Сим Николов, 1995 г



страница30/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   ...   40

218


За миг пред погледа ти се мярва лицето на Харк. Застанал в подножието на двата върха, той ви маха с ръка. Веднага разбираш, че от животински страх пред стихията си сбъркал посоката. Дано не е още късно да стигнеш до спасителната твърдина. В този миг мислиш за нормалния ход на времето като за твърдина. Викът ти прилича на предсмъртен стон:

- Помогни ми, Харк!

Сега вече усещаш с кожата си, че лавината те връхлита със страшна сила. Някъде наоколо са Дорис, баща ти, шерпите.

Мини на 39.

219


Сънят дълго не идва при теб, мислите ти са в съвсем друга посока. В тази лунна нощ ти се ще да направиш нещо смело, нещо велико. Отначало те мъчат съмнения и ти се колебаеш, защото не си сигурен в себе си и в това, което искаш да сториш. Можеш ли да поемеш съвсем сам риска и всички трудности? Тоя и още хиляди въпроси минават през ума ти и на много от тях не можеш да отговориш ясно, ала това не убива желанието ти за действие. На тази възраст повечето момчета са склонни да рискуват, за да осъществят мечтите си.

Търпеливо изчакваш всички да заспят. Сега идва твоят час. Навиваш спалния си чувал, прибираш колибата и с раницата на гърба напускаш лагера, без да се обадиш на никого.

Ще се огледаш ли?

Да – мини на 58, не – продължи на 281.



220


Гледката те пленява, чувстваш се като омагьосан от величественото зрелище, което се разкрива пред очите ти и се променя за части от секундата. Грохотът те изпълва с преклонение пред безкрайните сили на природата в тази странна планина, където се обединяват в трайно и неделимо единство двете основни прояви на материята – пространството и времето.

В ушите ти гръмва тържествена музика. Хиляди различни инструменти, познати и непознати, свирят величествения химн на разрушението, а барабаните отмерват ритъма, с който идва краят на света. И когато този пъстър гръмотевичен облак те покрие, това ще бъде последен миг на всичко живо.

Някой те дръпва за ръката и те изважда от състоянието на нямо съзерцание.

- Какво прави? – крещи в ушите ти Харк Ихее. – Иска да го погребе лавина? Тума скоро бъде тук.

Хвърляш се в бяг. Вождът на ирката остава зад теб.

Прехвърли се на 193.

221


За кой ли път обмисляш внимателно трудностите на самотното изкачване към върха. Лошите страни са много, а хубавото е само едно, и то със съмнителна стойност – да изкачиш пръв върха и да докажеш на всички, че не са сбъркали, като са те взели в експедицията. Надделява разумът, връщаш се веднага в лагера. Прехвърли се на 60.

222


- Според мен истинският връх е отляво – казваш ти.

Бърт Холинджър клати отрицателно глава. Мини на 89.



223


Под теб земята мигом пропада. Отваря се широка пукнатина, чиято дълбочина е неизвестна и плашеща, тялото ти, загубило опора под краката, започва да пада свободно надолу. Тук си сам, няма кой да ти помогне. Дълбокият мрак на бездната засилва чувството на ужас и обреченост.

Хрумва ти да забавиш падането. Разтваряш широко ръце и крака, за да увеличиш съпротивлението на въздуха, и наистина усещаш, че скоростта леко намалява, но това не е изход, и с тази скорост при падане на дъното ще станеш на кайма.

Време е за сляп избор – мини на 286 или на 275.

224


На зазоряване започва подготовката за изкачване на Чедуана мах. Част от багажа опаковате в непромокаеми торби и го оставяте под надвисналите скали на двайсетина крачки от лагера, останалите неща се разпределят между всички, като най-голяма част се пада на шерпите.

- Днес време хубаво, но трябва внимава много – предупреждава ви Харк Ихее. – Тук високо, лагер още по-високо, може завърти глава.

Този път, въпреки голямата стръмнина, се чувстваш добре. По пътя към базовия лагер се опитваш да вървиш като шерпите на времето – бавно, равномерно, без напрежение, така пестиш сили за решителния щурм на Чедуана мах. Сега трябва да внимаваш, една непредпазлива крачка може да те лиши от върховното преживяване – влизането в осемнадесети век.

Базовият лагер е малка скалиста площадка, надвиснала над низината. Оттук се вижда в разноцветна мъгла изминатият път. Докато се наслаждаваш на гледката, усещаш зад гърба си нечие присъствие. Това е Дорис.

- Как мислиш, Кевин, това един връх ли е?

Обръщаш се и поглеждаш учудено към Чедуана мах.

- Един. Защо питаш?

- И аз така казвам. Не вярвам да са три.

Дорис отива да се измие и те оставя, със зяпнала уста.

Вечерта минава в странно мълчание. Всеки един от вас, туристите, си дава сметка пред какво изпитание се изправя.

Ако помислите как да изкачите Чедуана мах, мини на 18.

Ако се чувстваш много уморен, продължи на 60.



225


Сред разрухата и паяжините на този запустял град скелетите с косите те карат да настръхнеш. Тук няма какво да търсиш, в този град миналото е проядено от молците на времето. Ако престоиш още малко, ще станеш част от мухлясалите стени или един от скелетите с косите.

Хукваш обратно към изхода от крепостта. Вече съжаляваш за изминатия път и изгубеното време, през което можеше да намериш експедицията, но съжалението няма да ти върне пропуснатото, трябва просто да напуснеш града и да поемеш вярната посока. Ала на изхода забелязваш, че тежката градска порта е заключена с огромен катинар, покрит с ръжда.

Ако се опиташ да отвориш вратата, отгърни на 297.

Ако търсиш друг път за излизане от града, мини на 310.



226


Дорис стъпва върху издатината, която се намира малко под ръба на пропастта, и вече ви подава ръце. Лицето й е бледо, очите й издават смут и уплаха, но външно тя се владее, излиза от хроналната пропаст жива и здрава. Какво повече може да се желае в това почти безнадеждно положение? Хората от цялата група се отпускат, на лицата им се появяват усмивки, ала радостта им е прибързана. Скалата под краката на Дорис се откъртва и тя политва с нея в пропастта.

Шерпите реагират веднага – издърпаните въжета спират падането на Дорис в хроналната пропаст.

Ще погледнеш ли към баща си?

Да – мини на 270, не – продължи на 40.






Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   26   27   28   29   30   31   32   33   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница