Сим Николов, 1995 г



страница25/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   40

178


Зад теб не идва никой. Може би само така ти се е сторило, заблудата идва от играта па вятъра, който все повече се засилва. Поглеждаш нагоре и виждаш, че малкото облаче е станало голям и страшен облак. Ако искаш да изкачиш върха, трябва да изпревариш бурята, която се надига. Ускоряваш крачка. Вятърът те блъска в гърдите, затруднява дишането ти, но не успява да те уплаши, влагаш всичките си сили, цялата си енергия да стигнеш подстъпите към върха.

Нататък става още по-трудно. Склонът вече е по-стръмен, вятърът свири в ушите ти, въздухът не стига, но ти упорито пълзиш нагоре. Сега всяка крачка те приближава към целта. Малко преди да стигнеш върха, разтваряш колибата и отново продължаваш напред, само че този път на четири крака. Вятърът е толкова силен, че всеки опит да се изправиш завършва с неуспех.

Но ето че вятърът отслабва. До слуха ти стигат гласовете на хора, живели преди сто години. Надаваш ухо да разбереш какво си говорят тези хора, но гласовете са неясни, почти нищо не разбираш от думите.

- Ето ме, аз съм тук! – казваш ти и се изправяш на хроналния връх 1861 година.

Върху теб пада гръм и те убива на място. Жалко, нямаше късмет в тази експедиция.

179


Харк Ихее продължава да изпраща невидими сигнали към хората от своето племе. Кратките колебания и успехи са отминали във времето, сега той е същият решителен вожд, какъвто си свикнал да го виждаш от самото начало на експедицията. Поглеждаш към Плаф и с учудване забелязваш, че той прави същите движения с устните, с ръцете, с главата, така шерпът помага на своя вожд.

- Аз вижда, вижда тях! – казва вождът.

Усилията на Харк Ихее се увенчават с успех. Мини на 42.

180


Посягаш към левия страничен джоб на раницата, в който носиш пистолет с три сигнални ракети – червена, зелена и бяла. Червената е знак за опасност, зелената – че всичко е наред, бялата показва положението на човек, отделен от групата. Зареждаш пистолета, вдигаш го нагоре и дръпваш спусъка. Бялата сигнална ракета излита в небето над непознатите хора, но те даже не вдигат глави, вие просто сте разделени във времето. Ех, да беше тук Харк Ихее, нещата щяха да бъдат съвсем други! Вождът на племето ирката, който сам управлява хроналното поле, може да контактува с хора от различни времена. Прехвърли се на 101.

181


В зеленикавата мараня на далечината постепенно се очертава една висока скала. С приближаването ви до нея тя нараства като гигантска гъба след дъжд. Водачът спира и изчаква всички.


- Каква е тая скала, Харк? – пита Алек Стюарт.

- Миг от друго време.

- Може ли да се покатерим на нея? – задаваш следващия въпрос ти.

- Не! – тръсва глава Харк. – Ние тръгнали за друго място. Напред!

Както винаги, вождът на ирката знае всичко, но пред теб изборът е много по-сложен.

Ако опиташ нещо неочаквано, прескочи на 269.

Ако останеш сам, продължи на 144.

Ако тръгнеш към нещо голямо, отиваш на 19.

Ако разгледаш близкия храст, прехвърли се на 160.

Ако те интересува близкото дърво, попадаш на 233.

Ако те привлича нещо блестящо, отгърни на 4.

Ако искаш да посетиш една къща, премини на 75.

Ако изпиташ телепатичните си способности, мини на 96.



182


Няколко дни по-късно цялата група без шерпите пристига със самолет на летището в Сан Франциско.

- Съжаляваш ли, че не изкачихме Чедуана мах? – пита баща ти Дорис.

- Да. Но не съжалявам за експедицията. Беше толкова вълнуващо. А ти, Кевин?

- Опитахме си силите. Само за това си струваше да тръгнем. Дорис се качва в лимузината, която я чака, и махва с ръка за сбогом. Алек се мята в такси. Ти и твоят баща изчаквате следващото такси и се прибирате вкъщи. Мини на 323.



183


- Харк Ихее тук, мой нос го вижда – сочи с ръце Зенраб ту насам, ту натам. – Не може остави наш вожд!

Дорис прихва да се смее и за миг забравя за опасността. Поредният порив на вятъра я събаря на земята. Стюарт й подава ръка да се изправи.

- Какво място! – въздиша Дорис. – Тук човек не може да се засмее свободно.

Поглеждаш към Зенраб и ти се струва, че в ъгълчетата на устата му виждаш усмивка. Последният се смее най-добре. Попадаш на 231.



184


Обръщаш поглед назад. В това опасно положение, без управлението на хроналното поле, най-добре е да се върнеш в лагера и да продължиш с групата. Решението вече е взето, но къде е лагерът? Вглеждаш се внимателно и веднага откриваш ориентирите, които показват мястото.

Ще хвърлиш ли предизвикателство към времето? Да – мини на 235, не – продължи на 321.



185


Двама шерпи – Плаф и Зенраб – се втурват мълчаливо към теб. Те знаят, че ако не ти помогнат веднага, после няма да ти трябва помощ. Когато човек е в беда, шерпите винаги му протягат ръка, без да се бият в гърдите. Помощта идва навреме, падането на Ушбуш е спряно. Мини на 94.

186


Шерпите си стискат носовете с израз на погнуса.

- Мирише на смърт – казва Харк Ихее.

Подушваш въздуха така, както го правят шерпите, и се съгласяваш с тях. Да, мирише на смърт! Отгърни на 79.

187


Ако има нещо при това пътуване, което ти е помагало в повечето случаи, това е хроналната колиба. В нея въздухът е кристално чист, месото не се вмирисва, сиренето не мухлясва. В хроналната колиба човек се чувства свободен, защитен, сигурен. Точно затова я разгъваш и се скриваш под защитното й хронално поле. Ако има вредни промени във времето, хроналната колиба ще ги неутрализира.

Няколкото минути, прекарани под покрива на тая проста къщичка, ти връщат изгубената увереност в крайния резултат от изкачването. Сега можеш да продължиш към Чедуана мах с кислородна маска – мини на 98, или без нея – отиваш на 276.






Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница