Сим Николов, 1995 г
Изтегляне 8.03 Mb.
|
154Вождът на шерпите завива загиналия с одеялото и казва с чувство на дълбока тъга: - Този човек живял честно и умрял честно. Той искал предпази нас от смърт. Това вече е ясно на всички, но не всички са съгласни да се откажат от изкачването на Чедуана мах сега, когато зад гърба ви останаха толкова много пречки и опасности. - Няма ли да го погребете? – пита Алек Стюарт. - Време го погребе по-добре от шерпи – отвръща Харк. Не ти остава нищо друго, освен да кажеш: „Почивай в мир в гробището на времето.“ Ще поискат ли нещо шерпите? Да – мини па 302, не – попадаш на 103. 155- Оттук нататък нямаме право на грешка – загрижено казва професорът. Всички са съгласни – голяма част от опасното пътуване мина успешно и би било наистина жалко, ако сега ви сполети контузия или смърт. Това ще бъде загуба за цялата група, а може би и неуспешен край на първата експедиция във времето. Появяват се малки облачета, извива се лек вятър, който бързо се усилва и набира мощ, докато най-подир се понася като вихър над земята. Харк Ихее тръгва към близката височина. - Нагоре върви много внимателно. Всички близо, всички заедно. Хронално поле се променя, вятър много лош. Всички тръгвате приведени към височината. Вятърът все повече се засилва, шерпите едва успяват да се удържат на крака срещу мощните му пориви. Дълбоко в теб се заражда безпокойство, връхлита те предчувствие за нещо ужасно. Ако те тревожи нещо в природата, попадаш на 102. Ако погледнеш какво ще направи баща ти, мини на 10. Ако предпочиташ да следиш Харк, отгърни на 299. 156Усещаш леко замайване. От краката към гърдите ти плъзва хлад. Устата ти пресъхва, кожата ти настръхва, цялото ти тяло натежава, сякаш се налива с олово. Може би не трябваше да напускаш хроналната колиба, своето най-сигурно убежище? Мъглата бавно обгръща всичко наоколо. Поглеждаш назад към колибата. В нея е целият ти багаж, в нея е силата да отблъсква отрицателното енергийно поле. Без колибата ти си загубен, свършен, без нея си мъртъв. Колко ли още ще издържиш вън от убежището си без Харк Ихее, който единствен има дарбата да управлява хроналното поле? През мъглата съзираш някакво светещо острие, което припламва с ярка червена светлина. Това е колибата ти. Досега нямаше представа, че си се отдалечил толкова много и изведнъж те обхваща страх. Ами ако не успееш да стигнеш до нея? Тръгваш бавно към ярката светлина. С всяка крачка тялото ти натежава все повече, главата ти вече се върти бясно като колелото на мотоциклет. Ако не се подслониш в колибата в близките две-три минути, можеш да се простиш спокойно с живота. Или пък неспокойно, както ти харесва. Последните крачки са мъчителни. Със сетни сили се навеждаш и рухваш в колибата, но това още не е спасение. Имаш чувството, че някаква чудовищна сила е изсмукала кислорода от въздуха и сега няма какво да дишаш. Ще използваш ли кислородната маска? Не – мини на 200, да – попадаш на 57.
157Оглеждаш се с надеждата да чуеш гласа на човек от групата. Секундите стават часове, нервите ти се опъват до крайност, търпението ти свършва. Никой на този свят, в тази верига на времето, не те забелязва във важен, съдбоносен момент. На всичко отгоре духва лек вятър и цветовете на времето започват да трептят като мараня над измъчената от зной земя. Вече знаеш, че това е лош знак – може да се извие буря, а може и да ти се размине, но опасността си е опасност, нямаш право да я подцениш. Мисълта за хроналната колиба те успокоява, тя може да те спаси и от дъжд, и от буря, но трябва да разчиташ само на това. Къде е сега експедицията – това е въпрос на живот и смърт. Мини на 151. 158Забравил за предупреждението на шерпа, ти отново хващаш ръката му. Нова, още по-ярка мълния блясва пред очите ти и те заслепява. Светът престава да съществува за теб. Събуждаш се в лагера. Групата е заминала заедно с шерпи-те на времето преди два дни, а ти си останал тук като излишен товар. Какво да се прави, едно такова пътуване е трудна работа. Трябваше да бъдеш по-внимателен! 159Сваляте раниците и бързо разтваряте една от хроналните колиби. Кратката почивка под сигурна защита ви освежава, сега сте готови да щурмувате върха. Мини на 123. 160От близкия храст се чува странен шум, сякаш пърхат с крила хиляди подплашени гълъби. Тръгваш предпазливо натам и докато извървиш пътя до самотния храст, все си казваш, че не трябва да рискуваш живота си. Едно нещастие с теб може да провали цялата експедиция във времето. Клоните на храста се разтварят и от тях излита ято черни гарвани. Граченето им изпълва въздуха с напрежение и тревога. И макар че не си суеверен, приемаш това като мрачна поличба за края на вашата експедиция. Гарваните покриват небето като тъмен облак, а ти надникваш предпазливо между клоните на странния храст. Не откриваш вълнуващи събития и животни, там просто няма нищо. Ако нарушиш плана на експедицията, мини на 269. Ако използваш хроналната колиба, продължи на 267. Ако разгледаш единственото дърво, отгърни на 233. Ако тръгнеш към грандиозно човешко дело, отиваш на 19. Ако те привлича блестящият предмет, попадаш на 4. Ако искаш да тръгнеш към една къща, върни се на 75. Ако изпиташ телепатичните си способности, отиваш на 96.
161Обзема те мрачно предчувствие. Хвърляш поглед към небето, оглеждаш внимателно пътя пред вас, душиш въздуха като шерпите, но не намираш нищо, което да предизвика безпокойство. Фалшива тревога, казваш си. Остър вик, изпълнен с ужас и мъка, раздира въздуха. - Това човек от племето – казва Харк. Всички се втурвате към мястото, откъдето идва викът. - Внимава, много внимава – нарежда сърдито Харк. – Наблизо хронална пропаст. На една висока скала забелязвате полугол човек, над когото се извива синьо-зелен хронален вихър. Чертите на непознатия са груби, кожата му е тъмна като на шерпите. Човекът се мъчи да запази равновесие, прави опит да легне върху гладката скала, но някаква страшна сила го вдига нагоре. - Ъ-ъ-ъх! – провиква се отчаяно човекът. Ще направиш опит да му помогнеш – продължи на 110. Ще оставиш Дорис да му помогне – отиваш на 32. Ще му помогне Зенраб – попадаш на 54. Каталог: Sherpi na vremeto Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Изтегляне 8.03 Mb. Сподели с приятели:
|