Обективните закономерности в политиката: политиката и актьорите са движени от обективните актьори на Вселената; различно от субективния елемент на идеалистите (те нямат място). Тези обективно закономерности са заложени в човешката природа (основна критика към реалистите – автоматично я пренасят към държавата). Разграничение м/у обективната истина и субективната преценка – обективната истина е в човешката природа, кои са основните стимули, които движат човека, средата е анархична и с/у него – в природата всеки един организъм се стреми да оцелее – основен двигател на човека и на политическите единици е оцеляването. Има и друг стимул: стремежът за доминация (animusdominant) – при държавите също; надграждане с политиката на силата. Връзка м/у естествения и политическия свят.
Извод: При виждането, че обективните закономерности са движещ елемент – придържане към фактите такива, каквито са; емпиричен(дескриптивен подход) – описват реалността, а не дават предписания. Държавникът или политическите лидери са изцяло наз актьори – ключово; рационалност на политическите действия (презумпция), изцяло национални алтернативи, няма ирационален елемент – това се сравнява с фактите и затова има връзка с фактите и реалността.