Сим Николов, 1995 г



страница2/40
Дата03.08.2018
Размер8.03 Mb.
#77787
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40

6


Сваляш от врата си червеното шалче – най-ярката част от твоите дрехи – и го размахваш така, че да те видят непознатите хора. Ако успееш да поприказваш с тях, ти ще си първият бял човек, осъществил пряка връзка с хора от друго време. Но хората не те забелязват, между теб й тях се издига времето, непроницаемо като Великата китайска стена.

Ще се опиташ да ги заприказваш – мини на 101.

Ще дадеш светлинен сигнал – отиваш на 180.

7


Вълненията от първия ден не ти дават покой. За няколко часа станаха толкова интересни неща, че не можеш да заспиш, а утре трябва да си свеж и бодър, за да продължиш пътуването към края на XVIII век. Подаваш глава от колибата. Вън е прохладно, нощта е тъмна, в такова време не трябва да излизаш от колибата, за да не се изгубиш в незнайните дебри на времето, но въпреки това отиваш към колибата на Харк.

- Какво става? – пита вождът на шерпите.

- Не ми се спи.

Харк Ихее те моли да влезеш в колибата, сяда с кръстосани крака и прави няколко плавни движения към теб. Усещаш как цялото ти тяло се отпуска под влияние на топлината, излъчвана от ръцете на вожда.

Ако вече си добре, мини на 322.

Ако помолиш Харк за още един сеанс, попадаш на 290.



8


Злокобното грачене на враните отначало те потиска, предизвиква у теб чувство на обреченост, но ти бързо успяваш да го прогониш от себе си. Ако човек не вярва в собствените си сили, той не може да се справи и с най-малката трудност.

Изгарян от жажда за живот, ти пак продължаваш да дрънкаш с алуминиевото канче по камъка. Няколко полски мишки изпълзяват отдолу и се пръсват панически в разни посоки. Гледаш с чувство на съжаление тяхното бягство. Ако това е резултат от твоята идея да дадеш знак за себе си, по-добре изобщо да не се беше опитвал.

Но това е само началото. Пред очите ти се люшват мрачни сенки и от зеленикавата мъгла, която се надига, срещу теб изскачат три огромни звяра с оголени зъби. Зверовете приличат на вълци, но са много по-големи. Нямаш никакво време да бръкнеш в джоба си за пистолета. Единственото оръжие сега е запасано на кръста ти. Хвърляш канчето и светкавично изваждаш ножа. Първият звяр скача върху теб, но ти си по-бърз, ножът ти изсвистява във въздуха и се забива в гърлото му. Животното рухва мъртво на земята. Докато извадиш ножа си от шията на звяра, останалите две чудовища те повалят на земята и те разкъсват на парчета.

9


След упорита борба излизаш от водата и сядаш на един камък с лице към реката, за да видиш как Харк изнася на ръце Дорис. Последни пресичат великата река Алек и баща ти. Когато се отдалечавате достатъчно от Сансиара, Харк изважда восъка от ушите си. Същото правят и останалите. После по нареждане на вожда всички разпъвате хроналните колиби, Харк държи всички да се преоблечете в сухи дрехи, за да избегнете


хроналната простуда, пък и да направите по-голяма почивка за храна и чаша горещ чай, но ти не си много сигурен, че в това хубаво време трябва да се бавите със смяна на дрехите. Времето може да се развали, как ще стигнете до Чедуана мах?

Ако все пак приемеш решението на Харк, мини на 141.

Ако Дорис не изпълни решението, попадаш на 122.

Ако ти не си съгласен с Харк, отиваш на 263.

10


Вятърът развява косата на баща ти, блъска го в гърдите и се мъчи да го събори на коравата земя, но той продължава упорито нагоре по стръмния склон. От малък си свикнал да го виждаш да мие чинии или да чисти килима с прахосмукачка, но никога не си забелязвал колко целенасочен, упорит и силен е професор Холинджър. Той върви няколко крачки след Харк и държи въжето почти опънато; ако се подхлъзне, водачът ще го задържи. В тази експедиция Харк е всичко – носач, водач, лекар, съветник, приятел, той е царят на шерпите.

Вождът стига до билото и ляга по лице на земята, а баща ти изминава последните крачки към билото на хълма пълзешком. Когато стига до легналия Харк, той се изправя и обръща поглед към теб.

- Дръж се, Кевин, ще успееш! – провиква се той срещу вятъра.

В този миг вихърът стига до него, завърта го с бясна скорост, скъсва като паяжина въжето и го издига високо над земята. Хроналният вихър понася професора към далечни върхове. След миг баща ти се превръща в точка и изчезва в небето, а може би в небитието.

Как ще постъпиш в този съдбоносен миг?

Ще изчакаш – продължи на 33.

Ще извикаш – мини на 246.

Ще се огледаш – отгърни на 162.



11


Бъркаш в джоба си. Ръката ти напипва шоколада, който пазиш от началото на пътуването през времето за особени случаи. Струва ти се, че сега случаят е точно такъв. Правиш няколко крачки напред и подаваш шоколада на измъчената жена.

- Вземи, Дорис, това ще ти помогне.

- Тъкмо си мислех за нещо такова – усмихва се Дорис и те поглежда с благодарност.

Тя отхапва с видима наслада малко парче шоколад, но още щом го поглъща, лицето й пребледнява като на мъртвец. Този път сгреши, като й даде шоколада, но как да предположиш, че едно малко парче от него може да направи толкова пакости?

Ще повикаш вожда на шерпите – мини на 248.

Ще се оправиш сам – отиваш на 173.



12


- Вие вади жена бавно, Харк управлява хронално поле. Хронално поле пази живот на Дорис.

Думите на Харк не търпят възражение. Кой, ако не вождът на племето ирката и главен водач на шерпите, може да знае най-добре как се измъква човек от дълбока хронална пропаст?

Харк застава на края на бездната. Всички се хващате за въжето и започвате да го теглите равномерно. Вождът на племето гледа внимателно в пропастта и командва спасителната операция с присъщото му хладнокръвие и решителност. Нито един мускул не трепва по лицето му. Като го гледаш така спокоен, в теб се прокрадва мисълта, че на тоя дивак изобщо не му пука за бедната Дорис. И веднага си даваш сметка, че това не е така. По-добре ли ще е да се паникьоса като домакиня, на която й е изкипяло млякото?

- По-бавно! – казва Харк и изпраща светли вълни в пропастта.

Напразно го обвиняваш, този човек е по-загрижен за Дорис от всички останали. Погледът ти пада върху скалата, където се опира въжето. Острият ръб на камъка вече е протрил половината от нишките му и то може да се скъса всеки момент. Професор Холинджър забелязва това, откача своето въже и се кани да го хвърли в пропастта.

- Бърт чака! – спира го с властен жест Харк Ихее. – Жена не вижда, тя в друго време. Дай въже!

Можеш да помогнеш – мини на 171, или да изчакаш събитията – продължи на 97.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница