Сим Николов, 1995 г
Старателно оправяш въжето. Това не е дреболия, при опасност то може да ти спаси живота. Отиваш на 116. 272
Изтегляне 8.03 Mb.
|
271Старателно оправяш въжето. Това не е дреболия, при опасност то може да ти спаси живота. Отиваш на 116. 272Усещаш, че нещо не е наред. Минута-две вървите мълчаливо, заобикаляйки камъни и храсти, а ти все се питаш какво е това. Най-подир си даваш сметка, че те безпокои тежкото дишане на баща ти. - Да спрем за малко – предлагаш. - Не си струва, ще загубим много време. - Хайде да пийнем по малко еликсир. - Остави го за после, Кевин. Положението е деликатно, сблъскал си се с една от най-неприятните страни от характера на Бърт Холинджър – неговия инат. Прехвърли се на 216. 273Мини на 119. 274Нови вълни от жизнена енергия потичат от пръстите на вожда към лицето на твоя баща. Той отваря очи, поглежда към теб и казва: - Какво правим тук, Кевин? Защо спряхме? Трябва да продължим. I Силите му намаляват и той отпуска глава от изтощение. Сега баща ти не трябва да приказва. Харк се усмихва, като го гледа – кризата е преодоляна, баща ти ще се оправи. Ако очакваш Харк да ти каже нещо, отгърни на 150. Ако искаш той да вземе важно решение, мини на 201.
275Ужасното падане продължава цяла вечност. Главата ти е замаяна, губиш усет за време и пространство, обзема те чувство на примирение с неизбежното, дори ти минава през ума да стигнеш по-скоро дъното на пропастта, за да свърши всичко. В този миг един глас превъзмогва ужаса от безкрайното падане: „Успокой се, момче, успокой се!“ Искаш ли да промениш нещо? Да – мини на 286, не – отиваш на 131. 276Докато си почиваш на един камък, лепкавата пот застива на гърба ти, а желанието да бъдеш първият покорител на Чедуана мах бързо се изпарява. С усилие на волята отхвърляш минутната слабост, твърдо си решил сам да изкачиш върха. И все пак си даваш сметка, че само с желание не можеш да постигнеш целта. Поемаш дълбоко въздух, после дълго разтриваш изтръпналите си крака, докато усетиш как кръвта тече във вените ти и умората бавно отстъпва. Събираш последни сили, оставяш целия си багаж и с върховни усилия тръгваш нагоре. Ще се промени ли времето? Да – мини на 91, не – отиваш на 320.
277Спираш за малко. Експедицията завърши, опасността отмина, всички вървят със смесени чувства към селото на племето ирката. Като гледаш покрусените лица на Дорис, Алек Стюарт и професора, изведнъж ти става смешно. Върнахте се живи и здрави, нищо не е загубено, бъдещето е пред вас. Толкова мореплаватели и полярни изследователи са завършвали експедициите си с неуспех, но са останали в историята! Навеждаш се към земята, вземаш едно камъче и малко пръст, слагаш всичко в носната си кърпа и я завързваш на възел. Това е за спомен от първата експедиция във времето. После настигаш групата от омърлушени хора. - Хей, какво сте се оклюмали? Втория път ще успеем. Харк Ихее поглежда към теб. На лицето му не трепва нито един мускул, но ти се струва, че ти се усмихва само с очите. Прехвърли се на 182. 278Предложението на твоя баща е голяма изненада за теб. Сега, когато до покоряването на Чедуана мах остават само няколко часа, едно такова прибързване е доста рисковано. - Не съм съгласен, татко – клатиш глава ти. Бърт Холинджър те гледа учудено. Обикновено подобни щуротии са по вкуса ти. - Харк Ихее има дарбата да управлява хроналното поле – обясняваш на баща си. – Той може да ни защити от много изненади. Не, не съм съгласен. Ако поддържаш мнението си, мини на 261. Ако се колебаеш, продължи на 55. Ако приемеш предложението, попадаш на 319.
279Загубата е голяма, с багажа на Ушбуш изчезнаха в мрачната пропаст на времето дърва, храна, вода, някои лекарства и личната му хронална колиба. Професор Холинджър събира набързо участниците в експедицията. - Сега въпросът е дали да продължим, или да се върнем. Ако можем да минем без изгубения багаж, ще продължим напред, ако ли не, трябва час по-скоро да се върнем. - Много трудно ще минем без тези запаси – казва с тон на голям пътешественик Дорис. – Особено без вода. - Трябва да се върнем – подкрепя я Алек. – Иначе просто ще се изгубим и никой нищо няма да научи за нас. - Предлагам да продължим – намесваш се ти, макар да знаеш, че не си много убедителен. Нима някой от тези хора ще се вслуша в думите на едно момче? Харк Ихее, който до този момент следи мълчаливо разговора, дава знак, че иска да каже нещо. - Няма нужда връща назад. Аз дава на Ушбуш къща, ние върви бързо, храна и вода стигне. Аз иска изкачи вас на Чедуана мах, за това получава пари. С това приключват всички разговори. Щом вождът на ирката казва „може“, значи наистина може. И все пак забелязваш, че в очите на Дорис се е стаил страх. Ако искаш да чуеш какво ще каже тя, мини на 236. Ако това не те интересува, продължи на 155. 280- Да се намесим ли, татко? Въпросът ти изненадва професор Холинджър. Той те поглежда като човек, който не разбира какво му говориш. - Искам да кажа, трябва ли да управляваме времето? - Нищо не можем да направим – философски отвръща той. - Може и да можем. Баща ти хвърля учуден поглед към теб, без да обсъжда предложението, само очите му ти казват да не се вживяваш много в това, което изрече гласно. Мини на 265. 281Необикновената лекота, с която вървиш по стръмния каменист склон, те кара да вярваш, че всичко ще бъде наред и скоро ще се поздравиш с покоряването на Чедуана мах. Само след стотина крачки разбираш заблудата си. На тази височина усещаш световъртеж, ушите ти заглъхват, раницата, която допреди малко носеше с лекота, започва да натежава. Хрумва ти да се върнеш назад, да останеш в лагера и на сутринта да изкачиш върха с всички останали, но гордостта пречи да си признаеш, че самотното изкачване не е по силите ти. С усилие на волята потискаш желанието да се откажеш от борбата и продължаваш още по-упорито към върха. Мисълта да станеш първият бял човек, покорил тая височина, ти дава нови, неподозирани сили. Сега можеш да поседнеш – мини на 213, или да продължиш – прехвърли се на 259. Имаш и друг избор: да останеш прав – попадаш на 189, или да огледаш върха – отгърни на 317.
Каталог: Sherpi na vremeto Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Sherpi na vremeto -> Издателска къща „хермес пловдив, 1995 г Изтегляне 8.03 Mb. Сподели с приятели:
|