Сим Николов, 1995 г



страница9/40
Дата03.08.2018
Размер1.65 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   40

59


По някое време пътят започва да ти тежи. Бързото движение напред изтощава белите участници в експедицията, само Алек Споарт изглежда малко по-свеж, но и той хвърля все по-големи сили в движението нагоре. Внезапно Харк Ихее спира. Това те радва, макар че е още рано за почивка, но при по-внимателен поглед към вожда радостта ти се изпарява. Той просто души въздуха, както има навика да прави при опасност или в най-важните моменти.

- Какво има, Харк? – пита професор Холинджър. Алек и Дорис вече бързат към вожда.

- Харк подушва човек. Така мирише наш човек. Останалите шерпи потвърждават думите на вожда. Харк ще разбере какво става – мини на 242.

Ще почувствате опасност – продължи на 161. Шерпите ще се струпат около вожда – отгърни на 135. Ще предложиш нещо – прехвърли се на 194.



60


Разтваряш хроналната колиба, влизаш вътре, пъхваш се в спалния чувал и затваряш очи.

Ако очакваш Харк да каже нещо, мини на 74. Ако очакваш примамливо предложение, отиваш на 197. Ако решиш да направиш нещо неочаквано, попадаш на 219. Ако в началните мигове на щурма към Чедуана мах не намираш нищо интересно, продължи на 95.



61


Поредното пътуване с такси стопява почти цялата сума, която Бърт Холинджър ти остави на тръгване. Последните си пари даваш за автобусен билет. Качваш се на автобуса и заминаваш при леля Хенриета. Прехвърли се на 14.

62


- Твой баща в друго време – казва Харк. – Как може чува, ако той в друго време? Ние го връща в наше време.

Вождът съблича връхната си дреха, подлага я под главата на твоя баща, става и насочва към него своите ръце. Сиянието, което обвиваше като ореол главата на вожда, бавно се пренася към върха на пръстите му. От тях тънък сноп бледосиня светлина се насочва към главата на баща ти и спира на челото му. Така минават няколко минути. Светлината, която излиза от пръстите на Харк, става все по-мощна. Очите на вожда са затворени, той няма нужда да гледа, ръцете му правят меки и плавни движения. Усилията му най-сетне дават резултат – по лицето на баща ти се появява бледа руменина, клепачите му трепват и той отваря очи. Бърт Холинджър поглежда към теб, но не те забелязва.

- Той не вижда нищо – казва вождът на шерпите.

- Къде съм? – пита професорът със слаб глас.

- Тук, при теб, приятели – казва Харк.

- Приятели – произнася тихо баща ти и пак затваря очи.

- Можем ли да го пренесем? – питаш вожда.

Той клати глава. Излишно е да те убеждава – и сам виждаш, че баща ти е още много слаб.

Как мислиш, мина ли опасността за живота му?

Да – отгърни на 25, не – попадаш на 274.



63


- Тоя връх събужда у мен желанието да видя как са живели хората преди много години. Искам да вляза в миналото не чрез книги и музеи, а сама да почувствам ежедневието на нашите прадеди – казва Дорис.

- Искаш ли да се изкачим? – оживява се Алек Стюарт.

- Струва ми се, че не трябва да разпиляваме силите на експедицията – казва с въздишка на съжаление Дорис.

Сигурен си, че иска да се върне в периода на Гражданската война, но това е не само опасно, то може да провали първата експедиция във времето. Отгърни на 52.



64


Напрежението, по лицето на вожда нараства. Той стисва зъби и мускулите на челюстта му изпъкват още по-релефно. После устните му започват ту да се разтягат, ту да се свиват, челото му се покрива с бръчки. Човек би могъл да си помисли, че Харк Ихее спори оживено със зъл и всемогъщ дух. По челото на вожда се търкулват няколко капки пот и бързо се стичат по бузите му. Най-сетне, изтощен от борбата с времето и пространството, Харк произнася като насън:

- Време пречи, Харк не вижда шерпи и бели хора.

За първи път вождът на племето ирката е безпомощен пред природата като дете.

Ако искаш той да повтори опита за връзка, мини па 179.

Ако не разчиташ на това, продължи на 42.

65


Скоро под равномерното бръмчене на самолетните мотори успяваш да заспиш въпреки неудобното ти положение. В просъница нещо те стряска – двигателите не работят, в сандъка е тихо. Мислиш, че вече е време да излезеш на бял свят и да кажеш „ето ме“, но идеята е подранила, самолетът излита отново. Кацнали сте само да презаредите резервоара.

Полетът продължава, положението ти на нередовен пътник става все по-неприятно – гони те глад и жажда, а и въздухът не стига. Най-много те мъчи жаждата, но ти постоянно си повтаряш наум, че не си толкова жаден и никой не ти е крив, сам избра това далечно пътуване.

Но ето че най-после самолетът кацва на някакво летище. Чуват се гласове на непознат език. Някой претоварва багажа от самолета на камион. Сега започва да те мъчи жега. След два часа адско друсане раздрънканият камион спира на някакво място, което е крайната цел на пътуването с багажа.

- Селото на племето ирката, в което живеят шерпите -казва един глас.

Какви са тези шерпи, питаш се, нали хората от експедицията няма да изкачват Еверест, а ще пътуват във времето, защо им са шерпи? Нещо не е наред, но какво, трябва да разбереш.

Ще извикаш за помощ – мини на 174.

Ще се опиташ да излезеш от сандъка – продължи на 92.

Ще си траеш и ще чакаш да те намерят – отиваш на 5.

Ще се вслушаш в един разговор – отгърни на 202.

66


Затваряш очи и се опитваш да заспиш. Така можеш да намалиш времето за чакане и да си спестиш вълненията, свързани с очакването да те открият участниците в експедицията. Ала съзнанието ти е будно и бързо прогонва съня. Мъчи те една ужасна мисъл: ако заспиш в колебливото хронално поле, ще може ли колибата да те спаси или ще станеш жертва на хронална смърт?

Спохождат те странни усещания. Първо тялото ти олеква, вълненията и тревогите ти изчезват моментално, изпълва те чувството, че притежаваш страшна, нечовешка сила. Синьо енергийно поле с дебелина половин метър обвива покрива.

Хроналната колиба се издига плавно над земята и се премества заедно с теб на стотина крачки към най-близкия хронален връх. Изпълва те чувство за спокойствие и сигурност. Умората отлита, от мъглата на времето изплува ликът на Харк.

- Бъди спокоен, скоро ще се видим – шепне той.

Направи сляп избор – мини на 227 или на 120.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница