Ако все още не си говорил с дъщерята на Боко, отиваш на епизод 105

Ако вече я познаваш и...

Противникът ти леко разклаща заровете, пуска ги на масата и... печели. Вместо обаче да прибере купчинката с монети, той предлага да удвоите залога и да продължите играта.

Провери колко си загубил и имаш ли достатъчно пари да платиш. Ако ще се откажеш от играта, плащаш загубите си и отиваш на епизод 67.

Ако ще се откажеш, но нямаш достатъчно пари / включително различните “скъпоценности”, които може би носиш/, преминаваш на епизод 88.

Ако ще продължиш играта, независимо колко пари имаш / ако не ти достигат, взимаш заем от новия си познат/, правилата са същите, само че този път залагате двойно по-голяма сума. Това продължава, докато...

Правиш знак на момичето да се наведе към теб. Тя с готовност го прави. Ти приближаваш устни до ухото ù, снишаваш гласа си и казваш:

— Никакви талисмани нямам! Аз не съм ти някакъв проклет магьосник! Ако ти трябва любовна билка, иди при някоя селска вещица!

Момичето няколко секунди стои приведено като че очаква да му кажеш още нещо. Очите й се впиват в твоите и сякаш се разширяват. Обзема те силно желание веднага да извадиш камъчетата и да ги покажеш. Отдръпваш се още no-назад и тръсваш глава. Ръката ù леко се плъзва върху твоята, ти странно олекваш и... в този миг някой грубо се изхилва.

Сякаш някаква магия изведнъж се разсейва. Оглеждаш залата. На пръв поглед никой не ви гледа, но кой ги знае. Градчето е малко и клюките бързо се разнасят.

— Моля ви, кажете откъде идвате — настойчиво повтаря момичето, а ти веднага отиваш на епизод 66.

Изведнъж ръцете ти се променят в могъщи зверски лапи. Усещаш, че тялото ти наедрява и се изпълва със сила. Разтърсваш рамене и без никакво усилие разкъсваш лигавите пипала и хищните лиани. В гърлото ти се надига заканителен рев. Моментално пипалата и зъбите изчезват. Отново си в позната кутия на скоростния асансьор. Ухилваш се злобно и... изтръпваш от ужас.

— В какъв звяр се превърнах, Господи? — прошепваш и се залепваш за огледалото.

Странно, но, изглежда, съвсем не си променен. Съвсем същият Оливър Камбре, само че много уплашен. Въздъхваш тежко и обмисляш психиатър ли ти трябва, или магьосник.

Направи код 33=5 и премини на епизод 100.

71

Не след дълго слугата ти се връща пълен с новини. Пристига доста бързо, което означава, че или градчето наистина е много малко, или оня просто го е домързяло да го разгледа подробно.

Освен отвратителната рисунка на череп, закован върху дебел кол, в кръчмата няма нищо странно. Името й напълно отговаря на табелката, но това също не те впечатлява. “Черепът” е съвсем обикновено име, отговарящо на традициите от тези времена. Въобще типично войнишко свърталище.

Ако код А5 е равен на 12, изпитваш странното усещане, че мястото не е за теб. Можеш да се върнеш на епизод 61 и да направиш нов избор. Или да идеш на епизод 56 и там да продължиш с колебанията си.

— Само три кръчми имат — обяснява ти ухилен Лотар. — Едната е добра войнишка странноприемница, там няма да се безпокоите от разбойници.

— Какви разбойници, бе! Нали сме зад стените на града. Аз сам мога да реша. А другите две?

— Доста странен град, ако питате мен...

— Не те питам! Разправи за странноприемниците!

— Една нафукана и скъпа кръчма в центъра. Нарекли са я “Рицарят с отрязаната глава” — подсмива се оня. — Третата е мръсна и евтина съборетина. Въобще не ходете там.

Лотар настоява да идете в кръчмата с войниците и ти решаваш...

... да се довериш на избора му, като преминеш на епизод 57.

...да огледаш града сам, премини на епизод 61.

... да разпиташ някой минувач, отиваш на епизод 81.

74

— Ей дребосъци, искате ли да спечелите малко пари? — подвикваш на зяпащите те хлапета.

Те с блеснали очи се приближават, но докато не получават обещания динарий се правят, че не разбират какво ги питаш. След това...

... ако код Б5 е 0 или 5, преминаваш на епизод 93.

... ако код Б5 е 10 или 15, преминаваш на епизод 92.

75

Само след няколко минути храната се появява. Поднася ти я момиче с огнена рижа коса и невероятни зелени очи. За миг просто се захласваш по него, след това смутен свеждаш поглед към отрупания поднос. Момичето явно е свикнало с впечатлението, което прави на мъжете, защото се усмихва широко и с бързи движения подрежда масата.

След като привършва, тя те поглежда в очите и понечва да каже нещо. Изведнъж сякаш студена тръпка преминава през тялото й. Погледът й помръква, а ръцете й видимо се разтреперват.

— Откъде идва господинът? — прави усилие да се овладее тя. — Извинете ме за любопитството. В такова малко градче... нали разбирате...

Смаяно зяпваш. Каквато и да е причината, дори в забутаните провинциални градчета, не е прието “дамите” сами да заговарят мъжете. Особено в кръчма! Човек би си помислил кой знае какво.

Решаваш да не се поддаваш на “провокации ” и преминаваш на епизод 66.

Въпреки всички усилия да изглежда спокойна, напрежението на момичето е очевидно. Решаваш да разбереш какво иска и преминаваш 76.
76

— От земите на Фландрия съм — казваш внимателно. — Името ми е Оливие дьо Камбре. От десет поколения родът ни има благороднически сан. Притежавам само един стар замък, слугата, коня и дрехите на гърба,си. Спрях във вашия красив, благословен град, защото...

Тя обаче няма намерение да слуша празни, светски приказки. Приближава се плътно до теб и трескаво прошепва.

— Има някаква сила в теб! Познаваш ли Тайното учение! Усещам, че носиш нещо, от което просто струи магическа мощ! Трябва да го видя! Важно е!

Думите на момичето те стряскат. Откъде би могла да разбере за тайнствените камъчета в кесията ти. Ами ако знае какво представляват и защо така странно те привличат? Решаваш...

... да се отървеш от нея и преминаваш на епизод 86.

... да се довериш на първоначалния си импулс и да й се довериш. Премини на епизод 87.

77

Непознатият сяда при теб, представя се като кавалера не знам кой си и с блеснали очи бърза да постави на масата две изящно изработени зарчета. Правилата на играта са от най-простите. Залагате по 10 динария. Хвърляте подред. Този, който получи по-малко число, залага още 10 динария. Парите взима този, който пръв хвърли две еднакви числа.

Сега малко “технически указания’. Най-разпространената и предпочитана монета по тези места е сребърният пфениг на Фиридрих Барбароса. Твоите динарии също “вървят”, но ако предпочиташ да не се получават недоразумения, можеш да “обмениш” малко пари при Боко, не повече от 250 динария срещу 250 пфениза. Можеш и да не го правиш, разбира се. Запиши код Б7=0. Ако ще обмениш само сребърни динарии, запиши си код Б7=5. Ако ще обмениш златни динарии, запиши код Б7=15. Ако ще покажеш някое от скъпоценните камъчета, запиши си код Б7=20.

Ако искаш да се откажеш от играта, премини на епизод 67.

Ако искаш, можеш наистина да играеш. Хвърляй подред за двамата ви и спазвай правилата. Ако загубиш, отиваш на епизод 68. Ако спечелиш, върви на епизод 78.

Разклащаш леко заровете, пускаш ги на масата и... печелиш. Посягаш към купчинката монети, но новият ти “приятел” хваща ръката ти и предлага "... да му дадеш право на реванш с удвоен залог”.

Ако ще откажеш, провери колко си спечелил и...

... ако сумата е по-голяма от 500 динария, преминаваш на епизод 98.

... ако сумата е по-малка или равна точно на 500 динария, противникът ти плаща и отново прави предложението си.

Ако ще продължиш играта, правилата са същите, само че този път залагате двойно по-голяма сума. Това продължава, докато...

... отново спечелиш, върни се в началото на този епизод.

... загубиш и преминеш на епизод 78.

79

— Добре, ще ти покажа какво нося, но имай предвид, че не е талисман.

— А какво е? Не, не може да греша! Усещам го!

— Добре, добре! Нека да поговорим по-късно, става ли?

— Ще дойда в стаята ти! Довечера! Чакай ме!

— Ей, ама как така в стаята — опитваш се да протестираш, но Естел вече е изчезнала.

С няколко яростни дръпвания, усилени от паническия ти страх ти успяваш да се отскубнеш от душещите те пипала. Хвърляш се към спасителния отвор и... изведнъж илюзията изчезва. Откриваш, че просто си изскочил от вратата на спрелия между етажите асансьор. Кой знае как въпреки всички блокировки проклетата врата зее широко отворена и сега ти стремително летиш за среща с твърдия бетон тридесет етажа по-надолу.

Крещиш ужасен и едва чуваш появилата се кой знае как мисъл: “Отвори съзнанието си и ще живееш!”

Нямащ представа какво се иска от теб, но ако все пак искрено го желаеш, правиш код 33=10 и преминаваш на епизод 100.

Ако искаш, можеш да започнеш книгата отначало и да се справиш по-добре. КРАЙ!

81

Яздиш бавно по калните улици и оглеждаш минувачите. Няколко крачи по-нататък две хлапета са се спрели и любопитно те зяпат. Покрай теб преминава богато облечен гражданин. Леко скланя глава за поздрав и отминава. Докато се чудиш дали да го спреш, шумна група войници се появяват от близката пресечка, спират на улицата и оживено започват да обсъждат нещо. Ти решаваш...

Странноприемницата с табелка, изобразяваща рицар, държащ меч и отрязана глава се намира в центъра на градчето и както може да се очаква носи претенциозното име “Рицарят с отрязаната глава”. Изглежда доста приемливо и...

— Аз съм живял в този град, господарю — започва да обяснява Салош. — Има...

— Защо не каза веднага? Къде ходи тогава? — прекъсваш го.

— Десет години не съм идвал тук. Доста се е променило градчето. Предлагам ви “Мъртвешка глава”. Добра храна, чисти легла и не особено високи цени.

— Нешо не ми харесва името. Други има ли?

— Има. Една кръчма, в която се събират наемниците на барона. Опасно е. Особено за чужденец като вас. Последната е „Рицарят с отрязаната глава”. В нея отсядат само богати търговци и лихвари. Собственикът е истински кожодер... за цените говоря.

— Така значи — мислиш си и решаваш...

... да се довериш на избора му, като преминеш на епизод 55.

... да огледаш града сам, премини на епизод 61.

... да разпиташ някой минувач, отиваш на епизод 81.

84

— Ей, господа, искам да ви попитам нещо — казваш и се приближаваш към тях.

Войниците безмълвно те оглеждат от главата до петите.

— Странноприемница ли търсите, господине? — изпреварва въпроса ти един от тях, сякаш надникнал в мислите ти.

— Точно така. Удивен съм! Как познахте?

— По вида ви личи, че не сте тукашен. Стоите, оглеждате се. Всъщност в това скапано градче има само три кръчми — обяснява той и...

Видял, че не може да те изкуши с манджите си, Боко уж те оставя на мира, но само след минута се връща и ти предлага “... да се поразвлечеш с игра на зарове с ей оня там благородник”.

Оглеждаш човека, изглежда съвсем прилично, трезвен и любезно усмихнат. Няма вид на професионален кръчмарски мошеник, но откъде да знаеш. Решаваш...

... че не трябва да поемаш никакви рискове, преминаваш на епизод 67.

... че е полезно да завържеш някакво познанство, каниш непознатия на масата си и преминаваш на епизод 77.

86

— Аха! Позна ме! Аз съм великият Мерлин, мага на Крал Артур! Събудих се от Вечния си сън и сега разглеждам как са се променили земите по света. Ти коя си? Да не си местната чародейка? Знаеш ли колко си права, че нося нещо силно с мен. Имам едно мехче с направо огнено винце, ама не мога да ти дам, ще знаеш. То е .с една специална билка, която...

Най-после момичето разбира, че го поднасяш. С огромно усилие на волята се отърсва от вцепенението и почти разплакано хуква към някаква врата. Миг след това оттам изскача Боко. Оглежда залата, уверява се, че всичко е спокойно и ти предлага “... да се поразвлечеш с игра на зарове с ей оня там благородник”.

Оглеждаш човека, изглежда съвсем прилично, трезвен и любезно усмихнат. Няма вид на професионален кръчмарски мошеник, но откъде да знаеш. Решаваш...

— Първо ми кажи коя си! — нареждаш с тон, доста необичаен за един благороден кавалер, но ситуацията също е необичайна.

— Казвам се Естел и съм дъщеря на Боко. А сега искам...

— Дъщеря значи. Нещо не си приличате!

— Ами така е, защото татко е срещнал майка по време на кръстоносния поход. Тя е от земите на изток оттук.

— А-ха! Ами оня малкият, Лашо ли беше?

— Остави сега Лашо! Искам да ми покажеш талисмана!

— Никакъв талисман нямам, бе, момиче. Я по-добре ти ми кажи...

— Зная, че имаш! Усещам го! — вика високо тя и привлича “дискретните” погледи на околните.

"Дявол го взел, защо пък не!” — казваш си и изваждаш торбичката с камъните. Отиваш на епизод 97.

Не искаш да привличаш излишно вниманието върху себе си. Решаваш да я разкараш и преминаваш на епизод 69.

Предчувстваш, че можеш да ù се довериш, но предпочиташ това да не става пред погледа на всички. Преминаваш на епизод 79.

88

— Съжалявам, уважаеми, нямам толкова пари в себе си — казваш смутено. — Бих могъл...

— Не се притеснявай, драги — прави нехаен жест оня. — И двамата сме благородници, нали не греша?

— Да, точно така, можем да се...

— Извинявай, драги! Мисля, че аз би трябвало да определям условията — прекъсва те пак оня. — Давам ти цяла седмица

на разположение. Времето е достатъчно, за да намериш няколкото жалки гроша, които ми дължиш.

— Много благородно! Къде мога да ви...

— Аз ще те намеря, не се безпокой!

Господинът прибира всичките ти пари, става от масата и учтиво се сбогува. Ти мълчаливо зяпаш след него и...

... преминаваш на епизод 32.

89

Внимателно изсипваш камъчетата на дланта си и ги показваш на момичето. Тя посяга към тях и веднага дръпва ръката си.

— Гори като огън! — прошепва смаяно. — Сложи ги на пода.

Изпълняваш молбата й. Тя се навежда над тях и прави няколко плавни движения. Появява се леко сияние, което бързо помръква. Естел започва да реди напевни думи, сиянието се появява пак, този път по-ярко и отново изчезва.

— Не мога! — с досада изпъшква тя. — Много е силно.

— Трябва да се подредят — казваш.

— Направи го, де! Какво чакаш! Не виждаш ли, че не ми позволяват да ги докосна.

Ако ще се съгласиш и ще подредиш камъчетата, преминаваш на епизод 111.

Ако нямаш намерение да правиш опасни експерименти, прибери камъчетата и премини на епизод 121.
90

Докато се бориш с все по-здраво усукващите се пипала, усещаш, че някой все едно рови в главата ти. Чувството е толкова странно и всеобхватно, че за миг прекратяваш борбата. Пипалата използват момента, стягат те здраво и бавно те притеглят към острите, отровни зъби.

Ти обаче знаеш какво трябва да направиш. Отпускаш се. Оставаш неизвестната сила да те залее и... кошмарът свършва.

Моментално пипалата и зъбите изчезват. Отново си в познатата кутия на скоростния асансьор.

— Какво беше това, Господи? — прошепваш и се залепваш за огледалото.

Странно, очакваш, че ще бъдеш покрит с кървящи рани, но изглеждаш така, сякаш нищо не се е случило. Съвсем същият Оливър Камбре, само че много уплашен. Въздъхваш тежко и обмисляш психиатър ли ти трябва, или магьосник.

Кръчмата със странна гадинка на табелката носи още по-странното име “Мъртвешка глава”. Гледаш я известно време и...

Хлапетата се споглеждат дяволито, отстъпват на няколко крачки и вместо да ти опишат странноприемниците, започват пронизително да пискат и подвикват.

— Е-хей, вижте един луд! Рицарче с бронята на дядо си! Смахнат! Луд! Момченцето на тати! Великият граф Пънчо!

Правиш заплашително движение към тях, те веднага хукват и скоро крясъците им заглъхват. Оглеждаш се смутен. Гражданинът е отминал надалеч. На улицата са единствено групата войници, които внимателно те наблюдават.

— Имаме само три странноприемници, господине — започват те. — В центъра на града е “Отрязаната глава”, заведение за дълбоки кесии. Съвсем наблизо ще намерите “Черепът”. Посещават го главно войниците на барона и градските стражи. Третата се държи от един тип на име Боко и смахнатата му дъщеря. Стария си го бива. Добър човек е, но момичето е зле с главата.

Няколко секунди обмисляш сведенията и тръгваш...

... към “Отрязаната глава”, на епизод 58.

... към "Черепът”, на епизод 56.

... към кръчмата на Боко, отивай на епизод 55.

94

— Мисля, че за изискан благородник като вас най-подходяща е странноприемницата “Отрязаната глава”. Не, не се плашете от името — добавя той, видял отвращението, изписано на лицето ти. — Собственикът е имал предвид кръстоносните походи. На табелката е нарисувал рицар с меч, който държи глава на неверник. Не знам какво хералдическо значение имало всичко това, но ние обикновените хора ù казваме просто “Отрязаната глава”.

Благодариш любезно на войниците и...

... ако ще послушаш съвета им, преминаваш на епизод 58.

... ако ще изпратиш слугата си да поразпита насам-натам, върви на епизод 71.

95

— Най-доброто вино е в “Черепът”, благородни господине — ухилва се изведнъж оня. — Аз и моите приятели тъкмо отиваме там. Най-почитателно ви каня да ни придружите.

Колебаеш се известно време. Войниците изглеждат напълно прилично, но кой ги знае — наемници! Обаче, ако не дай Боже, в града върлуват нощни бандити, по-сигурна компания не би могъл да си намериш. И така...

... ако ще последваш наемниците в “Черепът”, премини на епизод 57.

... ако предпочиташ сам да разгледаш кръчмите, отивай на епизод 61.

96

— В центъра на града е “Отрязаната глава”, заведение за дълбоки кесии и празни глави — презрително сбръчква нос наемникът.

— Съвсем наблизо ще намерите “Черепът”. Посещават го главно войниците на барона и градските стражи. Много добра кръчма. Чудесно вино, отлично обслужване и приятна компания — прекъсва го един от колегите му. — Ние всяка вечер отсядаме там.

— Третата кръчма се държи от един тип на име Боко — отново взима думата първият. — Бива си го стария! Ходил е чак в земите на неверниците заедно с благословения ни крал.

— И щерка му е много хубава! — пак се обажда другият.

— Да, ама хората говорят, че била луда! Все за разни откачени и богохулни неща разправяла.

— Е, аз няма да си приказвам с нея! — подхилва се оня. — Нали така, господине.

Оставяш войниците да обсъждат достойнствата на момичето и тръгваш...

Измъкваш малката кожена торбичка и внимателно изсипваш камъчетата на масата. Момичето изведнъж се преобразява. Нервната възбуда и треперенето изчезват. Очите ù заблестяват като огрени от ярка светлина изумруди. С бързо движения тя разпуска косите си, навежда се напред и рязко отмята глава. Дръпваш се уплашено. Косата й вече не е рижа, а с яркия цвят на разгарящ се огън. Очите ù искрят. Устните ù се разтеглят в тържествуваща усмивка. Тя бавно протяга ръце над камъчетата и започва да реди неразбираеми стихчета. От пръстите й се проточва бледа светлина, разстила се над камъчетата и ги обгръща. Момичето се изправя, прави бавен кръг с ръце и над масата постепенно се оформя фигурата на странно същество. Нещото става все по-ясно, придобива очертанията на...

— Естел! Веднага престани! — прогърмява гласът на Боко и фигурата изчезва. — Естел, отивай в кухнята! Не говори, момиче! А вие, господине, съберете фокусите си и напуснете кръчмата ми! Настоявам! Може да не плащате, но веднага излезте оттук!

Правиш опит да се защитиш, но виждаш, че всички присъстващи са склонни да подкрепят Боко. Ставаш ядосан и тръшваш вратата. Преминаваш на епизод 123.

— Съжалявам, драги, нямам толкова пари в себе си — казва спокойно оня. — Би ли могъл да ме изчакаш? И двамата сме благородници, нали не греша?

— Да, точно така, можем да се...

— Значи ми имаш доверие! Поласкан съм, драги!

— Извинявай, драги! Мисля, че аз би трябвало...

— Аз ще те намеря, не се безпокой!

Господинът става от масата и учтиво се сбогува. Ти мълчаливо зяпаш след него, прибираш печалбата си и...

... преминаваш на епизод 67.

99

Докосваш устните на момичето и в същата секунда тъмна сянка пада върху вас. Извива се студен вихър. С ъгълчето на очите си само за миг мярваш някаква безформена фигура. Непреодолима сила те откъсва от Естел и те отхвърля назад. Скован от ужас виждаш как въздухът пред момичето се сгъстява. От нищото се появява ноктеста лапа и грубо я притиска към стената. Писъкът на Естел се извисява и веднага преминава в задавено хъркане. Легенът и каната с трясък се стоварват на пода. Опитваш се да станеш, сграбчваш дръжката на меча и... изведнъж всичко свършва. Натискът върху гърдите ти изчезва, тъмната сянка се стопява, а Естел тежко се строполява на пода.

Захвърляш ненужното оръжие и се спускаш към момичето. В първия момент решаваш, че е мъртво. Докосваш челото ù и с облекчение виждаш как трепва от допира. Вратата се отваря с трясък, ти подскачаш стреснат и с облекчение виждаш, че това е само Боко.

— Какво правиш негоднико! — изревава той и се спуска към теб.

Трескаво отстъпваш и напипваш меча. Насочваш острието към едрия кръчмар, а той като сляп, разтворил широко ръце, връхлита право срещу теб. Още миг и...

— Татко, недей! Не беше той! Аз... — вика Естел, прави опит да стане, подхлъзва се и отново губи съзнание.

Боко разколебан спира, хвърля ти кръвнишки поглед и коленичи до нея.

— Какво си сторил на момичето ми? Защо ли ме спря? С голи ръце щях...

Благоразумно не оставаш да разбереш какво смята да прави Боко. Усещаш, че няма да хареса обясненията ти. Грабваш част от багажа и изскачаш навън. Спираш едва на улицата.

С огромно неудоволствие разбираш, че трябва да задраскаш в дневника доспехите и оръжието на слугата си / ако носиш такива, разбира се/, да направиш кодове БЗ, Б4 и Б5 равни на НУЛА и да преминеш на епизод 123.