Силвестър голд часът на вампира

Примрял от страх поглеждаш новите нападатели и въздъхваш облекчено. Пред теб са десетина човека, повечето от тях ловци на граф фландър. Оня с копието е барон Роже, главен ловен надзирател на графа. До него са спрели конете си двама мрачни типа с наметала и качулки на монаси.

— Ха! Това бил младият дьо Камбре! — възкликва баронът. — Какво правите тук, Оливие? Знаете ли как графът наказва бракониерите?

— Остави тези глупости — прекъсва го грубо единият от “монасите”. — Разбери виждал ли е... е, знаеш кого!

— Веднага, Ваше Светейшество!

Ясно ти е кого търсят. Един-два въпроса и няколко груби бодвания с копието ти показват, че преследвачите не се шегуват.

Най-напред виж код А5, ако е равен на 0 /нула/, отиваш на епизод 7. Ако кода е 5 или 10...

... решаваш да им кажеш всичко каквото знаеш, като се надяваш в замяна да получиш кон и може би сведения. Премини на епизод 36.

... няма какво толкова да криеш, но грубиянските отношения не са ти по вкуса. Та ти си благородник и екюе на графа, а не прост крепостен. Решаваш да си затваряш устата и преминаваш на епизод 46.

44

Въздъхваш още един-два пъти, откършваш си един дебел клон и поемаш “дългия път към дома”. Запиши си код А4=10.

“Направи ме на глупак, мръсникът” — мърмориш сърдито и бавно крачиш по горската пътека. Във въображението си виждаш как копитата на коня повалят нахалника и как ти, опрял нож в гърлото му, строго го разпитваш. Той се оказва опасен шпионин или дори убиец. Графът те поздравява и от благодарност ти дава рицарско звание. Ех, мечти!

Действителността обаче е съвсем друга. Силен тропот на копита и гръмогласни подвиквания прекъсват “мъдрите”

mu разсъждения.

— Кой си ти, бе — стряска те груб глас и острият връх на бойно копие се спира на косъм от гърдите ти.

Разтреперан повдигаш погледа си и преминаваш на епизод 43.

45

Разтваряш тревата край един отдавна изгнил пън и пъхваш торбичката в някаква голяма цепнатина. Направи код А4=15.

“Така е по-добре!” — мислиш си облекчено, като същевременно се чудиш от какво, в името на Бога, те е страх. Вярно, сам си 6 гората и нямаш кон, но за два-три часа можеш да стигнеш до замъка. Освен това само зад един баир има ловно имение на графа.

Изправяш се, изчистваш ръцете си от полепналата пръст

и...

... ако от непознатия си взел къс меч и искаш да го разгледаш, премини на епизод 5.

... ако нямаш меч, откършваш си един дебел клон и поемаш “дългия път към дома”.

“Направи ме на глупак, мръсникът” — мърмориш сърдито и бавно крачиш по горската пътека. Във въображението си виждаш как копитата на коня повалят нахалника и как ти, опрял нож в гърлото му, строго го разпитваш. Той се оказва опасен шпионин или дори убиец. Графът те поздравява и от благодарност ти дава рицарско звание. Ех, мечти!

Действителността обаче е съвсем друга. Силен тропот на копита и гръмогласни подвиквания прекъсват “мъдрите” ти разсъждения.

— Кой си ти, бе — стряска те груб глас и острият връх на бойно копие се спира на косъм от гърдите ти.

Разтреперан повдигаш погледа си и преминаваш на епизод 43.

— Никого не съм срещал! — казваш сърдито. — Тръгнал съм към ловното имение, ей там зад хълма. Някой ме нападна и ми взе коня. Току-що се съвзех. Бихте ли ми услужили с един от вашите коне? Трябва да...

— Стига си дрънкал глупости! — прекъсва те “монахът”. — Тоя лъже! Претърсете го!

Провери кодовете си.

Най-напред виж код А5...

... ако А5 е равен на 0, преминаваш на епизод 37.

... ако А5 е различен от 0, провери код А4.

— Какво да ми е дал? — правиш се на ударен. — Той такова... — започваш да извърташ и изведнъж се сещаш за меча.

В същата секунда като по някаква магия погледите на всички просто залепват за дръжката на оръжието.

— Това там твое ли е? — прекъсва те монахът. — За оръжието на кръста ти питам, глупако!

Преди да отговориш, барон Роже навежда върха на копието си, закачва предпазителя на меча и го измъква от ножницата.

— Не го пипай! — прогърмява гласът му, когато понечваш да го вдигнеш.

Бърза заповед към един от войниците и странният меч е в ръцете на монаха. Той го оглежда набързо и презрително го пуска на земята.

— Ръждив нормандски меч. Пълен боклук!

— Видя ли руните по него? Може да е магия.

— Точно така! Това са “ТИС” и “ЕОЛ”. Варварите ги драскат по оръжията си като смятат, че руните ще ги направят по-здрави и no-трайни. Варварски суеверия! Нали виждаш как е ръждясал меча. Веднага си помислих, че тоя ни лъже. Претърсете го!

Направи код А3=0 и...

... ако код А4 е равен на 5, премини на епизод 37.

... ако код А4 е равен на 10, премини на епизод 8.

... ако код А4 е равен на 0 или 15, премини на епизод 50.

48

— Ами даде ми — едно ръждиво и нащърбено острие. Щях да го изхвърля, но по дръжката му има красиви камъчета. Може пък да са скъпи — обясняваш словоохотливо и изваждаш подаръка.

В същата секунда като по някаква магия погледите на всички просто залепват за оръжието. Баронът мълниеносно сваля върха на копието си, закачва предпазителя на меча и го измъква от ножницата.

— Не го пипай! — прогърмява гласът му, когато понечваш да го вдигнеш.

Бърза заповед към един от войниците и странният меч е в ръцете на монаха. Той го оглежда набързо и презрително го подава на барона.

— Ръждив нормандски меч. Пълен боклук!

— Видя ли руните по него? Може да е магия.

— Глупости! Това са “ТИС” и “ЕОЛ”. Варварите ги драскат по оръжията си като смятат, че руните ще ги направят по-здрави и no-трайни. Варварски суеверия! Нали виждаш как е ръждясал меча. Камъчетата по дръжката също не са кой знае какво. Нека хлапето ги задържи като компенсация за коня.

Без повече обяснения странната дружина си заминава. Барон Роже се смилява над теб и нарежда на един от ловците да ти даде коня си. Разочарован от лошия ден ти решаваш да...

... захвърлиш меча, направи код А3=0.

... все пак да задържиш меча. Не променяй кодовете.

Върви на епизод 50.

49

Намесата на свръхестествени сили в живота ти е неоспорим факт. Възможно е зомбитата и появяването на двойника, който толкова често сънуваш, да са само някаква илюзия, но все пак... както се казва “имай си едно наум"!

Забележка! С риск да се повторя, отново предупреждавам. Ако четеш тези епизоди само от любопитство, не променяй кодовете!

Сега, преди екюе Оливие дьо Камбре да се е прибрал в замъка припомни си какво стана с “подаръците” на варварина. Може да ти е дал ръждив МЕЧ или торбичка с ИЗПИСАНИ КАМЪЧЕТА.

Ако си захвърлил меча или си го скрил в храстите и искаш да си го вземеш, направи код А3=10. Ако мечът е в теб и мислиш, че негодното оръжие е “една голяма беля”, можеш да го изхвърлиш. Направи код А3=0.

С камъчетата проблемът е по-сложен. Магията им не позволява да се разделиш с тях. Ако си ги изхвърлил, губиш няколко часа да ги търсиш и събираш. Направи код А5=15.

Ако монахът е стъпкал изписаните камъчета, прибираш само здравите — код А5=20 или събираш всички парчета — код А5=25.

Във всеки друг случай /ако си скрил камъчетата или монасите не са ги открили/ направи код А5=12.

В продължение на почти два века след загадъчната случка, всички мъже от рода Камбре, носещи традиционното име Оливие, рано или късно се сблъскват с тайнството на “изписаните камъчета”. Един от правнуците на първия Оливие се опитал да разгадае знаците с помощта на един “учен мъж” от известен университет. Единственото, което постигнал, било обвинението, че сам е изработил “глупавите камъчета” и сега се опитва да се подиграва с достопочтените професори.

Друг един Оливие, няколко поколения по-късно, обзет от благочестиви намерения, занесъл камъчетата в местното абатство и заедно с абата фанатик се опитали “да прогонят злия дух”. Не постигнали нищо. Абатът настоявал да “разбият на прах дяволските амулети”, но благочестивият Оливие категорично отказал.

Още по-късно друг един Оливие дьо Камбре заминал на кръстоносен поход и отнесъл със себе си тайнствената торбичка. От похода шевалие дьо Камбре се върнал като барон дьо Камбре и заедно с обърканата си невероятна история донесъл някакъв свитък, който според него бил ключът към загадката.

Най-странното в цялата история е, че нито един от деветимата Оливие не искал или не можел да разкаже какво точно го безпокои в шепата изписани камъчета и защо нито един от тях не намерил сили да ги изхвърли или унищожи.

Следващите двама барони дьо Камбре живели доста по- спокойно. Камъчетата и свитъка събирали прах в оръжейната без да безпокоят никой.

Докато един ден най-младият, засега, Оливие дьо Камбре, подтикнат от странно, непреодолимо усещане не се вмъкна в прашната оръжейна и... естествено веднага “открива” една “много стара, но много интересна торбичка, пълна с красиво изрисувани камъчета”. Към торбичката е превързан стар пергамент, навит на стегнато руло. Младият Оливие взима “семейното съкровище” и...

... ето, че това е първата ти среща с твоя герой. Премини на епизод 52.

От този ден насам спокойният сън сякаш завинаги те напуска. Нощ подир нощ един страшен кошмар непрестанно те преследва.

Сънят започва с неразбираем разговор с някакво странно създание полужена-полулъв. Разговаряте на някакъв непознат език и ти трудно разбираш какво иска от теб жената звяр. Постепенно тя се разярява и посяга да те улови. Ти хукваш да бягаш. Бягаш из някакви тъмни и влажни коридори. От стените изкачат лигави пипала и се опитват да те задържат. Бориш се отчаяно, но скоро звярът те настига и започва да те души. В най-критичния момент се появява някакво младо момиче с огнена коса и блестящи зелени очи.

Жената лъв те оставя и се нахвърля върху момичето. Двете се вкопчват една в друга и тук обикновено се събуждаш.

Кошмарът те измъчва всяка нощ. Боиш се да заспиш и ето че след няколко безсънни нощи, през деня започваш да чуваш странни гласове, които упорито ти нашепват, че е време да тръгваш”. Къде и по каква причина обаче, не казват.

След поредната кошмарна нощ и последвалия я, изпълнен с гласове ден, бродиш унило покрай стената на замъка и мрачно си мислиш за нерадостното бъдеще, което те очаква. Точно там, сам и отчаян те намира старият Оливие дьо Камбре, твоят дядо. Външният ти вид очевидно му подсказва нещо, защото старецът твърдо ти заповядва да го последваш в библиотеката на замъка.

Там той те оставя да чакаш доста дълго, след което се появява понесъл кана силно вино и... омразната торбичка, източник на всичките ти главоболия.

— Време е да научиш за проклятието, тегнещо върху славния ни род, момче — тъжно казва той.

Историята, която ти разказва, е много странна и невероятна. Научаваш как първият Оливие донесъл “магията”, как тя непрестанно преследвала всички мъже, носещи това славно име и как неговият прадядо тръгнал с кръстоносците към светите земи. Искал там да намери съвет и избавление, но се върнал по-отчаян от всякога. Сега явно е дошъл твоят ред. Явно е, че магията е започнала да те тормози, но никой освен теб не може да узнае какво трябва да направиш.

Разказваш за кошмарните видения и странните гласове. Старецът дълго мисли и с болка в гласа обявява, че наистина трябва да тръгнеш на път. Питаш накъде, но той само поклаща глава и казва да “следваш чувствата си”. След което добавя, че неговият дядо почти успял да разплете загадката някъде из земите на унгарския крал. От там е и свитъкът, привързан към торбичката. С него обаче ще се занимавате по-късно.

Още щом взимаш решението и натрапчивите гласове изчезват от главата ти. За пръв път от много нощи насам спиш спокойно без да сънуваш страшния сън. Примиряваш се със съдбата си и започваш с избор на слуга и придружител за приключението.

Можеш да избираш между:

— Намерих, млади господарю, три странноприемници имат. Ама само една е като за вас. Голяма, светла и просторна. Вътре...

— Я задръж малко! — прекъсваш го. — Карай подред и по-накратко.

— Аха, добре. Най-напред имаме една голяма странноприемница, точно в центъра на града. Тя...

— Как се казва, бе?

— Е-хе... ами аз не мога да чета, господарю... забравихте ли. Обаче запомних рисунката — “Благороден рицар с меч държи отрязана глава на неверник.”

— По-нататък?

— Ами има една друга, съвсем наблизо, войнишка кръчма е, господарю. Нарисували са отвратителен череп, забит на кол. Да идем при рицаря, там...

— Това ли е? Нали каза, че са три.

— А! Че то онова е някакво магьосническо свърталище. Не е за благородник като вас.

— Ти пък откога взе да разбираш от магии?

— То си е ясно, господарю — прекръства се притеснено Планшен. — Ами те са нацапали над вратата някакъв гаден бръмбар с череп на гърба. Адско чудовище е то, не е за благочестив и благороден рицар като вас.

Оставяш Планшен да бъбри и решаваш...

... да огледаш града сам, премини на епизод 61.

... да разпиташ някой минувач, отиваш на епизод 81.

Ако ще се довериш на описанията му, избирай...

... странноприемницата с рицаря е на епизод 59.

... войнишката кръчма се намира на епизод 57.

... кръчмата с бръмбара можеш да огледаш на епизод 54.

54

С изключение на името, в странноприемница “Мъртвешка глава” няма нищо странно. Обикновена кръчма с две-три стаи над нея. Вътре е доста мръсно, но така е навсякъде през този благословен век на походи и войни.

Оглеждаш рисунката над вратата. Някакво насекомо, приличащо на нощна пеперуда с бял череп на гърба.

— Няма такива гадини — промърморваш и...

Прекрачваш прага на задимената зала и веднага към теб притичва едно спретнато облечено хлапе със сламеноруса коса и широка усмивка, предпазливо те докосва по ръката и пита:

— Да се погрижа ли за коня ви, господине? Нека да го направя! Ще му дам от най-мекото сено, ще го изчистя от калта и ще го напоя с бистра вода. Няма да съжалявате. Хайде, бе, господине, какво ви струва да се съгласите!

— Не досаждай на госта, Лащо — приближава се един едър мъж, препасан с дълга престилка. — Аз съм Боко, господине. Тази кръчма е моя, а вие сте добре дошъл. Казах ти да се махаш, Лашо!

Хлапето изчезва някъде, но веднага щом Боко те настанява на една маса, то се приближава отново и дяволито намигва.

— Казвам се Леополд — доверително съобщава. — Роден съм далече от тук, в земите на великия френски крал. Тия тъпи селяни не могат да произнасят името ми и затова ми викат Лашо. Хайде нека се погрижа за коня ви!

Ако искаш, можеш да се съгласиш, дай му един динарий и си запиши код Б7=10. Ако не искаш да се разправяш с хлапето — код Б7=0. Отърваваш се от Лашо, извинявай — от Леополд и...

... ако ще си поръчаш само една халба бира, премини на епизод 65.

... ако ще си поръчаш бира и храна, отивай на епизод 75.

56

Войнишката кръчма въпреки всичките ти съмнения изглежда доста прилично. В огромната обща зала са се разположили пет-шест наемника, наливат се с бира от грамадни дървени халби и кротко играят на зарове.

— Изглежда спокойно, но знаеш ли — промърморваш си сам. — Наемници! Сега са приятели, след миг започват да се карат и бият. Решаваш...

... да останеш. Премини на епизод 57.

... да се върнеш на началния 108-ми епизод и да започнеш избора отново.

57

Настаняваш се на една от малките маси, разположени до стената и се оглеждаш любопитно. Наемниците се правят, че не ти обръщат внимание, но от време на време ти хвърлят коси погледи. Преди да продължиш, спомни си защо избра точно тази странноприемница.

Ако код Б1 е различен от 20 и...

Странноприемницата “Рицарят с отрязаната глава”, можеш да огледаш само отвън. Пред вратата са се изправили двама лакеи и двама едри стражи в доспехи. Учтиво ти обясняват, че за да влезеш, трябва да платиш 10 динария. После можеш да останеш или само да хвърлиш един поглед — това си е твоя работа. Решаваш...

Плащаш и прекрачваш прага. Веднага като че от пода изниква раболепен слуга и с мазна учтивост започва да се “усуква” около теб. Скоро ти писва от неговите дрънканици: “... ще желае ли младият благороден господар това... да покажа ли на младия благороден господар онова... иска ли

младият благороден господар да остави багажа си...” Правиш няколко опита да се отървеш. Напълно безуспешно. Най-после забелязваш красноречивите жестове на пръстите му, тикваш в ръката му една монета и оня веднага те “въвежда” в “залата за благородни господа”. /Дал си на слугата САМО ЕДНА МОНЕТА! Отбележи в дневника каква./ Щом получава “паричката” и разбира, че няма повече да “стоплиш ръката му” лепката избъбря нещо и те зарязва сам да се оправяш. Още по добре. Оглеждаш се и...

... въпреки Влажния студ, сядаш до широко отворения прозорец на залата. Преминаваш на епизод 122.

... отиваш в дъното на залата и сядаш в един тъмен ъгъл. Преминаваш на епизод 132.

...се настаняваш на една маса почти опряна във входната врата. Преминаваш на епизод 142.

60

За да преминеш на този епизод трябва да имаш и двете книги от поредицата и да си прочел най-напред “Часът на Вещицата” /или препрочиташ поредицата отново/.

Ако не изпълняваш горните условия и преглеждаш епизода само от любопитство, МОЛЯ НЕ ПРОМЕНЯЙ КОДОВЕТЕ. Ще затрудниш изключително много истинската игра.

Неистово разкъсваш лепкавите пипала и отчаяно се опитваш да се предпазиш от никнещите отвсякъде отровни зъби. Отворът пред теб бързо се затваря. Правиш последно усилие и...

Изкачваш се на ниската крепостна стена и хвърляш един поглед над градчето. Забелязваш само три сгради, които биха могли да бъдат кръчми или странноприемници. /Разгледай картата на града. Табелките са увеличени нарочно. До всяка табелка е поставен номера на епизода за преход./

— Горещо ви препоръчвам странноприемница “Отрязаната глава”, господине — обяснява гражданинът. — Намира се в центъра на града. Направо по улицата и след две пресечки вляво. Веднага ще я забележите.

Благодариш и...

... ако ще последваш съвета му, отиваш на епизод 58.

...ще разпиташ хлапетата. Преминаваш на епизод 74.

... ще поискаш съвет от войниците. Премини на епизод 84.

63

— Само три кръчми имат — докладва Робер. — Едната е мръсно войнишко свърталище, там няма да ви пусна.

— Ти зарежи тая работа. Аз сам мога да реша. А другите две?

— Една доста добра и просторна странноприемница в центъра. Нарекли са я “Рицарят с отрязаната глава” — подсмива се оня. — Третата е доста приятна и май най- евтина. Има някаква странна гадина над вратата, ама не знам каква.

Робер учтиво изчаква да помислиш и ти решаваш...

... да огледаш града сам, премини на епизод 61.

... да разпиташ някой минувач, отиваш на епизод 81.

Ако ще се довериш на описанията му, избирай...

Обръщаш коня и настигаш човека. Оня спира веднага, предпазливо прави крачка назад и ръката му, уж случайно, улавя дръжката на меча.

— Извинете, уважаеми — казваш, след като поздравяваш любезно. — Сега пристигам в града ви, бихте ли ме насочили към някоя прилична кръчма. Чиста и евтина.

Оня ти хвърля дълъг изпитателен поглед, кимва леко и...

Бирата ти донася самия Боко, собственика на кръчмата. Благодариш, но оня не си тръгва. Докато уж се извинява за държанието на “нахалника Лашо”, той няколко пъти намеква колко добре готви дъщеря му, каква чудесна наденица имат, "... а пък петелът, опечен на вършини е направо великолепен. Не иска ли господинът да похапне? Цените са такива, каквито никъде не можеш намери!”

— Идвам от далече. От места, където младите момичета знаят какво е прилично държание и не си позволяват сами да разговарят с мъжете — казваш студено. — Благодаря ви за храната. Справихте се много сръчно. Сега бихте ли ме оставили спокойно да се насладя на прекрасните ви кулинарни произведения.

Момичето те гледа смаяно. Решава да каже нещо, отказва се и само смутено навежда глава. Една малка сълза се появява в ъгълчето на окото й, но може би само така ти се е сторило.

Излапваш богатата вечеря и плащаш сметката от пет динария. Надяваш се парите да вземе Боко. Нямаш желание пак да разговаряш със странната му дъщеря.

Най-разпространената и предпочитана монета по тези места е сребърният пфениг на фиридрих Барбароса. Твоите динарии също “вървят”, но ако предпочиташ да не се получават недоразумения, можеш да “обмениш” малко пари при Боко, не повече от 50 динария срещу 50 пфенига. Можеш и да не го правиш, разбира се. Запиши код Б7=0.

Ако ще обмениш само сребърни динарии, запиши си код Б7=5. Ако ще обмениш златни динарии, запиши код Б7=15. Ако ще покажеш някое от скъпоценните камъчета, запиши си код Б7=20.

Веднага щом уреждаш сметките си, Боко ти предлага “... да се поразвлечеш с игра на зарове, с ей оня там благородник”.

Оглеждаш човека, изглежда съвсем прилично, трезвен и любезно усмихнат. Няма вид на професионален кръчмарски мошеник, но откъде да знаеш. Решаваш...

Настаняват те в една тясна стаичка точно под покрива на странноприемницата. Почти цялото помещение е заето от легло, сандък с голям катинар и дървен стол, на който е поставена празна кана за вода и голям меден леген. Единственото прозорче гледа към някакъв заден двор, необичайно чист и подреден, като се имат предвид нравите

на столетието.

Разменяш красноречив поглед със слугата. Ясно е, че няма място за двама ви. Той разперва ръце, поклаща глава и...

... ако е Планшен, отива да си намери място при слугите.

... ако е Робер или Лотар, изкрънква си “една свободна нощ” за забавления и се “изпарява”.

... ако е Салош, обяснява, че иска “да навести някои роднини”, сдъвква нещо като “то... момичето си е добро... не вярвай на хорските...”, млъква и излиза.