решаваш да се съгласиш и преминаваш на 151

Десетина минути по-късно в кръчмата нахлува голяма група войници. Собственикът веднага притичва да види “какво ще пожелаят господа, доблестните наемници”. Те моментално поръчват "... само от най-доброто и гледай да е повече” и веселбата започва.

Известно време наемниците стоят “мирно и кротко’’ изпиват огромни количества вино и бира, играят на зарове и само хвърлят по някой поглед към теб. Решаваш, че трябва колкото може по-малко да се различаваш от тях, за да не привличаш излишно вниманието им. Правиш знак на кръчмаря.

Ако код Б1 е равен на 20, преминаваш на епизод 136.

Ако код Б1 е различен от, 20 ще трябва веднага да платиш сметката. Цената на поръчката е 10 динария и ти...

... ако ще платиш само със сребърни динарии, записваш код Б7=0. Ако ще извадиш златен динарий, код Б7=15. И накрая, ако нямаш толкова пари, можеш да “обмениш” златно кюлче, някакъв накит или скъпоценно камъче, направи код Б7=20.

При вида на парите очите на войниците блесват. Предлагат ти “... една малка, приятелска игра на зарове”.

Излизаш веднага от кръчмата и...

Вратата с трясък се отваря, някакви уплашени слуги се разбягват и... в кръчмата нахлува отряд тежковъоръжени войници, предвождани от рицар, обкован в желязна броня с изваден дълъг меч в ръката.

— Заповед на барона! Останете по местата си! — нарежда той. — Къде е магьосникът?

Посетителите на кръчмата неспокойно се оглеждат, чуват се няколко нерешителни протеста и толкова. Войниците набързо обхождат залата и... кой знае защо решават, че точно ти им трябваш. Към теб се насочват остриетата на няколко къси копия. Рицарят прибира меча си и тръгва към теб, като разгъва някакъв свитък. Оказва се, че си “... заподозрян в правенето и разпространяването на черна магия и веднага трябва да бъдеш отведен пред съда на барона”.

Това, че те арестуват хора на барона, а не на Инквизицията е поне малко успокоително. Предполагаш, че местният владетел ще използва “обвинението” като повод да си изврънка злато.

Решаваш да се подчиниш и преминаваш на епизод 127.

Скачаш, зарязваш багажа и екипировката и с боен крясък се хвърляш срещу войниците. Идеята да седнеш до вратата е направо великолепна. Пробиваш “обръча” им и след миг си навън. Отбележи в дневника, че ти остава само оръжието,

парите /без скъпоценностите, ако носиш такива/ и торбичката с изписаните камъчета. Направи кодове Б4 и Б5 равни на НУЛА. Преминаваш на епизод 123.

148

Този път един от войниците хвърля число по-голямо от твоето. Плащаш загубата и...

— Съгласни сме да дадем реванш на благородния господин — ухилва се водача на групата. — При удвоен залог.

Можеш да се съгласиш и да заложиш 200 динария. Правилата на играта са съшите. Ако пак загубиш, отиваш в началото на този на епизод. Ако спечелиш, преминаваш на епизод 138.

Можеш да откажеш “любезното” предложение и...

... ако код Б7 е равен на 0, излизаш от кръчмата. Можеш да пренощуваш в “Мъртвешка глава”, на епизод 55 или в Отрязаната глава”, на епизод 57.

... ако код Б7 е равен на 15, можеш да се откажеш само ако си загубил поне 500 динария. Можеш да пренощуваш в “Мъртвешка глава”, на епизод 55 или в “Отрязаната глава”, на епизод 57. Иначе продължаваш.

... ако код Б7 е равен на 20, можеш да се откажеш едва след като загубиш всичко — парите, слугата и оръжията. Остават ти само дрехите на гърба, ръждивият нормандски меч /ако го носиш с теб/, торбичката с изписани камъчета и правото да направиш всички кодове Б1, Б2, БЗ, Б4 и Б5 равни на НУЛА. Преминаваш на епизод 123.

Сега когато въздействието на магията се разсейва лесно, намирате изхода от каналите. Измъквате се от вонящите подземия и като се стремите да не привличате вниманието на минувачите отивате при колата.

— Искам обяснения! — обръщаш се към все още треперещата Лора.

Тя те поглежда, опитва се да каже нещо, но силите изведнъж я напускат и тя тихо се смъква надолу. Закрепваш я някак на седалката и...

Имаш обърната египетска стела.

Тръгваш заедно със словоохотливия брат Франциск и само след един час дрънкането му ти дотяга до смърт. Преставаш да го слушаш. Кимаш от време на време, промърморваш нещо като съгласие и уморено се влачиш подире му.

Неусетно пътят се стеснява до малка пътека, провираща се сред гъстите шубраци на есенната гора. Нощта отдавна е покрила света с тъмната си сянка. Единствено измамната светлина на пълната луна осветява осеяната с камъни земя. Излизате на една широка, кръгла полянка. Точно в средата ù е издигната могила от грубо споени каменни блокове. Най-отгоре е поставена тежка и равна плоча. Нечия грижлива ръка е положила китка цветя в основата.

Безобидната купчина камъни кой знае защо ядосва благочестивия брат. Думите, които се изплъзват от устата му, могат да направят чест на всеки моряк или пристанищен носач. Зяпваш учуден.

— Какво има, отче? — питаш и...

... ако код Б7 е равен на 10, 15 или 20, преминаваш на епизод 181.

... ако код Б7 е 0 или 5, отиваш на епизод 172.

152

Постепенно бандитите взимат надмощие. Притиснат с гръб до каменната могила ти отчаяно се защитаваш. С крайчеца на окото си виждаш, че брат Франциск вместо да ти помогне е коленичил и страстно се моли. Скоро разбираш защо.

Ненадейно един от стоящите no-назад бандити се строполява като ударен от гръм. Последва го още един и още един. Всеки път край поваления разбойник се мярка някаква тъмна сянка, която така и не успяваш да разгледаш добре. След четвъртата жертва бандата разбира, че е „сгазила лука” и си плюе на петите. Оглеждаш се за непознатия избавител, готов да му поднесеш почитания и благодарности.

Сякаш по покана сянката изниква само на метър пред теб. Виждаш висока черна фигура, загърната в дълъг плащ. Две пламтящи с жълт огън очи се впиват в теб. Уста с цвят на прясна кръв, пълна с дълги кучешки зъби се отваря и дълбок ръмжащ глас се забива право в мозъка ти:.

— Ти имаш нещо, което ми трябва, смъртни! Дай ми го!

Сковаваш се от ужас. Една част от съзнанието ти смътно осъзнава, че ръката ти, подчинена на чуждата воля, се насочва към торбичката с изписани камъчета. Още миг и...

— В името на Светия Дух, върни се в ада, сатанинско изчадие! — прогърмява гласът на брат Франциск.

Старият, прегърбен бърборко е напълно преобразен. Смело изправен, стиснал в десницата си пламтящ с неземна светлина кръст, той смело пристъпва напред и повтаря заповедта си.

Чудовището потреперва сякаш от удар, дръпва се назад и отмества погледа си.

— Не се меси, лицемер такъв! — изръмжава. — Не искам нищо от теб!

— На колене, младежо! Моли се! Бог е по-силен от тази твар! — крещи екзалтирано братът и започва да реди някаква дълга и неразбираема молитва.

Ти...

Друг избор нямаш!

Пред ужасения ти поглед плочките продължават да се разместват и пререждат. Чудовището надвисва над теб и протяга мъртвешкобледи ръце-с дълги пръсти и остри криви нокти. Затваряш очи и се оставяш на Божията милост.

— Хатун... он Ра... усемт хамт! — прогърмява нечий могъщ глас.

— Съхрани ме, Господи, избави своя роб от мъките на ада — бъбри несвързано монаха.

Предпазливо поглеждаш. От плочката струи бяла перлена светлина. Бледото сияние смътно очертава много масивна и същевременно изненадващо изящна женска фигура. Горната част на тялото ù е гола. От кръста се спуска дълга прозрачна пола, а главата и раменете се покрити с правоъгълна наметка. Жената е с гръб към теб, разтворила ръце срещу чудовището. То, също като неизвестната ти спасителка, е застинало на място с широко разперени ръце. Дългият черен плащ все така покрива тялото му и го кара да прилича на огромен прилеп.

— О, Азазил, дай ми сила! — проговаря звярът. — Помогни на твоя предан роб, о, господарю! Сили на мрака, аз ви призовавам! Азазил, аз моля за твоята мощ!

Мракът около вас се сгъстява, чудовището повтаря молитвата си и прави предпазлива крачка напред.

— Хатун он Ра... ермх сатех! Атхахинсу! — веднага отговаря защитничката ти. — Алх хатун... алх сатех!

Лявата ù ръката се вдига нагоре. Ослепителни искри просветват и... черният звяр просто изчезва.

— Ще се срещнем пак, смъртни! — чуваш гласа му.

Жената се обръща към теб, скръства ръце пред гърдите си и леко се покланя. Ти поглеждаш лицето ù, надаваш уплашен крясък и рухваш на земята. Свестяваш се на епизод 130.

154

Минута по-късно в стаята направо връхлита Естел, момичето с огненорижа коса и чудно зелени очи. Хвърля ти един-единствен поглед и силно започва да трепери.

— Какво е това в теб? Станало е много силно! — трескаво пита тя. — Усещам, открил си нещо! В името на Светата майка, говори най-сетне!

— Ама какво ти става? Нищо не съм открил, повярвай ми. Дойдох за помощ. Разбираш, че вашия ве...

- ЗАМЪЛЧИ! Не произнасяй тези думи! — Момичето се приближава плътно до теб и поставя ръка на устните ти. Ти правиш крачка назад и първата ти мисъл е „какво ли ще направи Боко, ако се появи отнякъде”. Решаваш, че...

... можеш да се довериш на интуицията си и да ù покажеш камъчетата. Кой знае, може би тя има представа какво представляват. Преди да кажеш каквото и да е, тя разбира намеренията ти, изпява щастливо "... ще дойда по-късно” и изхвръква от стаята. Ти преминаваш на епизод 159.

Двамата монаси не са особено доволни от решението ти и отначало се противят, но накрая на абата му хрумва, че “силата ти” може да помогне в правенето на злато и се съгласява.

"Лабораторията” на алхимика /така и не научаваш името му/ представлява едно грамадно, влажно и тъмно подземие. Исъщност оня е почти затворник и както изглежда, малко луд. Монасите категорично отказват да останат повече от необходимото. Обещават да дойдат и да те изведат след няколко часа, и излизат. Чуваш, че заключват вратата отвън. Алхимикът прави презрителна гримаса и с отегчен вид започва да те разпитва.

Докато разправяш за премеждията на мъжете, носещи името Оливие дьо Камбре, оня неспокойно се върти, прекъсва тe със злобни въпроси и ясно дава да се разбере, че “благородните глупости малко го интересуват”. Щом обаче стигаш до първата поява на страховития демон, очите му блесват и за по-малко от час алхимикът измъква и най-малката подробност по случката. Показваш му камъчетата. Той продължително рови из прашни книги и мухлясали свитъци, хвърля ги ядно и вбесен тъпче и разкъсва ценните пергаменти. От действията му разбираш, че не може да намери сведения за демона, който те е спасил.

Предпазливо насочваш вниманието му към звяра-нападател той обаче пренебрежително подхвърля: “А т’ва е барона, бе! Той е вампир, монасите не ти ли казаха?” и продължава да разпитва за подробности от магическия двубой.

Видял, че не можеш да задоволиш любопитството му, той най-накрая взима някакво решение и предлага да призовете духа-спасител...

Ти, разбира се, можеш да откажеш и да поискаш сведения за вещерския Шабат, ако смяташ, че от тези познания може да имаш полза и като се примириш с риска да разгневиш алхимика и да загубиш “благоволението” му. Премини на епизод 175.

Докато ужасният демон се опитва да преодолее ограждащата го магическа бариера и настоява да го допуснеш в съзнанието си, алхимикът, освободен от влиянието ù, се свестява и успява да изрече защитно заклинание. Ревът на богинята лъвица временно е заглушен, но за да бъде прогонена, е необходимо да обединиш силите си с тези на алхимика и... да унищожиш ценните магически камъчета.

Все още можеш да се откажеш и да идеш на епизод 185, където ще позволиш на демона да се всели в теб. Ще имаш възможност да премериш духовните си сили с него.

Ако те е страх, унищожаваш камъчетата и записваш код А8=10.

От краткотрайния си контакт с призования дух разбираш, че си се свързал със Сехмет, жестокото проявление на древноегипетската богиня-лъвица Бастет. Разбираш, че в гората си бил атакуван от демон-вампир, който се стреми да завладее египетската стела /това е плочка с изписани по нея йероглифи и картинки. Твоята е разбита на парчета и това всъщност са “изписаните камъчета”/.

Сега, ако искаш, можеш да напуснеш манастира на епизод 166.

Или да преминеш на епизод 165, където можеш да изпробваш силата на католическия ритуал за очистване и прогонване на зли сили.

157

Преди да успееш да попиташ нещо, вратата се отваря и на прага се появява: добрият Планшен, верният Робер или преданият Салош. Зависи кой си взел с теб.

Ако придружител ти е бил Лотар, запиши код Б1=0 и се прости с всичко загубено. Отивай на епизод 177.

Ухилен до ушите слугата ти обяснява, че един добър францискански монах и любезния домакин, тук кимва към мъжа, са загладили недоразумението и Боко ти връща всичко заедно с любезната покана да му гостуваш отново.

Възстанови всички нулирани кодове от Б1 до Б5 и премини на епизод 177.

158

Сега виж дали са ти останали пари или скъпоценности на стойност 50 динария.

Ако имаш, можеш да ги дадеш, да направиш код А8=0 и... да прекратиш тази игра. Оказва се, че в средновековното приключение на Оливие дьо Камбре не си в състояние да решиш загадката. Можеш да започнеш отначало или да опиташ първо да прочетеш и изиграеш втората книга от НИВО ЕДНО “Часът на вещицата”.

Ако нямаш толкова пари, искаш не искаш ще трябва да останеш при Авраам и да си “заработиш” заплата. Преминаваш на епизод 168.

Внимателно изсипваш камъчетата на дланта си и ги показваш на момичето. Тя посяга към тях и веднага дръпва рьката си.

— Гори като огън! — прошепва смаяно. — Сложи ги на пода.

Изпълняваш молбата ù. Тя се навежда над тях и прави няколко плавни движения. Появява се леко сияние, което бързо помръква. Естел започва да реди напевни думи, сиянието се появява пак, този път по-ярко и отново изчезва.

— Не мога! — с досада изпъшква тя. — Много е силно.

— Трябва да се подредят — казваш.

— Направи го, де! Какво чакаш! Не виждаш ли, че не ми позволяват да ги докосна.

Ако ще се съгласиш и ще подредиш камъчетата, преминаваш на епизод 169.

Ако нямаш намерение да правиш опасни експерименти, прибери камъчетата и премини на епизод 179.

160

Притесненият Боко те отвежда в една просторна барака, служеща еднакво добре както за склад за сено, така и за “спалня” на слугите. Вътре сред удобна сламена постеля се е изтегнал Планшен. До него свит на кълбо е малкият нахалник Лашо.

— Значи така, мързеливецо! — подвикваш ядосан, все още неразбиращ какво става. — Спинкаш тука, а господарят ти... Ей, Планшен, събуди се, човече!

— Оставете го, господине, той такова... е... — плахо казва Боко. — Така го намерихме. Нищо не сме му сторили.

— Какво му е? — питаш и се навеждащ, за да разгледаш по-добре спящия.

Планшен, изглежда, наистина е много болен. Блед като мъртвец, но изгарящ в трескав огън, той спи непробудно, а дишането му е странно накъсано и повърхностно.

Побутваш малкия. Той отваря очи и изпуска облекчена въздишка.

— Аз май съм заспал — казва той. — Не издържах. Къде е...

Лашо едва сега забелязва спящия Планшен. Уплашено се дръпва, скача и изхвръква от бараката. Успява да забележиш, че хлапето здраво стиска груб дървен кръст, направен от две обикновени пръчки и малко разнищено въже.

— Какво става тук? — питаш сърдито. — Това място не ми харесва! Внесете Планшен в някоя стая. Има ли лекар в градчето ви?

— Добре, господине, веднага — разпорежда се Боко. — Нямаме лекар. Само един хирург бръснар и евреина аптекар. Той е много учен мъж.

— Бръснар, аптекар! Браво бе! — мърмориш недоволно.

— Естел също е болна — казва изведнъж Боко. — Намерихме я в задния двор. Точно под прозорчето ви. Не сте ли чули или забелязали нещо, господине?

Изведнъж споменът за ужасната нощ се връща с ужасяваща сила. С глухо стенание се хващаш за главата и...

Този епизод не е съвсем обичаен. Предназначен е за играчи, които въпреки направените грешки, не искат да започват отначало. За да не се пълни книгата с излишни повторения, отново можеш да посетиш различните странноприемници, но като спазваш следните ограничения:

За съжаление слугата ти не е при теб. Ще трябва сам да се справиш с намирането на подхождаш хан. Това означава, че в съответните епизоди нямаш право да се възползваш от “съветите на слугата”. Имай предвид, че вече е късно и по улиците на града няма деца. Това означава, че не можеш да искаш информация от тях, независимо че в някой от епизодите може да получиш такова предложение. Освен това не можеш да посещаваш кръчма, от която вече са те изхвърлили.

Премини на епизод 61.

162

Защитаваш се героично, но скоро някакво острие грубо се забива в тялото ти. Падаш на земята и скоро загубваш интерес към околния свят.

Пред ужасения ти поглед плочките продължават да се разместват и пререждат. Чудовището надвисва над теб и протяга мъртвешкобледи ръце с дълги пръсти и остри криви нокти. Затваряш очи и...

— Хатун... он Ра... усемт хамт! — прогърмява нечий могъщ глас.

— Съхрани ме, Господи, избави своя роб от мъките на ада — бъбри несвързано монаха.

Предпазливо поглеждаш. От плочката струи бяла перлена светлина. Бледото сияние смътно очертава много масивна и същевременно изненадващо изящна женска фигура. Горната част на тялото ù е гола. От кръста се спуска дълга прозрачна пола, а главата и раменете се покрити с правоъгълна наметка. Жената е с гръб към теб, разтворила ръце срещу чудовището. То, също като неизвестната ти спасителка, е застинало на място с широко разперени ръце. Дългият черен плащ все така покрива тялото му и го кара да прилича на огромен прилеп.

— О, Азазил, дай ми сила! — проговаря звярът. — Помогни на твоя предан роб, о, господарю! Сили на мрака, аз ви призовавам! Азазил, аз моля за твоята мощ!

Мракът около вас се сгъстява и чудовището прави предпазлива крачка напред.

— Хатун он Ра... ермх сатех! Атхахинсу! — веднага отговаря защитничката ти. — Алх хатун... алх сатех!

Независимо от усилията ù звярът бавно се приближава, предпазливо заобикаля сиянието и като не престава да моли силите на мрака за закрила и мощ, протяга ръце към теб.

От светлинния сноп се чува яростен рев. Жената изчезва. Появява се огромна лъвска глава. Страховити челюсти се разтварят. Главата се стрелва към тъмното чудовище. Перленото сияние се огъва и пращи, но за съжаление устоява на бясната атака. Звярът се спуска над теб. Сграбчва те и... изведнъж изчезва. Спасителен мрак покрива измъченото ти съзнание, а...

Прекрачваш прага на задимената зала и веднага към теб притичва едно спретнато облечено хлапе със сламеноруса коса и широка усмивка, предпазливо те докосва по ръката и пита:

— Да се погрижа ли за коня ви, господине? Нека да го направя! Ще му дам от най-мекото сено, ще го изчистя от калта и ще го напоя с бистра вода. Няма да съжалявате. Хайде, бе, господине, какво ви струва да се съгласите!

— Не досаждай на госта, Лашо — приближава се един едър мъж, препасан с дълга престилка. — Аз съм Боко, господине. Тази кръчма е моя, а вие сте добре дошъл. Казах ти да се махаш, Лашо!

— Бих искал да наема една стая за няколко дена. За предпочитане малка и самостоятелна.

— Имаме точно каквото желае господина — ухилва се Боко. — Моля, нагоре по стълбите.

Веднага щом Боко се маха, хлапето приближава отново и дяволито намигва.

— Казвам се Леополд — доверително съобщава. — Роден съм далече оттук, в земите на великия френски крал. Тия тъпи селяни не могат да произнасят името ми и затова ми Викат Лашо. Хайде, нека се погрижа за коня би!

Ако искаш, можеш да се съгласиш, дай му един динарий и си запиши код Б7=10. Ако не искаш да се разправяш с хлапето — код Б7=0. Отърваваш се от Лашо, извинявай — от Леополд и...

... отиваш на епизод 184.

165

Ритуалът за очистване и прогонване на демони се нарича ЕКЗОРСИЗЪМ и се практикува единствено от католическата християнска църква. Екзорсистът /думата означава заклинател/ е свещеник, който отлично познава специфичния ритуал и най-важното е духовно чист. В зависимост от силата на демона, който трябва да бъде прогонен, ритуалът продължава от няколко часа до няколко дни и най-общо се състои в убеденото изричане на подходящи молитви и ритуални формули, които трябва да осигурят на заклинателя и на лекувания от него човек божествена подкрепа.

Ако са изпълнени горните условия в една или друга степен, ритуалът винаги е успешен, но понякога е много труден и болезнен. Така или иначе абатът и брат франциск се справят с “тъмната сила, която те терзае”. Пророческите надписи по пергамента ти изчезват, а магическите камъчета... е, те просто не се променят. Направи код А8=15.

Сега, ако имаш някакви подозрения към местния барон и смяташ, че твой духовен дълг е борбата със злото във всичките му прояви, можеш да преминеш на епизод 176.

Ако вече си чувал за Естел /или я познаваш/ и смяташ, че сега без страх можеш да “устоиш” на магиите й, премини на епизод 196.

Ако не искаш да рискуваш, можеш да прекратиш играта и уа продължиш с Часът на вещицата. /Ако вече си я чел и не ти е омръзнала, можеш да провериш как ще се справя Оливър камбре, след като неговото “предишно аз” почти напълно затваря достъпа му до “силите на мрака”./

166

Решаваш, че приключенията стават прекалено опасни. Прекратяваш играта, защото без “божествената” подкрепа " почти невъзможно да се справиш с демона-вампир.

Преди да успееш да попиташ нещо, вратата се отваря и на прага се появява: добрият Планшен, верният Робер или преданият Салош. Зависи кой си взел с теб.

Ако придружител ти е бил Лотар, запиши код Б1=0 и се прости с всичко загубено. Отивай на епизод 177.

Слугата смутено ти обяснява, че един добър францискански монах и любезният домакин, тук кимва към мъжа, са те спасили от сигурна смърт. Спасили и него от робство, но нямало как да върнат вещите и парите ти. Възстанови последната стойност на код Б1.

Кимваш тъжно и преминаваш на епизод 177.