвинители – тези, които искаха да я прокълнат. Исус промени проклинането срещу нея в свобода чрез благославяне. Благославянето не е покриване на греха, а освобождаване от проклятието на греха. Беше лесно за религиозните водачи да говорят за живота на тази жена, като че ли той никога нямаше да се промени. Те бяха готови да я бележат като осъдена. Исус видя потенциала в нейния живот, когато тя бъде освободена от греха. В този случай Благославящият се противопостави на проклинащия. Благославянето винаги триумфира над проклинането.

„Този, който е без грях, да хвърли първия камък“. Това беше отговорът на Исус.

Е, това направо ги уби. Той току-що отмени тяхното парти на замеряне с камъни. Всеки един знаеше в сърцето си, че не е невинен. Бавно, те започнаха да се оттеглят, собствените им сърца ги осъдиха. Жената остана сама пред Исус, все още разчорлена и изплашена, но тя щеше да живее! Тя беше виновна и го знаеше. Исус все още си драскаше в пръстта. Какво ли имаше в ума на този милостив Човек? И какво пишеше Той?

Той се изправи само за да попита къде отидоха нейните обвинители и проклинатели. Тя знаеше, че те си бяха отишли, понеже беше чула тупването на техните изоставени камъни и шумоленето на техните роби в тишината. Тя отговори: „Не знам, Господи“.

„Нито Аз те осъждам; върви си и повече не съгрешавай“. И именно по този начин тя беше освободена от греха си.

Какъв очевиден контраст между Исус и фарисеите! Всеки пося нещо различно в сърцето на прелюбодейката. Фарисеите посяха осъждение, докато Исус пося праведност, надежда и живот. Благославянето прави това. То сее семена на живот в сърцата и живота на хората, точно както направи Исус. Това семе на благословение беше подробно описание, което казва: „Ето я твоята съдба; ходи в пълнотата и целта на Бог“. Исус разчупи тишината.

Както винаги, Бог взема инициативата и разчупва тишината, за да освободи живот, който е бил отписан от обществото. После Той ни дава този същия потенциал – способността да разчупваме тишината. Валаковците на този живот винаги ще ни казват да бъдем тихи, ако не повтаряме техните желания (вижте Числа 23:25). Но това не трябва да ни спира да освобождаваме Божието сърце върху хората (вижте Числа 23:20). Въпреки че можем да не открием нещо в себе си, което да кажем, Божието Слово има много за казване. Бог има много добри неща да каже за хората и Святият Дух е винаги на разположение да ни дава думите, които да говорим, когато нямаме какво да кажем.

Разчупването на тишината е като изораване на земята. Думите са като семена, които разпукват земята, когато паднат или са посети. Ако самото говорене прави това, помислете си какво може да направи хвалението и поклонението за твърдата почва. Хвалението и поклонението разчупват изоставената земя. Почитането на Бог чрез нашето поклонение е лекарството за сърце или уста, които не се чувстват благословени. То ни размеква. Тогава е сигурно, че семето ще намери добра почва. В Едемската градина имаше две важни дървета, които щяха да повлияят върху бъдещето на цялото човечество. Повечето от нас са започнати с дървото на познаването на доброто и злото. На Адам и Ева им беше забранено да ядат от това дърво и от това дърво дяволът изкара един съблазнителен аргумент да ядат. Той се обръща към изящността и се възползва: „Ако ядете от това дърво, вие ще бъдете като Бог“. Разумността е, че Бог е задържал нещо от вас, и ако ядете този плод, вие ще бъдете независими от Бог, защото ще бъдете като Бог. Знаем, че когато отхапаха от тази лъжа, те навлязоха в проклятие, което направи така, че да вземат природата на проклинащия, дявола, и бяха изгонени от рая.

Другото дърво беше дървото на живота. На Адам и Ева никога не им беше забранено да ядат от това дърво. Всъщност, те можеха да ядат от това дърво всеки ден. Дървото на живота беше животът на благословение. Когато ядяха от това дърво, те ставаха съзнателни за Божията доброта и за Неговото благословение и можеха да живеят в рая вечно. Когато проклинаме това, което Бог е благословил, ние откриваме себе си, ядящи плод, който ще ни заведе далеч от Божиите обещания. Обаче, когато благославяме, ние сме привлечени към дърво, което носи изцеление и преуспяване на душата. В замяна, благословението ни носи по-близо до реалността на нашата съдба.
Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклятие за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво" (Галатяни 3:13).
Семето на живот, което Исус пося, е нетленно (вижте 1 Петрово 1:22-23). Това е семето с обещание, което идва чрез Авраам.
А обещанията се изрекоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос. И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така че да се унищожи обещанието (Галатяни 3:16-17).
Това семе на благословение, което носим вътре в нас, е ДНК, което не може да се развали. Няма неправда в това семе. Когато благословението е посято в сърцето на някой друг, то прави дървото на живота да пусне корени и започва да изтласква корените на проклинане, които са били там в продължение на поколения.

В тази величествена размяна ние сега можем да заменим смъртта за живот. Да бъдем „разпънати с Христос“, е да оставим нашата паднала природа и да вземем Неговата възкръснала природа (вижте Галатяни 2:20). Част от това, да бъдем разпънати с Христос, е да разпънем тази част от нашата природа, която проклина това, което Бог е благословил. Живеенето с новата природа, да бъдем благославящи, повишава живота и помазанието на Христос, което счупва оковите на проклинане върху хората, пленени от това.


Мястото да бъде
Бог вече е говорил. Когато Той говори днес, това е, за да потвърди нещо, което вече е казал преди. Неговият Свят Дух никога не противоречи на Неговото Слово. Той го изпълнява с прецизно сътрудничество. Точно както направи при сътворението. Бог говореше и Духът Му се движеше. Нищо не се материализира, докато Бог не го изговори, което постави Духа Му в движение, за да създаде материята от нищо. Бог, Бащата, го изговаряше, а Духът го правеше.
А земята беше безформена и пуста и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: „Да бъде светлина“. И стана светлина (Битие 1:2-3).
Духът слушаше гласа на Татко. Божият глас раздвижи Неговия Дух в действие. Съществува определена връзка между „казването ще“ и движението на Святия Дух. Властта на Святия Дух се базира на Бащата и на Сина, защото те са Едно. Това е триединството – единството на Троицата. Това е божествено съгласие.

В края на века можем да открием друго динамично съгласие в Невястата на Христос.


И Духът, и невестата казват: „Дойди“. И който чуе, нека рече: „Дойди“ (Откровение 22:17).
Виждате ли, че и Духът, и Невястата говорят, а не просто да размишляват с добри мисли? И двамата партньори изразяват сърцето на Татко. Божието „динамично дуо“, състоящо се от Словото и Неговия Дух, извършват изговорените благословения на Господ. Ние трябва да се присъединим към същото това единство. Когато благославяме това, което Господ благославя, ние се съгласяваме с Духа. Когато някой проклина това, което Бог е благословил, той е в конфликт с Духа и по този начин наскърбява Духа на Истината. Хората, които са предадени да проклинат, е много вероятно да са измамени вместо благословени. Тези, които са се предали да благославят, са в единство с Истината.
Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде ( Йоан 15:7).
Да пребъдват в нас, означава буквално да се „настаним“ в Неговата палатка. Божието Слово иска да направи лагер в нашия живот. То няма просто да бъде наш съсед, но влиза вътре и взема контрола. Когато настаним палатката си в Неговото Слово, Той настанява Своята палатка в сърцата ни. Святият Дух взема логоса (казаното слово на Бог) и го превръща в рема (разкритото слово на Бог или изговореното слово на Бог), и то става откровение. Божиите думи са духовна материя или субстанция (вижте Йоан 6:63). Те имат живот в себе си и са достатъчно мощни, за да трансформират умовете според живота на Бог.10

Лагеруването с Бог в Неговото Слово е позиция на благословение. Той не можеше да го направи по лесно, за да разкрие сърцето Си и волята Си. Неговите думи хващат сърцата ни и чрез вяра ние ги говорим.

Когато използваме Божието Слово да декларираме благословение върху някой човек или ситуация – точно както Духът мътеше (буквално, „да насадя“) над водите при сътворението – Духът е освободен да работи според благословението на Господ.11 Ако познавате някой вързан от наркотиците, можете да го благославяте, като заявявате Божиите намерения за него като противоположност на тези, които просто им напомнят колко са окаяни. Благославянето не се фокусира на това, което се случва в момента, но то е съсредоточено на това, което Бог първоначално е възнамерил. Проклинането прави човека да тръгне на обиколка в живота. Благославянето упражнява магистралата, която Бог е възнамерил те да поемат.

Безспорно, това е радикална промяна за някого, който е свикнал да седи на пренебрежителния стол. Отключването на Божието творческо слово чрез устата ни става от стола на тези, които благославят, а не проклинат, точно както Исус увеща.

Определено, ние не се нуждаем от „изговаряне на слово“ без движението на Святия Дух, защото крайният резултат е разочарование. Но има движение на Божия Дух, когато благославянето е мотивът на сърцето. Без Святият Дух да освети Словото на Бог, словото става мъртва буква.

Да вярваме на Божието Слово, както и че Той е това, което казва, че Му харесва. Това се случи със стотника в Матей (вижте Матей 8:1-13).

Стотникът: „Слугата ми лежи у дома парализиран и много се мъчи “.

Исус: „Ще дойда и ще го изцеля“.

Стотникът: „Не, не съм достоен да дойдеш в дома ми“. Стотникът имаше вяра, че думите на Исус имаха сила и власт дори до степента, че Исус просто можеше да говори словото на живота. „Само кажи една дума и слугата ми ще оздравее“.

Исус: „В целия Израел никога не съм виждал такава вяра“.

Исус беше силно впечатлен от този римски войник, който не беше юдеин, нито пък обучен в Писанието. Единственото нещо, което този войник разбираше, беше властта. Той разпозна, че Исус имаше власт, която беше отвъд просто нормалните учители в Ерусалим. Неговата власт имаше сила, която носеше промени в живота на хората, които Той докосваше със Своите думи.

Силата, която е в благославянето, има властта да промени баланса на обстоятелствата в полза на благославящия. Просто изпращайте словото на благословение, което е Божията воля за всичко, което Той създаде. Бог заяви, че всичко, което Той създаде в Битие, беше добро. Обратното на това, което Бог нарече добро, ни доведе до конфликт с Него.


Дълбок, усмихващ се мир
Неизмерима, неизговорима сила е радостта на Господ. Това е неуловимата страна на благословението и доказателство за божественото семе в нас. Един дом, пълен с мир, и едни любящи семейни взаимоотношения са благословения, които не могат да се измерят с материално богатство. Обаче това е едно от богатствата на Господ. Семейството, с което се срещнахме в началото на тази глава, преживяха това.
Благословен да бъде Бог и Бащата на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места (Ефесяни 1:3).

Радостта идва със Святия Дух и е духовно благословение. Както дълбоките води, тя трябва да бъде изтеглена и да й се позволи да тече.

Истинската радост не може да бъде скрита. Ако е там, тя ще се покаже без значение дали се опитваме, или не. Тя се излъчва в изражението на лицето ни и се задържа върху тези, с които влизаме в контакт. С материални притежания ние можем да се смесим в тълпата, ако искаме, но ние носим радост. Радостта не познава граници, защото тя прескача всички обстоятелства, и условията не я ограничават или стесняват. Нито пък се различава от социалния или икономическия статус, възраст, етнос или пол. Няма значение кой е носителят на радостта. Понякога тя се появява в най-странните места. Радостта е белегът на вярващите и доказателство за Божието Царство. Тя също е нашата сила, която изразява отделяне от света. Гледайте лицата на тези, които са в света, и четете посланието – агония и депресия. Има ли някой живот и надежда? И тук идва „църквата“, „призованите“. И светът изследва лицата ни. Ние нещо различно ли сме? Или и ние носим опънатите от агония и депресия лица, които и светът носи?

Присъствието на радост в живота ни просто означава, че ние сме приели Божията любяща доброта за факт в живота си. Показването на радост е освобождаване на благословение. Това е отворена врата за хората да видят Божиите добри намерения и цели за нас. В противен случай, те няма за какво да се надяват.

Радостта е нещо различно от щастието. Щастието е базирано единствено на случващото се. Ако сме имали добри новини през деня, това ни прави да бъдем щастливи. Възможно е да имаме лоши новини, но въпреки това все пак да запазим радостта си. Радостта е вечна, а щастието е мимолетно в най-добрия случай. Радостта е атрибут на Божията природа. Ето защо тя е описана като радостта на Господ, а не радостта за Господ. Животът на благославяне поддържа свежо зареждане с радост, постоянно изливащо се в душата.

Предложена ни е оферта, която не можем да подминем. Някой, който се учи да благославя и благославя, често заменя живот на съпротива за такъв на благоразположение. Ако срещнете нещо толкова твърдо като камък и изглежда безнадеждно, каквото и да правите, тогава преди да се предадете, опитайте това. Ежедневно говорете на ситуацията със Словото на Бог, знаейки, че вашият любящ небесен Баща иска резултат, който да Го прослави. Провалът не е резултатът, който Бог би избрал. Благославянето е като вода, капеща всеки ден върху камъка, докато той отстъпи пред Божията воля. Всичко, от което се нуждаете, за да живеете живот на благославяне, е на ваше разположение: Святият Дух, Божието Слово (живото и писаното), нетленното семе с творческо ДНК и Бог, Който подкрепя Своите обещания. Когато веднъж вкусите привилегиите от благославянето, никой няма да може да ви убеди в обратното. Само попитайте жената, която получи повишение, или двойката, които сега имат дом, пълен с мир.


Благословение
Аз ви благославям днес чрез сърцето и силата на Святия Дух. Освобождавам върху вас Божията доброта и благоразположение. Освобождавам върху вас маслото на радост. Освобождавам върху вас Божието присъствие, така че от кладенците на спасението да можете да извадите вода за своята жажда в живота. Нека добрата наслада на Татко да бъде върху вас, защото Той се наслаждава във вас и ви желае.
Старото премина. Започнете да ходите в новостта на живота и откровението на това, което трябва да бъде, поради бъдещето и надеждата, които лежат пред вас. Бог ви е избавил от вашите врагове и е отворил за вас вратата на спасението. Вие имате ключовете на Давид, които отварят и никой не може да затвори. Вие ще ходите в пълнотата и преуспяването на Бог. Дори както преуспява душата ви, така вашият дух ще бъде съживен и направен жив според волята и целите на Бог.
Нека децата ви да бъдат научени на Господ и нека Неговата вярност да бъде върху тях. Никое оръжие, скроено срещу вас няма да успее, защото това е вашето наследство като Божие дете. Нека да ядете до пълнота; врагът няма да краде хляб от вас, но ще бъде приготвена трапеза за вас посред него. Никога повече няма да имате чанти с дупки в тях, защото честта на Господ ще освободи върху вас Неговите очаквания.
Ходете в силата на Святия Дух, така че да не изпълнявате страстите на плътта, нито пък да бъдете вързани от страха от провал. Защото Господ заявява за вас, че вие сте победител, а не жертва. Неговото намерение е, че вие ще показвате Неговата любяща доброта и Неговата милост и че ще ходите в пълното измерение на Святия Дух. Вие няма да угасите, ослабите, депресирате или оскърбите Святия Дух на обещанието, но ще Му позволите да бъде напълно това, което Той трябва да бъде.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница