Силна, едра и отлично приспособена за живот в течащи води. Тялото є е цилиндрично, обтекаемо, с леко стеснение в предната част. Люспите са ситни, но здраво прикрепени към тялото



Дата13.09.2016
Размер33.41 Kb.
Бяла мряна

Силна, едра и отлично приспособена за живот в течащи води. Тялото є е цилиндрично, обтекаемо, с леко стеснение в предната част. Люспите са ситни, но здраво прикрепени към тялото. Изобщо цялостната конструкция на бялата мряна говори за мощта на шарановите риби, към които принадлежи, и за финеса на най-добрите плувци в бързи води. У нас тази дънна и стадна риба се среща главно в Дунав, но често се лови и в неговите притоци. В миналото популацията є е била разпространена доста нагоре по течението на Искър, но сега очевидно е намалила ареала си на обитание. На дължина бялата мряна достига внушителните 80–100 сантиметра, а на тегло – 6–8 килограма. Главата е с конусовидна форма, с долна, отваряща се като рило напред уста, в ъглите на която имаме по едно дълго мустаче. Двойка по-къси мустачета овенчават и предния край на муцуната. Очите са малки, а гръбната перка – голяма и извисена. В началото си тя има здрав твърд назъбен лъч като при шарана. Аналната перка е скъсена и някак прибрана към тялото. Опашният плавник е мощен, със стремителен силует. Чифтните коремни плавници и аналната перка са оранжево-жълтеникави, а гръбният и опашният плавник са сивкаво-кафяви. Гърбът на мряната е кафяв или дори по-тъмен, страните є преливат в златно-зеленикаво, а коремът е светлобежов или мръсно бял. Бялата мряна е типична дънна риба. Тя се храни само по дъното, като предпочита то да е чакълесто, глинесто или каменисто. Всеядна е, но с превес на животинската храна, която активно търси по осезание дори в замътени води с чувствителните си мустаци. Ларви на насекоми, червеи, пиявици, мамарци, мекотели, раци и дори рибки са в основното є меню. У нас освен бялата и черната мряна се среща и още един вид, маришката мряна – Barbus cyclolepis. Тя прилича повече на черната балканска мряна, но няма черни петна в окраската на перките си. Достига до 30 см на дължина и се среща както в Марица, така и в Струма, Места и техните притоци.
            Захранката при бялата мряна има само една функция, в случай че пасажът от мрени се появи на това място, да го задържи по-дълго там. Това се определя от начина на хранене на тази риба. Когато тя започва странстванията си в търсене на храна, обикновено това става срещу течението. Там, където се намери нещо за ядене, ятото спира, храни се и после продължава. За въдичаря това означава, че на подходящо място, където и друг път са излизали бели мрени, може да се захранва с малки количества, но по-дълго време. В момента, когато се появят мрените, може да се подаде и повече подхранка. Това обаче се отнася за тлъсти бързеи или вирове с течение по притоците на Дунав. В самата голяма река обаче рядко се захранва специално за бялата мряна.
            У нас практиката е бялата мряна да се търси на дъно. Прътът трябва да е достатъчно здрав, но и пъргав. Дължината и твърдостта му трябва да позволяват замятане с голяма тежест до около 50 метра. Влакното също е по лична преценка, но под 0,30 за основната линия трябва да се слиза само при гарантирано качество и произход. Все пак известно успокоение е фактът, че бялата мряна не е кой знае колко придирчива към дебелината на влакното. Куките са от №6 до №4 според използваната стръв, но при по-нежна примамка – ручейници и мамарци на грозд, се слиза и до №8. Тежестта трябва да е достатъчно голяма за отпор на течението, а в Дунав се слага плоска, за да не се изкара такъмът на брега.
            Принципно положение за бялата мряна е, че се лови предимно рано сутрин или привечер в топлите годишни сезони. Това очевидно са часовете на деня близо до обичайното за нея нощно хранене. В самия Дунав все още може да ни налети 5–6-килограмова мряна, така че известна застраховка в такъма тук винаги е уместна. Замята се навътре, като около 50 метра са достатъчни. Избира се участък с каменисто или глинесто дъно. Плоската тежест е задължителна, като монтажът е на подвижна тежест. Влакното на повода трябва да отговоря на избрания номер кука. Прътът се поставя на стойка, авансът се регулира натегнат и се слага шпионка с къс аванс. Ударът на мряната обикновено е рязък с последващо навеждане на върха. В редки случаи обаче рибата поема стръвта, убожда се и ляга на дъното, без да мърда.
            На дъно ударът е много по-уверен. Засича се веднага, късо и рязко. Това се прави винаги при риби, които се ловят на течение, защото то държи линията изпъната. На плувка също не бива да се оставя "корем". Засича се при потегляне с потопяване, но и при всяко подозрително поведение на перото.
            Няма никаква опасност при по-силово изпълнение, особено ако влакната ни са нови и здрави. Рибата има месеста уста, здраво небце и почти няма шанс да се откачи.
            Бялата мряна е удивително силна риба. След засичането тя забива към дъното с неудържим порив. Води се трудно, с мощни махове и смяна на посоката. При тези маневри е важно авансът предварително да е нагласен за твърда игра, а линията да остава винаги под напрежение, особено след тръгване на рибата към нас. Защото, ако провисването не се обере своевременно, мряната може и да се откачи.
            Това е още една специфична риба, подарък от съдбата поради излаза ни на Дунав. Силен, рядък и доблестен боец, надлъгването с който е голямо изпитание за въдичарските нерви и умения. Благодатен обект за риболов, който понякога може да ни зашемети с трофейни размери.
            Стегнато бяло месо, но за съжаление с доста дребни досадни костици. Пържи се на филии, но ако рибата е по-голяма, става и за печене на фурна. Рядка риба, за по-особени случаи, без да има претенциите за "царска селекция", каквато подобава на нейната посестрима черната балканска мряна.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница