Сим Николов, 1995 г
Изтегляне 8.03 Mb.
|
128Надаваш вик за помощ. Това е най-силният, най-развълнуваният, най-яростният зов, който си отправял през своя кратък живот към хората. Ако очакваш помощ, мини на 185. Ако се откажеш от помощта, прехвърли се на 94.
129Мисълта за предстоящото пътешествие не ти дава покой. Кой, как и с какви средства ще върне времето назад, така че вашата група да влезе в това отдавна минало време? Представяш си атомни реактори, гигантски ускорители за елементарни частици, просторни зали с научна апаратура, в които хора с бели престилки следят всяка твоя крачка. Пътуването във времето според теб може да стане само с помощта на последните постижения на човечеството в областта на точните науки. И още много такива мисли ти минават през ума. Ще се вслушаш ли в звуците около теб? Да – мини на 36, не – отиваш на 109. 130Поглеждаш към върха. Желанието ти да се изкачиш на най-високата му точка и да се срещнеш с хората от миналото е толкова голямо, че забравяш за всички опасности. Сега ти целият кипиш от енергия, иска ти се да докажеш, че в тази експедиция си равностоен на останалите и дори ги превъзхождаш. А един предмет от онова време – като шапката на някой войник от Юга или една кожена паласка – може да стане ценна реликва в твоя дом в Сан Франциско. Измъкваш се незабелязано от лагера и тръгваш бързо по стръмния каменист склон към върха. Времето е чудесно и се надяваш много скоро да се поздравиш с победа. Над върха се появява бяло пухкаво облаче. То бързо нараства, но в желанието си да стигнеш по-скоро до най-високата точка ти не му обръщаш внимание. Само слухът ти е изострен до крайност, струва ти се, че чуваш стъпки зад гърба си, но наистина ли е така? След теб не идва никой – мини на 178. След теб идва баща ти – продължи на 253. Настига те Харк Ихее – отгърни на 34. 131Гласът, който чуваш, е най-голямата изненада за теб. Въздухът свири край ушите ти, тялото ти изтръпва, краят се приближава с всяка изминала секунда, а ти не знаеш какво да правиш, мисълта ти напразно се мъчи да намери изход от положението. При тази скорост само чифт двуметрови крила може да забави падането и да те избави от смъртта. Или един парашут, но в момента нямаш нито едното, нито другото.  И въпреки това падането ти в бездната се забавя. Усещаш дръпване като при парашутистите и увисваш над пропастта в самото сърце на мрака. Протегнатата ти ръка докосва нещо твърдо и влажно. Това е дъното. Сега може би ще поемеш нагоре. Искаш ли да видиш нещо в мрака? Да – мини на 147, не – продължи на 286. 132Хвърляш един камък към бойницата да провериш има ли скрит човек. Никой не се обажда, можеш да бъдеш сигурен, че няма стража. Прехвърли се на 307. 133Внезапно до ушите ти стига странен шум. Отначало в него всичко е толкова неясно, че го възприемаш само като фон, но постепенно започваш да различаваш отделни звуци, после някои думи и най-подир – отделни гласове. Разбираш, че това е оживен спор на хора, които от време на време се прекъсват. Най-често звучи един спокоен, сдържан глас, в който усещаш обаяние и скрита сила. Чуваш някой да чете разпалено някакъв текст и след малко се досещаш, че това е Декларацията за независимостта. Вече ги виждаш, това са Джон Адамс, Бенджамин Франклин, Робърт Ливингстън. И много други. Забравяш инструкцията и въпреки умората, изтичваш напред към баща си. - Татко, аз ги виждам! Там са Томас Джеферсън, Джон Адамс, Бенджамин Франклин, Робърт Ливингстън. Ние успяхме! Баща ти ще направи нещо – мини на 262. Ще продължите без приказки – попадаш на 217. Ще избързаш напред – прехвърли се на 175. 134Мислено се връщаш към начина, по който Харк Ихее се свързва с друг човек по телепатия. Спомняш си, че преди разговор с хора от миналото вождът коленичи, отпуска се, отхвърля всички дребни неща от живота, впива поглед в невидима точка от пространството, вдъхва дълбоко въздуха на времето, в което се намира, и... Ето кое пропусна! Трябваше да вдъхнеш дълбоко въздух и с него да поемеш онази животворна материя, която свързва Космоса и Земята. Тогава може би ще предадеш мислите си на Харк, на някой от шерпите или на баща си. Вдъхваш дълбоко въздуха на времето, но очакваното просветление не идва. Ако искаш връзка с друг човек, мини на 258. Ако очакваш да те потърсят, продължи на 153. 135Шерпите се втурват напред и се събират около Харк Ихее. Имаш чувството, че се опитват да построят защитна стена около своя вожд. - Тук има някой – казва тревожно Ушбуш, като върти очи на всички посоки. - Това не някой, това сянка – клати глава Зенраб. – Човек или мъртъв, или скоро умре.
136Харк Ихее забавя крачка, минава от човек на човек и подава на всеки по нещо. Скоро и ти получаваш мека лепкава топчица. - Какво е това? – питаш го високо. - Това восък от диви пчели – по същия начин отговаря Харк. – Ние наближава велика река на времето Сансиара. Без восък лошо, може оглушее. Скоро излизате на брега на великата река. Грохотът тук е оглушителен, гледката – величествена. Огромни водни маси се носят с бясна скорост напред, блъскат се в скалите, превръщат се в дантела от чиста бяла пяна, после пак продължават безкрайния си път. Тук е най-плитката част на великата река, единственият брод във времето, и вие трябва да пресечете тази разпенена стихия, за да стигнете невредими до крайната цел. Харк и Ушбуш влизат едновременно във водата, хванати за ръце, после вождът на ирката тръгва внимателно напред, стиснал здраво в лявата си ръка въжето, което го свързва с вас. Скоро той наближава средата, следван от Ушбуш. Тук водата стига до гърдите му. Бавно, крачка след крачка, той избягва хлъзгавите подводни камъни и излиза от другата страна на великата река Сансиара. Когато идва и твоят ред, Ушбуш идва да ти помогне. Ако искаш да видиш какво ще направи Дорис, мини на 285. Ако очакваш други важни събития, отгърни на 9. Каталог: Sherpi na vremeto Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Изтегляне 8.03 Mb. Сподели с приятели:
|