Сим Николов, 1995 г



страница24/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   40

169


Лъхва лек хронален вятър. Основният цвят на времето – зеленият – бавно потъмнява, в него откриваш такива нови цветове и нюанси, каквито още не си виждал от началото на експедицията. Вятърът отнася гласовете, които чу преди малко, и те оставя сам в безкрайната пустиня на времето. Чувството на обреченост трайно се загнездва в теб.

Мини на 153.

170


За миг забравяш опасността, която те дебне, сега лавината на времето може да вземе живота на Дорис. Прескачаш няколко камъка и се втурваш към нея. Лицето на Дорис е посивяло от страх, косата й е разпиляна на всички страни. Скована от страшната опасност зад гърба й, жената едва влачи крака. Така няма да отиде далеч.

- Ушбуш!


Шерпът ви забелязва и тича храбро към вас.

- Помогни ми!

Двамата хващате Дорис за ръцете и хуквате да спасявате кожите си от връхлитащата лавина на времето. Сега тримата тичате като обезумели към отсрещния хълм, където цветът на времето е тревистозелен. Ще успеете ли, шансовете ви за спасение не са големи! И все пак надеждата си е надежда.



Отиваш на 76.

171


Продължителният престой в хроналната пропаст може да влоши здравето на Дорис, бързото изваждане от пропастта – също. Трябва да помогнеш на жената, която сега виси на въжето между едно и друго време, между живота и смъртта. Сваляш хроналната колиба от гърба си, завързваш я с въже за върха и бързо я пускаш в пропастта, докато спре над Дорис. Задържаш я над главата й, после започваш бавно да я повдигаш. Така Дорис има време да се възстанови и защити срещу хроналната нестабилност в тази част на времето.

Харк следи с интерес твоите действия.

- Ти умно момче – казва той.

Отгърни на 97.

172


Този път свързва най-малко две точки – едната е крепостта, другата е неизвестна и точно тя те привлича. Тръгваш в обратната посока. Засега видът на пътя не те притеснява, но скоро стигаш до разклон, където запустелият друм се раздвоява.

Наляво – мини на 45, надясно – продължи на 293, назад към крепостта – прехвърли се на 81.



173


Навеждаш се над Дорис. Изваждаш от джоба на якето си шише с вода, плисваш лицето й, после го избърсваш с носната си кърпа. Дорис не се успокоява, тя започва да трепери, да се тресе, сякаш обхваната от силна треска. Баща ти забелязва това и идва при вас. Скоро цялата група се струпва около хроналната колиба, в която лежи Дорис.

Харк Ихее разбутва останалите и се навежда над жената.

- Някой дал отрова – казва той сърдито.

- Дадох й шоколад – оправдаваш се ти. – Съвсем малко парче.

Вождът на шерпите прави всичко, което е по силите му -хваща китките на болната, докосва слепоочията и тила й, изпраща към нея целебни животворни вълни. Гърчовете намаляват, но лицето на Дорис запазва болезнения си вид.

- С тази жена не може изкачи Чедуана мах – казва Харк Ихее. – Трябва дълго лекува.

- Колко дълго? – пита баща ти с тайната надежда, че ще успее да спаси експедицията.

- Една луна – казва Харк Ихее. Останалите шерпи кимват в знак на съгласие. По тези въпроси никой не знае повече от вожда.

Поемате обратно през годините към склоновете на угасналия вулкан Кибо. Дорис ще се възстанови, но цялата експедиция пропуска големия си шанс да изкачи един от най-важните хронални върхове в историята на Съединените щати. Чедуана мах може да почака.

174


Криенето ти в тоя сандък е вече излишно. Имаш чувството, че гласът ти ще се чуе поне на десет километра, но никой не разбира, че си тук. Викаш отново и отново, все така безуспешно. Много неприятно. Мини на 202.

175


Опиянен от щастие, правиш още няколко крачки напред. Гласовете, които чуваш, се засилват още повече. Виждаш голяма за онова време къща. В една от стаите около дълга маса са събрани много хора.

Хвърляш се към масата с радостен вик:

- Ние сме тук, ние идваме от бъдещето да подкрепим хората, които в този важен момент решават съдбата на новата държава, на бъдещите Съединени щати.

Хората около масата се стъписват.

- Кое е това хлапе? – пита нервно Томас Джеферсън.

- Сигурно е от англичаните – свива рамене Бенджамин Франклин.

- Аз казвах ли ви, че ще си имаме неприятности с Короната? – мърмори Робърт Ливингстън.

Няколко души скачат срещу теб да те хванат, ала къщата се разтърсва, стените й рухват в облак прах и изчезват, а зад тях зейва дълбока пропаст. Веднага разбираш, че вървиш към гибел, защото къщата с хората, които приемат Декларацията за независимостта, е в миналото, а ти още не си влязъл в него. Единствената действителност сега е дълбоката пропаст с отвесните стени и ако не направиш нещо, няма да се върнеш жив от експедицията.

Ще погледнеш към професор Холинджър – мини на 262.

Ще се отдръпнеш и ще продължиш към върха – отгърни на 217.



176


Усещаш как тежък товар се смъква от плещите ти. На това място наклонът е по-малък, движенията ти стават по-леки, по-свободни. Професор Холинджър предлага да махнете въжето, което ви свързва, и да ускорите ход. Приемаш предложението веднага. Сега покоряването на Чедуана мах е въпрос на минути, колкото по-бързо изкачите върха, толкова по-големи са шансовете да се върнете живи и здрави в лагера. Но въпреки голямото ви желание, скоро умората надделява и решавате да направите кратка почивка. Продължи на 159.

177


Повишаването на заплатите, изглежда, не радва много шерпите. Макар и да прикриват чувствата си. ти забелязваш, че действията им са по-бавни, по-предпазливи. Засега не можеш да си обясниш защо е така – пътят е лек, времето е стабилно, до самия хоризонт небето е ясно и безоблачно. И когато в далечината се появява едно малко, нищо и никакво облаче, ти не му обръщаш особено внимание. Какво пък толкова, малко ли бури и опасности преодоляхте, че да се боите от една дреболия?

За твое учудване вождът на ирката не мисли така. Харк Ихее отива при баща ти и говори с него дълго и разпалено. Отначало си даваш вид, че разговорът не те интересува, но скоро любопитството взема връх. Докато се приближаваш към двамата мъже, лицето на баща ти става все по-сърдито, струва ти се, че малко му трябва да побеснее.

- Какво има, татко, ще продължим ли?

- Виждаш ли онова пикливо облаче? – отговаря на въпроса с въпрос професор Холинджър. – Харк казва, че с неговото появяване идва сезонът на дъждовете. Тогава хроналното поле е толкова нестабилно, че движението напред става невъзможно, да не говорим за изкачването на Чедуана мах.

- И какво ще правим сега? – пита зад гърба ти Дорис. Без да усетиш, тя и Алек Стюарт са се приближили до вас.

- Или всички се връща веднага, или всички загине – отговаря вместо професора Харк Ихее.

Бърт Холинджър остава мрачен, но това не му пречи да бъде реалист, възбуденият вид на вожда говори ясно и без думи. Професорът дава нареждане и експедицията поема с най-голяма бързина назад. По пътя облаците ви настигат много пъти, а хроналният дъжд ви измокря до кости, но за щастие всички остават цели и невредими. Жалко само, че не покорихте Чедуана мах.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница