Сим Николов, 1995 г



страница27/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   40

198


Защо да не заснемеш това, което става в момента? Сигурно един ден ще помислите за явлението по-спокойно и ще проумеете защо отделните части от тялото на Харк Ихее продължават да живеят. Сред всеобщото объркване изваждаш фотоапарата от раницата си и насочваш обектива към вожда на племето ирката, който ти прави странни знаци с очи, устни и откъснатите си ръце, плуващи свободно във въздуха.

- Не! – казва откъснатата глава. – Не трябва снима, фотоапарат лошо!

Усмихваш се на странните му опити да те спре и натискаш копчето. Фотоапаратът избухва в ръцете ти, едно ярко огнено кълбо се издига към мрачното зелено небе. За щастие минаваш само с лека уплаха.

Ако погледнеш към шерпите, прехвърли се на 311.

Ако искаш да чуеш думите на професора, отиваш на 247.

199


От самото начало на пътешествието най-сигурното нещо, което свързва двама души, е въжето. При всички случаи то даваше някаква гаранция за защита на всеки човек от експедицията. Не може ли и сега да помогнеш на вожда?

Навиваш бързо на ръка въжето си и го хвърляш със замах нагоре към мястото, където в хаотични и ужасяващи движения се реят части от тялото на Харк Ихее. Краят на въжето минава на една педя от дясната ръка на вожда, но тя изобщо не се протяга да го хване. Правиш още няколко неуспешни опита. Най-подир Харк Ихее казва с признаци на лека умора в гласа:

- Безполезно, Кевин, безполезно!

Щом Харк казва, значи наистина няма смисъл да продължаваш опитите си. Мини на 114.



200


По темето ти плъзва топлина, мускулите ти бавно се отпускат, главата ти престава да се върти. Затоплен и изтощен от преживяното, ти заспиваш дълбоко, без сънища...

Отваряш очи. Над главата ти е надвесено някакво черно лице. Отначало те обзема страх, но веднага разбираш, че това е Харк Ихее, вождът на шерпите.

- Къде съм? питаш с отслабнал глас.

- В колибата – отвръща Харк.

- Ще оздравея ли?

- Много скоро оздравее – тържествено обявява вождът на шерпите.

След малко идват и останалите. Ако думите и усмивките могат да изразят радостта им, тя сигурно е безгранична.

Ако искаш да остане при теб бащата ти, мини на 240.

Ако решиш при теб да остане Харк, продължи на 108.

Ако се надяваш да минеш без помощ, отиваш на 13.



201


Вождът на шерпите вдига глава и казва:

- Скоро започне хронален дъжд.

За няколко минути една от пирамидалните колиби се превръща в носилка. Качвате твоя баща на носилката, двамата шерпи го вдигат и вашата малка група тръгва към другата страна на хълма. Лъхва вятър, става адски студено, небето се покрива с дрипави мрачни облаци. Усещаш как по лицето ти падат първите капки хронален дъжд. Той е някак особен, всяка капка има свой цвят, всяка капка носи частица от времето, което отминава и не се връща.

Ако искате да спрете, мини на 127.

Ако бързате, изберете късия път – отиваш на 260.

Ако искаш да се върнете без особен риск, мини на 146.



202


Чуваш гласовете на много хора. Едни от тях са американци, други не познават родния ти език и казват една-две думи на развален английски. По лицето и гърба ти текат струйки пот. Минава ти мисълта, че не можеш вечно да се криеш, все някога трябва да се покажеш пред тези хора и да кажеш: „Татко, ето ме, аз съм твоят син Кевин!“

Ненадейно един силен глас се извисява над останалите:

- Харк Ихее мисли тук има някой.

Към твоето тайно скривалище се приближава група хора. Някой удря по сандъка и казва:

- Отвори тук.

Гласът е на същия човек, в него звучат заповеднически нотки. Няколко чифта ръце придърпват сандъка, повдигат капака му и ти подаваш глава, примижал от ярката светлина, която те заслепява. Пред теб е нисък тъмнокож човек с къса ситно-къдрава коса, с полегато чело, сплескан нос и дебели устни.

Черните очи гледат от скулестото му лице спокойно и някак дружелюбно. Макар и дребен, човекът има добре развита мускулатура. Облечен е в къса конопена роба без ръкави, от която стърчи голо лявото му рамо.

- Това момче слуша наш разговор – казва тъмнокожият.

- Остави го, Харк, това е синът ми – чува се зад гърба му гласът на професор Холинджър. – Господи, жив ли си?

Излизаш с разтреперани крака от сандъка. От неудобното положение целият си схванат и сега едва можеш да се изправиш. Докато твоят баща ти се кара, изпиваш цяла бутилка минерална вода и започваш да ядеш като прегладнял вълк.

- Утре те връщам в Сан Франциско – гърми гневният баритон на баща ти.

Харк Ихее, човекът, който те откри, вождът на ирката и главен водач на шерпите, слуша до този момент вежливо как те кастрят, но сега спира баща ти с думите:

- Той не си отива, отиват тези двама.

И вождът показва мъж и жена, семейство Вон.

- Защо? – пита озадачено професор Холинджър.

- Той здрав, може ходи, а тези миришат.

- Кой, аз ли мириша? – кипва мъжът и се хвърля с юмруци срещу Харк.

- Остави го, Фред, човекът иска да каже, че не си достатъчно здрав. В тая работа той се осланя на носа си, както ние на рентгена – мъчи се да го успокои баща ти.

- Чух много добре, той каза, че мириша, жена ми – също. Това няма да му се размине!

Изведнъж всички забравят твоите безумни приключения по въздух и суша. Професор Холинджър бърза да покаже на Харк Ихее какво е донесъл. За няколко часа вождът на ирката оглежда критично цялата екипировка на експедицията. Той се отнася подозрително към големите алуминиеви четириножници, чието предназначение още не знаеш.

- Това не хронална колиба, много лошо – казва гърлено вождът на ирката.

- Напротив, това е лека, здрава и хубава хронална колиба, Харк.

Идва един от шерпите и съобщава, че е изчезнал Енгурин, заместникът на Харк Ихее.

- Енгурин иска сам да бори време – казва Харк. – Сега всички трябва да спи.

Напушва те смях, веднъж в живота някой казва на баща ти, че трябва да спи. Какво ще направиш?
Ще заспиш бързо – отиваш на 109.

Ще мислиш за пътешествието във времето – мини на 129.

Ще се вслушаш във воя на хиените – попадаш на 36.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   23   24   25   26   27   28   29   30   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница