Силвестър голд часът на вампира

Малко неохотно разказваш на Авраам историята за “омагьосаните камъчета” и “загадъчния свитък”. Очакваш да ти се присмее, но той се отнася най-сериозно и предлага да останеш известно време при него. Така или иначе трябва да се съгласиш.

За да не събуждаш излишно хорското любопитство, денем работиш като “момче за всичко” в аптеката, а вечер водиш дълги разговори с евреина. Разбираш, че Кабала не е някаква тайна наука за правене на “черна магия”, а според думите на Авраам...

“... Кабала е символично учение от най-ранните времена на човечеството. Това е книга, която юдеите смятат, че е написана от Енох, седмия световен учител след Адам Египтяните твърдят, че е създадена от Хермес Трисмегист /името е гръцко и означава Хермес Три-пъти-велик/. А древните елини — на Кадъм, тайнствения основател на Свещената Тива.

Авраам обаче се страхува да се заеме с разгадаването на “проклятието над рода Камбре”. Той смята, че камъчетата е затворен древен велик дух или демон, който се стреми да обсеби подходящ човек и така да се измъкна на свобода.

Или... тук той прави колеблива пауза... да се запознаеш местния вещерски Шабат. Отиваш на епизод 188.

— Ама аз откъде да знам какво правиш. Ръкомахаш, пееш си нещо... — мърмориш недоволно и бързо разместваш камъчетата. — Ето така. Еднаквите картинки да са една до друга.

Чакате минута-две. Отново не се случва нищо.

— Хвани ръцете ми — прошепва Естел. — Съсредоточи се!

Докосваш пръстите ù. Моментално от камъчетата бликва силен поток светлина и веднага изчезва. Въздухът между вас се сгъстява и оформя някаква страховита фигура. Направо от нищото се появяват две ноктести лапи, опират в гърдите ви и с непреодолима сила ви разделят. Отхвръкващ и с трясък се стоварваш върху леглото. Ужасен гледаш как другата лапа грубо завлича Естел до стената и бавно започва да извива главата й.

— НЕДЕЙ! — крещиш обезумял и правиш опит да станеш.

Неясната сянка в средата на стаята се извива към теб.

Мярва се ужасяваща лъвска глава, поставена върху човешко тяло. Муцуната беззвучно се разтваря, лапата пуска момичето. С едно невъобразимо бързо движение раздира дрехата ù, оставя три кървави следи върху тялото му и... изчезва.

Мигът, в който натискът върху гърдите ти се маха, нещото подхвърля големия меден леген и той гръмко издрънчава на пода.

— Какво става, Естел? — веднага прогърмява гласът на Боко. — Трябва ли да дойда?

Момичето с мъка се съвзема, прави неуспешен опит да събере жестоко разкъсаната риза и едва намира сили да извика.

— Няма нищо, татко. Съборих легена на господина. Всичко е наред, татко! Господинът не се сърди.

— Трябва веднага да спрем кръвта — казваш разтреперан. — Какво беше това, в името на Бога?

Приближаваш се до момичето и несръчно се опитваш да й помогнеш.

— Остави ме! Ще се оправя! Нищо ми няма! — дърпа се тя. Пусни ме казах! — почти изпищява.

Дръпваш се смутен. Тя неуверено се изправя и страхливо посочва камъчетата.

— Прибери ги, моля те, иначе не мога да ги докосна. Трябва да ги покажа на... о-ох... ти пък не си от нашите... няма как да ти кажа... Повярвай ми, трябва да ги взема!

Само за тази нощ! Моля те!

Прибираш камъчетата, завързваш торбичката и Естел въздъхва облекчено. Протяга окървавената си ръка и умолително те гледа. Ти...

... записваш 6 дневника код А7=5, ако ще ù позволиш да вземе камъчетата, или код А7=0, ако няма да ù позволиш. Преминаваш на епизод 101.

Притесненият Боко те отвежда в една просторна барака, служеща еднакво добре както за склад за сено, така и са “спалня” на слугите. Вътре сред удобна сламена постеля се е изтегнал слугата ти /Робер или Салош/. До него свит на кълбо е малкият нахалник Лашо.

— Значи така, мързеливецо! — подвикваш ядосан, все още неразбиращ какво става. — Спинкаш тука, а господарят ти... Ей, човече, събуди се!

Оня скача веднага, оглежда се стреснато и облекчено въздъхва.

— А това сте вие, млади господарю. Къде е... аха, ето те, хлапе — казва той едва сега забелязал Лашо.

— Това човече спаси живота и душата ми! — започва да обяснява. — Тъкмо се прибрах и смятах да си легна, когато... Няма да ми повярвате, ама такъв кошмар беше! Добре, че това хлапе се появи навреме!

— Давай по същество! — прекъсваш го.

— Добре, господарю. Както казах, тъкмо си лягах, когато навън се чу някакъв трясък и вой, от който ми се изправи косата. Свещта ми угасна и пред мен се появи някаква ужасна зла сила, демон, Сатана. Приличаше на огромен прилеп, но беше човек. Нахвърли ми се и... тогава отнякъде изникна това хлапе. Не разбрах какво направи, но чудовището изпищя и изчезна. Малкият припадна, аз уж щях да го пазя, а съм заспал.

Побутваш малкия. Той отваря очи и изпуска облекчена въздишка.

— О, вие ли сте, господине.... и татко е тука. Къде е... Прогонил съм го значи!

Лашо едва сега забелязва ухиления слуга. Кой знае защо уплашено се дръпва, скача и изхвръква от бараката. Успяваш да забележиш, че хлапето здраво стиска груб дървен кръст, направен от две обикновени пръчки и малко разнищено въже.

— Какво става тук? — питаш сърдито. — Това място не ми харесва!

— Естел е болна — казва изведнъж Боко. — Намерихме я

В задния двор. Точно под прозорчето ви. Не сте ли чули, или забелязали нещо, господине?

— Не съм. Какво трябва да чуя? Има ли лекар в градчето ви?

— Нямаме лекар. Само един хирург бръснар и евреина аптекар. Той е много учен мъж.

— Бръснар, аптекар! Браво бе! — мърмориш недоволно.

Изведнъж споменът за ужасната нощ се връща с

ужасяваща сила. С глухо стенание се хващаш за главата и...

... ако смяташ да потърсиш помощ от аптекаря евреин, преминаваш на епизод 183.

... ако мислиш, че единственото ти спасение са молитвите на монасите от близкото абатство, отиваш там и преминаваш на епизод 165.

... ако няма да правиш нищо по въпроса, премини на епизод 190.

171

Барон Рейнолд Соловиш и тоя, и оня, и не знам кой още те посреща доста нелюбезно. В началото отказва да разговаря с теб, но после сякаш размисля и нарежда да те пуснат.

Един намръщен слуга с болнав вид те завежда в тясна стая под самия връх на една бойна кула и те зарязва с думите: „Вечерята е след залеза на слънцето. Голямата зала в централната кула. Ще ви упътят, ако се загубите.”

Оня излиза, а ти преминаваш на епизод 223.

— Проклети вещици! — ядно мърмори монаха. — Навсякъде са издигнали сатанинските си олтари! Оскверняват всичко! Ах, защо Светата Инквизиция не беше по-силна из тези места. С какво удоволствие бих ги отвел върху колелото на палача! Аз...

Изведнъж брат Франциск млъква, зяпва ужасен и бавно се свлича на колене.

От гъстите сенки само на няколко метра изниква висока черна фигура, загърната в дълъг плащ. Две пламтящи с жълт огън очи се впиват в теб. Уста с цвят на прясна кръв, пълна с блестящи кучешки зъби се отваря и дълбок ръмжащ глас се забива право в мозъка ти:

— Ти имаш нещо, което ми трябва, смъртни! Дай ми го!

Сковаваш се от ужас. Една част от съзнанието ти смътно осъзнава, че ръката ти, подчинена на чуждата воля, се насочва към торбичката с изписани камъчета. Още миг и...

— В името на Светия Дух, върни се в ада, сатанинско изчадие! — прогърмява гласът на брат Франциск.

Старият, прегърбен бърборко е напълно преобразен. Смело изправен, стиснал в десницата си пламтящ с неземна светлина кръст, той смело пристъпва напред и повтаря заповедта си.

Чудовището потреперва сякаш от удар, дръпва се назад и отмества погледа си.

— Не се меси, лицемер такъв! — изръмжава. — Не искам нищо от теб!

— На колене, младежо! Моли се! Бог е по-силен от тази твар! — крещи екзалтирано братът и започва да реди някаква дълга и неразбираема молитва.

Ти...

Друг избор нямаш!

Пред ужасения ти поглед плочките продължават да се разместват и пререждат. Чудовището надвисва над теб и протяга мъртвешкобледи ръце с дълги пръсти и остри криви нокти. Затваряш очи и...

— Хатун... он Ра... усемт хамт! — прогърмява нечий могъщ глас.

— Съхрани ме, Господи, избави своя роб от мъките на ада — бъбри несвързано монаха.

Предпазливо поглеждаш. От плочката струи бела перлена светлина. Бледото сияние смътно очертава много масивна и същевременно изненадващо изящна женска фигура. Горната част на тялото ù е гола. От. кръста се спуска дълга прозрачна пола, а главата и раменете се покрити с правоъгълна наметка. Жената е с гръб към теб, разтворила ръце срещу чудовището. То, също като неизвестната ти спасителка, е застинало на място с широко разперени ръце. Дългият черен плащ все така покрива тялото му и го кара да прилича на огромен прилеп.

— О, Азазил, дай ми сила! — проговаря звярът. — Помогни на твоя предан роб, о, господарю! Сили на мрака, аз ви призовавам! Азазил, аз моля за твоята мощ!

Мракът около вас се сгъстява и чудовището прави предпазлива крачка напред.

— Хатун он Ра... ермх сатех! Атхахинсу! — веднага отговаря защитничката ти. — Алх хатун... алх сатех!

Независимо от усилията ù звярът бавно се приближава, предпазливо заобикаля сиянието и като не престава да моли силите на мрака за закрила и мощ, протяга ръце към теб.

От светлинния сноп се чува яростен рев. Жената изчезва. Появява се огромна лъвска глава. Страховити челюсти се разтварят! Главата се стрелва към тъмното чудовище. Перленото сияние се огъва и пращи, но за съжаление устоява на бясната атака. Звярът се спуска над теб. Хваща те и грубо те дръпва. С последно усилие сграбчваш спасителните камъчета. Милостив мрак покрива измъченото ти съзнание, а...

Прекрачваш прага на задимената зала и веднага към теб притичва Лашо, извинявам се — Леополд, побутва те радостно и веднага пита:

— Пак идвате значи! Естел страшно ще се зарадва! Тя само за вас питаше! — дяволито се ухилва малкият. — Да се погрижа ли за коня ви, господине? — сменя изведнъж темата той.

— Не досаждай на госта, Лашо — приближава се един едър мъж, препасан с дълга престилка. — Ето ви отново при нас. Съжалявам за неприятностите. Брат Франциск ми обясни всичко. Съжалявам, че ви изхвърлих.

Мислено си отбелязваш, че и Авраам, и монаха правят всичко възможно да те свържат с вещиците. Какви обаче общи цели могат да имат двамата, не знаеш.

Сега можеш да се качваш в отредената за теб стая като преминеш на епизод 184.

Отклоняваш предложенията на алхимика да призовете силата, скрита в камъчетата и започваш да разпитваш за Шабата. Оня отначало направо отказва да отговаря, след това като ти изтръгва обещанието да му позволиш “да проучи магията” пренебрежително обяснява, че вещерският Шабат било група млади жени, които “признавам, имат Силата, но нямат капчица Познание и никога няма да го имат. Единственото, което могат и правят, е да лекуват кози, да трупат купчини от камънаци и по пълнолуние да се щурат голи из гората. Магията не е за женски акъл и ти ще направиш добре, ако не се занимаваш с онези лудите. Айде сега, дай ми камъчетата, както обеща.”

Неохотно се съгласяваш. Обещанието си е обещание.

Подаваш му торбичката, оня алчно бръква вътре и... ужасен започва да пищи.

— Съхрани ме, Господи! Помогнете ми, Габриел, Рафаел и Сахабиел! В името на Бога, махни тези пиявици от ръцете ми, момче!

Няколко секунди го гледаш учудено. Никакви пиявици не виждаш. Оня просто стиска няколко от камъчетата и вместо да ги хвърли, ужасен размахва ръка. Хващаш го. Разтваряш насила шепата му и си взимаш камъчетата. Оня веднага се успокоява и изведнъж загубва желание да “прави проучвания”. Немощно моли да го оставиш на мира, което ти с удоволствие правиш. Връщаш се в манастира.

Решаваш да се подложиш на католическия ритуал за очистване и прогонване на зли сили. Преминаваш на епизод 165.

Отклоняваш любезното предложение на монасите “да прогонят от теб силите на мрака” и...

След дълги пререкания и обяснения успяваш да убедиш манасите, че баронът не е човек, а демон-вампир. Идеята ти им се струва доста странна, но впечатлени от обясненията ти, решават, “че нищо не им струва да идат и да дадат благословията си на нещастния сюзерен”.

Речено сторено. Натоварени с кръстове и светена вода тримата — ти, абата и брат франциск, отивате пред замъка.

Барон Рейнолд Соловиш и тоя, и оня, и не знам кой още ви посреща доста нелюбезно. В началото отказва да разговаря с вас, но после сякаш размисля и нарежда да ви пуснат.

Когато разбира за какво сте дошли, той се намръщва зловещо, но за твое огромно изумление понася спокойно всички свещенни ритуали. Изслушва молитвите, неколкократно целува кръста на абата и се оставя да го ръсят до насита със светена вода.

Монасите недоволно мърморят. Абатът ти обещава една дълга поучителна лекция, а баронът... ненадейно се разтапя от любезност и предлага да му погостуваш няколко дена.

Грижите на непознатия мъж скоро възстановяват силите ти. Притеснява те единствено факта, че не можеш да си спомниш как точно си пострадал. Единствено намекът за някакъв страшен сън-кошмар, в който ужасен звяр, приличащ на огромен прилеп с жълти очи те преследва. Миг преди острите му зъби да се впият в гърлото ти, едно още по- ужасно, но кой знае защо благоразположено същество с лъвска глава се намесва и прогонва кръвопиеца.

Сега припомни си как пострада.

Ако си бил нападнат и ограбен от самозабравили се наемници или от бандити, преминаваш на епизод 187.

Ако си присъствал на магически двубой между Черния звяр и Чудовище с лъвска глава, отиваш на епизод 197.

178

Към манастира потегляш заедно с брат Франциск, един от главните монаси. Голям бърборко и учудващо е, но добър приятел на Авраам Евреина.

Тъй като братът има доста работа из града, към манастира потегляте едва късно вечерта. Неусетно пътят се стеснява до малка пътека, провираща се сред гъстите шубраци на есенната гора. Нощта отдавна е покрила света с тъмната си сянка. Единствено измамната светлина на пълната луна осветява осеяната с камъни земя. Излизате на една широка, кръгла полянка. Точно в средата й е издигната могила от грубо споени каменни блокове. Най-отгоре е поставена тежка и равна плоча. Нечия грижлива ръка е сложила китка цветя в основата.

Безобидната купчина камъни, кой знае защо ядосва благочестивия брат. Думите, които се изплъзват от устата му, могат да направят чест на всеки моряк или пристанищен носач. Зяпваш учуден.

— Какво има, отче? — питаш и...

... отиваш на епизод 172.

179

Момичето прави няколко трогателни опита да те умилостиви. Сърди се и дори заплашва. Ти също си ядосан, но някак си не можеш веднага да я изгониш. Правиш няколко опита да разбереш защо те толкова много я привличат и за какво ù трябват, но тя упорито отказва да отговаря на въпросите ти.

Ядосваш се, прибираш торбичката дълбоко в дрехите си и заявяваш, че си уморен и искаш да спиш. Видяла, че няма да се съгласиш, Естел прави последен отчаян опит. Предлага “да седнете и да поговорите разумно”.

— Можем да се спазарим — разпалено обяснява момичето.

