Сим Николов, 1995 г



страница5/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40

26


- Да извадим макарата с електромотора – предлага баща ти. – Ще изтеглим Дорис много лесно.

- Машина лошо, машина много грубо – поклаща глава вождът. Баща ти свива рамене, Харк знае най-добре как да се бори с клопките на времето. Прехвърли се на 12.



27


Около теб светлината продължава да трепти с нова, ускорена честота. Тази част от хроналното поле се променя неузнаваемо, става някак чужда и враждебна. Остра болка пронизва очите ти. Опитваш се да избегнеш паниката, но положението ти е много опасно. Ако не вземеш бързи мерки, след минута-две можеш да ослепееш завинаги.

Вдигаш ръка към шлема си и пускаш веднага опушения филтър. Светлината престава да реже очите, светът става по-спокоен и поне мъничко по-дружелюбен. Обръщаш се да погледнеш към Дорис и Алек Стюарт. Те вече са пуснали своите филтри. Прехвърли се на 10.



28


Това място не ти вдъхва доверие. Прогнилите дъски на моста, полуразрушената крепостна стена, обрасла с бурени, и запустелият вид на крепостта те карат да бъдеш предпазлив. Вътре може да живеят диви зверове и още с появяването ти да се хвърлят върху теб. Разумът ти казва да внимаваш, жаждата за приключения ти нашепва нещо друго.

Ще бъдеш предпазлив – мини на 132.

Ще бъдеш решителен – продължи на 307.

29


Докато се чудиш как да намериш хората от експедицията, до слуха ти стига плач на дете. Една жена казва:

- Не плачи, Бърт!

- Ударих си коляното.

- Хенриета никога не плаче.

- Хенриета е по-голяма.

- Тя е момиче, а никога не плаче.

Гласовете заглъхват и не успяваш да чуеш какво си казаха жената и детето. Имаш чувството, че си чул разговора на твоя баща с майка му, твоята баба. Случаят изглежда странен, в относително стабилните пластове на времето трябва да си стигнал миналия век, но нямаш никаква гаранция за това. Може да си направил крачка встрани и да си влязъл в друга зона на времето или пък е духнал най-прозрачният от бледо-зелените ветрове и те е върнал в близкото минало.

Искаш ли да чуеш разговора?

Не – мини на 153, да – продължи на 169.

30


Тежкото дишане на професора и ситните капчици пот, които покриват челото му, ти подсказват какво да направиш. Без колебание изваждаш от джоба на раницата кислородната маска и я слагаш на лицето на твоя баща. Бърт Холинджър поема дълбоко кислорода от маската. След няколко вдишвания дишането му се нормализира, но той все още е в безсъзнание. Напразно се опитваш да му кажеш нещо.

Ще продължиш ли да говориш на баща си?

Да – мини на 191, не – отиваш на 62.

31


Води ли този път към Чедуана мах? Едва ли. Минават ли хора по него? Не. Тогава защо да биеш път до крепостта? Не е ли по-добре да продължиш към върха, стига да знаеш къде точно се намира? В далечината забелязваш три високи върха. Един от тях трябва да е Чедуана мах, но първо трябва да стигнеш дотам, да срещнеш хората от експедицията и чак тогава да започнеш изкачването. Без шерпите няма да покориш върха.

Ако тръгнеш към крепостта, продължи на 81.

Ако избереш обратната посока, мини на 172.

32


Неочаквано за самата нея Дорис се втурва към непознатия, който очевидно е от племето ирката. Той има същите груби черти като Харк, същия сплескан нос, същите широки скули и полегато чело. В желанието си да помогне Дорис изважда в движение от джоба на якето си превързочен пакет. Това поглъща вниманието й. Устремена с цялото си същество напред, тя не забелязва големия камък пред себе си и се пльосва на земята.

Стюарт я вдига. Вместо да помисли за себе си, Дорис протяга ръка с ненужния превързочен пакет. Постъпката й е колкото глупава, толкова и трогателна, Дорис не може да гледа как някой загива напразно. Мини на 54.



33


Харк Ихее гледа замислено края на скъсаното въже. Той стои на височината приведен, с широко разкрачени крака, а вятърът развява късата му дреха. Струва ти се, че в тоя миг дори невъзмутимият вожд на ирката е объркан.

- Хронален вихър отнесъл твой баща – казва Харк. – Всички чака долу!

Но ти си вече при него с най-важния въпрос:

- Можеш ли да го намериш?

- Това трудно. Това много трудно – клати глава Харк.

- Искам да върнеш баща ми! – повишаваш тон ти и веднага разбираш, че не си прав. Вождът на шерпите предупреди за опасността и не е виновен, че въжето се скъса. Прав беше Харк, когато с открито недоверие гледаше цялата ви екипировка.

Заставаш изправен на височината, без да обръщаш внимание на хроналните вихри. Ако те грабнат ветровете, няма ли да те отнесат при баща ти, Бърт Холинджър?

Сега от Харк можеш да очакваш три неща:

да помисли – отиваш на 140;

да направи нещо – мини на 3;

да каже нещо – отгърни на 166.

34


- Кевин!

Това е гласът на вожда. Той тича към теб с дълги скокове. Хроналното поле, което излъчва главата му, сега е необикновено голямо и ярко. Харк Ихее ти прави знак да легнеш. Оглеждаш се, но не виждаш никаква опасност наблизо. Е, да, вятърът се засилва, но не може да те събори. Какво толкова се вълнува вождът на шерпите?

Внезапно Харк спира на двайсетина крачки от теб и протяга ръце напред. Лицето му е съсредоточено, чертите му издават решителност и силна воля. Притъмнялото небе пламва и изпраща към теб дълга синя светкавица. Мълнията не успява да те изпепели, тя се удря в невидима преграда над главата ти -хроналното поле, което ти изпрати като гръмоотвод Харк Ихее. Сега вече разбираш какво те чака в близките минути, ако останете на склона на този хронален връх. Втурваш се като луд надолу по стръмнината и след няколко минути двамата с вожда се връщате невредими в лагера. Бърт Холинджър свиква групата на кратко съвещание. Мини на 155.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница