Сим Николов, 1995 г



страница3/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40

13


Призори Харк Ихее минава по колибите и събужда всички.

- Тази сутрин тръгва по-рано – казва вождът на шерпите и вдига глава към небето. – Харк не харесва време тази сутрин, ай, ай, ай.

С пълна екипировка на гърба вие заемате места и цялата група потегля към местността Флоадина. Докато вървите на пред, изпитваш странното чувство на близост с всички тези хора, даже с Дорис. Пътуването във времето сближава, вече си го изпитал лично.

Тревогата на Харк е оправдана. Малко преди обед от хоризонта към вас бясно се понасят странни синьо-зелени облаци. Те бързо покриват цялото небе. Чува се далечен тътен. Хроналното поле се кани да ви намокри, но Харк не е от страхливите, той бързо избира малка височинка, на която моментално разпъвате колибите си. Този път бурята е толкова силна, че вождът настоява хроналните колиби да са наредени плътно една до друга. Когато всички заемате места в колибите, Харк прави няколко движения с ръце към върховете, така той обединява силовите им полета в едно мощно хронално поле. После Харк се скрива в собствената си колиба.

И започва такъв дъжд, такъв хронален порой, че ако си навън, ще се измокриш до кости, но вождът на шерпите е предвидил всичко. Бурята фучи, връхлита срещу колибите, кални потоци тръгват надолу по склона, но вие оставате сухи и невредими под тази примитивна защита от четири кола, свързани в един общ връх. Прехвърли се на 168.

14


Слизаш на последната спирка. Тук никой не те чака, пък и вече наближава полунощ, но къщата на твоята леля е съвсем наблизо. Един прозорец още свети.

- Господи, къде се забави, Кевин? – въздиша леля Хенриета още щом те вижда. – Чаках те цял час, после ви търсих по телефона, но никой не се обади.

Казваш й, че си много уморен и искаш да си легнеш. Трябва ти време да измислиш някой номер, ала с хитрини няма да избегнеш провала. Въпреки голямото желание ти не успя да се присъединиш към експедицията във времето.

15


Професор Холинджър има собствено мнение по въпроса.

- Да не прибързваме! – произнася той много меко, за да не обиди докачливата Дорис. – По-добре да претърсим полето на времето.

- Как ли пък не! – сърди се Дорис. – Ако се пръснем, ще се изпозагубим в хроналното поле и никога няма да се върнем в нашето време.

- Тук си права, моята идея не струва – казва професорът.

- Но и връщането назад няма да помогне много, само ще загубим четири-пет дни. Това ще струва живота на Харк Ихее. Никой освен нас не може да спаси вожда на ирката.

- Тогава да направим нещо! – съгласява се Дорис.

Ако се вслушаш в шума около теб, отиваш на 231.

Ако искаш да чуеш някого от шерпите, мини на 183.



16


Подгонен от странното дрънкане на скелетите с косите, ти се шмугваш в близката уличка и хукваш с все сили към центъра на този порутен град. Не си пъзльо, но тук нещата са по-различни, отколкото в един град като Сан Франциско например. След малко излизаш на градския площад. В средата му се издига паметник на някакъв владетел. Светкавичен поглед назад потвърждава мисълта ти, че нито един от скелетите не те забелязва, те вече са изчезнали.

- Изиграх ги, изиграх ги! – подскачаш от радост.

- Бум! Бум! Бум! – чуваш нещо като топовни гърмежи. Поглеждаш към близката къща. Вятърът блъска така яростно входната й врата, че може да уплаши с канонадата си цяла армия. Въздъхваш спокойно. Нека да си блъска, нали не прави нищо лошо?

В този миг виждаш как статуята на пиедестала се навежда да те разгледа по-добре. Отскачаш моментално встрани. Само след секунда паметникът рухва сред облак прах на мястото, където стоеше преди малко.

Ще напуснеш града – мини на 225.

Ще влезеш в двореца – продължи на 51.

Ще обиколиш улиците – прехвърли се на 308.

17


Слизате надолу толкова бързо, че направо ти се завива свят. Ще ти се да кажеш на Харк, че тая работа така не става, че за всичко това трябва една по-голяма почивка, но стискаш зъби и мълчаливо крачиш по тези сурови чукари. Ако не беше вождът, сега щеше да пиеш лимонада с леля си Хенриета и да разсъждаваш на глас дали не е прекалено стегната плетката на пуловера, който ти плете. Тя сигурно си мисли, че в Сан Франциско всички са заплашени от бяла смърт.

Гласът на баща ти те изважда от тези мисли.

- Къде ни водиш, Харк? Ако слезем толкова ниско, трябва да се откажем от експедицията. Внимавай с времето!

- Време съм аз.

Баща ти казва нещо под носа си и млъква. Склоновете на времето са абсолютна монархия, в която Харк Ихее е цар-самодържец, затова не ти се струват пресилени думите на вожда „Времето – това съм аз!“

Отгърни на 99.

18


Професор Холинджър събира групата на белите пътешественици близо до лагера. Сядате на една скала с изглед към долината, потънала в тайнствена зеленикава мъгла.

- Това, което искам да ви кажа, е много важно – започва Бърт Холинджър. – Ще ви изброя само някои основни правила при изкачването. Прогнозата е благоприятна, но Харк Ихее предупреждава, че на Чедуана мах времето се разваля за минута, затова искам да спазвате точно правилата. Първо, има опасност от лавини, всички трябва да говорим тихо. Второ, всеки е свързан със своя водач – шерпа, и не трябва да се отдалечава на повече от десетина крачки. Трето, ако някой се почувства зле, трябва да даде знак на своя водач. Четвърто, можете да използвате кислородни маски, а също така и по една-две глътки еликсир на племето ирката. Пето, в случай на опасност гледайте какво правят шерпите и правете същото. Има ли въпроси?

- В какъв ред ще тръгнем към върха? – пита Дорис.

- Първи сме Харк и аз, след това идват Зенраб и Дорис, после Ушбуш и Кевин, последни са Плаф и Алек.



Мини на 60.

19


Някъде в далечината забелязваш старинна крепост. Високите й островърхи кули се очертават ясно на фона на зеленикавото небе. Към крепостта води широк запустял път, обрасъл с плевели и тръни. Всичко е ясно, по този път отдавна не са минавали карети, конници и пешеходци, изобщо човешки крак. Крепостта те мами, със своите дебели стени тя е идеално място за защита от хора, зверове и бури.

Но не и срещу времето, минава ти през ума.

Оглеждаш се. Наоколо няма нито един човек от групата.

Можеш да тръгнеш по пътя към крепостта – мини на 81, или в обратната посока – продължи на 172.

Ако се колебаеш, попадаш на 31.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница