Силата на благославянето кери Къркууд



страница7/12
Дата04.08.2018
Размер2.13 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
Глава осма - Силата на единството

Б

еше като нервно напрежение, надвиснало в стаята. Нашето планувано посещение в малкото Библейско училище изглеждаше ненавременно. Имаше заплахи от съседния диктатор, а също и напрежение между двете страни. Заплахата се състоеше от изпитателна ракета. Преговорите се бяха провалили и никой не беше сигурен какво ще стане след това. Враждебността към американците само прибави към заплахите. Един редактор на християнски вестник помоли за интервю. Първият въпрос беше за заплахите от ракети: „Ще стои ли Америка с нас?“ Аз му казах, че не мога да говоря за Съединените щати, тъй като не съм посланик. Можех да разбера желанието и неговата упоритост за някакво успокоение на своите читатели. Той искаше потвърждение дали тези заплахи бяха белег за последните дни.

Аз му казах: „По-големият въпрос е как ще отговорят християните на врага? А не как ще отговори твоят враг на теб“.

Беше ми казано, че ще има голямо събрание на църковни лидери с цел да се молим срещу близкия диктатор. Предположих, че те ще благословят врага си. Той изглеждаше, като че ли не разбира. Наистина, той не разбираше. Неговото разбиране за благославянето беше да направи нещо добро за някого, а да бъде добър, беше последното нещо, което той искаше да прави. Аз обясних, че Исус учи в Матей 5:44 да обичаме враговете си и да благославяме тези, които ни кълнат. Благославянето не означава, че им давате власт над вас, а по-скоро то е да се молите за тях за Божията воля. В края на краищата, нашето воюване не е срещу плът и кръв или с общоприети средства. Аз можах да демонстрирам какво представляваше благославянето на диктатора и какво възнамерява Бог за него. Той можа да види разликата между това, което той знаеше за благославянето, и благославянето, което има сила над врага.

По-късано ние си говорихме как молитвеното събрание се промени от молитва за смърт върху лидера в говорене на Божиите желани намерения за него. Аз забелязах в новините около седмица след това, че заплахите от ракети спряха и преговорите бяха подновени. Не знам до каква степен имаше значение промяната в молитвата като цяло, но знам разликата, която става в тези, които се приспособят да се молят с благославяне.
Силата на Единствения
Езекиил беше при реката, където чу гръмотевичния шум. Той се спря и се обърна на север по посока на шумотевицата. Към него се приближаваше огромен буреносен облак със заслепяваща светлина, излъчваща се отвътре, а после от вътрешността се появиха четири блестящи същества. Всяко създание имаше четири лица и четири криле и от всяко същество изскачаха светкавици, които се движеха напред и назад сред тях. Езекиил знаеше какво беше това, а това не беше обикновена вихрушка (вижте Езекиил 1:1-21). Беше небесно видение. Той продължи да наблюдава:
Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха. А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи. И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха (Езекиил 1:17-19).
Удивен, Езекиил наблюдаваше, докато тези създания показваха една необичайна сцена на единство. Всяко същество беше мощно и изглеждаше страховито, но всяко следваше „където духът щеше да отиде…без да се обръщат, докато вървяха“ (Езекиил 1:12).

Те никога на развалиха редиците, нито пък главите им се обърнаха, докато се движеха. Лицата им бяха насочени напред, те се движеха с Божия Дух в това въртене на колело в колело (вижте Езекиил 1:15-16). Въпреки че бяха много близко, никое от съществата не настъпваше другото, никое не се опитваше да издигне себе си над другите. Те се движеха като едно. Каква съвършена картина на единство!

Живеенето и движенето в единство като вярващи поканва Господ да се изяви. Повече може да се извърши чрез единство, отколкото без него, но това просто зависи от този, който обединява. Единството е средство за освобождаване на благословение в местното тяло. Бог се движи чрез и в Своето тяло. Ние сме „грозд“ с потенциала да бъдем направени на ново вино (вижте Исая 65:8). Обаче откъснете едно зърно от грозда и то ще стане стафида, пресъхнала без никакъв сок. Така че, за да се избегне повреденият плод и да се създаде единство, тези съставки са необходими – правилно свързване с лозата, съобразяване с тези, които също са свързани, комуникиране с тези, които ви водят, и съдействие в полза на цялата жътва.

Съвещавайте се заедно. Събирайте се. Срещайте се. Това прави връзката възможна (вижте Евреи 10:25). Да се научим да се разбираме, се получава, докато общуваме и се покланяме заедно. Възможности за правилно свързване с лозата се подхранват там. Част от това да се забавляваме заедно е да се учим един от друг и да допускаме другите в живота си. Също така можем да променим някого, вместо да ни дава, да сее в нас. Ние никога не знаем, когато присъстваме в даден момент, дали за някого това е от значение на живот и смърт.

Със свързването идва съобразяването – мислете повече за това, как нашите действия въздействат на тези, с които се свързваме. Съобразяването знае как да функционира правилно в обща обстановка. Съобразяването е да усещате тези около вас, така че те да не се чувстват незабележими. Как действаме на обществено място, е различно от това, как действаме, когато сме сами. Вие можете да кажете дали сте съобразителни, или не според това, как се чувстват хората, когато сте били там. Повишавате ли нивото на мир и на радост, или те са изтощени от вашата компания? Разбирайки правилното свързване и бивайки съобразителни как се приспособявате в групата, вие ще имате чувствителност как да благославяте.

Съгласието в местното тяло не означава, че всеки един е на една и съща вълна. Не става въпрос също всеки да върши едно и също нещо. По-скоро то е свързано със стигането до такава степен на съгласие, което Святият Дух казва. Ходенето в съгласие просто означава, че всички ние търсим същия резултат. Хората затъват в съгласяване с методи и губят виждане за крайния продукт. Различните мнения и тълкувания на Библията са създали достатъчно обтягания и разногласия сред грозда, което отнема от крайната жътва. На поклонението, например, се гледа от някои като пеене, докато други го виждат повече като преживяване. Вместо поклонението да става разделителна точка, защо да не се съгласим с Писанието, вместо да се разделяме относно стила?

Давид ни даде модел за поклонение (вижте 2 царе 6:14-16). Той беше много демонстративен в своето изразяване на поклонение, до степен на викове на хвала и танцуване. Ако танцуването не е част от нашето основно поклонение, ние сме склонни да не сме съгласни с това, което не сме преживели, въпреки че то е библейско. Можем да видим, че съгласието не е свързано толкова с това, което харесваме, колкото с това да стигнем до финалната линия. Да бъдем в единство със Святия Дух, означава една среда на благословение да ни завладее.

Описанието на Езекиил за колелото показва как всяко създание е различно, с различно виждане; но когато те се движат, тези, които са отзад на колелото, трябва да се доверят за посоката, въпреки че не водят. Когато има нужда другите създания да се движат в посоки, към които те са обърнати, тогава те всички се движат в съгласие, защото покорството на групата е по-важно от индивидуалната идентичност.

Съдействието е работене заедно като в едно тяло с Духа на Господ. Той води, ние следваме. Можем да бъдем приятно изненадани от това, как личните ни желания биват задоволени в процеса. В един брак има единство, когато съпругът и съпругата са отворени за водителството на Святия Дух и Му позволяват да ги движи като едно. Моята съпруга, Дайан, и аз не трябва да споделяме едни и същи виждания, но все пак сме в единство, защото все още сме в съюз. И двамата искаме същия резултат – да угодим на Господ. Съдействието е просто да се действа заедно за една и съща кауза. Без съдействие няма да има действие на групата. Благославянето е начин да се съберат заедно различни части на тялото на Христос, за да се извърши пожънването на плода. Успехът или неуспехът на всеки риск зависи от единството на тези, които виждат крайния резултат като по-възнаграждаващ отколкото успеха в личен план.
Ухание на живот
Колко добро и угодно [колко благоуханна миризма] е да живеят [и да се свързват] братя в единство. То е като скъпоценното миро на главата, което слизаше по брадата, Аароновата брада… (Псалм 133:1-2).
Единството между братя е сладко, и да, така трябва да бъдат нещата! Почти можете да чуете копнежа или дори въздишката в тези думи, защото където го има това , тогава животът е приятен. Когато отсъства, следата от борбата е отблъскваща дори за Бог. Така че Давид, псалмистът и човекът според Божието сърце, копнееше за това единство. След като беше помазан за цар на нацията, той имаше подкрепата на твърди последователи, но бягаше от царя, когото щеше да замени! Воюването беляза живота му. Въпреки това сърцето на Давид копнееше за присъствието на единство.

Той знаеше, че единството създава една комбинация, която е приемлива и привлекателна, достатъчно чудесна, че да покани Бог да дойде сред тях. Неговото ухание е подобно на аромата на скъпоценното Божие помазание – Божия подпечатан аромат. Да, Господ обича ароматите! Мойсей беше инструктиран да направи благоуханното миро, за да се отделят хора и прибори, които да се използват изключително за служба (вижте Изход 30:22-25). Резултатът от комбинирането на смирната, канелата, захарната тръстика, касията и маслото беше, че направиха аромат, който не беше подобен на никой друг. В роба, просмукана с това миро, първосвещеникът влизаше в Светая светих, за да принесе кръвта на изкуплението за покриването на хората през следващата година. Това миро за помазване напомняше на Давид за единството на братята, работещи заедно за една цел. Давид също каза, че където има единство, там също има заповядано благословение от Господ. (вижте Псалм 133:1.)

Забележете, че единството е среда, която призовава Божието благословение. Мирото за помазване поставя разлика между обикновеното и земното от Святото. Тези, които схванат какво означава да благославят, а не проклинат, най-вероятно ще преживеят единството на Святия Дух и една среда, която носи благосклонност.

Докато бях в Лондон, между полетите аз се осмелих да вляза в една парфюмерия. Това не беше просто магазин, в който се продаваха парфюми, това беше аптека за парфюми. Исках да взема някакъв парфюм за Дайан. Мислех, че щеше да бъде много творческо от моя страна да наглася специално съчетание за нея. Да избера съставните части, които исках да смеся, беше доста предизвикателно. Някои от миризмите, които наистина харесвах, не се съчетаваха с други миризми, които бях избрал. След известно време, парфюмеристът - експерт, вземайки поръчката, ме попита: „Това за вас ли е?“

„Не, за съпругата ми е“.

„Всъщност“, каза тя, „трябва да е тука, за да мога да съчетая парфюма за нейното тяло“. Тя ми обясни, че всяко тяло взаимодейства различно с ароматите. Тя каза: „Аз мога да го съчетая химически за вашето тяло, но не и за нейното“.

Това е като единството на благословението - вие трябва да присъствате там, за да работи чрез вас. Заповяданото благословение може да бъде създадено в някой дом, като присъства в семейството, така че химията на всички различни части да може да се съчетае за един аромат, който ви помазва за специална употреба.
И ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма (Ефесяни 5:2).
Благоуханието е подходящо за тялото на Христос – вярващи, които ще освобождават този аромат. Единството е сладък аромат, но повече от това, то е мощна комбинация, когато е смесено с благословение.

Давид обрисува помазанието на единството като скъпоценното миро, стичащо се по брадата на Аарон и стигащо до края на робата му. Мястото, където то се установяваше, беше на ресните – най-наситената част от робата. Най-силният и мощен аромат на помазанието не беше на главата, където то се изливаше, а на ръба на дрехата, където то се събираше. Точно както реката, изтичаща от трона на Бог, става по-дълбока, колкото по-далеч тече от своето начало, така е и с помазанието (вижте Езекиил 47:1-5 NLT). Достигането до наситена точка е съществено за помазанието, защото там е, където се случват знаменията и чудесата.

Една жена, която страдаше от кръвотечение, откри тази точка на наситеност (вижте Марк 5:25-34). Тя беше болна и беше разорена. Нейната история може да бъде историята на всеки. Неизлечимите болести имат потенциала да убиват надеждата и да свършват спестяванията ни. Но Исус беше в града. Проправяйки си с бутане път през тълпата, тя се протягаше към своето чудо и докосна подгъва на дрехата Му. Тя откри заповяданото благословение и живот потече в тялото й, разчупвайки проклятието на години на немощ.

Ранните последователи на Исус също откриха тази точка на наситеност. Няма съмнение, че Неговото възнасяне на Небето остави в тях копнеж за комфорта от Неговото присъствие. Очаквайки пристигането на Помощника, който Исус им обеща, те чакаха – 120 от тях, в тази горна стая (вижте Деяния 2:1-4). Тогава това се случи един ден, докато те бяха заедно. Святият Дух слезе и помазанието на Неговото присъствие падна върху тях. Ние сега сме получатели на тази наситеност на Господ.

Помислете за това в смисъла на освобождаване на благословение. Винаги, когато благославяме нещо или някого, има точка на наситеност, която трябва да се достигне, за да се вземе това благословение. Предизвикателството е да не се предаваме, преди да сме я достигнали. Ние не я знаем, нито пък я определяме, тази точка. Наситеността е ключът. Както изглежда, трудните ситуации или трудните хора най-вероятно се нуждаят от по-голяма наситеност в благославянето точно както постоянно поливаме нещо, което искаме да порасне. Това прицелено благославяне насища волята на Бог за този човек, докато тя се извърши. Божието слово рема (разкритото Божие слово) идва до нас, докато накисваме ситуацията или човека с благословение. Тогава Той променя ситуацията от невъзможна във възможна. Точката на насищане не е свързана само с чудеса, но с мястото за потичане на благословението. За да достигне тази точка, помазанието не трябва да бъде възпрепятствано.
Къде е „там“
В това особено указание то беше наречено „там“. Това беше точката на насищане. Това беше върху краищата на дрехата, мястото, където мирото на помазанието естествено се концентрираше, и именно там Бог беше заповядал благословението.
То е като ермонската роса, която слиза на сионските хълмове; защото Господ там е заповядал благословението [барак] – живота до века (Псалм 133:3).
Така че, когато Бог казва „там“, Той има предвид, където има насищане, без значение дали е с единство, или миро на помазание. Това е насищането на благословението.

Има благословение и после има и заповяданото благословение. Първото е да се благославят хората по обичайния начин. Заповяданото благословение е специфично. Това е еврейската дума, цавах, която означава „да освободя или да изпратя специфично послание до някого или нещо“ или „да назнача, да се свържа или да се присъединя“.13 Така че, когато кажа: „Обичам те“ на моята съпруга, въздействието от тези думи е по-голямо за нея, отколкото ако кажа същото на събранието. Такава е силата на назначеното благословение.

„Заповядано“, също означава „власт“. Заповяданото благословение носи власт със себе си, така че то ще извърши това, за което е било изпратено (вижте Лука 1:37). Един ангел се яви на Мария, съобщавайки й, че тя ще зачене от Святия Дух и ще роди Месията, доста голяма гаранция за това благословение. Когато ангелът каза, че „нищо“ не е невъзможно за Бог, той буквално казваше, че „Никое прясно изговорено слово няма да бъде без способността да извърши това“. Словото рема от Бог има способността в и на себе си да извърши това, за което е предназначено да извърши.

Има помазание, свързано със заповяданото благословение. То е мощно помазание да донесе живот и свобода.


Духът на Господ Бог е на мене; защото Господ ме е помазал да донеса добри новини на измъчваните; пратил ме е да превържа сърцесъкрушените, да проглася свобода на пленниците и освобождение на затворниците (Исая 61:1).
И когато Исая заяви, че „Духът на Господа е на мене“, той не казваше, че чувства студени тръпки. Това беше повече като „намазване с маслото на помазание“, както беше в случая с Аарон, когато маслото на помазанието се стичаше по главата му. Божият Дух върху него донесе помазание със специфични цели – да освободи измъчваните, сърцесъкрушените, пленниците и затворниците.

Днес вярващите живеят под заповяданото благословение на Господ. Нашето единство прави освобождаването на това заповядано благословение и приятния аромат пред Господ. Когато то дойде върху нас, ние започваме да миришем като Него. Това е мирис на благословение с аромат на смирна, което означава, че ние, вярващите, сме умрели за себе си.

Ние почти можем да чуем Господ да казва: „Аха! Смъртта на Моето човечество е в това миро. Неговото благоухание Ми говори!“ Не е чудно, че Господ желае единство сред вярващите.

Но точно както Господ е привлечен от аромата на единството, врагът е поканен от миризмата на всичко, което е противно на Бог. Страхът е благоухание за врага. Гневът и неверието също го привличат. Ако позволим на тези емоции и чувства да ни завладеят, нечистите духове, които се прикрепват към тези неща, ни насърчават постоянно да се чувстваме по този начин, ако останем необуздани. Заповяданото благословение не е там, където съществуват проклинане, разделение и борба.


Това е догоре
Какво има в Божиите съкровища за вярващите, че да се достигат към зрялост и единство? Изобилие. Божието снабдяване е обграждащо и е снабдило пълно покритие за всеки етап от този нов живот. Павел имаше откровение за това и писа за него в книгата Ефесяни. Това е живот в заповяданото благословение.

Апостоли, пророци, евангелизатори, пастири и учители – обикновено наричани петкратни служители – служат на тялото с тази особена цел – да подготвят вярващите за делото на служението и за да ги назидават (вижте Ефесяни 4:12). Целта е довеждането на вярващите до единството на вярата, до зрялост и до познаването на Исус.


Докато всички достигнем до единството на вярата и на познаването на Божия Син, до пълнолетно мъжество, до мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на доктрина, чрез човешката измама, в хитро лукавство, по измамителни хитрости (Ефесяни 4:13-14 NKJV).
Колко от „мярката на ръста“ искаме във всички области на нашия живот, се определя от нас – дали искаме много, или малко. А мярката е в „пълнотата на Христос“. Думата „пълнота“ е гръцката дума плето, което означава, че „повече няма място да се приеме, защото всяко ъгълче и скрито кътче е пълно“.14 Толкова пълно! Определяйки мярката на благословения, които освобождаваме от живота си, ние също така определяме измерението, до което другите ще ни благославят в замяна. Размерът на Божията сила, действаща в нас, се определя от степента, до която идваме в Неговата пълнота. Този принцип работи до някакво ниво дори и за езичниците. Когато те се научат да благославят другите, това продължава да идва обратно върху тях.

Зрелостта е достигната, когато ние повече не постъпваме като деца, когато става въпрос за нашата вяра. Повече не сме подмятани насам - натам и дестабилизирани в нашата вяра от различни мнения. Децата са слаби, незрели. Поведението им зависи от настроението им. Никой никога не може да каже как ще бъдат всеки следващ ден, дали ще бъдат щастливи, сърдити, тъжни или хленчещи. Новите или незрелите вярващи са като децата. Тяхната основа все още е във формиращите се етапи и следователно е нестабилна. Дори най - последната доктрина или учение, без значение как излиза, може да ги развълнува. Прегръщайки, като че ли имат ново увлечение, те могат с готовност да приемат нови неща, защото им липсва дълбока библейска основа.

За да станеш зрял, е необходимо време точно както е и с научаването да бъдеш като Исус. Но Бог не бърза, защото животът в Неговото Царство не е като нищо друго, което преди сме познавали.
Но, говорейки истината в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата – Христос – от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано от това, което снабдява всяка става, според ефективната работа на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта (Ефесяни 4:15-26 NKJV).
Бог е загрижен за това, как общуваме един с друг. Ако всичко, за което Той е загрижен, е единство, тогава всичко, което причинява разкол или напрежение, не Му харесва. Не е нещо необикновено някой да каже: „Трябва да ти кажа това с любов“, което наистина е кодирано като: „Аз ще се разтоваря върху теб“. Говоренето на истината с любов не е предназначено да бъде предисловие да дадете на някого част от вашия ум. Използването на този стих като покривало за критикуване или поправяне на някого е злоупотреба с Писанието.

Обаче, говоренето на истината с любов няма нищо общо със затрупването на хората с информация. Думата „истина“ тук е гръцката дума алетиа, което означава „изявената реалност“, или можем да кажем, „Исус да бъде разкрит“.15 Тъй като Исус е Пътят, Истината и Животът, лесно е да се каже, че Исус е Истината. Погрешното мнение е някой да мисли, че когато говори истината на някого, човекът, който слуша, ще порасне. Стихът се чете, че този, който говори, ще порасне.

Сега, в края на краищата, този, който слуша Истината – Исус да бъде разкрит – също ще порасне. Благославянето е изцяло свързано с това да се говори истината, както Исус, Истината, би я изявил. Този, който благославя или говори истината, ще порасне в образа на Христос. Когато просто сме заключени във фактите на един въпрос, ние можем да бъдем заслепени за истината. Тъй като истината е това, което Исус казва, фактите могат да бъдат свързани с това, което врагът иска да видим, и ние завършваме, проклинайки въз основа на фактите. Запомнете, проклинането е да се постави нещо или някой на по-ниско място от това, което Исус има за него. Фактите са склонни да правят точно това – да снижават хората под потенциала, който Бог е определил за тях. Това не означава, че отричаме важността на ситуацията; просто означава, че не трябва да се фокусираме единствено на това, което е било, а трябва да сложим вниманието си на това, което може да бъде извършено чрез благославяне.

Проклинането не е ругаене, а изговарянето към някого на заплахите, които ще му се случат, ако не се промени. Произнасянето на провал е начин на проклинане или поставяне на хората на по-ниско място, отколкото Бог ги вижда. Дяволът винаги иска да се обръща към нашето минало, но Бог е пророчески – Той иска да ни говори за нашето бъдеще. Постоянните напомняния на минали провали са вид проклинане, понеже те са противоположният дух на това, което Исус иска да виждаме. Прошката ни е дадена, за да заличим миналото; благославянето е пророческо в това, което ни насочва към бъдеще, съдба и призвание.

Бащата на моя приятел Бил редовно му е казвал, че не го бивало за нищо и че ще завърши в затвора. Иронията на това проклинане беше, че Бил стигнал дотам, че да обикаля затвори и пандизи. Бил отишъл в училище по право, станал адвокат и прекарвал време в затвори, разпитвайки обвиняеми. Бил намерил Исус и обърнал проклятието в благословение. Едно семейство осъзнало, че правели подобно нещо, повтаряйки колко лош бил синът им. Те го заплашвали всеки ден с последствията от неговото поведение. Неговото поведение изглеждало, че се влошило точно както те го били предупредили. След като получили разбиране за благославянето, те осъзнали, че проклинали своя син, и го снижили до място на отчаяние. Само няколко дни след като поправили навиците си и започнали да го благославят, те видели разлика в отношението му към другите. Сега синът им се учи да бъде благославящ.

Ние сме били определени да бъдем хора, които растат в отклик на любов. Снабдяването на правилната среда за нещо да расте е съществено. Растежът е потенциалът да се дойде в това, което нещо първоначално е определено да стане. Комбинацията от правилните съставни части дава възможност на растението да израства поради неговото ДНК. Снабдете всичките правилни условия и средата щастливо ще освободи потенциала на семето. Семето носи в себе си подробен план за своето бъдеще. Правилните условия за един вярващ да расте включват говоренето на истината с любов и поливането със Словото.


Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце, тъй като се възродихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово, което живее и трае [до века] (1 Петрово 1:22-23).
Да бъдем новородени, означава, че имаме ново семе или ДНК. Бог определи принципа за това, как работи семето в описанието на сътворението в Битие. Бог каза, че животът е в семето. На нас ни е даден живот в семето на Христос, което пребъдва в нас. Благославянето полива семето, така че то да дойде до своя потенциал на пълен живот. Проклинането разрушава вярата и обезсърчава душата в това да стане Божие здание.

Тъй като сме отговорни да снабдим среда за растеж чрез благославяне или проклинане, всяко условие, пречещо или задушаващо този процес – като демонични сили, които виреят добре в проклинане – трябва да бъде махнато. Тези демонични сили могат да причинят условие или среда, която да спре или да попречи на процеса на растеж. Без значение дали е в църква, семейство или в работна атмосфера, справянето с неблагоприятните условия за растежа на човека е първостепенно. Донасянето на здраве и растеж на днешната църква означава, че ние се учим да благославяме, а не просто да даваме информация. Това означава, че ние благославяме с истината, защото благославянето с истината насърчава духовната зрялост. В края на краищата, ние израстваме до място, където сме като Исус, Който показа едно дълбоко, непоколебимо упование в Своя Баща.

Бях помолен да се моля за една дама, която имаше сериозни здравословни проблеми. Започнах да се моля и тя започна да прекъсва молитвата, давайки ми повече информация. Предимно беше това, което докторите бяха казали. Аз започнах отново и преди да можех да стигна до декларирането на изцеление, тя искаше да ми каже, че докторите са й казали, че тя може да умре от това. Тази дама беше толкова фокусирана върху информацията, която й беше дадена, че не можеше да чуе обявяването на благословението на изцеление. Семената на смърт бяха посяти по такъв начин, че тя не можеше да прави нищо друго, освен да ги полива при всяка възможност, която имаше. Аз можах да я помоля да слуша словото и да поставя сърцето й на живеене, а не на умиране. Тя все още е с нас днес. Аз нямам проблем с това докторите да казват на пациента фактите, но когато вярваме в Бог за чудо, ние трябва да оставим настрана информацията и да чуем благословението на трансформация.
Затова, прекланям коленете си пред Бащата на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всяко семейство на Небето и на земята, да ви даде според богатството на славата Си да се утвърдите с мощ чрез Неговия Дух във вътрешния човек, за да може Христос да обитава в сърцата ви чрез вяра… (Ефесяни 3:14-17 NKJV).
Думата даде означава, „Ето го моя даден ми от Бог потенциал или това, което е моята цел“. Отново, Бог има добри намерения за всеки един от нас. Виждането на този даден от Бог потенциал да се осъществява за някого е причина за празнуване. Павел също разбираше, че силата в нашия вътрешен човек е жизненоважна. Ние сме утвърдявани във вътрешния човек чрез благославяне. Благославянето е добро лекарство за душата. Благославянето е Божията сила, идваща чрез Святия Дух във вътрешния човек.
Тъй че, вкоренени и основани в любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която превишава знанието, за да се изпълните с цялата Божия пълнота (Ефесяни 3:17-19).
„Божията пълнота“ обкръжава всичките ни измерения – широчина, дължина, височина и дълбочина. Дължината и широчината сами по себе си не са пълнота. Ние се нуждаем от всичките четири аспекта. Ставайки като Христос във всеки аспект на нашия живот, ние започваме да живеем живота като Него – като победители над света. Следователно, повече не се ограничаваме до един аспект на нашата вяра, като само да служим във вяра или изцеление. Ние можем да функционираме във всеки аспект на Христос. Това е, защото като тяло на Христос ние отговаряме на волята на Главата – Христос.

Ние ставаме благославящи точно както Исус. Започваме да гледаме хората и живота през Неговите очи на благодат и да чуваме неща по начина, по който Той чува. Това е единството на духа във „връзката на мира“ (вижте Ефесяни 4:3). Едно заинтересовано движение на тялото на Христос може да донесе безподобно освобождаване на Божията слава. Такава среда кани Бог да се появи и да върши невъзможното. Тя ни дава възможност да отблъскваме демоничните сили, да изцеляваме болните, да изгонваме демони и да призоваваме Божието благословение.


Молитва
Господи, ние сме Ти толкова благодарни, че Си ни дал прясно слово, за да благославяме тялото и дома на Господ. Боже, искаме да сложиш това вътре в нас. Ако не можем да имаме нищо друго, искаме да имаме това в духа ни. Нека това да не бъде поредното послание, което идва и си отива, и гъделичка ушите ни, но нека то да стане част от нишката на това, кои сме, като тези, които благославят, което Ти благославяш. Ние искаме да бъдем свързани към Твоя грозд и да бъдем благословение за онези, с които сме свързани.

Част IV - Проявяване на БЛАГОСЛАВЯНЕТО

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница