Сим Николов, 1995 г



страница8/40
Дата03.08.2018
Размер8.03 Mb.
#77787
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   40

50


Застанал до теб, вождът на шерпите следи внимателно движението на вихъра. Нещо ти подсказва, че той е предвидил с точност до сантиметър пътя на прашния стълб, затова остава прав. Ако не беше така, отдавна да бяхте забили нос в сухата земя под краката ви. Спокойно изчакваш вихъра да отмине към близкия хронален връх. Когато Харк е до теб, дори бесните природни стихии не те плашат. Отгърни на 137.

51


Воден от любопитство, влизаш в двореца и тръгваш по порутените мраморни стълби към втория етаж. Тук всичко тъне в прах и забрава. Ако останеш още малко, може и ти да потънеш в забрава, а не искаш.

Внезапно сред порутения дворец се появява тънка фигура. Едно хилаво създание с едра глава и големи тъжни очи идва към теб. Това е дете. То отдалеч протяга към теб съсухрена ръка.

- Дай ми нещо за ядене – моли те с разтреперан глас.

- Кой си ти? – питаш го, докато сваляш раницата си и вадиш от нея хляб и парче сирене.

- Аз съм принцът – отвръща детето.

Подаваш му храната. То захапва хляба, останалото само души недоверчиво.

- Какво е това?

- Швейцарско сирене.

- Не го ща, много е миризливо. Трябва да вървя, ще изпусна принцесата.

Принцът хвърля сиренето и си отива със странна, клатушкаща се походка, а ти гледаш изумен след него, докато изчезне. Сега можеш да слезеш в подземието – мини на 243, или да обиколиш улиците – продължи на 308.



52


Поглеждаш към Ушбуш и надаваш вик на ужас. Един камък се търкулва под краката му, той пада в хроналното дефиле и започва да се търкаля презглава по стръмния склон. Раницата, здраво закрепена за раменете му, заплашва да го смачка.

Докато се премята, Ушбуш успява да измъкне ръцете си от ремъците и целият товар полита към дъното на дефилето, скрито в розова мъгла. Скоро товарът изчезва в мъглата. Напрягаш всичките си сили, сега най-важното е да спреш с въжето падането на Ушбуш.

Ако Ушбуш сам успее да спре падането, мини на 94.

Ако искаш да потърсиш опора, продължи на 230.

Ако ти трябва помощ, отгърни на 128.

53


Обзема те спокойствие и сигурност. В това състояние на духа можеш да направиш всичко, каквото поискаш. Връщаш се спокоен в хроналната колиба и заспиваш. Мини на 224.

54


Зенраб, който вече е изпреварил другите, сваля в движение хроналната колиба от гърба си и я разперва. В действията му няма привързаност и суетене, той иска да спечели няколко мига в борбата със стихията. Ако непознатият успее да отрази връхлитащия го хронален вихър, той има всички шансове да се спаси.

Човекът от скалата протяга ръка към хроналната колиба. Пръстите му докосват върха й, хроналният вихър намалява силата си и той се опитва да я хване с цяла ръка. Над главата на човека се образува бледорозов ореол, който с всеки миг става все по-ярък, за да пламне над скалата като кърваво сияние.

- Той е свършен! – изтръгва се от гърдите на баща ти.

Досещаш се защо – ореолът около главите на шерпите е светъл,ясносин.

А вихърът не чака, той се спуска светкавично над човека от племето. Ръката му, протегната към хроналната колиба, не успява да я хване. Чувате вик на отчаяние. Силният хронален вихър издига човека на двайсетина метра над земята, после го запраща с все сила върху големия камък.

Ще погледнеш към нещастника – продължи на 79.

Ще погледнеш към шерпите – мини на 186.

55


Твоят отказ само засилва желанието на баща ти да изкачите Чедуана мах колкото може по-скоро.

- Върхът е тук, на две крачки, той ни чака, аз го чувствам. Това е единствената ни възможност да направим нещо велико. Давам ти една минута да помислиш. Решавай!

Ще приемеш ли предложението?

Да – мини на 319, не – отиваш на 261.



56


Мисълта за загубата на ценно време те кара да бързаш с всички сили надолу към хълма, където останаха твоите спътници. Вятърът е силен, вихрите заплашват да те повалят на земята, но в теб вече укрепва вярата в собствените ти сили и желанието на всяка цена да избегнеш грешките.

На близката височина се появява човешка фигура. Веднага познаваш човека – това е вождът на племето ирката. Той спира и разглежда внимателно нещо, което държи в ръце. Моментално се хвърляш към него с надеждата да ти помогне в тези трудни минути. Надеждата е важна, но ще успееш ли да се пребориш със себе си? Мини на 33.



57


В колибата притъмнява. Здрачът лека-полека се сгъстява, вече е невъзможно да различиш пръстите на ръката си, а и нямаш сили да направиш нещо за себе си. Искаш само глътка въздух да превъзмогнеш слабостта и да се върнеш жив и здрав в лагера на експедицията. Протягаш ръка, напипваш раницата, изваждаш пипнешком кислородната маска и я слагаш на лицето си. Белите ти дробове получават скъпоценните глътки кислород, който продължава живота ти. Мини на 200.

58


Още след първите крачки едно вътрешно чувство ти подсказва, че нещо не е наред. Не си ли забравил част от багажа в лагера? Мислено си повтаряш всички предмети от първа необходимост: колиба, храна, вода, еликсир от племето ирката, кислороден апарат, сигнален пистолет с ракети... Всичко е събрано и подредено в раницата на гърба ти. Тогава? Обръщаш се назад и оглеждаш до най-малка подробност мястото за нощуване. Лагерът е тих, всички спят, нищо не показва, че някой те е усетил. Е, добре, пълен напред!

Ако премислиш внимателно действията си, мини на 221.

Ако се върнеш, прехвърли се на 314.

А може би ще продължиш веднага? Мини на 281.






Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница