Силата на благославянето кери Къркууд



страница8/12
Дата04.08.2018
Размер2.13 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12
Глава девета - Никакви гризачи повече

Б

итие дава описанието на сътворението. След всяко Свое творение Бог го благославяше и казваше, че беше добро (вижте Битие 1:25). При създаването на човека беше единственият път, когато Бог не декларира, че това беше добро. Всъщност, Той каза, че не е добре за човека да бъде сам.

Изпитът на благославянето дойде, когато брат ми Джо, който живееше в Амарило, Тексас, имаше проблеми с едни гризачи, обикалящи из поляната му. Създанията си правеха тунели под земята, ядейки пресните корени на тревата. Той направи обикновеното нещо, което някой прави, за да се отърве от гризачи. Опита се да ги отрови, но разбра, че те само се угояваха. Тунелите изглежда ставаха по-широки, докато той се разочароваше повече. Купи специални капани за малките копачи. Те изглежда копаеха около капаните и продължаваха да унищожават двора. Той дори се опита да прокълне гризачите, мислейки си, че има власт над тях. Казали му, че аз поучавам за благославянето на това, което Бог е създал.

Първата му мисъл била: „Не можеш да благословиш едно животно, още повече някое, което е разрушаващо“. Тъй като другите методи не работели, той решил да опита. Една вечер, докато никой не гледал, той излязъл и казал нещо подобно на: „Господин гризач, аз не знам защо Бог те е направил, но знам, че не искам да унищожаваш ливадата ми, така че аз те благославям да изпълниш целта, за която си бил създаден, и те освобождавам да отидеш в по-зелени пасища“. Той стъпкал всичките тунели, за да види дали това ще работи наистина. За негова изненада, на следващия ден нямало никакви следи от копаене. Той ги благословил точно там в своя двор.

Някой може да си мисли: „Хайде сега, гризач? Наистина?“ Когато благославяме това, което Бог е благословил, тогава ние сме в съгласие с Него. Аз споделях тази история в Сърбия и пастирът, който ми превеждаше, си помислил, че съм казал „приятелка“ вместо „гризач“ (на английски думите са подобни приятелка е “girlfriend”, а гризач е “gopher”), и без да изтърва ритъма, той го преведе: „Приятелката на пастира изкоренила задния двор!“ Благодарение на неговата жена, която знаеше повече английски, тя схвана грешката и преведе правилно. След бурен смях те уловиха принципа на благославянето дори когато изглежда глупаво да се прави това.

Споделих същата история с една група затворници във федералния затвор в южен Тексас. Казах им, че могат да благославят пазачите вместо да ги проклинат. Няколко седмици по-късно, получих съобщение от офиса на капелана за една удивителна история. Една от килиите била залята от хлебарки. Изглеждало, че няма да могат да ги унищожат много дълго време. Те решили да направят това, което брат ми направил с гризачите. Събрали се заедно и благословили хлебарките като Божие творение, без да знаят защо са били създадени, но просто защото принадлежали на Господ. За кратко време хлебарките се преместили в друга килия. Тези мъже научили от първа ръка силата, която се съдържа в благославянето. Имам поне още две съобщения от хора, които са чули свидетелствата и са ги опитали за своите гризачи, само за да открият, че това наистина работи.


Довиждане, бобри!
Ако това работи с гризачи, трябва да работи и с бобри, разсъждавала Холи. Тя ме слушала да говоря за благославянето на гризачи и си спомнила, че имала проблеми с бобри. Осем месеца се опитвала да очисти имението си от бобрите. Вече дори се била опитвала да стреля по бобрите безуспешно. Опитала се да се обади на хората за борба с диви животни, които й казали, че била номер 55 в списъка и ще минат няколко месеца, преди да могат да уловят бобрите. Тя отвърнала, че бобрите вече са станали скъпа неприятност. Те били свалили вече огромен брой дървета в имението. Тя имала красив бент срещу изкуственото си езеро! Дупките им причинили пропукване в бента, което заплашвало от наводнение на пътя и другите близки имения. Но тя нямало да позволи това да се случи. Не и след като чула за благославянето на това, което Бог е създал. Тръгвайки си от служба тази неделя, тя решила, че Бог не се впечатлява от хора или животни и че нямало да й навреди да се опита да благослови вредителите. Нищо друго не работело.

Оглеждайки се бързо наоколо, тя се уверила, че в момента няма хора около нейното имение. Тя била сама с бобрите. Тук тя продължава…

„Аз ви благославям бобри до съседното езеро“.

Гласът й отекнал в тишината, носейки у дома осъществяване на молитвата. Ако бобрите биха се преместели в едно от езерата на съседите, те можели да преживеят месеци на агония като нея. Това било нещо, което тя не желаела на никого.

Тя се отрекла: „О, аз не искам да разрушите езерото на някой друг. Просто ви благославям до небесата и ви благославям вън оттук за един по-добър живот!“

До сега тя викала с целият си глас, предимно поради разочарование. На следващия ден, бобрите били все още там. Тя трябвало да си помисли: „Е, това работи за другите, но не и за мен“. Минали няколко дни, когато тя получила обаждане от шефа на Националната служба във Форд Уърт, Тексас, отделът, който се занимавал с контрола на животните. Да, шефът на Националната служба! Той я информирал, че нейното име било следващото в списъка да дойдат и да махнат бобрите. Той не можел да обясни как тя се придвижила напред в списъка, но тя била следващата. След осем месеца контакти с подходящите власти и дори с Националната служба без никакъв успех, това било преживяване на преместване на планината!


Управляване на завоюваното
Завоеванията са вълнуващи за завоевателите. Но управляването може да бъде друга история. По-голямото предизвикателство от двете е да се управлява, защото изисква постоянно надмощие над това, което е завладяно. Чували ли сте някога за човек, който може да направи милион долара, но не може да ги задържи? Парите управляват човека. Въпреки че може да завоюва идеята за правене на пари, той не може да управлява парите. Това, което можем да завладеем, но не можем да го управляваме, произвежда провал и разочарование. Цикли на постоянен възход и спад в християнския живот могат да бъдат отражение на тази реалност. Това е истина в нашите външни и вътрешни светове.
Който бързо не се гневи, е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град (Притчи 16:32).
Соломон написа Притчи и той разбираше нещо за управляването. Управляването на нас самите е на първо място. Каквото и да трябва да победим, помнете, че то е последвано от царуване, което определя дълголетието. Ако не можем да управляваме себе си, ние със сигурност ще загубим всяка земя, която спечелим. Колко време ще останем на място, което сме завоювали, се определя от това, дали можем да управляваме.
Като град, който е разтушен отвътре и отвън, е човекът, който не владее духа си (Притчи 25:28).
Картината на град без защита. Когато мислим за това по отношение на нашия живот, всяка неспособност да се управляваме става покана за врага да ни тормози и да изисква данък от нас, привличайки ни на проклинащата страна. Това е въпрос на самоконтрол и да сдържаме емоциите си, особено гнева. Ние сме отговорни за това, как откликваме на изненадите на живота. Врагът на нашите души ще бъде повече от щастлив да контролира емоциите ни, ако му позволим. Той се стреми да управлява емоциите ни още от Едемската градина. В това място на съвършенство и невинност змията можа да намери посегателство в сърцето на човека чрез греха. Исус Христос, чрез Своята смърт и възкресение, възстанови силата за завладяване и управляване, започвайки с нас. Но борбата все още бушува.

Сатана искаше да управлява всичко дори преди човечеството. Той не беше просто настроен за завоюване, той се съревноваваше за правото да управлява. Разбунтуването му срещу Бог с една трета от ангелите беше резултат от неговата гордост. Неговият бунт срещу Бог, обаче, му костваше неговото място на Небето и той беше изхвърлен на земята. Това беше един от няколкото пъти, когато дяволът щеше да бъде изхвърлен от Небето.


От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих на земята, изложих те пред царете, за да те гледат (Езекиил 28:16-17).
Исая описва друго време, когато Луцифер, синът на зората, е изхвърлен на земята.
Как си паднал от Небето, о утринна звезда, сине на зората! Ти беше отсечен до земята, ти, който отслабваше народите! (Исая 14:12)
Книгата Откровение ни дава да надзърнем в конфликта на Небето. Това беше едно небесно място, където Сатана можеше да влезе и да обвинява вярващите пред Господ. Писанията говорят за Луцифер или Сатана като за „княза на въздушната власт“ (Ефесяни 2:2).
И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче, те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него (Откровение 12:7-9).
Сатана изгуби войната на Небето и беше изхвърлен на Земята, която преди сътворението беше наречена планетата на тъмнината. Това небесно място, до което той имаше достъп, вече не беше на негово разположение. Думата „място” в Откровение 12 означава „земя“. Това е същата дума „място“ в Ефесяни, където Павел казва на вярващите „да не дават място на дявола“ (вижте Ефесяни 4:27 NKJV). Думата „земя“ тук е думата топос, от която получаваме думата „топография“.16 Всъщност, дяволът загуби всяка земя да стои на Небето. Бог обича земята. Не е чудно, че Той е толкова ревностен за земята на Израел. Той насърчава хората Си да купуват земята, да я пазят и да я владеят . Притчата за „Перлата с голяма цена“ говори за нуждата от това да се купи земята, в която беше заровена перлата. Едно нещо е да се завладее земята, но после от нас зависи да не даваме повече никаква земя – колкото една ръка, една стъпка или една крачка – на дявола. Погледнете израилтяните, влизащи в Обещаната земя. За да управляват земята, те трябваше да изгонят ханаанците, ферезейците и всички други езически идолопоклонници (вижте Исус Навин 3:10). Съжителството с тях не беше опция. Благославянето и проклинането не могат да живеят едно до друго.

Яков пише, че благославянето и проклинането не могат да излизат от едни и същи уста, тъй както не може сладка и горчива вода да излиза от един и същ извор (вижте Яков 3:10-11).


Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог, и властта на Неговия Христос; защото се свали клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог (Откровение 12:10).
Дяволът може да е загубил своето място на Небето, но той търси места в земните съдове, от които да може да проклина Бог и Неговото семейство. Той не е престанал да ни клевети пред Татко. „Клеветник“ е един начин да се каже „проклинащ“. Сатана е проклинащият Божиите деца. Когато някой обявява провал или съд върху друг, това е категорията на клеветене. Не е чудно, че Бог не се удоволства в нас, когато проклинаме някого. Сатана загуби мястото си на Небето като клеветник. Ние със сигурност можем да пропуснем Божията благосклонност, като проклинаме това, което Бог е благословил.

Списъкът на дявола с клевети и въпроси е безкраен: „Как можеш да ги обичаш? Не виждаш ли какво правят? Как можеш да освобождаваш и да спасяваш хора, които Ти обръщат гръб? Как можеш да се отнасяш към някого толкова милостиво, когато той е толкова студен към Теб?“ Сатана е легалист – той търси пукнатини, за да ни обвинява като неверни и непокорни. Той ще работи чрез други, за да произнесе осъждения на порицание върху нас. Псалмите казват, че е благословен онзи, който не седи в седалището на присмехулника (вижте Псалм 1:1). Благословени са онези, които избират друго седалище вместо седалището на присмехулника. Подиграването означава да се подценява или омаловажава нещо, което е ценно. Проклинането е подобно на това, че то обезценява, което Бог е благословил. Ако откриете, че сте без благословение, може би трябва да прегледате седалищата си.


Кръвта, която говори
Тъй като дяволът броди по земята, търсейки такива, които са лесна плячка, ние трябва да се справяме с неговите планове. Но ние не сме без защита от неговите унизителни удари, нито пък ни липсва сила да го поразим.
А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт (Откровение 12:11).
Кръвта на Исус е защитата, а словото на нашето свидетелство е оръжието. В горното Писание „слово“ може да се преведе или като рема или като логос. „Свидетелство“ е думата мартуриа, което означава „да дам доказателство за нещо от по-велика реалност“.17 Вярващите дават доказателство, че дават същото нещо като Бог. Тяхното свидетелство е същото като това на Исус, когато беше на земята. Когато се конфронтира с дявола на планината, Исус използва Словото. Той свидетелства, като казваше: „Писано е“. Кръвта на Исус беше пълното плащане, което постави бариера между Божието семейство и дявола. Когато казваме това, което Исус каза в Своето Слово, и изискваме нашето наследство поради Неговата кръв, ние имаме силата да поразим дявола. Дяволът не може да вземе никаква земя, където ние благославяме, казвайки това, което Исус би казал. Битката е спечелена чрез кръвта на Агнето и благославяне на това, което Исус е благословил чрез Своята жертва. Той е крайният Победител и законният Управител на всичко, което е завладял. Исус победи греха, света, смъртта и обвинителя.

Този принцип, да твърдиш нещо на основата на нещо по-голямо, е отразен в нашата парична система. Книжните пари нямат никаква стойност сами по себе си. Доларът е претенция, че нещо по-голямо го подкрепя. Съединените щати не са били в златния стандарт в продължение на много години. Въпреки това, силата на страната се корени в стойността на долара.

Аз научих този принцип от първа ръка още в ранна възраст, занимавайки се с хулигани в шести клас. Може би това беше, защото не бях много висок (аз не пораснах, докато не станах на 17) или пък заради устата ми. Не се чувствах уверен в моите умения да се бия, но се чувствах уверен в по-големия ми брат, Ренди. Ренди би нарязал всеки, ако е провокиран с правилните думи. Казвах на моите отмъстители, че ако ме докоснат, аз ще кажа на брат ми. Те ми казваха: „Ние не познаваме брат ти и не се страхуваме от него“.

Е, това беше, защото те никога не бяха виждали Ренди. Ренди беше доста добре сложено момче. Само размерът му обикновено беше достатъчен, за да убеди всеки от моите врагове. Един ден след училище един от отмъстителите ме притисна до стената. Аз обикновено можех да им избягам, но не и днес. Правех най-доброто, за да го държа на разстояние, като говорех с устата си, което беше единствената защита, която имах в момента. Ренди беше длъжен да дойде по всяко време зад ъгъла и да ме отърве. Изглеждаше, че той беше тръгнал малко по-късно днес. За първи път и той да закъснее!

Най-накрая той дойде. Аз бях на мястото, където се бях облегнал срещу вратата на училищната сграда. Опитвах се да си спомня онези филми, където Били Джак се шмугва през цяла банда мотористи. Побойникът беше достатъчно близо, така че можех да усетя горещия му дъх. Тогава, точно както конницата в онези уестърни, аз чух колата на Ренди. Неговата Импала от 1963 имаше двоен холивудски ауспух, който го правеше да се отличава. Аз изкрещях: „Ренди, той иска да те удари!“

Ренди прецени ситуацията за няколко секунди и скочи от колата. Този побойник хвърли един поглед към него и хукна да бяга, без да поглежда назад. Аз се чувствах наистина силен в този момент, но ми светна, че моето име не означаваше нищо, докато не се появи брат ми. Никога повече нямах някакви проблеми с този побойник през останалото време на годината.

Накрая завърших и отидох в гимназията, където никой не познаваше брат ми.

В последствие аз подметнах на Ренди: „Трябва да дойдеш в моето училище и да се запознаеш с някои от моите приятели“.

„Тази година трябва да се оправяш сам“, отбеляза Ренди. „Ще трябва да се биеш в своите си битки“. Скоро осъзнах, че не беше достатъчно за мен да завладявам, трябваше да управлявам. Първо, трябваше да овладея устата си, преди да мога да управлявам нещо. Аз съм единствено толкова силен, колкото е кръвта на Исус и моето свидетелство на благославяне.

Представете си силите на тъмнината в утрото на възкресението на Исус. Когато видяха Исус да възкръсва от гроба, те знаеха как изглежда Големия брат! Те разбраха властта и силата на кръвта на Исус. Библията говори за Исус като Първородния от много братя. Исус е моят голям брат в Божието семейство (вижте Римляни 8:29). Тази кръв продължава да говори днес. Всеки демон знае, че покриващата кръв е върху всеки вярващ в Христос и че тя узаконява тяхната претенция да победят и управляват като вярващи. Когато един вярващ декларира силата на кръста, неговата власт е освободена.

Исус притежаваше властта не само да удари дявола, но властта да управлява над него за вечността. Сатана се опита да накара Исус да използва властта Си, за да задоволи собствения Си глад. След като пости 40 дни, Исус беше гладен. Сатана предложи всички земни царства за един миг на поклонение или изкушението да превърне камъните в хляб. Исус отговори, цитирайки от книгата Откровение, „Писано е, човек няма да живее само с хляб, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4).

Въпреки че Исус имаше властта и силата да превърне камъните на хляб, Той избра да не използва властта Си за плътта.

Побеждаването няма нищо общо с това, колко изкусно изричаме нашите думи или колко силно можем да крещим на дявола. Божието вдъхновено и непогрешимо Слово, което е минало през хиляди години изпитание, е нашето оръжие.

Увисвайки между Небето и земята на този Кръст, Исус се изправи пред избора да проклина или да благославя. Мисля, че Сатана си мислеше, че е поразил Исус. Сред тълпата, искаща екзекуцията на един невинен човек, заедно с подигравките „Той е спасил други, но Себе Си не може да спаси“, Исус избра да ги благослови дори от Кръста. С последния Си дъх Той се моли за тях за прошка. Ние наистина знаем, че силата на благославянето е реалност, когато можем да благославяме, докато сме конфронтирани с викове на проклинане. Исус победи със Своята кръв и словото на благославяне.

Това беше все едно Сатана Му се подиграваше и казваше: „Хайде, прокълни ме. Виждаш ли какво Ти направиха? Ти дойде при Своите хора и те не Те приеха. Виж се; Ти Си прикован“.

Исус видя вечния план и „заради радостта, поставена пред Него, издържа Кръста“ (Евреи 12:2). Исус погледна през момента на проклинане и болка и видя славата, която Той имаше в началото с Татко. Ако можехме понякога да поглеждаме през очевидните обстоятелства срещу нас и да виждаме какво се случва, когато благославяме, аз мисля, че щяхме да можем да издържаме малко по-дълго, преди да се уловим на въдицата на проклинането. Да угоди на Татко, беше по-добро от това да излезе от моментната болка. Въпреки че Небето очакваше Неговата заповед, за да дойде и да Го избави (тази опция със сигурност беше на Негово разположение), Исус отказа да използва властта Си за удовлетворение на Себе Си. Ние днес сме победители, понеже Той благославяше, а не проклинаше в онзи ден на Кръста. Нашата власт чрез кръвта на Исус е неоспорима.


Побеждаване чрез благославяне
Много послания увековечават лъжата, че проклинането на хора и неща може да постигне резултати, но това не са резултати, които почитат Бога. Все пак хората вярват на това в своето отчаяно търсене на промяна и сила.

Една книга се разпространяваше в Сърбия, която насърчаваше идеята да проклинате някого или нещо, което не ви харесва. Написана от един американец, книгата беше преведена на сръбски и на унгарски. Хората от църквата проклинаха всеки, когото не харесваха, включително коли и дървета! Движещата сила зад тази мотивация беше страх. Проклинането търси разрушение на своя определен плод. Благославянето търси възстановяване и решение като мярката на своя успех.

Вие детерминатор ли сте (да поиграем малко на думи) или терминатор, когато става въпрос за благославяне? Детерминаторите са решени да благославят без значение от това, какво им прави някой в замяна. Те не са движени от непосредствените обстоятелства. Терминаторът има линейно мислене и прекратява взаимоотношения, когато има някакъв намек за съпротива. Детерминаторът ще спечели чрез благославяне. Терминаторът има много изгорени мостове и много краткотрайни взаимоотношения. Ако си заслужава да се борим, тогава си заслужава да благославяме до победа. Най-малкото, благославянето е близко до сърцето на Господ и вие ще усетите удоволствието на Господ, когато благославяте и се въздържате да проклинате. С една кратка информация за Стефан, която ни е дадена в Деяния, ние получаваме картината, че той имаше сърцето на детерминатор.

Той беше дякон, който служеше доброволно. Стефан беше пълен с вяра и със Святия Дух (вижте Деяния 6:5). Служението на Стефан беше достатъчно мощно, за да привлече вниманието на религиозните хора, което се дължеше на чудесата и знаменията, които се случваха чрез служението му. Той обърка религиозните лидери с духа на мъдрост и духа, в който говореше. Те бяха толкова заплашени, че губят контрол в своето владение, че направиха конспирация срещу Стефан. Измисляйки фалшиви обвинения, те довлякоха Стефан пред религиозния съвет, за да го съдят там. В своя защита Стефан припомни историята на юдеите и завърши с горещо смъмряне на религиозните лидери.


