Сим Николов, 1995 г



страница4/40
Дата03.08.2018
Размер8.03 Mb.
#77787
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40

20


Преди да направите първата крачка от пътешествието във времето, Харк Ихее оглежда екипировката на всеки участник в експедицията, после дава своите указания:

- Всички свързани с въже! Всички върви само след мен, никой не отбива се встрани, може стъпи голяма дупка.

- Има ли дупки във времето? – питаш го ти.

- Има – кимва с глава Харк. – Дано не падне, умира бързо. Сега може върви.

Още с бавното тръгване напред забелязваш, че всичко около теб е оцветено в бледозелен цвят – и лицата на хората, и раниците им, и даже небето. Планината Килиманджаро е изчезнала. Сега пред вас се разстила каменистото поле на времето с неговите равнини, пропасти, хълмове и планини. Вървите по безплодния склон на времето, покрит с рядка и тънка суха трева. Във въздуха се носи лек, ненатрапчив звън, който ви напомня, че всичко на този свят е време.

Постепенно пред очите ти се очертава планинска верига с ниски и високи върхове. Планината вдясно от теб е оцветена в бледожълти, оранжеви и червени тонове, а веригата вляво има цветове от бледозелено до тъмносиньо, което в далечината преминава във виолетово.

С движението ви напред бавно изчезват едни върхове, за да се появят на тяхно място други. Баща ти, който сега върви отзад, те настига и казва:

- Можем да минем по билото и да пресечем различни епохи, но така ще загубим много време. По-лесен е пътят по ниските места, при опасност тук сме защитени по-добре.

Така в движение минават пет часа. На обед сядате да си починете близо до някакъв сух храст.

Ако направиш един лъч до близкия връх, мини на 204.

Ако предпочиташ движението с групата, попадаш на 46.

Ако обърнеш внимание на шерпите, прехвърли се на 82.



21


Въпреки силния вятър, който заплашва всеки миг да те отнесе в небитието, ти тръгваш сам да дириш баща си. Шерпите и другите ти спътници лежат по очи на земята и не смеят да вдигнат глави. Ако изчакаш да минат вихрите, опасността за теб ще намалее, но едва ли ще намериш някога баща си.

И както винаги, първите крачки са най-трудни. В тези мигове на неравна борба със стихията забелязваш, че въпреки нечовешките усилия си изминал някакви си пет-шест метра. По-късно вятърът поотслабва и чувството, че успяваш да се пребориш с времето, ти дава нови сили да вървиш напред. Вече си определил посоката – това е близкият хронален връх, който се извисява, мълчалив и спокоен, над хората, над вихрите, над всички страхове и надежди. Отгърни на 87.



22


Мисълта да останеш на място вече не ти изглежда така примамлива, както преди малко. Лекият вятър, който духаше досега, постепенно се засилва, гони облаците по небето, сменя по един вълшебен начин цветовете на времето. Сред зелените и бледосини тонове, присъщи на тези места, се появяват жълти, червеникави и лилави нюанси, времето не знае почивка. Тръпки минават по кожата ти, но причината за това не е само студеният вятър, плашат те пулсациите на видимото поле, което определя времето.

Преди да се изгубиш, групата вървеше нагоре. Дали да не се изкачиш на билото и оттам да погледнеш към низините? Може това да не е най-доброто решение, но поне ще оставиш бездействието и ще направиш опит за излизане от трудното положение, в което изпадна. Вдигаш ципа на якето си, оглеждаш се за последен път и тръгваш нагоре към билото на веригата от върхове, най-стабилната част от полето на времето. Така минават около два часа.

Ако се умориш, спри да починеш – попадаш на 38.

Ако разчиташ на сетивата си, отгърни на 244.

Ако продължиш нагоре, прехвърли се на 49.

23


Над Чедуана мах багрите на времето се променят. Отначало всички цветове на видимия спектър потъмняват и мрак обвива тази огромна гърбица на времето. Зад вас тъмнината се сгъстява, сянката на лавината бавно ви настига, за да ви захлупи под безкраен облак от дим и прах. После цветовете на времето отново се избистрят, те пак са ярки, красиви и привлекателни, но грохотът и разлюляната земя под краката ви напомнят за смъртната опасност.

- Не мога повече – пищи отчаяно Дорис. Сред тътена на лавината почти не я чуваш, ала разбираш това по напуканите й устни.

- Глупости, можеш! – ободряваш я ти.

Малко остава да се спасите или да останете погребани под лавината. Продължи на 218.



24


Нещо става с Дорис, тя забавя темпото и спира на няколко крачки от теб. Видът й издава голяма умора. Тежка кашлица раздира гърдите й. Харк се обръща и я поглежда свирепо.

- Аз казал тихо – произнася почти шепнешком вождът, но всички го чуват.

Зенраб подава на Дорис съд с вода. Тя отпива няколко глътки и кашлицата престава да я мъчи. После тя изважда кислородната си маска с надеждата, че така по-лесно ще покори върха. Харк Ихее одобрява това, с кислородна маска изкачването наистина е по-лесно.

Ако искаш да починеш, мини на 138.

Ако държиш да продължите, отгърни на 266.

25


Внезапно дишането на професор Холинджър се учестява. Лицето му се удължава, кожата на бузите му прилича на восък. След първоначалната радост това ти действа като удар с камък в сърцето. Поглеждаш към Плаф, който клечи зад главата на баща ти, после към вожда.

- Твой баща много, много лошо – казва той. – Изтича последни сили.

- Можеш ли да го спасиш? – питаш нетърпеливо.

- Харк може да даде живот, но може да направи смърт – отговаря спокойно вождът. Разбираш, че в този критичен момент отслабналият организъм на баща ти може да не издържи.

Ще разрешиш на Харк да направи нужното – мини на 274.

Ще си помислиш – продължи на 78.

Ще решиш да го пренесете при другите – отиваш на 301.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница