Сим Николов, 1995 г



страница6/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40

35


- Харк! – провикваш се ти с цяло гърло. – Аз съм тук, чуваш ли ме?

Викът ти бързо заглъхва сред веригата на времето. Опитваш се още няколко пъти да известиш спътниците си за своето присъствие – и всеки път безуспешно. Съдбата те изправя пред сериозно изпитание, трябва да издържиш.

Ще изчакаш да се обади някой – мини на 157.

Ще те ръководи предчувствието ти – продължи на 151.



36


До слуха ти долита воят на хиени. Може би сега те се гощават с остатъците от трапезата на по-едрите хищници. Усещането ти е особено – тръгваш на пътешествие във времето, а още не си се отдалечил от дивите зверове. Поглеждаш към колибата на твоя баща и веднага се успокояваш. Той знае какво прави, не изпреварвай събитията! Прехвърли се на 109.

37


Ставаш от мястото си с черната чанта в ръка.

- Спрете! – казваш с разтревожен глас на шофьора. – Спрете веднага, искам да сляза!

- Какво има, момче? – пита шофьорът, мъж с черни очила на около трийсет и пет години, и те поглежда в огледалото.

- Забравих си ръкавицата за бейзбол.

- А взе ли си памперсите?

- Моля ви, спрете!

- Не мога да те чакам, момче, автобусът се движи по разписание.

- Нищо, ще хвана следващия.

Шофьорът намалява плавно скоростта и автобусът спира до тротоара. Скачаш на улицата с чувството, че си направил нещо страхотно – избегнал си излишното пътуване и дългия престой при леля Хенриета.

- Такси!


Жълта кола спира до теб. Скачаш пъргаво вътре и казваш адреса на шофьора. Той те оглежда внимателно, сякаш ще купува кон.

- Имаш ли пари, момче?

Изваждаш от джоба си банкнотите, които ти даде на раздяла баща ти, и ги показваш през стъклото. Таксито потегля бързо по оживените улици на Сан Франциско.

Ако искаш да спреш пред вашата къща, продължи на 206.

Ако решиш да спреш далеч от вашата къща, мини на 118.

38


Никак не ти се ще да губиш време за почивка, но умората си казва думата, трябва да поседнеш за минута-две. И за да не е спирането ти чиста загуба, през почивката оглеждаш внимателно местността. Освен няколко изсъхнали дървета и леките облаци по небето, няма нищо особено за отбелязване.

Устата ти отдавна е пресъхнала. Изваждаш шишето с водата и отпиваш няколко глътки. Сега си готов за действие.

Ако продължиш нагоре, мини на 49.

Ако огледаш местността, продължи на 167.



39


Пухкавите разноцветни облаци бавно потъмняват, грохотът на времето отслабва. Потъваш в нещо тъмно, меко и спокойно...

Съзнанието ти бавно се връща. Отваряш очи и се мъчиш да различиш нещо, но всичко е размазано пред погледа ти. По-лека-лека предметите се очертават, ти се надигаш и разбираш, че се намираш в подножието на вулкана Кибо. Участниците в експедицията лежат в странни пози. Ясно чуваш стон. Поглеждаш към мястото, откъдето идва болезненият вик, и виждаш Дорис. Харк Ихее се надига и бърза да й се притече на помощ. Баща ти тича към теб.

- Здрав ли си?

- Да, мисля, че съм здрав.

В този миг усещаш болка на лявата китка. На мястото, където беше часовникът ти, имаш кръгъл белег от изгаряне, но това е дребна работа, важното е, че избегнахте смъртта. Прашни, окъсани и изтощени, вие тръгвате към селото на племето ирката като последни останки на една разбита армия.

Ще побързаш ли да се махнеш от това място?

Да – мини на 182, не – прехвърли се на 277.

40


Цялото ти тяло е плувнало в пот – и има защо. Какво ще стане, ако не успеете да спасите Дорис? Мисълта за това те кара да стискаш още по-здраво въжето и заедно с всички останали да върнете жената във времето, в което се намира групата. А то е бледозелено, прозрачно, безоблачно.

С общи усилия успявате да изтеглите Дорис до ръба на пропастта. Алек Стюарт хваща протегнатите й ръце и я издърпва от бездната. Дорис вече е на сигурно място. Дано само не е наранена! Мини на 215.



41


Хората ти обръщат гръб и тръгват през гъстата мъгла към нещо свое, близко. Минава ти мисълта, че всъщност те са мъртъвци, оставили недотам добър запис в чувствителните слоеве на хроналното поле.

- Хей, господа, почакайте малко! – провикваш се с всичка сила ти.

Никой не те чува. Хората или по-скоро техните сенки се отдалечават един от друг и изчезват в мъглата на времето, но в ушите ти още дълго звучи шумът от чаткането на подковани копита по павирани улици.

Сега можеш да изчакаш събитията – мини на 156, да помислиш малко – прехвърли се на 264, или да тръгнеш след странните хора – отгърни на 212.



42


- Нашите приятели не са изгубени, нали, Харк? – пита баща ти.

- Не, те не изгубени – казва вождът на шерпите.

- Тогава да вървим!

- Тръгва, когато каже Харк.

Вождът на шерпите се обръща към Плаф и му казва нещо на техния език. Плаф кимва в отговор. Двамата се разбират веднага, бъбривостта май е болест само на цивилизацията.

- Какво му каза, Харк? – пита баща ти.

- Харк казал Плаф гледа следи от шерпи, те по-силни. Харк гледа следи от туристи.

Колкото и да е тъжно, иде ти да се разсмееш. Истинските пътешественици във времето, истинските изследователи и коренни жители на всички времена са туземците от племето ирката, останалите са само туристи.

Двамата шерпи се навеждат към земята да огледат някаква невидима следа. Надяваш се, че след проливния хронален дъжд са останали достатъчно отпечатъци от четирима души. Харк Ихее и Плаф дълго душат земята, после тръгват по горещите следи като хрътки, а вие потегляте след тях. Отначало вървите по равно място в подножието на хроналния хълм, после шерпите спират и се колебаят, сякаш следите се разделят.

Ще тръгнете нагоре – мини на 99.

Ще тръгнете надолу – прехвърли се на 17.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница