Сим Николов, 1995 г
Изтегляне 8.03 Mb.
|
264У тези хора, които видя отблизо, има нещо странно и загадъчно. Гласовете, които чу, сякаш не бяха живи, а гласове на хора, старателно записани и възпроизведени от изтърканата грамофонна плоча на времето, времето в определен миг от историята на човечеството. Но колкото и интересна да ти се струва една такава среща, ти не бързаш да вземеш решение. Срещата с непознатите хора е риск, а ти не си сам, чувстваш се част от първата експедиция във времето. Е, добре, казваш си, минутата за размисъл изтече. Ако тръгнеш след странните създания, мини на 212. Ако изчакаш, продължи на 156. 265Една безумна идея не ти дава мира. Възможно ли е да укротиш времето по своя воля? Можеш ли по някакъв начин да промениш неговите цветове и да избегнеш гадното прескачане от едно време в друго? Погледът ти спира над върха на хроналната колиба, в която се усамоти Харк Ихее, там цветовете на времето са по-стабилни. Ако успееш да ги разпростреш из цялата околност, това ще бъде голям успех не само за теб, но и за групата. Напрягаш всичките си психически сили така, че главата ти започва да бучи като трансформатор. Това не дава желания резултат. Първите ти опити да спреш трептенето на цветовете – главния показател за стабилността на времето – са неуспешни, играта на цветовете те смущава сериозно. - Хей, Кевин, нещо става с времето – казва баща ти. - Така изглежда – съгласяваш се ти и пак поглеждаш към върха на хроналната колиба. Скоро цветовете на времето престават да трептят. Отделяш очи от колибата и цветовете тръгват покорно след погледа ти. Така обикаляш пространството около вас, като поддържаш оная сила на психическото въздействие, с която повлия върху времето. Резултатът е поразителен, в целия район цветовете на времето се стабилизират. Мини на 251.
266Групата изминава стотина метра с равномерен ход. Дорис се чувства прекрасно с кислородната маска и не забавя експедицията. Това е добър знак, с тази скорост изкачването на Чедуана мах е въпрос на минути. Пътят нагоре е чист, небето над върха свети с присъщия му зелен цвят, цялата група предчувства удоволствието от връщането в една отдавна минала епоха. Но радостта ти е прибързана. Дорис спира, сваля с рязко движение кислородната маска и дълго кашля като пушач. Алек Стюарт изтичва към нея да й подаде таблетка за гърло, която бързо пресича кашлицата й. Харк Ихее гледа сърдито Дорис, макар да разбира, че това може да се случи на всеки. Този път вождът на ирката само слага пръст на устните си: Тихо, тук има опасност от тума. Продължи на 188. 267Разтваряш бързо хроналната си колиба. Над нея веднага се образува мощно енергийно поле със синьо-зелен цвят. Мини на 227. 268Тревогата в теб бързо нараства. Имаш чувството, че всеки миг ще стане нещо ужасно, фатално, непоправимо. Някой посяга с жестоките си ръце да унищожи баща ти! - Татко! – провикваш се уплашено. Професор Холинджър не те чува и продължава напред с присъщата му упоритост. Ако проследиш с поглед баща си, мини на 10. Ако помислиш за нещата наоколо, попадаш на 27.
269Хрумва ти, че на върха на тази скала можеш да видиш нещо, което нито един жив човек не е виждал досега. Тогава защо да пропускаш удобния случай? Откачаш тихо въжето, което те свързва с шерпа Ушбуш, и изоставаш назад, след което изчакваш минута-две. Никой не забелязва отсъствието ти. Сега можеш да изпълниш плана си и да видиш какво крие тази скала, която наподобява каменна гъба. С помощта на въже и куки лесно ще се покатериш на върха. И докато се чудиш от коя страна да тръгнеш нагоре, скалата изчезва. Дълго се щураш на мястото, където се издигаше гигантската каменна гъба, ала то остава все така празно, скалата е изчезнала като миг от вечността. Надаваш вик. Гласът ти веднага заглъхва в зеленикавия въздух и колкото и да чакаш, никой не откликва на твоя зов за помощ. Около себе си виждаш дърво, храст, къща и някои други неща, в далечината съзираш крепост, но не си сигурен, че те наистина съществуват. Трябва да вземеш трудно решение. Ако опиташ телепатичните си способности, мини па 96. Ако използваш хроналната колиба, продължи на 267. Ако искаш да тръгнеш към нещо голямо, отиваш па 19. Ако разгледаш близкия храст, попадаш на 160. Ако тръгнеш към близкото дърво, прехвърли се на 233. Ако те привлича нещо блестящо, отгърни на 4. Ако искаш да влезеш в къща, върни се на 75. 270Един бърз поглед към спокойното лице на твоя баща ти дава сили да стиснеш по-здраво въжето. Чувстваш се отпаднал, но време за почивка няма, сега трябва да изтеглите Дорис, после ще се отпуснете и ще прогоните умората. Засега вашето време е бледозелено, безоблачно, съвсем чисто. Няколко чифта ръце се протягат към Дорис да я изтеглят от пропастта. Слагате я на земята, Стюарт й подава чаша вода. Дорис е все още като зашеметена – ръцете й треперят, очите й блуждаят от лице на лице, без да се спират дълго нито на един от вас. След няколко минути погледът й се избистря, тя вече знае къде се намира. - Видях Краля-слънце – започва да разказва задъхано тя. -Видях и майка му, Ана Австрийска. Бях сред гостите на церемонията за сключване на Вестфалския мир. - През коя година? – пита баща ти. - През 1649 година – отговаря веднага Дорис. - 1648-а – поправя я баща ти. - Не бъди досаден, Бърт – казва Дорис. – Какво значение има годината, важното е, че бях там. Разбираш ли, бях там! След кратка почивка продължавате пътя си. Цялата група забавя темпото, за да осигури безопасно придвижване във времето, а Зенраб следи всяка стъпка на Дорис. Тя си е взела поука от станалото и сега стъпва много по-внимателно. Отгърни на 181. Каталог: Sherpi na vremeto Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Изтегляне 8.03 Mb. Сподели с приятели:
|