Сим Николов, 1995 г



страница10/40
Дата03.08.2018
Размер8.03 Mb.
#77787
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   40

67


Желанието да погледнеш опасността в очите те кара да се обърнеш назад. Разтърсван от мощни трусове, върхът се разлюлява и бавно се обвива в мъгла. Сини, зелени, розови и жълти вихри, събрани в огромен облак, тръгват бавно надолу. Подземният тътен се засилва, става все по-настойчив, все по-могъщ. Веднага разбираш, че само наивник може да си губи времето пред лицето на близката гибелна опасност. След вас се спуска с все по-нарастваща скорост тума – лавината на времето.

Ще продължиш ли да съзерцаваш красивата гледка?

Да – мини на 220, не – отиваш на 193.

68


Пред погледа ти блясват и затрептяват хиляди пъстри светлини. Те оцветяват скалите, въжето и шерпа Зенраб ту в синьо, ту в жълто, ту във виолетово, ту в червено. Сиянието става все по-силно, все по-ярко и ослепително. Слагаш ръце пред очите си, за да ги скриеш от колебанията на времето, но това е само временна мярка. Сещаш се, че на шапката си имаш средство за борба с флуктуациите на времето. Пускаш предпазния филтър пред очите си и след малко свикваш с играта на цветовете, но сам знаеш, че така дълго няма да издържиш. Мини на 195.

69


- Проклета сянка – процеждаш през зъби, загледан в близкия хронален връх. – Няма ли да се махне най-сетне?

Ала преди още да изречеш тези думи, чуваш гласа на вожда:

- Харк вижда твой баща.

- Жив ли е?

- Твой баща жив, само много слаб. Трябва помогне, иначе умре.

Вождът се обръща и дава знак на един от шерпите. След малко Плаф идва пълзешком при вас. Харк му казва нещо на техния език.

- Какво си говорите? – питаш го.

- Харк и Плаф тръгва търси Бърт. Това много далеч. Други остава тук.

- Искам да дойда и аз. Вождът те поглежда изпитателно.

- Това много трудно.

- Нищо, аз съм готов.

- Кевин дойде, ако прави каквото каже Харк.

Кимваш с глава. Вождът прекратява разговора, но си сигурен, че не е във възторг от включването ти в групата. Ако искаш да се сбогуваш, мини на 116. Ако решиш да провериш колана си, продължи на 100. Ако се съмняваш във въжето, попадаш на 271.

70


- Овладей времето, Харк – казваш ти на вожда. – Премахни тази дупка и Дорис ще се приближи до нас.

- Харк много малък, време безкрайно. Харк не може премахне такава голяма дупка – отвръща вождът на шерпите.

- Тогава да опитаме нещо друго – предлагаш ти. Мини на 12.

71


Ненадейно тялото ти олеква. Имаш чувството, че си станал огромен прозрачен балон, пълен с въздух, който след миг ще се издигне над хроналното поле и ще полети в неизвестна посока, понесен от безпощадните вихри на времето.

- Внимавай, момче! – вика Алек Стюарт от мястото си в подножието на хълма.

Но ти и без него разбираш, че с хроналните вихри шега не бива. Ще се опиташ ли да се справиш сам? Да – мини на 284, не – прехвърли се на 3.

72


Спираш на едно място и се опитваш да откриеш синьото сияние, което се излъчва от главата на Харк. Не го намираш, но чуваш гласа му:

- Спокойно. Сега ела тук.

Тръгваш към гласа на Харк. Мракът се разпръсква, появяват се колибите на лагера. Влизаш бързо в твоята колиба и заспиваш дълбоко. Продължи на 73.

73


Още щом отваряш очи, забелязваш, че цветът на времето се е променил, сега той е малко по-тъмен от онова бледозелено, което забеляза край себе си първия ден. През прътите на колибата виждаш баща си.

- Има ли наблизо вода да се измия?

- Извади тоалетната вода от страничния джоб на раницата си – казва той.

С малко тоалетна вода почистваш ръцете и лицето си, после всички закусвате с храната на шерпите и тръгвате бодро на път.

- Днес трябва внимава повече. По пътя дълбока пропаст -предупреждава Харк Ихее и оглежда лицата на всички.

Става ти смешно, така те поглежда баща ти, когато ти казва колко е важно за твоето бъдеще да си учиш уроците и да издържиш догодина приемните изпити в колежа. И все пак разбираш, че вождът на ирката не позира, за няколко секунди той прецени здравословното състояние на всеки от вас.

Начело на колоната тръгва Харк, свързан със здраво въже с баща ти. По петите го следват Зенраб и Дорис Доу, която още вчера ти каза, че предпочита да я наричаш Дорис, а не „мис Доу“. Третата двойка сте Ушбуш и ти. Колоната завършват лекарят на експедицията Алек Стюарт и шерпът Плаф. Половин час по-късно стигате до дълбока хронална пропаст.

Докато мислиш как се е образувала тази бездна, забелязваш, че Дорис стъпва малко разсеяно на един гладък камък, подхлъзва се и пада в пропастта. Викът й огласява просторите на времето. Зенраб, нейният водач, се обръща, вижда я как литва в бездната и се отдръпва малко от пропастта, като поставя десния си крак до един камък. Цялото му дребно жилаво тяло се накланя назад и се напряга с всичките сили, които има, за да поеме удара.

С големи усилия Зенраб успява да издържи натоварването. Навеждаш се над пропастта. Дорис виси на края на въжето в хроналната пропаст ни жива, ни умряла.

Освен Зенраб, наблизо сте само ти и Ушбуш.

Ще извикаш на Дорис – отиваш на 195.

Ще помогнеш на Зенраб – продължи на 86.

Ще откачиш въжето и ще по търсиш помощ – попадаш на 214.



74


Отначало движението към върха те кара да се чувстваш някак особено. Ако изкачиш още десетина години и се върнеш в онова далечно, но така близко време, ще видиш нещо, което не е виждал нито един жив човек, ще срещнеш твоите отдавна погребани деди от плът и кръв. Това ще бъде най-интересното и най-опасно пътешествие в краткия ти живот. И ако хората си приличат, може би другите участници в експедицията изпитват същите чувства, същите вълнения.

Изкачването изисква все по-големи усилия. Вече целият плуваш в пот, но близостта на Чедуана мах ти дава сили да понесеш с лекота трудностите на катерача. Поглеждаш към Харк Ихее. Той спира в челото на колоната и изчаква всички да се съберат около него.

- Тук вече много опасно – казва той. – Тук всички говори тихо, да не събуди тума.

- Какво с това тума? – пита Алек. – Да не е някакъв звяр?

- По-лошо – отговаря Харк. – Тума – лавина на времето. Тума погребала много мъже под времето.

След тези думи вождът на шерпите продължава пътя си към върха. Групата отново се разтегля по маршрута. Мини на 24.






Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница