Сим Николов, 1995 г



страница14/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   40

93


За сетен път се убеждаваш, че необикновените събития карат хората да се държат странно. Лицето на Дорис помръква, чертите й се изкривяват, тънкото й тяло се разтреперва като есенен лист. От уплаха очите й се отварят широко.

- Слез веднага на земята, Харк! Чуваш ли, ако не слезеш, няма да си получиш заплатата!

Частите от тялото на Харк Ихее ту се отдалечават, ту се сближават, понесени от вихъра, но вождът на ирката очевидно не може да изпълни желанието на Дорис.

- Спри, чуваш ли, спри! Стига шеги, това не ми харесва! Никак даже не ми харесва.

Ако се довериш на своите чувства, мини на 312.

Ако чуеш думите на професор Холинджър, отиваш на 247.



94


Сега Ушбуш лежи на гръб и не знаеш ще се съвземе ли след главоломното падане по склона. Останалите вече са до теб и бързат да ти помогнат. Шерпът се обръща по корем, оглежда се, хваща с две ръце въжето, което го свързва с теб, и тръгва, леко приведен, нагоре. Макар и бавно, той се изкачва като добре смазана машина. Сега вече всички сте сигурни, че е здрав и читав.

Няколко минути по-късно Ушбуш изминава последните метри, които го делят от вас. Въпреки че е плувнал в пот, изглежда спокоен. Струва ти се, че в тъмните му очи се крие малко смях и самоирония, сякаш иска да каже: „Как можах да падна като последния новак?“ С изключение на няколко драскотини, шерпът е съвсем здрав. Това се казва късмет, мислиш си, но знаеш, че не е така. Всеки от вас, градските жители, щеше да си счупи врата. Добре че Ушбуш не е расъл в саксия. Мини на 279.



95


Първите крачки към върха предизвикват у теб странно усещане. Остава да извървиш назад във времето десетина години и ще стъпиш в онази далечна и близка епоха, когато се полагат основите на една нова велика държава. Поглеждаш скришом към другите туристи. Дали и те мислят за същото?

Склонът става все по-стръмен, вече целият си плувнал в пот, но близостта на Чедуана мах те кара да понасяш с лекота трудностите на изкачването. В тоя миг погледът ти се спира върху вожда на ирката.

Ще чуеш какво казва – мини на 113.

Няма да му обърнеш внимание – продължи на 138.



96


Каменната гъба те привлича с тайнствена и необяснима сила, нещо те кара да отидеш при нея, да я пипнеш, да я огледаш от всички страни. Струва ти се, че тук ще намериш знак, оставен от неизвестен странник във времето, скални рисунки или нещо дребно наглед, но много важно за всеки човек, който е дръзнал да тръгне с такава експедиция.

Посягаш с ръка и докосваш камъка. Той е мек, шуплест, прилича по своята структура на варовиковите скали, които си виждал в един от националните паркове. Хрумва ти мисълта, че в миналото това място е било дъно на море. Но ако тук някога са се плискали вълни, кое е това море – не е ли морето на времето?

Оглеждаш се и с ужас забелязваш, че твоите спътници са изчезнали и сега си съвсем сам в хроналното поле. Опитваш се да разбереш как така се отдели от групата и откриваш, че не си допуснал видими грешки, просто в полите на времето и най-дребните неща имат фатално значение. Понякога една необмислена стъпка, едно случайно докосване до най-обикновен предмет или забавеното движение през местността могат да те изпратят в друга част на света, в друга епоха.

Усещаш как вече се сърдиш на себе си, но из корен пресичаш това чувство – и да се вайкаш, и да проклинаш целия свят, няма никаква полза, в това положение си длъжен на всяка цена да настигнеш групата. Ех, да имаше поне част от телепатичните способности на Харк Ихее, можеше да се свържеш веднага с някой от шерпите!

Как го прави вождът? Застава на колене, откъсва се от света около него и търси друг свят, друго място, а може би и друго време, за да говори с нужния човек. Същото правиш и ти. Застанал на колене, се мъчиш да извикаш в паметта си образа па Харк Ихее, но всичките ти опити завършват с неуспех. В лицето на вожда има нещо неуловимо, което трудно се побира в паметта. И макар че успяваш да си спомниш как изглежда сплесканият му нос, полегатото чело и очите му, целият образ па вожда не се явява пред теб.

Сега трябва да се концентрираш по-добре – мини на 283, или да поемеш живителната сила на времето – продължи на 134. Ако това не ти харесва, изчакай малко – отиваш на 153.



97


Баща ти подава въже на вожда. Той слага ръка върху куката в края на въжето и тя засиява със синкаво сияние, подобно на ореола над главите на шерпите. Сиянието става все по-ярко и грейва като малко слънце. Харк Ихее духва върху куката и я пуска в хроналната пропаст. От мястото си виждаш как малкото слънце стига до Дорис и спира над главата й. Ала тя виси на въжето като слепец и с нищо не показва, че вижда спасителната кука. Трябва да се действа веднага.

Ако Харк извика, попадаш на 250.

Ако се надяваш Дорис да се справи сама, мини на 163.

98


Без никакво колебание изваждаш кислородната маска от раницата. Още с първото вдишване усещаш освежаващата сила на кислорода. И нека върхът се инати, нека ти създава хиляди пречки, ти ще успееш да го поставиш на колене, само не трябва да прибързваш. Такива мисли се въртят стихийно в главата ти малко под Чедуана мах – крайната цел на твоето пътуване. Продължи на 276.

99


Пътят ви тръгва нагоре. Обикновено Харк Ихее избира движението на групата така, че да осигури плавен преход във времето, но сега случаят го кара да бърза. Тук полето се променя всяка минута и един истински водач трябва да държи сметка за това, ако иска да се върне при своето племе.

Намирате групата до високите скали, извити като подкова. Харк се кара на шерпите, а те го гледат виновно и се мъчат да му обяснят нещо на техния език.

- Защо са тук? – пита баща ти.

- Имало много силен вятър, била хронална буря, те скрили се тук. Те не виновни, правилно сторили.

Баща ти е съгласен, шерпите постъпиха разумно. Ще се появят трудности – мини на 164. Ще се опитате да ускорите ход – отгърни на 288. Ще се наложат промени – продължи на 241.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница