Сим Николов, 1995 г
Изтегляне 8.03 Mb.
|
248Хвърляш се към мястото, където лежи със затворени очи вождът на шерпите. - Харк, ела бързо! – дърпаш го за ръката ти. – На Дорис й прилоша. Харк скача на крака и двамата отивате към хроналната колиба на Дорис. Тя лежи пребледняла и цялата трепери, по лицето й избиват червени петна. В тоя миг Дорис представлява мъчителна гледка. Всички се струпват около нея. - Какво й е? – пита зад гърба ти твоят баща. - Някой дал отрова, силна отрова – отвръща Харк Ихее. - Не съм й давал отрова – оправдаваш се ти. – Дадох й само парче шоколад. - Харк казал никой не яде такива боклуци. Само плодове, зеленчуци. Може сирене, хляб, орехи, мед. Вождът на шерпите изпъжда всички и се заема да оправи това, което си забъркал. Седнал на двайсетина крачки от хроналната колиба, ти поглеждаш крадешком да видиш как Харк ще лекува Дорис. Вождът я обръща по корем, прави с ръце и пръсти няколко плавни движения към нея, сякаш й праща Божията благодат, после повтаря странните действия няколко пъти. След няколко минути Дорис се надига малко объркана, но съвсем здрава. Прехвърли се на 106. 249Ослепителна мълния разсича на две небето. В синкавата мъртвешка светлина ти се струва, че върхът ту се издига, ту се спуска надолу като океанска вълна, която заплашва всеки миг да те залее. Чувстваш се като пътник на океански кораб, станал играчка на могъщи яростни вълни. Гръм разтърсва върха. Във въздуха се разнася онзи особен мирис, който съпътства бурите на земята. Сега, в този миг, цялата природа се изправя срещу теб, за да ти попречи да изминеш последните метри до върха. Отгърни на 320. 250Харк Ихее се навежда над скалата. - Дорис! – провиква се той. Гласът му потъва в бездната на времето. Дорис продължава да виси на края на въжето без признаци на живот. Тя наистина е в друго време, което няма връзка с вашето. Дорис ще направи нещо – отгърни на 163. Харк ще направи нещо – мини на 207. Харк ще извика повторно – отиваш на 119. Ти ще хвърлиш въже на Дорис – продължи на 142. Ако всичко това не ти харесва, прехвърли се на 273. 251Минава около час, в хроналната си колиба Харк Ихее продължава да се моли, паднал на колене пред най-могъщия от всички богове – времето, но засега тази молитва не дава резултат. Ще загубиш морална опора – мини на 315. Ще загубиш материална опора – продължи на 223.
252С чувство на мистичен ужас протягаш ръце напред и тръгваш да търсиш вожда на ирката така, както правят децата в игра на сляпа баба. Надеждата не е голяма, може да се каже, че клони към нулата, но ти си свикнал да опитваш всеки нищожен шанс, който ти дава съдбата. Напразно се надяваш, ръцете ти хващат само въздух, пълен с вятър. Мини на 48. 253Вярно, че някой иде зад теб. Изчакваш малко и виждаш, че това е баща ти. Той дава знак да не бързаш. - Кевин! – казва задъхано той. – Излагаш се на голяма опасност. Без управлението на хроналното поле никой не може да стигне на върха, затова наемаме шерпите. Ако можеше без тях, нямаше да ги търся. Усещаш, че се изчервяваш. - Извинявай, татко. Исках да видя това, което е скрито от човешките очи. - Има време, пред теб е целият живот – казва баща ти и поглежда небето. – Този облак не ми харесва, да се махаме! Двамата вече се каните да тръгнете надолу по склона, но от подножието на върха плъзва гъста зеленикава мъгла. - По-бързо, да изпреварим мъглата! – казва с тревога в гласа баща ти. Ала хроналното поле ви изпреварва. Мъглата ви обвива с влажните си талази, видимостта намалява и единственият начин да не се изгубите е да се свържете с въже. Така и правите. Въжето не ви помага много. След дълго лутане двамата падате в дълбока хронална пропаст и никой вече не може да ви спаси. 254Спомняш си нещо, което професор Холинджър каза на всички преди решителния щурм на върха: при опасност гледай какво правят шерпите и прави същото. Да, но това не помага, сега всички стоят като статуи, никой не смее да направи нещо самостоятелно. Стюарт, Дорис и професор Холинджър гледат шерпите, шерпите гледат вожда си Харк Ихее, а вождът вече каза, че трябва да се връщате. Оглеждаш внимателно лицата на шерпите. Очите им са леко присвити, сякаш гледат право в лицето на палещото слънце, ореолите около главите им едва се забелязват. Под привидното спокойствие от целия им вид лъха дълбока тревога. Струва ти се дори, че това не е просто тревога, това е ужас. Ще помислиш за Дорис – прехвърли се на 80. Ще погледнеш към Харк – продължи на 44. 255- Хайде да изкачим този връх – предлагаш на групата без ни най-малка представа в кое време ще ви отведе той. Шерпите се отдръпват, за да не обсъждат въпроса, при тях решава Харк Ихее. Алек Стюарт клати глава. - Едно неразумно действие може да провали експедицията. - Нищо няма да провалим – мъчиш се да убедиш другите. – Само ще поправим една историческа грешка, ще кажем на хората, че ще дадат стотици хиляди жертви. Всеки американец ще разбере опасността и ще откаже да се бие. - Ако са решили да се бият, нищо няма да им попречи -казва Дорис. – Нали така, Бърт? - Мисля, че си права – казва професор Холинджър. – Доводите на разума невинаги са най-силните. Нито един народ не може да избяга от историческата си съдба. Ще тръгнеш ли, въпреки мнението на другите, към върха? Да – мини на 130, не – продължи на 52. Каталог: Sherpi na vremeto Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Изтегляне 8.03 Mb. Сподели с приятели:
|