— Сам виждаш, талисманът е ценен за мен и безполезен за теб. Ще ти дам всичко каквото пожелаеш! Нямаме кой знае какво. Не сме богати, но знам, че татко спестява за някакъв ремонт. Ако парите не стигнат, аз...

— Чакай малко — прекъсваш я. — Съгласен съм. Можем да се споразумеем, но...

— казваш и отиваш на епизод 199.

Притесненият Боко те отвежда в една просторна барака, служеща еднакво добре както за склад за сено, така и за “спалня” на слугите. Вътре сред удобна сламена постеля! свит на кълбо спи малкият нахалник Лашо.

— Какво трябва да значи това? — питаш сърдито. — Защо трябва да гледам едно спящо...

— Той е много болен, господине! Не иска да стане. Лежи и само повтаря, че вие можете да го спасите.

Побутваш малкия. Той отваря очи и изпуска облекчена- въздишка.

— О, ето ви най-сетне, господине.... и татко е тука. Къде е... Прогонил съм го значи!

Лашо изведнъж млъква и кой знае защо подозрително те оглежда, скача и изхвръква от бараката. Успяваш да забележиш, че хлапето здраво стиска груб дървен кръсгту направен от две обикновени пръчки и малко разнищено въже.

— Какво става тук? — питаш сърдито. — Това място не ми харесва!

— Естел е болна — казва изведнъж Боко. — Намерихме я в задния двор. Точно под прозорчето ви. Не сте ли чули, или забелязали нещо, господине?

— Не съм. Какво трябва да чуя? Има ли лекар в градчето ви?

— Нямаме лекар. Само един хирург бръснар и евреина аптекар. Той е много учен мъж.

— Бръснар, аптекар! Браво бе! — мърмориш недоволно.

Изведнъж споменът за ужасната нощ се връща с

ужасяваща сила. С глухо стенание се хващаш за главата и...

Ненадейно братът млъква и страхливо се скрива зад гърба ти. От храстите лениво се измъкват няколко яки типа и без много приказки ви обграждат.

— Не искаме никой да пострада — обажда се един от тях. — Вероятно и вие не искате. Бъдете така добри да ми подадете кесиите и торбите си. За да видите колко съм благороден, ще ви оставя живота и дрехите на гърба.

— Грях е това, чеда мои! — обажда се братът, докато бързо развързва кесийката си от въжето, с което е препасал расото си.

— Ти ще кажеш няколко молитви за нас, брате! — подсмива се бандита. — Ще го сториш, нали!

Докато разбойниците се забавляват с беззащитния монах, ти...

Падаш на колене и отправяш пламенна молитва към небето. То обаче остава безмълвно. Чудовището, смалено до обикновен човешки вид, бавно и с явно усилие се приближава към теб. Торбичката с камъчета бясно се раздвижва и буквално изгаря тялото ти. Правиш отчаяно усилие и сантиметър по сантиметър ръката ти пропълзява към нея. Най-после! Сграбчваш я. Чудовището надава задавен крясък и се хвърля напред. Залива те с прогнил дъх и понечва да забие зъби в шията ти.

Тогава...

... ако вече си бил при Авраам Евреина и си запознат с учението Кабала, преминаваш на епизод 153.

... ако код А5 е равен на 12, преминаваш на епизод 153.

... ако код А5 е равен на 15, преминаваш на епизод 144.

... ако код А5 е 20 или 25, отиваш на епизод 127.

183

Може би вече познаваш Авраам Евреина, може би дори сам си се лекувал при него. Ако все пак това е първото ти посещение или си забравил подробностите, имай предвид, че Авраам е местният аптекар-лечител, което ще рече “човек, който прави лекарства и знае как да ги прилага Не забравяй, че в онези векове лекар и аптекар са били не само две различни неща, но и са прилагали напълно различни лечебни методи.

Лекарите обикновено са лекували с прословутото “пускане на кръв”, с компреси и диети. Най-често лекарят-хирург е бил местният бръснар, като единственото му “право да лекува” е било наличието на остър бръснач и сръчността да си служи с него. Аптекарите, обикновено са приготвяли различни билкови или минерални смеси, отвари и сиропи.

Разбира се, най-разпространеното, и колкото и чудно да изглежда, може би най-ефективното лечение са били религиозните ритуали и молитви.

Ти обаче предпочиташ да се довериш на аптекаря и на научните му познания.

Авраам силно е обезпокоен от съдбата на Естел и много е впечатлен от объркания ти разказ за нощните ти кошмари. Настоява да разговаряте подробно и ти...

Настаняват те в една тясна стаичка точно под покрива на странноприемницата. Почти цялото помещение е заето от легло, сандък с голям катинар и дървен стол, на който е поставена празна кана за вода и голям меден леген. Единственото прозорче гледа към някакъв заден двор, необичайно чист и подреден, като се имат предвид нравите на столетието.

Разменяш красноречив поглед със слугата. Ясно е, че няма място за двама ви. Той разперва ръце, поклаща глава и...

... ако е Планшен, отива да си намери място при слугите. ... ако е Робер, изкрънква си “една свободна нощ” за забавления и се „изпарява”.

... ако е Салош, обяснява, че иска “да навести някои роднини”, сдъвква нещо като “то... момичето си е добро... не вярвай на хорските...”, млъква и излиза.

Ако все още не си говорил с дъщерята на Боко, отиваш на епизод 194. Ако вече я познаваш, преминаваш на епизод 184.

185

Ритуалът по призоваване на демон или дух, който трябва да се всели временно в някой човек, се нарича инвокация. Като действие е доста прост и лесен, но изключително опасен. Особено когато се призовава непознат могъщ демон или... както се оказва във вашия случай, древен египетски бог.

Мълчаливо наблюдаваш действията на алхимика. Чудиш се защо е толкова възбуден и нервен. Не усещаш нищо особено, докато...

Изведнъж някаква тъмна сила се стоварва върху теб и нечия могъща бола помита собственото ти аз. Ти вече не си благородният Оливие дьо Камбре, а ужасяващата Бастет — богинята с лъвска глава и то в страховитата ù форма като Сехмет — “богинята на клането”.

Научаваш, че в зората на човешката история великият бог Ра се ядосал на хората и решил да ги накаже като призовал от адските дълбини Сехмет — богинята с лъвска глава, символ на мощ, сила и на унищожение. Сехмет връхлетяла върху хората и започнала масово клане. Малцината оцелели се скрили в пустинята, а уморената богиня, преситена от кръв легнала да спи. Ра, разтревожен, че Сехмет може да унищожи всички хора и да го остави без поданици, но неспособен да я върне обратно, измислил хитър план. Заповядал на останалите богове да донесат червена глина, размесели я със силно вино и изсипали сместа на земята в “огромно езеро, широко до хоризонта и дълбоко колкото човешки ръст”. На сутринта Сехмет, жадна за нова кръв, се събудила, готова за нови убийства. Видяла кървавочервеното езеро, помислила, че това е човешка кръв, дар от смъртните, нахвърлила се и го изпила.

Виното замаяло главата й, отнело силата ù и Ра успял да я затвори отново в ада.

По-късно египтяните боготворили Бастет в добрата ù форма, като богиня закрилница, но както винаги намерили се неразумни хора, които призовали отново Сехмет и се опитали да я подчинят. Затворили духа ù в каменна стела / плочка, на която са издълбани йероглифи и рисунки/ и смятали, че ще могат да я командват. Мощта на богинята била прекалено силна за тях. Невежите жреци умрели в лапите ù, но магията продължавала да я държи затворена в стелата.

Векове наред Сехмет търси човек с подходящи качества, който да я освободи. Нещастният Оливие се оказва на пътя ù и сега жестокият бог ще броди по света в неговото тяло.

Толкова по играта. Достигна до един възможен, не особено добър за героя, но все пак победен край. Запиши си код А8=5 и продължи с книгата “Часът на вещицата”. /Ако вече си я чел и не ти е омръзнала, би могъл да провериш как ще се справя Оливър Камбре след вселяването на Сехмет в едно от предишните му прераждания./

Ако тази развръзка не ти харесва, ще трябва да се върнеш в началото на книгата и да промениш всички кодове, като я изиграеш отново. Не започвай от средата, защото, ако объркаш кодовата система, няма да се справиш с ВТОРОТО НИВО на играта.