Силвестър голд часът на вампира

Млечната мъгла се разсейва бързо. В средата на изтъняващия облак се появява някаква позната фигура. Оглеждаш неочаквания си спасител и с изумление познаваш себе си. Малко по-млад и облечен в странен театрален костюм, но иначе съвсем същия като теб.

Твоето второ аз ти хвърля един поглед през рамо, вдига ръце и... изведнъж, без никакъв преход се преобразява. Появява се ужасяващо същество с тяло на жена и лъвска глава. Нещото прави рязко движение, промърморва нещо като “Он... Ра... ханум сехбет” или нещо подобно и изчезва.

Зомбитата се строполяват като поразени от гръм и повече не помръдват. Раните, нанесени от пистолета ти, изчезват. Изразходеният пълнител кой знае как се отзовава в джоба ти и то пълен. Лора най-после отваря вратата. Очакваш да каже нещо по въпроса, но тя само те дръпва навън.

С облекчение напускаш ужасната морга, правиш код 32=5 и преминаваш на епизод 49.

20

Робер Д’Лил, войник от охраната на замъка и един от личните телохранители на Марсел де Камбре. Отличен боец, много силен и... за съжаление направо болен на “тема злато". Веднага след като разбира за предстоящото приключение, той алчно облизва устни и започва да обяснява как трябва да се въоръжите и екипирате. Ти като странстващ рицар, а той като твоя верен слуга и оръженосец. Ще си пътувате двамата и нека само някой ви излезе насреща.

Не можеш да сдържиш усмивката си, когато Робер започва да разправя за рицаря и оръженосеца му. Знаеш за неговата голяма слабост, почти равна на страстта му към златото — амбицията да получи рицарско звание.

Знаеш също така, че това едва ли ще стане в замъка.

Подозираш, че Робер наистина може да е от Лил, но Д’Лил си е чисто негова измислица. Чувал си да говорят, че преди да стане войник, Робер е щавил кожи в работилницата на баща си.

Въпреки всичките си слабости Робер Д’Лил е силен и верен войник, който е готов да се бие както срещу меч, така и срещу магия.

Ако ще вземеш Робер, направи код Б1=15. След това виж код А5. Към числото допиши една нула и така получаваш епизода, на който трябва да преминеш. /Пример А5=15, дописва 0 и става 150, отиваш на 150-ти епизод./

Ако не одобряваш Робер за придружител, можеш да поговориш...

Напредваш безгрижно по тясната горска пътека и развеселен наблюдаваш прелитащите между дърветата птици. Засега просто се разхождаш и се любуваш на местността, но така или иначе няма за къде да бързаш. Денят едва сега започва и ловът “няма да избяга”. Чувал си да говорят, че горите на граф фландър са пълни с елени, а горските пазачи — склонни да “загубят зрение и слух” само срещу един-два сребърни динария.

Изведнъж нещо едро и вероятно опасно разклаща храстите пред теб. Конят уплашено пръхти и се дърпа, а ти...

... ако имаш само лък, така и не успяваш да извадиш и използваш някоя стрела. Веднага отиваш на епизод 31.

... ако имаш меч или копие, подготвяш оръжието си и преминаваш на епизод 42

22

Изтръпнал от страх гледаш как “опасното нещо” бързо се приближава. Дланта ти, стиснала оръжието, трепери и става хлъзгава от пот. Припряно посягаш да я избършеш в дрехите си и в този момент...

— Я по-полека, уважаеми — правиш няколко крачки назад. — Как така ще ти давам коня си. Мога да ти го продам — добавяш бързо, видял, че оня стиска голям камък в юмрука си. — Пари имаш ли?

— Това момче ми харесва — промърморва непознатият и се почесва по рошавата брада. — Само че нямам нито един динарий, счупена монета не ми е останала.

— Виждам, че имаш добър нож — посочваш тежкото, великолепно изработено оръжие, висящо на кръста му. — Не е като за размяна срещу кон, но все пак е нещо.

— Това ли? То не е съвсем нож, това нещо — подхилва се оня и след кратко колебание ти го подава.

Измъкваш го от калъфа и въздъхваш разочарован. Оказва се, че държиш къс, масивен меч, изработен от някакво тъмно желязо. Оръжието е силно нащърбено и с отчупен връх. В основата на острието са издълбани някакви неясни символи. Въобще боклук и половина. Така поне ти изглежда в момента.

— Магически ли е? — питаш с надежда.

— Може би — отново се засмива оня. — Интересуваш ли се от магия?

— Не, не! Как може! Опазил ме Бог! Аз съм добър християнин!

— То едното не пречи на другото — промърморва гиганта и развързва някаква торбичка от колана си. — Искаш ли това?

Няколко секунди разглеждаш шепата камъчета с издълбани по тях букви. Ясно усещаш присъствието на някаква сила, но не разбираш добра или зла. Виждаш, че събеседникът ти губи търпение и...

... решаваш да вземеш меча. Ако не друго, поне дръжката му е украсена великолепно. Записваш код А2=0.

... предпочиташ да задържиш торбичката с изписаните камъчета. Отбележи си код А2=5.

И в двата случая код А1=5, преминаваш на епизод 41.

Най-напред правиш код В1=5, след което започваш да подреждаш камъчетата така, че еднаквите “букви” да бъдат една до друга. Изведнъж, без никакъв преход, реалността като че ли избледнява и се размива. Точно като в “сън наяве” наблюдаваш някаква страна обстановка, която едновременно ти е позната и безкрайно чужда.

“Стоиш в някаква разкошна зала, покрита с мрамор и дебели червени килими. Капакът на някаква огромна, изправена кутия се отваря като врата и ти влизаш вътре. Кутията леко се разтърсва и в миг някаква странна сила подгъва коленете ти. Неприятното усещане веднага изчезва, но сега пък стените и тавана на кутията започват да се промейят

зловещо. Дебели, лигави пипала израстват от тях и се вкопчват в тялото ти. Ти крещиш от ужас и болка. Падаш на пода и...”

Изведнъж силен тропот на копита и гръмогласни подтиквания прекъсват видението ти. Тръсваш глава и...

... ако ще продължиш да се взираш в камъчетата, направи код А5=0.

... ако ще ги прибереш в ловната чантата, направи код А5= 10.

... ако ще скриеш "магическите” камъчета в храстите, направи код А5=10.

— Кой си ти, бе — стряска те груб глас и острият връх на бойно копие се спира на косъм от гърдите ти.

Разтреперан повдигаш погледа си и преминаваш на епизод 43.

В момента когато камъчетата се разпиляват в гъстите храсти и изчезват от погледа ти, странната мисъл, че правиш голяма грешка се забива в съзнанието ти. Замислено почесваш голямата подутина на челото си, правиш код А4=0 и започваш да се чудиш дали не си заслужава да потърсиш камъчетата.

Силен тропот на копита и гръмогласни подтиквания прекъсват ‘мъдрите” ти разсъждения.

— Кой си ти, бе — стряска те груб глас и острият връх на бойно копие се спира на косъм от гърдите ти.

Разтреперан повдигаш погледа си и преминаваш на епизод 43.

“Все пак онези знаци изглеждат доста странно” — размишляваш ти. — “Не са букви, поне не латински” — забелязваш мъдро, правиш код А3=10 и...

... ако нямаш такова нещо, откършваш си един дебел клон и поемаш “дългия път към дома”.

“Направи ме на глупак, мръсникът” — мърмориш сърдито и бавно крачиш по горската пътека. Във въображението си виждаш как копитата на коня ти повалят нахалника и как ти, опрял нож в гърлото му, строго го разпитваш. Той се оказва опасен шпионин или дори убиец. Графът те поздравява и от благодарност ти дава рицарско звание. Ех, мечти!

Действителността обаче е съвсем друга. Силен тропот на копита и гръмогласни подтиквания прекъсват “мъдрите” ти разсъждения.

— Кой си ти, бе — стряска те груб глас и острият връх на бойно копие се спира на косъм от гърдите ти.

Разтреперан повдигаш погледа си и преминаваш на епизод 43.

— Тъпак такъв! — избухва монахът. — Сега никога няма да хванем оня звяр! Ама че прост селяндур! Изглежда, Бог е отнел разума на всички във Фландрия. Прости ми, Господи, че споменавам напразно името ти!

— Ей, по-кротко, Светейшество — озъбва се барона. — Не позволявам да говорите така за графството!

— Стига вече! — просъсква вторият монах. — Оня даде ли ти нещо в замяна?

— Ами не... нищо не ми даде — промърморваш и преминаваш на епизод 28.

— Даде ми! Някакъв стар и негоден меч — казваш /само ако наистина имаш КЪС МЕЧ и искаш да го покажеш/ и отиваш на епизод 38.

— Излъга ме мръсникът — обявяваш ядосан. — Взе ми чистокръвен ловен кон, а ми пробута ето тези глупости — решаваш да им покажеш торбичката с камъчетата ти. / Само ако имаш такава и не си я хвърлил в храстите./ Премини на епизод 8.


28

Баронът е готов да повярва на честната дума на един благородник, но монасите настояват да те претърсят. Провери кодовете си:

Ако А1 е равен на 0, голямата подутина на главата ти доказва, че не си се разделил доброволно с коня, монасите са принудени да отстъпят и ти преминаваш на епизод 50.

Ако А1 е различен от 0, провери код АЗ и...

... ако АЗ е равен на 10, монасите намират скрития в ловната чанта меч, отиваш на епизод 38.

... ако АЗ е различен от 10, остава да провериш код А4.

Млечната мъгла се разсейва бързо. В средата на изтъняващия облак се появява някаква позната фигура.

Оглеждаш неочаквания си спасител и с изумление познаваш себе си. Малко по-млад и облечен в странен театрален костюм, но иначе съвсем същия като теб.

Твоето второ аз ти хвърля един поглед през рамо и... тика в ръцете ти някакво ръждиво острие. Преди да каже нещо двойникът ти изчезва, мъглата се разсейва окончателно и зомбитата отново се потътрят към вас.

Няма време за въпроси или експерименти. Убедил си се, че пистолетът е безсилен срещу оживелите мъртви. Улавяш се за спасителната сламка, която в настоящия момент представлява къс и тежък меч с нащърбено острие. Замахваш несръчно и перваш най-близкото зомби. Острието преминава като нагорещен нож през масло и оставя грозна разкъсана рана. Развървяваш се и скоро насичаш нападателите си на парчета. Поне за кратко успяваш да ги спреш. Отсечените ръце се гърчат по пода и сляпо пълзят. Главите се блещят насреща ти и ломотят несвързано. Постепенно насечените трупове се съединяват. Преди първият да се изправи отново, ти нанасяш злобен удар по заялата врата и... изведнъж всичко свършва.

Зомбитата се строполяват като поразени от гръм и повече не помръдват. Раните, нанесени от пистолета ти, изчезват. Изразходеният пълнител кой знае как се отзовава в джоба ти и то пълен. Лора най-после отваря вратата. Очакваш да каже нещо по въпроса, но тя само те дръпва навън.

С облекчение напускаш ужасната морга, правиш код 32=10 и преминаваш на епизод 49.

30

За Лотар можеш да кажеш само, че е може би най-опитния боец в замъка. Ранен в някаква битка, той е бил принуден да се раздели с другарите си от наемната рота и да се установи в замъка на барон де Камбре. Само след няколко месеца баронът, за голямо неудоволствие на войниците французи, му поверява командването на охраната. Не че те могат да кажат нещо срещу бойните му качества или срещу големия му военен опит. Просто за тях Лотар е един продажен наемник, без никакво чувство за чест и вярност.

До сега германецът по никакъв начин не е оправдал тези слухове, но ти никак не харесваш вечно смръщената му физиономия и противния маниер да налага мнението си с груби войнишки ругатни. Разбира се, пред господарите Лотар е учтив и никога не ругае.

След като внимателно изслушва стария барон, той предлага да пътувате като “младия пътешественик и

слугата му” и настоява да носиш колкото може повече пари.

Ако ще вземеш Лотар, направи код Б1=20. След това виж код А5. Към числото допиши една нула и така получаваш епизода, на който трябва да преминеш. /Пример А5=15, дописва 0 и става 150, отиваш на 150-ти епизод./

Ако не одобряваш Лотар за придружител, можеш да поговориш...

... със слугата Планшен на епизод 10.

... с войника Робер на епизод 20.

... с пленника Салош, на епизод 40.

31

Най-после последните вейки на храста се разтварят и пред теб се появява една чудовищна фигура. В първия момент решаваш, че си попаднал на един от почти изчезналите турове, после ти заприличва на мечка и едва след като “нещото” се измъква от гъсталака, виждаш, че не е демон или звяр, а човек. Вярно, огромен и страховит с щръкнала рошава брада, мръсна коса, пълна е клечки, стърчаща изпод невероятен рогат шлем и разкъсан дрипав кожух, но все пак човек.

— Не бой се, хлапе — промърморва оня и тежко престъпва към теб. — Трябва ми само коня ти.

— Как така конят ми? — питаш смаян от нахалството му. — Къде е твоят?

— Теб какво те засяга? Пукна в проклетата ви гора. Убийците на Фландър ме преследват, а сега един хлапак ми задава тъпи въпроси — започва сам да се навива оня. — Дай ми проклетия кон или кълна се в името на Тор, ще си го взема сам!

Подръпваш леко юздите и правиш няколко крачки назад. Сигурен си, че преди гиганта да посегне към висящия на кръста му нож, ще си далече оттук. И така...

Докато се чудиш какво ще правиш без пукната монета в джоба, при масата ти отново се приближава малкият Лашо.

— Eти иска ga говори c теб — казва ухилен go ушите той. — Това е сестра ми. Малко е... е, нали ги знаеш жените!

— Много разбираш, бе! Какво иска сестра ти? Еми ли беше?

— Не Еми, бе! Ети, от Естел. Разбра, че оня тип Конрад ти отмъкна парите и иска да говори с теб, преди татко да разбере. Тя май те е харесала, а, господине! А ти харесваш ли Ети? Кажи ми де!

— О-о! Я стига! Къде да я намеря? Тя каза, че ще дойде при теб... по-късно... чакай я!

Малкият изчезва преди да получи "един по врата” и ти преминаваш на епизод 67.

33

— Слушайте какво ще ви кажа, уважаеми — отговаряш твърдо, без да трепнеш пред заплахите му ти. — Ще ви дам коня си, но не защото ме е страх от вас, а защото виждам, че наистина сте в беда. Не зная за какво ви преследва графа и не искам да знам. Вземете ги и добре се отнасяйте с него!

Слизаш от коня и предпазливо облягаш гръб до едно дебело дърво. Оня ловко го яхва, спира за момент и бързо откопчва нещо от колана си. Подава ти голям боен нож с великолепно украсена дръжка.

— Ето вземи. Не равностойна размяна за коня, но нямам друго.

Измъкваш ножа от калъфа и въздъхваш разочарован. Оказва се, че държиш къс, масивен меч, изработен от някакво тъмно желязо. Оръжието е силно нащърбено и с отчупен връх. В основата на острието са издълбани някакви неясни символи. Въобще боклук и половина. Така поне ти изглежда в момента.

— Магически ли е? — питаш с надежда.

— Може би — отново се засмива оня. — Интересуваш ли се от магия?

— Не, не! Как може! Опазил ме Бог! Аз съм добър християнин!

— То едното не пречи на другото — промърморва гиганта и развързва някаква торбичка от кръста си. — Хайде вземи и това!

Няколко секунди разглеждаш шепата камъчета с издълбани по тях рисунки. Ясно усещаш присъствието на някаква сила, но не разбираш добра или зла. Чуваш тропот на копита и виждаш как гърбът на непознатия изчезва между дърветата.

Направи код А1 = 10 и код А2=10, премини на епизод 41.

34

В момента когато камъчетата се разпиляват в гъстите храсти и изчезват от погледа ти, странната мисъл, че правиш голяма грешка се забива в съзнанието ти. Замислено почесваш голямата подутина на челото си, правиш код А4=0 и започваш да се чудиш дали не си заслужава да потърсиш камъчетата.

Силен тропот на копита и гръмогласни подвиквалия прекъсват мъдрите” ти разсъждения.

— Кой си ти, бе — стряска те груб глас и острият връх на бойно копие се спира на косъм от гърдите ти.

Разтреперан повдигаш погледа си и преминаваш на епизод 43.

35

“Абатът може да знае какво е това” — мислиш си докато прибираш торбичката. Правиш код А4=10, въздъхваш още един-два пъти и...

... ако нямаш меч, откършваш си един дебел клон и поемаш “дългия път към дома”.

“Направи ме на глупак, мръсникът” — мърмориш сърдито и бавно крачиш по горската пътека. Във въображението си виждаш как копитата на коня повалят нахалника и как ти, опрял нож в гърлото му, строго го разпитваш. Той се оказва опасен шпионин или дори убиец. Графът те поздравява и от благодарност ти дава рицарско звание. Ех, мечти!

Действителността обаче е съвсем друга. Силен тропот на копита и гръмогласни повиквания прекъсват “мъдрите” ти разсъждения.

— Кой си ти, бе — стряска те груб глас и острият връх на бойно копие се спира на косъм от гърдите ти.

Разтреперан повдигаш погледа си и преминаваш на епизод 43.

— Ами, всъщност май срещнах един доста странен тип — казваш колебливо. — Вижте какво, бароне, не го познавам! Изскочи от храстите, уплаши ми и... е, поговорихме си малко. После той поиска да му дам коня си. Аз...

... разбира се, отказах, но той излезе по-силен и бърз от мен. Удари ме с някакъв камък и ми отмъкна коня — казваш и преминаваш на епизод 17.

... го съжалих и се съгласих. Май съм направил глупост, така ли? Него ли търсите? — питаш и отиваш на епизод 27.

Докато се обясняваш с барона, вторият монах се навежда и ловко дръпва ловната ти чанта. Ро'ви известно време вътре, след което повдига рамене и ти я връща.

— Не са в него — обръща се към първия. — Момчето наистина е излязло на лов.

— Добре ли провери? — не се доверява той. — Знаеш, че ония дяволски неща могат да се преобразяват.

— Няма никакви камъни в чантата, казах ти вече! — сопва се оня. — Само един ловен нож, огниво и шепа медни монети. Прекалено си мнителен, брате!

При тези думи трепваш учуден и моментално прехапваш езика си. Много добре знаеш, че никакви медни монети няма в чантата. Вече си сигурен, че в “камъчетата” наистина е скрита силна магия.

Едва изчакваш барона и монасите да се махнат и отново изваждаш торбичката. Нищо особено. Камъчета като камъчета.

“Ще трябва да поговоря с абата” — мислиш си. Въздъхваш уморено и бавно поемаш дългия път към замъка.

В същата секунда като по някаква магия погледите на всички просто залепват за оръжието. Баронът мълниеносно сваля върха на копието си, закачва предпазителя на меча и го измъква от ножницата.

— Не го пипай! — прогърмява гласът му, когато понечваш да го вдигнеш.

Бърза заповед към един от войниците и странният меч е в ръцете на монаха. Той го оглежда набързо и презрително го подава на барона.

— Ръждив нормандски меч. Пълен боклук!

— Видя ли руните по него? Може да е магия.

— Глупости! Това са “ТИС” и “ЕОЛ”. Варварите ги драскат по оръжията си като смятат, че руните ще ги направят по-здрави и no-трайни. Варварски суеверия! Нали виждаш как е ръждясал меча. Камъчетата по дръжката също не са кой знае какво. Нека хлапето ги задържи като компенсация за коня.

Без повече обяснения странната дружина си заминава. Барон Роже се смилява над теб и нарежда на един от ловците да ти даде коня си. Разочарован от лошия ден ти решаваш да...

... захвърлиш меча, направи код А3=0.

... Все пак да задържиш меча. Не променяй кодовете.

Млечната мъгла се разсейва бързо. В средата на изтъняващия облак се появява някаква позната фигура. Оглеждаш неочаквания си спасител и с изумление познаваш себе си. Малко по-млад и облечен в странен театрален костюм, но иначе съвсем същия като теб.

Твоето второ аз ти хвърля един поглед през рамо и смело застава пред упорито напредващите зомбита. Те предпазливо го заобикалят. Явно основната им цел сте вие с Лора. Двойникът ти за миг се обърква, след което изтичва до вратата и казва:

— Ти си вещица! Използвай Силата на Земята.

Лора го гледа сепнато, притеснено се усмихва и започва да мърмори нещо. Ядосан от глупостите ù ти се обръщаш и нанасяш отчаян ритник на упоритата врата. Тя моментално отхвръква и прекрасна слънчева светлина огрява коридора.

Изведнъж кошмарът свършва. Зомбитата се строполяват като поразени от гръм и повече не помръдват. Раните, нанесени от пистолета ти изчезват. Изразходеният пълнител кой знае как се отзовава в джоба ти и то пълен. Лора плаче от облекчение и те дърпа навън. Очакваш да ти обясни какво става, но тя така страхливо се оглежда, че решаваш да оставиш въпросите за по-късно.

С облекчение напускаш ужасната морга, правиш код 32=15 и преминаваш на епизод 49.

40

За Салош нямаш никакви сведения. Знаеш само, че преди десетина години баща ти го доведе като пленник, след някакъв поход. Разправяше, че Салош бил благородник в страната си и очакваш да получи добър откуп. Парите така и не пристигнаха и някак естествено пленникът от “гост” се превърна в коняр. Оказа се, че великолепно се.справя с конете и скоро се “издигна” до длъжността главен коняр. Толкова за него. А, разбира се, родните му места са някъде из земите, през които ще пътуваш.

Салош почти не говори, винаги е намусен и недоволен от нещо. Разбрал за предстоящото приключение той само повдига рамене и промърморва “както нареди господаря”. Никакъв интерес. Никакви предложения. Единствено споменаването на Унгарското кралство сякаш запалва искра

в погледа му, но и да е било така тя моментално угасва.

Ако ще вземеш Салош, направи код Б1 = 10. След това виж код А5. Към числото допиши една нула и така получаваш епизода, на който трябва да преминеш. /Пример А5=15, дописва 0 и става 150, отиваш на 150-ти епизод./

Ако не одобряваш Салош за придружител, можеш да поговориш...

Почти половин час седиш на малката полянка и се чудиш какво да правиш. Мъчно ти е за коня, ядосваш се, че така и не разбра какъв беше тоя, който срещна. Чудиш се как, в името на Бога, ще се прибереш без кон и как ще се оправдаваш, когато се върнеш в замъка.

Разбира се, винаги можеш да идеш в някое от многобройните ловни имения на графа и да си поискаш кон, но пък тогава ще трябва да обясняваш какво си търсил из горите му.

Сега обаче провери код А1.

Ако е равен на 0, веднага отиваш на епизод 4.

Ако е 5 или 10, можеш да разгледаш...

Съвземаш се проснат на влажната трева. Усещаш как на челото ти расте болезнена подутина. До главата ти се търкаля камъкът, с който те е повалил неизвестния нападател. Като се стремиш да не шаваш и да не издадеш, че си “буден” завърташ леко очи и виждаш как някакво огромно, космато същество се мъчи да възседне коня ти. Обръщаш се леко и вече можеш да разгледаш по-добре нахалника.

Оказва се просто едър мъж с рошава брада и дълга мръсна коса. Омотан в някакви странни кожи и с Невероятен рогат шлем на главата. Докато го разглеждаш оня успява да се качи на коня ти, поглежда към теб и... за момент ръката му се колебае между дръжката на тежкия боен нож и закачената на пояса му торбичка. Накрая все пак откачва торбичката, хвърля я в краката ти и като промърморва някакво неразбрано извинение изчезва навътре в гората. В един кратък миг решаваш, че в торбичката има пари, но при удара в земята се чува не звънтене, а потракване на шепа дребни камъчета.

Все още замаян от удара сядаш на тревата и посягаш към торбичката. Записваш я в Дневника, правиш код А1=0 и преминаваш на епизод 41.