Коравовратни и с необрязано [извън завета] сърце и уши! Вие всякога се противите [правите това, което вярвате и не слушате] на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие [живеете под наследствено проклятие]. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци - вие, които приехте закона чрез ангелско служение и го не опазихте (Деяния 7:51-53).
След тази публична реч слушателите на Стефан заслужаваха да бъдат вързани. Подтикнати от своята омраза към истината и към човека, който беше дръзнал да я каже, те се втурнаха към него, скърцайки със зъби – неприятна гледка. В техния ум имаше само един начин да накарат такъв човек да млъкне и това беше смърт. Но Стефан се взря в Небето и видя Божията слава. Исус стоеше от дясната страна на Татко.
Ето, виждам небесата отворени и Човешкият Син, стоящ отдясно на Бога“. Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него. И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел (Деяния 7:56-58).
Това е зрял вярващ, пълен с вяра и решителност. Обграден от своите противници и на границата на смъртта, той не реагира на омразата на тълпата. Вместо да скърца със зъби от яд на хората и да ги проклина за тяхното отхвърляне, Стефан видя Исус и ги благослови, като произнесе Божията воля, която беше да им прости. В моя ум аз си представям Стефан да вижда Исус, въплъщението на благословението, и тогава да прави това, което Исус прави. Уау! Това покачва адреналина.
И като коленичи, извика със силен глас: „Господи, не им считай тоя грях“. И като рече това, заспа (Деяния 7:60).
Какво мощно нещо! Стефан се бореше срещу естествената човешка склонност да задържи благословението и прошката от тълпата. Не можеше ли да извика и да каже: „Господи Исусе, изкарай ме от тази каша! Аз не съм се пазарил за това“, или, „Аз просто сервирах храна; не заслужавам ли нещо по-добро от това?“ Стефан видя Този, Който разчупи силата на проклятието, така че неговият фокус не беше на обвинителите, а на благославящия. Вместо това, неговото зърване на Господ в славата Му му даде сила да благослови заговорниците и палачите. Стефан стана свидетелство за истината, че по-велик е Този, Който благославя, от този, който проклина

Ние никога не знаем на кого повлияваме, когато заемем позицията на благословението. Апостол Павел, човек, когото Бог използва мощно, за да напише една трета от Новия Завет, беше при убиването на Стефан с камъни, като младеж. Това събитие трябва да е оставило впечатление в ума на Павел (по това време Савел) (вижте Деяния 22:20). По-късно, когато Павел се изправи пред гневни, противящи се хора, той също избра да благославя, а не да проклина.

В друг случай Павел и Сила бяха бити и хвърлени в затвор затова, че дадоха на едно младо момиче свобода от дух на гадаене. Павел и Сила започнаха да пеят хваление на Господ, вместо да се оплакват от своите неудобства. Другите затворници ги слушаха, докато те се молеха и пееха химни. Тогава изведнъж, около полунощ, затворът преживя земетресение, което накара вратите му да се отворят. Избухна съживление, от което началникът на затвора и целият му дом се спасиха. Докато другите затворници проклинаха тези, които са ги вкарали в затвора, Павел и Сила станаха термостат за останалата част от затвора и промениха температурата от хладка до нажежено до червено съживление. Вие можете да промените вашата ситуация, ако благославяте по всяко време и позволите Неговото хваление да бъде постоянно на устата ви.

Когато чакаме Святия Дух, има много, през което минаваме. Рамките от време са различни. Едно важно развитие се случи за мен неотдавна.

Преди двадесет и две години аз бях измамен при едно съдебно дело и семейството ми беше в опасност. Въпреки че отдавна бях простил и освободил хората, които бяха заговорничили срещу семейството ми, жена ми и аз наскоро усетихме, че трябва да ги благословим. Ние започнахме да декларираме: „Господи, нека те да дойдат в благоразположение с Теб. Нека да преживеят реалността на Твоята благодат“.

Сега, след двадесет години, те се обадиха, молейки ме за помощ. Те поставиха въпроса и помолиха за прошка за това, което бяха направили в съда онзи ден. Бях ли ги благословил преди двадесет години? Не. Бях казал: „Боже, нека да има справедливост.“ Или поне това, което аз смятам за справедливост. Мисля, че разрешението щеше да дойде преди години, ако бях практикувал благословение.

Благославянето е последната стъпка при прошката. Аз мога да прощавам всеки ден, но когато благославям, мога да започна да ги виждам през очите на техния Създател и Баща. Някак си, нещата започват да изглеждат различно. Когато благославяте хората, вие можете да усещате сърцето им. Това е, сякаш Господ дръпва покривалото на реалността и ние можем да видим неща от друга удобна позиция. От удобната позиция на небесния Баща е удивително как можете да виждате в светлината на вечността. Докато минаваха годините, аз се чувствах пасивен относно въпроса с предаването, което бях преживял. Обаче, колкото повече ги благославях, толкова повече чувствах милост към тях. Това наистина е силата на благославянето.

Ние не сме сами в нашата борба в този свят. Нито пък сме без надежда. Побеждаването чрез благославяне беше начинът, по който Исус победи.


В този свят ще имате скръб; но бъдете обнадеждени Аз [Исус] победих света (Йоан 16:33 NKJV).
Когато открием, че постоянно обвиняваме другите хора за неща, дали ще е на работа, или у дома, има голям шанс да не сме хванали откровението за благославянето. Благославянето означава, че посред хаоса ние все още можем да виждаме Исус и да благославяме. Слушането за болката и страданието на някого или това, което те казват за нас, е само примамка, която врагът използва за проклинане. Носенето на духа на проклинане е като да бъдем магнит – вие привличате повече от същото нещо. Също така, виждането ви е изкривено, за да не виждате добротата на Господ. Проклинането натиска бутона на паузата и ние се сковаваме във времето, спънати от придвижване в нашата съдба или божествена благосклонност.
Правене на обратни завои
„Нищо никога не се свързваше“, каза дамата през сълзите си. Но тя продължи да свидетелства и да се покайва пред църквата. Животът й е бил един горчив хап. Аз можех да видя празния поглед в очите й много пъти преди това – поглед на някого, който е изгубил надежда в това, че се случват чудеса.

Тя е преживяла своя дял в разочарованията. В този критичен момент от живота, тя се беше придвижила от стил на надежда в стил на оцеляване. Това бил начинът, по който тя била учена от своите родители да мисли и да гледа на живота. Животът й бил белязан от гняв, насочен към Бог и другите хора. Тя дори не можела да спре да ходи на църква, защото била дотолкова заинтересована, че просто я посещавала, тъй като останалата част от семейството й било там.

Тогава, тази вечер на събранието, тя чу посланието за силата на благославянето. Изражението на лицето й беше забележимо различно. Тя попита дали може да сподели нещо. След като получих разрешението на пастира, аз се съгласих. Тя започна, като помоли църквата да й прости за резервираното отношение, което е показвала към всички. Тя се покая пред пастира, че се е съпротивявала на неговото лидерство и за случайните клюки на негодувание. Тя с готовност си призна, че: „До тази вечер аз не знаех, че съм проклинала църквата и повечето хора в нея“.

Беше очевидно, че това беше моментът на нейното освобождение. Осъзнаването, че нещата могат да се променят за нея, вляха надежда за първи път от много години. Нейното признание беше толкова драматично за тези, които я познаваха, че започна да се разбира, когато друга дама продължи процеса на покаяние. Тя беше проклинала семейството си, особено съпруга си. Обвинявала го за всички проблеми, които срещали. Тя се съмнявала дали Бог може някога да извърши нещо добро в нейния живот. До тази вечер тя не очаквала никаква промяна. Тя също бързо се покая пред своя съпруг и пред цялата църква за своите действия и за това, че се е съгласявала с духа на проклинане.

Тази вечер мястото беше пълно, очакването можеше да се усети в сградата. Божието присъствие слезе върху мястото като покривало върху нас, когато избухна покаяние. Хората бяха паднали по лице, покайвайки се пред Бог и един пред друг.

Аз бях насочен да дам пророческо слово за един млад мъж отзад. Словото беше, че има една недовършена работа в живота му, за която той трябваше да се погрижи, преди да може да направи това, което наистина беше в сърцето му. Аз предадох посланието. По-късно открих, че той е бил инструмент за разделянето на църквата по-рано и е повлякъл седем души след себе си. (Той беше в лидерството по това време.) Той отиде направо при пастира и се покая за това, което е направил. Понякога, когато откровението за благославянето се представя, то е предшествано от покаяние, за да се разчупят повтарящите се цикли на проклинане.


Молитва
Татко, аз Ти благодаря за силата на Святия Дух, която ни позволява да влезем в благословението на Господ. Точно в този момент ние искаме да бъдем свободни от тези думи, които са ни ударили и наранили. Ние знаем, че нищо не може да донесе разделение и борба, ако ние не го оживим. Молим се силата на Твоята благодат да ни освободи и да ни направи да бъдем инструмент в слово и на дело. Амин.

1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница