Сим Николов, 1995 г



страница7/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   40

43


Мисълта, че някой може да те забележи, те кара да останеш известно време в таксито. Правиш знак на шофьора да изчака малко и той само свива рамене – пари даваш, стой колкото искаш. Скоро разбираш, че няма никакъв смисъл да се криеш, плащаш си сметката и слизаш от таксито. Оставаш от другата страна на улицата, като не изпускаш от погледа си къщата. Сърцето ти бие тревожно в предчувствие на съдбоносни събития. Мини на 118.

44


Лицето ти пламва, в гърдите си усещаш гняв. За първи път от тръгването ви на това пътешествие във времето ти се ще да отхвърлиш тираничната власт на вожда Харк.

- Тума! – произнася тихо Харк Ихее. – Всички бяга.

Той сваля товара от гърба си и го хвърля на земята. Същото правят и шерпите. Движенията им, обикновено плавни и спокойни, сега са отсечени. Поглеждаш към върха и виждаш, че той се тресе като желе. На няколко крачки от вас земята се пропуква. В този миг върхът изчезва и пред теб се разкрива един площад, на който се появява Джордж Вашингтон, първият президент на Съединените щати. С него са няколко достопочтени господа, вероятно съветници на президента.

- Добре дошли! – казва президентът и протяга ръка към теб. – Никога не съм си мислил, че хората на бъдещето ще изпратят на среща толкова млад джентълмен. Къде оставихте конете?

Подаваш ръка на Джордж Вашингтон, но нещо те мъчи, а не помниш какво е то. Някой те хваща за кръста и те дърпа с нечовешка сила, а президентът стиска здраво ръката ти. Без сам да разбереш какво става, ти се изплъзваш от ръката на президента, площадът изчезва и пред очите ти се появява разлюленият връх. Баща ти те е издърпал от осемнадесети век.

- Лавината на времето! – надава вик баща ти. – Бягайте!

Заедно с всички се втурваш надолу. Сега няма бавно, няма

тихо, никой не иска да стъпваш като гепард. Само бързината на краката може да спаси живота ти. Зад теб се посипват и се търкулват първите пръски на времето във вид на малки и големи камъни, които се превръщал в бели облачета.

Ще се обърнеш ли назад?

Да – мини на 67, не – продължи на 193.



45


Скоро след разклона чуваш лай. Изкачваш се на хълма и виждаш, че срещу теб се задава глутница кучета. Най-отпред тича с изплезен език водачът – едър овчарски пес с къса сива козина и бяло петно на гърдите. Глутницата е голяма, ще те разкъса за миг и от теб ще останат само оглозгани кокали. Водачът се спуска към теб. Изваждаш ракетния пистолет и когато звярът скача срещу теб с оголени зъби, стреляш, без да се целиш. Ракетата пробива дупка в гърдите му. Водачът пада мъртъв, разнася се мирис на изгоряла козина. Кучетата от глутницата продължават да лаят, но не смеят да припарят. И гоя път спаси кожата!

Ако минеш по дясната част на пътя, отгърни на 293.

Ако се върнеш към крепостта, попадаш на 81.

46


Завързан със здраво въже за своя водач – шерпа, изминаваш крачка по крачка целия маршрут на първия ден. Без сериозни трудности всички членове на групата минават в друго време.

Вечерта шерпите изваждат дърва от товара, който носят, и запалват малък огън. Те много приличат по своята външност на вожда, но са още по-дребни. Ти вече знаеш техните имена: Ушбуш, Зенраб и Плаф. Всички са развълнувани и весели, всички се радват на големия преход. Всички – освен Харк Ихее.

- Първи ден много лесно – казва вождът на племето ирката. – Втори ден по-трудно.

Макар че си уморен, думите на вожда ти напомнят за злата вещица, с която плашат малките деца. Какво му е трудното да вървиш по сухата камениста земя, макар че няма път? Достатъчно е само да внимаваш. С тези приказки плашиш само гаргите, казваш мислено на Харк. Лягаш в колибата и за първи път усещаш силата на нейното меко излъчване. Денят беше успешен, пъхнат в спалния чувал, ти има какво да си спомниш.

Ще си помислиш за колибата – продължи на 73.

Ще помислиш за близките дни – отиваш на 7.



47


Няколко минути по-късно вождът на племето ирката излиза от хроналната си колиба, сгъва я, без да бърза, и я слага върху товара, който носи. Той мята товара на гърба си, вие правите същото.

- Харк Ихее чува наши братя – съобщава вождът, докато оправя ремъците на своята раница. – Харк започнал да ги вижда, но Кевин нарушил връзка.

- Извинявай, Харк – опитваш се да загладиш вината си ти. На негово място сигурно щеше да направиш виновника на пух и прах, но в очите на вожда виждаш само добрина и спокойствие. – Не зная какво ме прихвана.

- Тук трудно за всички – успокоява те Харк. Мини на 42.



48


Въпреки воя на вятъра викът ти стига до ушите на твоя баща. Той се обръща и те поглежда учудено – като човек, внезапно събуден от сън, който не схваща къде се намира.

- Татко, Харк изчезна.

Този път Бърт Холинджър разбира какво му казваш. Той се оглежда, все така наведен към земята, и разтваря безпомощно ръце. Станалото сякаш идва от книгите за черната магия, макар че професорът парадира с отричане на всички видове магии.

Шерпите забелязват объркването ви. Ушбуш идва при теб и те пита, с гръб към вятъра, какво те тревожи. Казваш му накратко какво е станало. Шерпът не се впечатлява особено.

- Харк обича изчезва – казва той високо, за да го чуеш.

- Не е ли опасно това?

- Не, той скоро се върне – успокоява те Ушбуш.

И другите шерпи приемат нещата спокойно. Тяхното спокойствие се предава на теб.

Ако се надяваш сам да откриеш вожда, мини на 231.

Ако се вслушаш в думите на Дорис, попадаш на 196.

Ако по-важно е мнението на Зенраб, продължи на 183.

49


Пътят нагоре става все по-труден и уморителен. В твоето положение човек се надява на чудо, погледът ти трескаво търси знак, че експедицията е наблизо и всеки момент някой ще изтича да те посрещне. Може да те предупредят с огън, с огледало, може някой да се свърже с теб и да ти покаже пътя.

Засега оставаш с надеждата.

Ако разчиташ на слуха си, мини на 244.

Ако търсиш място за наблюдение, отгърни на 167.

Ако дириш следи, прехвърли се на 306.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница