Силата на прощението (или как да се науча да прощавам от сърце)



Дата02.06.2017
Размер84.99 Kb.
Силата на прощението

(или как да се науча да прощавам от сърце)

(Петър Христов)

Увод:

Ние сме социални същества и Бог ни е подарил способността да общуваме един с друг, но в общуването си понякога не се разбираме правилно. Понякога казваме неща, които нараняват околните. Това правим понякога съзнателно, понякога не. Често обаче, не сме склони да оправим взаимоотношенията си, мислим си, че с времето всичко ще си дойде на мястото, но не става така.

Мисля че имаме проблем с прощението и всеки би трябвало да се учи и израства в това. Темата за този час носи заглавието…

Защо имаме проблем с прощението?

Яков 3:2 „Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.“

(Клип1)


  1. Какво означава думата „прощение”? (Обикновено не се замисляме върху това да даваме дефиниция на думата „прощение”, но това би ни помогнало по-добре да схванем същността на този процес.

За да придобием реална представа за правилната дефиниция на тази дума, трябва да видим Божествения критерий за прощението. А той е:

Прощение = изтриване (заличаване), покриване, забравяне, оправдание, анулиране!

Това не е просто потупване по рамото придружено с думите: „Не ми костваше много. Повече няма да правиш така, нали?”

Бог не може да прости грях, но може да оправдае и приеме грешника. (Разясни)


Има три причини, поради които хората не искат да простят!

Гордост, поради силна болка (нараняване) и поради не осъзнаване на виновността си!



  1. Гордост

Това е когато човек счита, че е унизително да поиска прошка.

Типичен пример за това е първото творение на Бога – Люцифер. Той имаше своя шанс да се обърне от лошия си път, но само, ако се покае и признае грешката си:

„Небесните съвети разискваха с Луцифер. Божият Син му представи величието, добротата и справедливостта на Твореца и святата, непроменима същност на Неговия закон.

Бог в голямата Си милост дълго търпя Луцифер. Не го свали от високото му положение още първия път, когато изяви духа на недоволство, нито дори когато започна да представя лукавите си домогвания пред верните ангели. Много пъти му бе предлагано прощение при условие, че се разкае и покори. Бяха полагани такива усилия, каквито само безгранична любов и мъдрост можеха да измислят, само и само да се убеди в заблудата си. Дотогава духът на недоволство не бе познат в Небето. И самият Луцифер в началото не виждаше накъде отива. Не разбираше истинското естество на чувствата си. Но когато бе доказана безграничността на недоволството му, се убеди, че не е прав, че Божествените изисквания са справедливи и трябва да ги признае пред цялото Небе. Стореше ли го, можеше да спаси себе си и много ангели. По това време не бе отхвърлил напълно верността си към Господ. Макар напуснал положението си на осеняващ херувим, пожелаеше ли да се върне при Бога, признавайки мъдростта на Твореца и задоволявайки се с мястото, което Той би му определил във великия си план, отново щеше да бъде възстановен на служба. Но гордостта му пречеше да се подчини. Упорито защитаваше поведението си с твърдението, че няма нужда от покаяние. И се отдаде без остатък на голямата борба срещу своя Създател.“(Вел. Борба 339 с.)

Идеята да не простя за да не се унижа не е правилна. Такъв човек поставя себе си на първо място и никога не се поставя в позицията на потърпевшия.

Може по този начин някои родители да онеправдават децата си например. Да ги накажат за нещо, за което не са виновни и после да не искат да им се извинят поради гордостта си.



  1. Поради силната болка

Когато човек е потърпевш и засегнат дълбоко му е мн. трудно да прости.

Напр. Някой постоянно те онеправдава, пакости ти, обижда те, презира те, заплашва те или иска живота ти. Може би в подобна ситуация у всеки ще проговори човешкото естество, както при Еремия:

Jeremiah 18:23 „А Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият; Да не простиш беззаконието им, нито да изличиш греха им пред лицето Си; но да се съборят пред Тебе; Ти подействувай против тях във време на гнева Си.“

Много тежки думи изказани от един пророк. Но Еремия беше със същото естество като нас, ядосвал се е, страхувал се е, нещо, което и на нас ни е познато.

Но Бог иска да ни издигне по-високо в нашето посвещение – да се научим да прощаваме на тези, които не заслужават така както Той е простил на нас незаслужаващите прошка.

Пример в това отношение е човекът „по Божието сърце” – Давид.

Давид беше станал враг на Саул, но Саул никога не стана враг на Давид!

(Разкажи) Саул мразеше и искаше живота на Давид, и го преследваше. И Бог постави Саул в Давидовата ръка… 1 Цар. 24:10-12 (Ако бяхте на мястото на Давид, как бихте постъпили?)


  1. Неосъзнаване на състоянието си

В Лука 7:47 стих Христос постави принципа: „На когото малко е простено, той малко обича…” и обратно. Ако не осъзнавам собственото си състояние на окаян грешник, който се нуждае от прощение е невъзможно да обичам истински!

Притчата с непростителния слуга Мат. 18:23-35 (Разкажи)

„Когато длъжникът умоляваше господарят си за милост, нямаше истинска представа за големината на своя дълг. Не осъзнаваше своята безпомощност. Надяваше се, че ще изплати дълга сам. „Имай търпение към мене”, каза той „и ще ти платя всичко”. Така и мнозина очакват да заслужат Божието благоволение чрез собствените си дела. Те не осъзнават своята безпомощност и не приемат Божията благодат като безвъзмезден дар, а се опитват да се развиват в собствената си правда. Сърцето им не е смирено и съкрушено от мисълта за греха им, но са взискателни и неумолими спрямо другите.” (Пр. Хр. 145)

Само човек неосъзнаващ големината на дълга, който дължи не може да прости!

„Истинското покаяние се всажда в сърцето чрез разбиране на Божията любов в даването на Христос на света. Ако отделяме време да гледаме “Божия Агнец, Който носи греха на света” (Йоан 1:29), ние сме водени към покаяние.”

“Колкото повече наближавате Голгота, толкова повече виждате любов, която не може да бъде сравнена с нищо. Когато чрез вяра схванете значението на жертвата, вие се виждате като грешник, осъден от нарушения закон. Това е покаяние” (Избрани вести, т. 1, стр. 343).

Не е нужно някой да ни учи как да се караме, да спорим и да се гневим, това ни е в естеството, но е необходимо да се учим да прощаваме – това е въпрос на израстване!



  1. Образец и мярка за прощение

(Молитвата Отче наш „Прости ни, както и ние прощаваме…” Мат. 6:12, 14-15 прочети) (Йона 4:2) „С каквато мярка мерите с такава ще ви се отмери.”

Който не може да прощава, той не може да обича!!!

Във всички тези текстове Христос изтъква принципа, че прощението ни зависи от това, как ние го проявяваме!

По-силна от всички победи е прошката. (Шилер)

Някои хора считат за слабост, това да се прощава! Но това не е така. С този начин на поведение те само си вредят на себе си и си печелят врагове.

Покаянието и изповедта са условия за прощение: Лука 17: 3, 4 К Лев. 19:17, 18 К; Мат. 18:21 К

Но какво да правим с невярващите, които нямат страх от Бога и съзнание за вина. Те не осъзнават големината на греховете си?



Как прощаваме ние? (Пр. с Нено)

Пр.25:19 „Доверие към неверен човек, в усилно време, е като счупен зъб и изкълчена нога.” и Пр. 25:21 „ Ако е гладен ненавистникът ти, дай му хляб да яде, И ако е жаден, напой го с вода, 22 Защото така ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възнагради.” К

Тук трябва да последваме примера на Христос: (Лука 23:34) „Отче, прости им, защото не знаят какво правят”. К За кого Христос изрече тези думи? К Но враговете Му още не бяха се покаяли? К




  1. Как да се научим да искаме прошка и как да простим на незаслужаващия прощение; или с др. думи как да обичаме недостойния?

Пр. с Ан (Наранената съпруга от мъжа си)

Любете неприятелите си; правете добро на тия, които ви мразят; благославяйте тия, които ви кълнат; молете се за тия, които ви нанасят вреда... И както желаете да пра­вят човеците на вас, така и вие правете на тях. Понеже, ако любите само ония, които любят вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците любят ония, които тях любят.” (Лука 6:27, 28, 31, 32) К

Наистина това е сериозно предизвикателство!

Точно така се е държал съпруга на Ан – като неприятел…

(Лука 6:35, 36, 38)

„Със сигурност не изпитваме топли чувства към хората, които ни мразят. Това би било ненормално, но можем да вършим дела на любов към тях. Това е просто избор” Гари Чапмън



Прощението е въпрос на израстване!

  • Умението да се прощава е качество на силните. Слабите никога не прощават. (М. Ганди)

Ако ми е трудно да простя на моите врагове, на тези, които са ми пакостили, на тези, които ме мразят, на тези, които може би са отнели живото на мой близък – нека си спомним, че Сина на Бога също Го убиха! Но Той се молеше за своите врагове!

  • "Прощението е избор да унищожиш спомена за злото, което е било извършено, преди да си направи гнездо в сърцето ти." К




  • Историята за Линкълн и Стентън (След като народа избрал Линкълн, сам той трябвало да назначи министър на отбраната или (на войната)”враговете не трябва да се толерират, враговете трябва да се унищожават”… Те работили дълги години заедно. Един ден куршумът срещу Линкълн бил изтрелян и атентата бил факт. На погребението Стентън произнесъл надгробното слово. Тогава през сълзи той казал, защото те били вече наистина приятели: „Тук почива най-великият човек, който аз съм виждал в моя живот. Аз бях негов враг и с любовта си той ме промени. Това е човека, пред който аз най-дълбоко се прекланям.”)

Можем ли и ние да направим това: Да унищожим своите врагове като ги направим приятели! Исус ни показа как се прави това: С мн. милост, с мн. търпение, с мн. всеотдайност.

  • Питар Милер (американски свещеник-баптист имал съсед на име Майкъл Уитман… Малко след гражданската война, когато управлявал Джордж Вашингтон… Милер вървял 70 мили пеш. Той бил личен приятел на генерал Вашингтон… изминал още 15 мили до градчето, където щяло да се извърши екзекуцията…)

Познавам човек който от време на време ме пита:

„Да не съм те обидил с нещо, да не би да съм те засегнал.”

Когато го попитам защо толкова често ми задава тези въпроси, ми казва:

„Ами защото грешим в говорене и се страхувам да не си развалим приятелството.”

По подобен начин трябва да бъдем внимателни и да си задаваме тези въпроси към всеки. Усетим ли че отношенията ни охладняват, трябва да бързаме да ги оправяме.

Ето един практичен пример на това, как да се научим да искаме прошка дори когато сърцето ни е дълбоко наранено:



Преди обаче да изгледаме клипа да спомена, че въпреки всичко, което правим, това не можем да постигнем сами. Това каза Исус в Йоан 15:5 „Отделени от Мен не можете да сторите нищо.”

Павел казва същото с други думи Римл. 5:5 (Прочети)

  • Когато Наполеон бил заточен на остров св. Елена, там размишлявайки над своя живот той написал: „Александър, Цезар, Карл – велики и Аз, основахме велики империи. Но върху какво се основаваха делата на нашия гений? Върху насилието, а Исус основа Своето царство върху любовта и за това днес милиони хора са готови да умрат за Него! Каква огромна разлика между моята беда и Христовото царство, което и днес се проповядва, обича и разширява по целия свят. Ето как Христовата любов победи света.” За това Йоан пише в първото си писмо 2:6 с. „Ако някой казва, че пребъдва в Него, той сам е длъжен да ходи, както е ходил Христос.”

Нека Бог да ни помогне да обичаме всички с цялото си сърце. Да се научим да обичаме и тези, които не ни обичат много. Да им покажем, че сме Божии деца и искаме да живеем с тях във вечността – Амин!

(Клип 2)




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница