Сим Николов, 1995 г

88

Хроналният връх изчезва ненадейно. Сега се намирате в зелена равнина с редки дървета. Зад гърба ти се чува глас:

- Ето ги бегълците! Напред!

Група конници се спуска в галоп след вас. Няколко куршума пропищяват край ушите ти. Един от тях пробива раницата, поне успява да те рани.

- Какво става, Харк? – надаваш нисък ти, вледенен от ужас.

- Хронално поле мърда, ние попаднали във война.

Тропотът на копита се чува все по-близо.

- Направи нещо, Харк.

- Време много лошо – отвръща вождът и пада на колене с протегнати към небето ръце. Сега съдбата на тримата е в ръцете на Харк Ихее. Сгърченото му лице издава върховно напрежение. В небето се появява хроналният връх, задържа се в облаците и бавно започва да се спуска към земята.

- По-бързо! – шепнеш с разтреперани устни ти и поглеждаш назад.

Първият конник прескача едно паднало дърво и се спуска в галоп към теб, като размахва сабя. Сгъваш въжето на четири и когато конникът наближава, го шибваш с въжето. Той пада от коня, шапката му отхвръква встрани. Втурваш се към него.

- Стой! – вика Харк.

Когато си готов да се хвърлиш върху войника, той изчезва със сабята и шапката си. Сега още един конник прескача падналото дърво и се разтваря във въздуха. След него изчезват един по един останалите кавалеристи. Иска ти се да благодариш на Харк Ихее, но той вече бърза към мястото, където е видял Бърт Холинджър. Вождът спира за миг, взира се в склона пред него и се втурва с неочаквана за неговото спокойствие бързина. Сега и ти виждаш баща си. Той лежи възнак до един голям камък на стотина крачки от вас.

Когато двамата с Плаф стигате до професора, Харк вече го повдига и му дава вода. Баща ти е с разкъсани дрехи и охлузено лице, отпива веднъж, отпива втори път, клепачите му трепват, но очите му не се отварят.

- Как е той, Харк?

- Твой баща болен, много болен – казва вождът и клати тежко глава.

89

Трябва да помислиш. Ти имаш друго мнение, но си склонен да приемеш избора на баща си. В края на краищата върховете си приличат като близнаци, невъзможно е да познаеш кой от тях е истинският. Само Харк Ихее може да направи това, освен ако и двата върха не са фалшиви. Сега вече съжаляваш, че предпочетохте самотното изкачване, но не смееш да признаеш това пред баща си, за да не те помисли за страхливец.

Тръгваш след професора, който вече се катери чевръсто по стръмното към избрания връх. Още с първите стъпки слагаш край на съмненията си. Имаш партньор, имаш цел – и това е Чедуана мах. За твоя изненада, изкачването на върха е по-леко, отколкото очакваше. Темпото, с което върви баща ти, е равномерно и съобразено с възможностите на двама ви. Така, крачка след крачка, се издигате над низините на хроналното поле и се приближавате към целта. Малко под върха отпивате по глътка еликсир, специалитет на племето ирката.

Последните крачки не изискват никакво усилие, само че във въздуха се носи нещо тайнствено и тревожно, усещаш го с кожата си. Отначало не можеш да разбереш какво те плаши, но в мига, когато стъпваш на върха, възприемаш сигнала на времето със слуха си. В ушите ти се засилва този лек звън, който се появи в самото начало на експедицията и с който свикна през последните дни.

- Татко, трябва да ти кажа нещо – започваш плахо ти.

- Да, Кевин, знам какво чувстваш сега – обръща се към теб професор Холинджър. – Нашето самотно изкачване беше една страхотна авантюра. Можехме да се провалим, но ние победихме, а победителите не ги съдят, нали?

Под краката си усещаш силни тласъци. Върхът се нажежава и се стопява за секунда, Чедуана мах става ярко огнено кълбо. Така избухва времето, така избухваш ти.

90

- Разбира се, Дорис – кимва професор Холинджър.

Групата се разполага за почивка на равно място, обрасло с трева. Харк Ихее казва, че Дорис трябва да прекара през цялото време под защитата на хроналната колиба. Стюарт разпъва колибата над нея. Застанал на няколко крачки встрани, ти виждаш, че Дорис се чувства зле.

Ще се опиташ да й помогнеш – продължи на 11.

Ще извикаш Харк – отиваш на 248.

Ще продължите пътя си – мини на 106.

91

Очакваш ли други промени във времето?

Да – мини на 249, не – продължи на 320.

92

Ако изчакаш да те намерят, продължи на 5.

Ако искаш да чуеш за какво говорят хората, мини на 202.

Ако предпочиташ да извикаш за помощ, отгърни на 174.