„силни“ реалисти, понеже опитват да определят виждането за силата като превъзходство и налагане на принуда. Включително и влиянието, при Моргентау. Съвремието – Улфод, Джак Донъли – определят се като слаби


Обективните закономерности в политиката



страница3/17
Дата03.01.2022
Размер35.01 Kb.
#113021
ТипЛитература
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17
4.-Реализъм-ТМО
Обективните закономерности в политиката: политиката и актьорите са движени от обективните актьори на Вселената; различно от субективния елемент на идеалистите (те нямат място). Тези обективно закономерности са заложени в човешката природа (основна критика към реалистите – автоматично я пренасят към държавата). Разграничение м/у обективната истина и субективната преценка – обективната истина е в човешката природа, кои са основните стимули, които движат човека, средата е анархична и с/у него – в природата всеки един организъм се стреми да оцелее – основен двигател на човека и на политическите единици е оцеляването. Има и друг стимул: стремежът за доминация (animus dominant)при държавите също; надграждане с политиката на силата. Връзка м/у естествения и политическия свят.

Извод: При виждането, че обективните закономерности са движещ елемент – придържане към фактите такива, каквито са; емпиричен(дескриптивен подход) – описват реалността, а не дават предписания. Държавникът или политическите лидери са изцяло наз актьори – ключово; рационалност на политическите действия (презумпция), изцяло национални алтернативи, няма ирационален елемент – това се сравнява с фактите и затова има връзка с фактите и реалността.



  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница