„силни“ реалисти, понеже опитват да определят виждането за силата като превъзходство и налагане на принуда. Включително и влиянието, при Моргентау. Съвремието – Улфод, Джак Донъли – определят се като слаби

Да, оцеляването е базисен интерес, но това не изключва и други интереси, които да се дефинират в обективни категории. Има един базисен интерес, но той не е единствен.

Признава се ролята на националния интерес, но реалистите не трябва да му дават морални оценки – зло, или песимизъм относно човешката природа, това е неправилно черно-бяло разделение.

Някои автори пък правят опити за критикуване на реализма – Края на историята; Последния живот – усещане за заплаха, което се превръща в сбъдващо се предсказание; разпределянето на силите е причина за война. Позовава се на Уолфърс – държавите като билярдни топки, без значение от външнополитическите им особености, те са разностойни една на друга. Подобна критика – към нео реалистите. Kenneth Waltz - неолиберализъм, Theory of international politics