Сим Николов, 1995 г

233

Ако направиш нещо изненадващо, прескочи на 269.

Ако използваш хроналната колиба, прехвърли се на 267.

Ако тръгнеш към нещо грандиозно, продължи на 19.

Ако разгледаш близкия храст, попадаш на 160.

Ако те привлича блестящият предмет, отгърни на 4.

Ако искаш да надзърнеш в една къща, отиваш на 75.

Ако опиташ телепатичните си способности, мини на 96.

234

Харк Ихее се хвърля към теб да те предпази, но вече е късно. Хроналният вихър се спуска с необикновена сила, откъсва те, въпреки яростната ти съпротива, от земята и те издига високо над хълма, а после още по-високо – над близкия хронален връх. Пред погледа ти минават конници, въоръжени с колтове и уинчестъри, брадати трепери с кожени облекла, индианци, окичени с пера и намазани с бойни бои. И докато тези картини се изнизват пред очите ти, един глас се мъчи да ти втълпи: Мисли за мен, момче, мисли за мен. Гласът ти е дяволски познат, но кой е човекът, кой? Дълго си блъскаш ума, докато най-подир се сещаш – това е гласът на Харк Ихее.

Опитваш се да извикаш в съзнанието си образа на вожда, но не остава време. От височината на върха падаш на коравата земя и си счупваш гръбнака. Експедицията дава две жертви. Останалите живи се връщат в подножието на Килиманджаро.

235

Взираш се в местността пред теб. Скоро острият ти поглед открива малки кръгли сини петна, едно от които е по-ярко от останалите. Това са шерпите, най-верният ориентир във времето. Мини на 321.

236

Шерпите гледат спокойно как се отделяте на няколко крачки от тях. Харк Ихее не обръща внимание на думите, казани от Дорис. Той внимателно оглежда небето, близките и далечни върхове, цвета на времето около тях. Това е работата му, това е животът му, той прави това, което иска, живее така, както иска.

- Бърт, боя се, че ще провалим експедицията – подхваща малко неуверено Дорис. – Не можем да възстановим запасите, които загубихме.

- Но Харк казва, че водата и храната ще ни стигнат.

- Няма ли да пораснеш, Бърт? Тоя туземец не може да се подпише. Как ще ти предвиди резултата от една научна експедиция?

- Прекалено строго съдиш, Дорис – намесва се в разговора Стюарт. – В експедицията през времето те ни превъзхождат многократно.

- Не съм съгласна, че някой от тези диваци ме превъзхожда, но това не е главното. Ако храната и водата ни стигнат, какво ще правим без кислородните маски?

- Забравяш за резервите. Имаме пет кислородни маски. Диваците – професор Холинджър натъртва на тези думи – ще минат без кислородни маски.

Дорис стисва устни. Виждаш, че иска да каже нещо, но след дълго колебание решава, че не си струва.

- Добре, да вървим – кимва тя. – Ти водиш, Бърт.

237

Дълго се въртиш в спалния чувал, опитваш се да броиш овце, прилагаш най-различни трикове, само и само да заспиш, ала сънят не идва, очакването и възбудата ти пречат да заспиш. Това не е единствената причина, пълната кръгла луна подхранва по необясним начин вълненията ти за утрешния ден.

Измъкваш се от чувала и излизаш от колибата. Вън е също тъй тихо, хроналното поле е стабилно, няма място за тревога.

Ако тръгнеш към колибата на баща си, мини на 296.

Ако погледнеш към луната, отиваш на 152.

Ако се прибереш в колибата, попадаш на 53.

238

- Какво да правим, Харк? – пита с тревога баща ти.

- Да я извадим колкото може по-бързо – обажда се Алек Стюарт. Той вече е при вас заедно с водача си Плаф.

Шерпите мълчат. По законите на племето ирката пръв има думата вождът Харк Ихее. Понякога той е и пръв, и последен, неговата дума е решаваща във всички заплетени положения.

- Тя в хронална дупка, не трябва да вади много бързо, тя може умре – обяснява на всички вождът.

Шерпите кимат в знак на съгласие. Кой ще предложи решение?

Професор Холинджър – мини на 26.

Ти – отгърни на 70.

Доктор Стюарт – прехвърли се на 107.

Ако този избор не ти харесва, продължи на 12.