Сим Николов, 1995 г



страница32/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   40

233


Не е ли това дърво границата между две епохи? Усещаш особена тръпка, готов си да тръгнеш веднага, възпира те само едно – ако в близост до дървото има дупки във времето, какво ще стане с теб? Няма ли да се разпилеят части от твоето тяло по всички епохи и това да сложи край на живота ти във всички минали и бъдещи времена? Въпреки колебанията си, отиваш до дървото и макар че то носи в себе си времето така, както го носи всеки камък, трева или пеперуда, нищо особено не откриваш. А загадките пред теб не намаляват.

Ако направиш нещо изненадващо, прескочи на 269.

Ако използваш хроналната колиба, прехвърли се на 267.

Ако тръгнеш към нещо грандиозно, продължи на 19.

Ако разгледаш близкия храст, попадаш на 160.

Ако те привлича блестящият предмет, отгърни на 4.

Ако искаш да надзърнеш в една къща, отиваш на 75.

Ако опиташ телепатичните си способности, мини на 96.





234


- Да вървим! – подканваш ти вожда. – Не ме е страх от времето.

Харк Ихее се хвърля към теб да те предпази, но вече е късно. Хроналният вихър се спуска с необикновена сила, откъсва те, въпреки яростната ти съпротива, от земята и те издига високо над хълма, а после още по-високо – над близкия хронален връх. Пред погледа ти минават конници, въоръжени с колтове и уинчестъри, брадати трепери с кожени облекла, индианци, окичени с пера и намазани с бойни бои. И докато тези картини се изнизват пред очите ти, един глас се мъчи да ти втълпи: Мисли за мен, момче, мисли за мен. Гласът ти е дяволски познат, но кой е човекът, кой? Дълго си блъскаш ума, докато най-подир се сещаш – това е гласът на Харк Ихее.

Опитваш се да извикаш в съзнанието си образа на вожда, но не остава време. От височината на върха падаш на коравата земя и си счупваш гръбнака. Експедицията дава две жертви. Останалите живи се връщат в подножието на Килиманджаро.

235


Защо не опитам пак, казваш си и правиш последен опит да се покатериш по стръмния хронален склон, но нищо не излиза, само объркваш посоките. В този миг си спомняш, че главите на шерпите излъчват меко синьо сияние. Ако го забележиш сред общия зеленикав фон на местното време, ще успееш да се спасиш в това трудно положение.

Взираш се в местността пред теб. Скоро острият ти поглед открива малки кръгли сини петна, едно от които е по-ярко от останалите. Това са шерпите, най-верният ориентир във времето. Мини на 321.



236


- Бърт, Алек, искам да ви кажа нещо – произнася тихо Дорис. – Ела и ти, Кевин.

Шерпите гледат спокойно как се отделяте на няколко крачки от тях. Харк Ихее не обръща внимание на думите, казани от Дорис. Той внимателно оглежда небето, близките и далечни върхове, цвета на времето около тях. Това е работата му, това е животът му, той прави това, което иска, живее така, както иска.

- Бърт, боя се, че ще провалим експедицията – подхваща малко неуверено Дорис. – Не можем да възстановим запасите, които загубихме.

- Но Харк казва, че водата и храната ще ни стигнат.

- Няма ли да пораснеш, Бърт? Тоя туземец не може да се подпише. Как ще ти предвиди резултата от една научна експедиция?

- Прекалено строго съдиш, Дорис – намесва се в разговора Стюарт. – В експедицията през времето те ни превъзхождат многократно.

- Не съм съгласна, че някой от тези диваци ме превъзхожда, но това не е главното. Ако храната и водата ни стигнат, какво ще правим без кислородните маски?

- Забравяш за резервите. Имаме пет кислородни маски. Диваците – професор Холинджър натъртва на тези думи – ще минат без кислородни маски.

Дорис стисва устни. Виждаш, че иска да каже нещо, но след дълго колебание решава, че не си струва.

- Добре, да вървим – кимва тя. – Ти водиш, Бърт.



Продължи на 155.

237


Нощна прохлада изпълва твоята хронална колиба, тишината и умората предразполагат към сън, но на теб не ти се спи. Високо в небето милиарди звезди ти напомнят, че наближава най-трудната, най-интересната част от пътешествието във времето – изкачването на Чедуана мах.

Дълго се въртиш в спалния чувал, опитваш се да броиш овце, прилагаш най-различни трикове, само и само да заспиш, ала сънят не идва, очакването и възбудата ти пречат да заспиш. Това не е единствената причина, пълната кръгла луна подхранва по необясним начин вълненията ти за утрешния ден.

Измъкваш се от чувала и излизаш от колибата. Вън е също тъй тихо, хроналното поле е стабилно, няма място за тревога.

Ако тръгнеш към колибата на баща си, мини на 296.

Ако погледнеш към луната, отиваш на 152.

Ако се прибереш в колибата, попадаш на 53.



238


- Тя не тук, тя много далече – казва един силен глас зад гърба ти. Вече добре познаваш този глас и разваления английски, можеш без колебание да го различиш сред хиляди други. Това е вождът на племето ирката.

- Какво да правим, Харк? – пита с тревога баща ти.

- Да я извадим колкото може по-бързо – обажда се Алек Стюарт. Той вече е при вас заедно с водача си Плаф.

Шерпите мълчат. По законите на племето ирката пръв има думата вождът Харк Ихее. Понякога той е и пръв, и последен, неговата дума е решаваща във всички заплетени положения.

- Тя в хронална дупка, не трябва да вади много бързо, тя може умре – обяснява на всички вождът.

Шерпите кимат в знак на съгласие. Кой ще предложи решение?

Професор Холинджър – мини на 26.

Ти – отгърни на 70.

Доктор Стюарт – прехвърли се на 107.

Ако този избор не ти харесва, продължи на 12.






Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница