Сим Николов, 1995 г



страница33/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   40

239


Нещо в целия вид на Дорис не ти харесва. Кожата й придобива пепеляв цвят, устата й се отваря така, сякаш й липсва въздух, движенията й са забавени и неточни. Преди да се спуснеш към нея, тя пада на земята и започва да рита. Алек изтичва към нея, плисва лицето й с вода от своята манерка, мъчи се да я успокои, но нищо не помага. Харк Ихее отива при него и му подава нещо. Разбираш, че Алек Трябва да сложи това в ушите й. Прехвърли се на 136.

240


Професор Холинджър сяда до твоя спален чувал и хваща ръката ти. Изпълва те чувството на спокойствие и сигурност, което идва след минаването през смъртоносна пропаст. Заспиваш дълбоко. Отгърни на 13.

241


От съображения за сигурност вождът на шерпите предлага да промените първоначалния маршрут. Опитваш се да разбереш какво ви заплашва, но нещо в обясненията на Харк остава неясно за теб. Наистина ли е толкова опасно мястото, през което минава пътят, и ако смените маршрута, ще ви стигне ли времето да изкачите Чедуана мах?

Може да избереш стария маршрут – мини на 203, или да тръгнете по нов път – отгърни на 288.



242


Изведнъж всички млъкват. Лекият хронален вятър само засилва зловещото въздействие на тишината, която потиска всички – и шерпите, и вас. Обзема те мрачно предчувствие, струва ти се, че в този миг носът ти е с толкова изострена чувствителност само заради наближаващата опасност. Да, тук мирише на смърт. Продължи на 194.

243


Дълги стръмни стълби водят към мрачното подземие. Изваждаш електрическото си фенерче. С всяко следващо стъпало миризмата на мухъл се засилва все повече, но това не ти прави впечатление. Има и нещо друго. Във въздуха се носи непознат мирис. Нещо диша, сумти, мята се на десетина крачки от теб. Пред погледа ти се изправя невиждано чудовище с кръвясали очи, дълги ноктести лапи и тежко туловище, цялото обрасло с кафеникави косми. Време за губене няма. Хвърляш фенерчето в лицето на чудовището. Изненадан от светещия предмет, звярът спира на място. Използваш времето да изкачиш стълбите и да избягаш веднага от двореца.

Ако напуснеш града, мини на 225.

Ако се разходиш по улиците, попадаш на 308.



244


От известно време ти се струва, че чуваш човешки гласове, но всеки път, когато наостриш ухо, гласовете изчезват като подплашени птици. Това продължава доста дълго и започва да те изнервя. Оглеждаш се, душиш въздуха като шерпите, опитваш се да извикаш имената на хората от експедицията, но усилията ти отиват на вятъра.

Примирен с мисълта, че гласовете са плод на твоето въображение, ти продължаваш пътя си към билото. И когато наближаваш целта, на отсрещния хълм забелязваш град с островърхи покриви, опасан от крепостна стена.

Харк Ихее не каза нищо за него. Вглеждаш се в къщите, в дебелата крепостна стена, но не забелязваш нито един жив човек. Може би хората са пътници във времето? Внезапно въздухът трепва, пада прозрачен воал и градът изчезва също така неочаквано, както се е появил. Сега отново чуваш гласове и този път си готов да се закълнеш, че това са хората от групата.

- Успя ли да го откриеш, Харк? – пита баща ти.

- Да, аз вижда него – чуваш отсечения глас на вожда. – Той скоро бъде тук.

- Сигурен ли си?

- Харк сигурен, той вярва на свои уши и очи.

Като в мъгла пред погледа ти се появява Дорис, която върви по ръба па дълбока пропаст. Тънката й фигура се олюлява и пада в пропастта. Това става в един кратък миг. Изпълва те предчувствие за нещо непоправимо.

Ще извикаш – мини на 35.

Ще се огледаш – продължи на 151.

Ще изчакаш – отгърни на 157.

245


Известно време двамата вървите един до друг. И макар че разстоянието до върха бързо се топи, в главата ти нахлуват странни мисли, коя от коя по-мрачна, по-плашеща.

- Всичко е против нас – мърмориш ти.

- Кое всичко? – пита баща ти, дочул твоето мърморене.

- Шерпите, времето, нашите деди. Всичко без изключение.

- Глупости – засмива се професорът. – Нещо те тормози, Кевин. Отпусни се, бъди такъв, какъвто си бил винаги. Съвсем малко остава до върха.

Ще се опиташ да убедиш баща си – мини па 318.

Ще гледаш какво прави баща ти – продължи па 216.

Ще помислиш как да му помогнеш – отгърни па 272.



246


- Татко!

Гласът ти потъва във вихри от цвят, рев и ярост. Такива бесни талази още не си срещал от началото на това опасно пътуване. Воят на вятъра и неговата гигантска сила те изпълва с онова чувство на безпомощност, което човек изпитва при сблъсъка с природните стихии.

- Татко, чуваш ли ме?

Само бесният вятър отвръща на думите ти.

Можеш да поискаш помощ от Харк – мини на 33, или сам да потърсиш баща си – продължи на 21.

247


- Странна работа, а? Какво ще кажеш, Бърт? – чуди се Алек Стюарт.

- Струва ми се, че разбирам природата на това явление – обръща се професор Холинджър към Алек. – На това място се пресичат безброй много повърхнини на времето. Всички тези повърхнини имат обши точки, линии или дори общи площи, затова може да се запази животът на човека, а останалите части на живия организъм действат като автономни системи.

- Бива те да разсъждаваш, Бърт – обажда се язвително Дорис.

- Само се опитвам да стигна до същността на явлението – оправдава се професор Холинджър.

- Като толкова ги разбираш тези работи, накарай тоя дивак да слезе.

Бърт Холинджър се усмихва пресилено.

- Е, стига толкова, Харк, време е да слизаш. Мини на 311.

1   ...   29   30   31   32   33   34   35   36   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница