Сим Николов, 1995 г

43

44

- Тума! – произнася тихо Харк Ихее. – Всички бяга.

Той сваля товара от гърба си и го хвърля на земята. Същото правят и шерпите. Движенията им, обикновено плавни и спокойни, сега са отсечени. Поглеждаш към върха и виждаш, че той се тресе като желе. На няколко крачки от вас земята се пропуква. В този миг върхът изчезва и пред теб се разкрива един площад, на който се появява Джордж Вашингтон, първият президент на Съединените щати. С него са няколко достопочтени господа, вероятно съветници на президента.

- Добре дошли! – казва президентът и протяга ръка към теб. – Никога не съм си мислил, че хората на бъдещето ще изпратят на среща толкова млад джентълмен. Къде оставихте конете?

Подаваш ръка на Джордж Вашингтон, но нещо те мъчи, а не помниш какво е то. Някой те хваща за кръста и те дърпа с нечовешка сила, а президентът стиска здраво ръката ти. Без сам да разбереш какво става, ти се изплъзваш от ръката на президента, площадът изчезва и пред очите ти се появява разлюленият връх. Баща ти те е издърпал от осемнадесети век.

- Лавината на времето! – надава вик баща ти. – Бягайте!

Заедно с всички се втурваш надолу. Сега няма бавно, няма

тихо, никой не иска да стъпваш като гепард. Само бързината на краката може да спаси живота ти. Зад теб се посипват и се търкулват първите пръски на времето във вид на малки и големи камъни, които се превръщал в бели облачета.

Ще се обърнеш ли назад?

Да – мини на 67, не – продължи на 193.

45

Ако минеш по дясната част на пътя, отгърни на 293.

Ако се върнеш към крепостта, попадаш на 81.

46

Вечерта шерпите изваждат дърва от товара, който носят, и запалват малък огън. Те много приличат по своята външност на вожда, но са още по-дребни. Ти вече знаеш техните имена: Ушбуш, Зенраб и Плаф. Всички са развълнувани и весели, всички се радват на големия преход. Всички – освен Харк Ихее.

- Първи ден много лесно – казва вождът на племето ирката. – Втори ден по-трудно.

Макар че си уморен, думите на вожда ти напомнят за злата вещица, с която плашат малките деца. Какво му е трудното да вървиш по сухата камениста земя, макар че няма път? Достатъчно е само да внимаваш. С тези приказки плашиш само гаргите, казваш мислено на Харк. Лягаш в колибата и за първи път усещаш силата на нейното меко излъчване. Денят беше успешен, пъхнат в спалния чувал, ти има какво да си спомниш.

Ще си помислиш за колибата – продължи на 73.

Ще помислиш за близките дни – отиваш на 7.

47

- Харк Ихее чува наши братя – съобщава вождът, докато оправя ремъците на своята раница. – Харк започнал да ги вижда, но Кевин нарушил връзка.

- Извинявай, Харк – опитваш се да загладиш вината си ти. На негово място сигурно щеше да направиш виновника на пух и прах, но в очите на вожда виждаш само добрина и спокойствие. – Не зная какво ме прихвана.

- Тук трудно за всички – успокоява те Харк. Мини на 42.

48

- Татко, Харк изчезна.

Този път Бърт Холинджър разбира какво му казваш. Той се оглежда, все така наведен към земята, и разтваря безпомощно ръце. Станалото сякаш идва от книгите за черната магия, макар че професорът парадира с отричане на всички видове магии.

Шерпите забелязват объркването ви. Ушбуш идва при теб и те пита, с гръб към вятъра, какво те тревожи. Казваш му накратко какво е станало. Шерпът не се впечатлява особено.

- Харк обича изчезва – казва той високо, за да го чуеш.

- Не е ли опасно това?

- Не, той скоро се върне – успокоява те Ушбуш.

И другите шерпи приемат нещата спокойно. Тяхното спокойствие се предава на теб.

Ако се надяваш сам да откриеш вожда, мини на 231.

Ако се вслушаш в думите на Дорис, попадаш на 196.

Ако по-важно е мнението на Зенраб, продължи на 183.

49

Засега оставаш с надеждата.

Ако разчиташ на слуха си, мини на 244.

Ако търсиш място за наблюдение, отгърни на 167.

Ако дириш следи, прехвърли се на 306.